Присъда по дело №443/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 22
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 1 октомври 2021 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200443
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. Т. , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., V СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
СъдебниНуртен Хасанова
заседатели:Юмерова

Зина Маринова
Йорданова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
и прокурора Любен Владимиров Иванов (РП-Т.)
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213530200443 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЮЛ. СТ. ЯНК. , роден на ххххххх в гр.Т., с
настоящ адрес гр. Т., Ул.“ххххххх, българско гражданство, средно
образование, неженен, осъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 11.11.2020 г. в гр.Т. при условията на опасен рецидив противозаконно
присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг", модел
„А5" на стойност 155лв., собственост на М. АЛЬ. ЦВ. от с. М., общ. Б., обл.
В., която владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му
НАЛАГА наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при
първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.
ПРИЗНАВА подсъдимия ЮЛ. СТ. ЯНК. със снета по-горе
самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.11.2020 г. и на 08.12.2020 г. в
гр.Т., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив и чрез
1
използване на техническо средство - ключ за лек автомобил марка „Опел",
модел „Астра" с рег. № ххххх, отнел чужди движими вещи, а именно сумата
от 300 лева и 500 евро, всичко на обща стойност 1277.92 лв., собственост и от
владението на М. АЛЬ. ЦВ. от с.М., общ.Б., обл.В. и 1бр. синджир, златен, 14
карата, тежащ 10 грама; 1 бр. пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4,4 грама; 1
бр. пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4 грама, всичко на обща стойност 1702
лв., собственост и от владението на М. Т. Б. от гр. Т., като всички отнети
вещи са на обща стойност 2979.92 лв., без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2
във вр. с чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“
от НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА наказание ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален
„СТРОГ“ режим на изтърпяване.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия ЮЛ. СТ.
ЯНК. със снета по-горе самоличност едно общо наказание измежду така
наложените, в размера на по- тежкото от тях, а именно ТРИ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален
„СТРОГ“ режим на изтърпяване.
ПРИСПАДА, на основание чл.59, ал.1 от НК от така определеното
общо наказание периода на предварително задържане - със заповед за
задържане по реда на ЗМВР – от 17:00ч. на 14.12.2020 г.; с постановление на
РП-Т. за 72ч. – от 15.12.2020 г. и с определение на РС-Т. по ЧНД №
1007/2020г. – от 18.12.2020г., с което му е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, изменена в „Подписка“ с постановление на РП- Т.
от 19.01.2021г.
ОСЪЖДА подсъдимият ЮЛ. СТ. ЯНК. със снета по –горе
самоличност да заплати на М. Т. Б. от гр.Т., ул.“Р“ № 47, ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка М. М. Ш., ЕГН ********** сумата
от 1702 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.26,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 08.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимият ЮЛ. СТ. ЯНК. със снета по –горе
2
самоличност да заплати на М. Т. Б. от гр.Т., ул.“Р“ № 47, ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка М. М. Ш., ЕГН **********, сумата
от 800 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА подсъдимия ЮЛ. СТ. ЯНК. със снета по –горе самоличност
да заплати по сметка на ОД на МВР – Т. сумата от 259, 58 лева,
представляваща разноски за експертизи, направени в досъдебната фаза на
процеса, а по сметка на РС – Т. - сумата от 68.08 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ВЕЩЕСТВЕНОТО доказателство по делото – 1 бр. бял хартиен плик с
надпис „ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ИЗСЛЕДВАНО 1 – един
компактдиск марка Maxell CD – R“ след влизане на присъдата в сила да се
унищожи поради малоценност.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд -Т..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 22, постановена на 15.09.2021г. по НОХД
№ 443/2021г. по описа на Районен съд – Т .

Подсъдимият ЮЛ. СТ. ЯНК. от гр.Т с ЕГН ********** е предаден на
съд с обвинение, както следва:
- по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК – за
това, че на 11.11.2020 г. в гр.Т при условията на опасен рецидив
противозаконно присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„Самсунг", модел „А5" на стойност 155 /сто петдесет и пет/ лева, собственост
на М. АЛЬ. ЦВ. от с.ххххххххххххххххххх, която владеел.
