Решение по дело №165/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20197190700165
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 6                         14.02.2020 год.                                     Град  Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета  година  в  състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря  Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 165 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В. А. П., със седалище и адрес на управление гр. Кубрат, ул. „Самуил” № 2, срещу  Ревизионен акт (РА) № Р-03001718006312-091-001 от 19.03.2019 год., потвърден с Решение № 95 от 07.06.2019 год.  на директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София. С него на дружеството жалбоподател допълнително са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчните периоди м. 9, м. 10 и м. 11 2015 година общо в размер на 15836.14 лв„ от които главница в размер на 11 839.98 лв. и лихви в размер на 3996.16 лв. Установените  задължения за внасяне са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 09/2015г. за доставки по фактури от ЕТ „Виарус –П. П.".

В жалбата и в писмената защита се твърди, че оспореният ревизионен акт е нищожен, а като алтернатива  незаконосъобразен.  Излагат се доводи, че данъчния период, който обхваща обжалвания в настоящото производство  РА е бил вече проверен в две предходни ревизионни производства завършили  с РА както следва: РА № Р-03001715009236-091-001 от 18.05.2016 год., необжалван и влязъл в законна сила и РА № Р-03001716001243-091-001 от 05.07.2016 год., който е обжалван и е обявен за нищожен с Решение  № 9140 от 04.07.2018 год. на ВАС. Жалбоподателят твърди, че трета ревизия за един и същи данъчен период  е недопустима – и трите ревизии са спрямо един  и същи период, спрямо едно и също лице, с позоваване на едни и същи твърдения и констатации, при едни и същи фактически обстоятелства за месеците 09, 10 и 11. 2015 година.  Нарушени са императивните норми на чл. 155, ал. 5 от ДОПК и чл. 177, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Според жалбоподателя ВАС е решил спора между двете страни, като е обявил  за нищожен предходния ревизионен акт, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 92869,32 лв. по фактури, издадени от ЕТ „Виарус –П. П.", на дружеството жалбоподател са установени задължения за ДДС и лихва, както следва : за м. 09.2015 год. – 10497,15 лв. главница и лихва 773,77 лв.; за м. 10.2015 год. лихва в размер на 42,54 лв. и за м. 11.2015 год. – лихва в размер на 39.10 лв. Според жалбоподателя обжалвания РА недопустимо  за трети път разглежда фактическата обстановка по доставките  между ЕТ  „Виарус –П. П." и „Еко турист – 15” ЕООД, а дължимият по цитираните доставки ДДС е вменен като дължим три пъти – веднъж за данъчен период м.09.2015 год., когато е деклариран в СД за ДДС на доставчика, включена като изпълнителен титул по изпълнително дело срещу доставчика, втори път – под формата на отказано ПДК за получателя по РА от 05.07.2016 год. и трети път - с процесния РА под формата на отказано ПДК. От съда се иска да прогласи обжалвания ревизионен акт за нищожен или да го отмени като незаконосъобразен.

Ответникът - Директора на Дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП-София , чрез процесуалният си представител – главен юрисконсулт В. И., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да отхвърли жалбата и да му присъди  юрисконсултско възнаграждение в размер на 3439,12 лв.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Със ЗВР № Р-03001715009236-020-001 от 09.11.2015 год. /л.6 от адм.д. № 12445/2019  на ВАС, л.22 от адм.д. № 4614/2018 год. на ВАС/ , издадена от орган по приходите  при ТД на НАП – Варна, изменена със ЗВР № Р-03001715009236-020-002 от 15.02.2016 г. /л.51/ , само относно срока на ревизията, е възложено извършване на  ревизия на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК ********* с предмет – отговорност за Данък върху добавена стойност по доставки, извършени от П. С. П., в качеството му на ЕТ „Виарус – П. П.", за периода от 01.04.2015 год. до 30.09.2015 год. Ревизионното производство е завършило с РА № Р-03001715009236-091-001 от 18.05.2016 год. /стр. 470-475  от адм.пр./, издаден въз основа на  РД № **********9236-092-001 от 28.04.2016 год. / стр. 379-402 от адм.пр. /, с който на ДЗЛ са установени на основание чл. 177 от ЗДДС задължения  за ДДС по доставки от П. С. П. в размер на 949,31 от които 870,88 лв. главница и 78,43 лв. лихва. Ревизионния акт не е обжалван и е влязъл в сила.

Със ЗВР № Р-0300171001243-020-001 от 25.02.2016 год.  год. / л. 8 от адм.д. 12445/2019 на ВАС и л. 4-5 от адм.пр. по адм.д. 2765/2016 год. на АС В./, издадена от орган по приходите  при ТД на НАП – Варна, е възложено извършване на  ревизия по общия ред  на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК ******** за установяване на задължения за ДДС  за периода от 01.04.2015 год. до 30.11.2015 год. Производството е завършило с издаване на РА № 03001716001243-091-001 от 05.07.2016 год. / стр. 3-9 от адм.пр./,  с който за дружеството жалбоподател в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за доставки по фактури издадени от ЕТ „Виарус-П. П." за данъчния период м. 09.2015 год. както следва:  № 3490/ 01.09.2015 г.; № 3491/ 01.09.2015 г.; № 3492/ 02.9.2015 г.; № 3493/ 02.09.2015 г.; № 3494/ 02.09.2015 г.; № 3495/ 03.09.2015 г.; № 3496/ 03.09.2015 г.; № 3497/ 03.09.2015 г.; № 3498/ 04.09.2015 г.; № 3499/ 04.09.2015 г.; № 3500/ 04.09.2015 г. и № 3293/ 15.09.2015 г. с начислен ДДС в размер на 92869,32 лв., са установени задължения за внасяне на ДДС по ЗДДС както следва: 

Д.пер. м. 09.2015 год.    - 10497,15 лв. главница - 773.77 лв. лихва 

Д.пер. м. 10/2015 год.    -    653.63  лв. главница -   42.54 лв. лихва

Д.пер. м. 11/2015 год.    -    689,20  лв. главница -   39.10 лв. лихва

Ревизионният акт е бил обжалван по административен и съдебен ред и с решение № 9140 от 04.07.2018 год. по адм.д. № 4614/2018 год. на ВАС Осмо отделение /л.48-49 от делото/ същият е обявен за нищожен, като издаден в нарушение на чл. 133-134 от ДОПК.

Производството за издаване на обжалвания в настоящото производство ревизионен акт е започнало със ЗВР по общия ред с №  Р-03001718006312-020-001 от 17.10.2018 год. /л.1-2 от адм.пр./, издадена от Б. С. С. – началник на сектор при ТД на НАП Варна, редовно оправомощен със заповед № Д-1249 от 30.06.2017 год. на директора на ТД на НАП – Варна – служебно известна на съда, за  установяване на задължения на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК *********  за Данък върху добавена стойност  за периода от 19.03.2015 год. до 30.11.2015 год.

Ревизията е