- по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във
вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и ”б” от НК за това, че на 11.11.2020 г. и на
08.12.2020 г. в гр.Т, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив и чрез използване на техническо средство - ключ за лек автомобил
марка „Опел", модел „Астра" с рег. № хххххх, отнел чужди движими вещи, а
именно сумата от 300 лева и 500 евро, всичко на обща стойност 1277, 92 лв.,
собственост и от владението на М. АЛЬ. ЦВ. от с. хххххххххххххх и 1
бр.синджир, златен, 14 карата, тежащ 10 грама; 1 бр. пръстен, златен, 14
карата, тежащ 4,4 грама; 1 бр. пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4 грама,
всичко на обща стойност 1702 лв., собственост и от владението на М. Т. Б. от
гр.Т, като всички отнети вещи са на обща стойност 2979,92 лева, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от пострадалия М. Т. Б., действащ със съгласието
на своята майка М. М. Ш. против подс. Я. за сумата от 1702 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б. „а“ и ”б от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от
08.12.2020г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият М. Т. Б., действащ със съгласието на своята майка М. М.
Ш., бе конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Т
поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато. Пледира,
с оглед невисокия предмет на престъплението по чл.206, ал.3 от НК и след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, за това деяние, на подс.Я. да бъде
наложено минималното предвидено в закона наказание. По отношение на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК намира, че след намаляването с 1/3,
наказанието за това престъпление следва да бъде в размер на 4 години и 6
месеца или 5 години „лишаване от свобода“. Счита, че на основание чл.23,
1
ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо наказание в размера на по-
тежкото измежду наложените. Пледира за уважаване на гражданския иск,
като доказан по основание и размер.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец се
присъединява към становището на прокурора по отношение на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК. Счита, че след редукцията,
предвидена в закона, за това деяние на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание от 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Пледира за
уважаване на предявения гражданския иск, като доказан по основание и
размер.
Подсъдимият Я. се признава за виновен, признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК и моли за минимално наказание.
Защитникът на подс.Я. намира обвинението за доказано. Сочи, че при
определяне на наказанията, следващи се на подсъдимия като смекчаващи
отговорността му обстоятелства следва да бъдат отчетени направеното
самопризнание, младата му възраст, тежкото семейно и материално
положение. Пледира за всяко от извършените деяния на подсъдимия да бъде
наложено наказание в размер – около минималния, предвиден в закона, което
да бъде намалено съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че
следва бъде наложено и едно общо наказание в размера на по-тежкото.
Намира, че гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ю.Я. е осъждан многократно.
1.В началото на м. ноември 2020 г. подсъдимият се намирал в Италия.
Там, в гр. Неапол се свързал с пострадалия М.Ц.. Двамата не се познавали
дотогава, но пострадалият узнал, че подсъдимият е близък на негов съсед.
Уговорили се да пътуват заедно до България и на 09.11.2020 г. отпътували за
страната. Тъй като подсъдимият нямал мобилен телефон пострадалият му дал
за временно ползване апарат „Самсунг А5“.
На 11.11.2020 г. пристигнали в гр. Т, където спрели в центъра на града и
седнали в едно от кафенетата. Подсъдимият по - рано бил казал на
пострадалия, че трябва да продава апартамента си в града и след като седнали
в кафенето заявил, че отива до намираща се наблиза нотариална кантора, за
да уговори формалностите по продажбата. След малко обаче се върнал и
поискал от пострадалия да му даде ключовете от автомобила, за да вземе
документите на апартамента.
2
След като получил ключовете подсъдимият отишъл до автомобила и
тъй като знаел, че пострадалият е оставил в него голяма сума в евро и левове,
решил да я открадне. В изпълнение на намерението си отключил автомобила
и от портмонето, в което се съхранявали, взел сума от 500 евро и 300 лева.
Още същия ден обменил част от сумата в евро, а именно 240 евро, в
обменно бюро на ул. „Гладстон“ № 6 в града, като обмяната била извършена
от Р.М.. Също така изхвърлил предоставеният му от пострадалия мобилен
телефон вместо да му го върне.
Общата стойност на така отнетата сума възлизала на 1277,92 лв.
Стойността на мобилния телефон марка „Самсунг“, модел „А5“, видно
от оценъчната експертиза, е 155 лв.
2. Рано сутринта на 08.12.2020 г. подсъдимият Я. отишъл до дома на
М.Ш. на ул. „Р“ № 47 в гр. Т. Двамата били далечни роднини. Ш. я нямало,
тъй като била отишла на работа. В жилището бил само непълнолетният й син
М.Б.. Първоначално подсъдимият поискал Б. да му направи кафе. След като
му било приготвено кафе, подсъдимият помолил домакина си да отиде и да
му купи закуска и слънчогледови семки. Б. се съгласил и отишъл до намиращ
се наблизо магазин.
Останал сам в жилището подсъдимият видял в кухнята върху
пералната машина два златни пръстена и златен синджир. Решил да ги
открадне и веднага ги взел. След това бързо напуснал жилището.
Още същия ден продал златния синджир и единият от пръстените в
златарско ателие в центъра на гр. Т, а другият пръстен продал на следващия
ден в заложна къща в гр. София.
Стойността на 1 бр.синджир, златен, 14 карата, тежащ 10 грама, 1 бр.
пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4,4 грама и 1 бр. пръстен, златен, 14 карата,
тежащ 4 грама възлизала общо на 1702 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
самопризнанието на подсъдимия Я., направено по реда на чл.371, т.2 от НПК,
подкрепящо се от показанията на свидетелите М.Ц., Р.М., М.Ш. и М.Б.,
дадени в хода на ДП, заключенията на назначените видео – техническа и
съдебно – оценъчната експертизи, справката за съдимост на подсъдимия и
останалите доказателства по делото. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин
доказват описаната по –горе фактическа обстановка, респ. доказват, че на
11.11.2020 г. в гр.Т, при условията на опасен рецидив подс.Я. противозаконно
присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Самсунг", модел
„А5" на стойност 155 /сто петдесет и пет/ лв., собственост на М. АЛЬ. ЦВ. от
3
с. ххххххххххххххххххх, която владеел. От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Следователно посредством описаното деяние подсъдимият
Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за което
съдът го призна за виновен.
Събраният по делото доказателствен материал безспорно доказва и
това, че на 11.11.2020 г. и на 08.12.2020 г. в гр.Т, подс.Я. при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив и чрез използване на
техническо средство - ключ за лек автомобил марка „Опел", модел „Астра" с
рег. № хххххх, отнел чужди движими вещи, а именно сумата от 300 лева и
500 евро, всичко на обща стойност 1277, 92 лв., собственост и от владението
на М. АЛЬ. ЦВ. от с. ххххххххххххххххххх и 1 бр.синджир, златен, 14 карата,
тежащ 10 грама; 1 бр. пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4,4 грама; 1 бр.
пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4 грама, всичко на обща стойност 1702 лв.,
собственост и от владението на М. Т. Б. от гр.Т, като всички отнети вещи са
на обща стойност 2979,92 лв., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. От субективна страна подсъдимият е действал
виновно, с пряк умисъл, като е съзнавал всички признаци на извършеното от
него престъпление и е целял настъпването на общественоопасния резултат.
Следователно посредством описаното деяние подсъдимият Я. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във
вр. с чл.195, ал.1,т.4 във вр. с чл.26, ал.1 във с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, за
което съдът го призна за виновен. Съдът прие, че това престъпление е
продължавано по см. на чл.26, ал.1 от НК, тъй като включва две деяния,
осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителен период от време /в рамките на по-малко от месец/,
при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като
второто деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на
първото.
Съдът прие, че както престъплението по чл.206 от НК, така и
престъплението по чл.196 от НК са извършени при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК. Тази квалификация
следва от осъжданията на Я. с присъдата по НОХД № 534/2014 г. по описа
на РС - Русе, влязла в сила на 10.04.2014 г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години, изтърпяно на 11.02.2016г., както
и от наложеното му общо наказание от 3 години „лишаване от свобода“ с
определение по ЧНД № 436/2017 г. на РС - Мездра, влязло в сила на
16.11.2017 г. /кумулация на наказанията по НОХД № 250/2017 г. на РС -
Велико Търново, НОХД № 827/2017 г. на РС - Плевен и НОХД № 275/2017 г.
на РС – Мездра/, изтърпяно на 07.06.2019г.
4
За престъплението по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,
б.“а“ и „б“ от НК законът предвижда наказание от три до десет години
„лишаване от свобода“, като е предвидено, че съдът лишава виновния от
права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК и може да постанови конфискация на част
или на цялото му имущество. При определяне на наказанието, следващо се на
подс.Я. за това престъпление, съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство предходните осъждания на подсъдимия /без тези, обуславящи
квалификацията опасен рецидив/. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства взе предвид направените самопризнания, оказаното съдействие
в хода на разследването, ниската стойност на предмета на престъплението,
както и затрудненото материално положение на подсъдимия. На тази база
съдът прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което определи на подс. Я. наказание от три години
„лишаване от свобода“. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1
от НК намали същото с 1/3 и така наложи на подсъдимия наказание в
окончателен размер от две година „лишаване от свобода“. На основание
чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. Съдът прие, че така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е достатъчно за постигане целите, визирани в чл.36 от
НК, поради което не наложи на подсъдимия наказание „конфискация“.
Наказанията „лишаване от права“ по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК в случая са
неприложими, поради което и такива не бяха наложени.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с
чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК законът предвижда
наказание от три до петнадесет години „лишаване от свобода“, като
съгласно чл.196, ал.2 от НК, съдът може да постанови и конфискация до
една втора от имуществото на виновния. При определяне на наказанието,
следващо се на подс.Я. за това престъпление, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства предходните осъждания на подсъдимия /без
тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив/, както и факта, че
престъплението включва две деяния. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства взе предвид направените самопризнания, оказаното съдействие
в хода на разследването, ниската стойност на предмета на престъплението,
както и затрудненото материално положение на подсъдимия. На тази база
съдът определи на подс. Я. наказание от пет години „лишаване от
свобода“. Съгласно чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали
същото с 1/3 и така наложи на подсъдимия наказание в окончателен размер
от три години и четири месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.57,
ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС определи същото да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. Съдът прие, че така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ е достатъчно за постигане на целите, визирани в чл.36
от НК, поради което не наложи наказание „конфискация“.
На основание чл.23, ал.1 от НК определи на подсъдимия едно общо
5
наказание измежду така наложените – в размера на по-тежкото от тях, а
именно – три години и четири месеца „лишаване от свобода“ при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното
общо наказание периода на предварително задържане на подсъдимия - със
заповед за задържане по реда на ЗМВР от 17.00ч. на 14.12.2020г.; с
постановление на РП - Т за 72ч. – от 15.12.2020г. и с определение на РС - Т по
ЧНД № 1007/2020г. – от 18.12.2020г., с което му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, изменена в подписка с
постановление на РП - Т от 19.01.2021г.
След като призна подс.Я. за виновен в извършването на кражбата на
вещи /1 бр.синджир, златен, 14 карата, тежащ 10 грама; 1 бр. пръстен, златен,
14 карата, тежащ 4,4 грама; 1 бр. пръстен, златен, 14 карата, тежащ 4 грама/
на обща стойност 1702 лв., собственост на пострадалия М. Т. Б. и отчете
липсата на възстановяване, съдът уважи изцяло предявения срещу
подсъдимия граждански иск. Подс. Я. бе осъден да заплати на гражданския
ищец М. Т. Б., действащ със съгласието на майка си- М. М. Ш. сумата от
1702лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.26,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане, както
и на основание чл.189, ал.3 от НПК да му заплати сумата от 800лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – Т сумата от 259, 58лв., представляваща разноски
за експертизи, направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на РС-Т
– сумата от 68,08лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
По отношение на вещественото доказателство по делото,
представляващо 1бр. бял хартиен плик, с надпис „ВЕЩЕСТВЕНО
ДОКАЗАТЕЛСТВО ИЗСЛЕДВАНО 1-един компактдиск марка „Мaxell CD -
R“, съдът постанови – след влизане на присъдата в сила, същото да се
унищожи поради малоценност.
Въз основа на изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6
Съобщи за изтекли лични данни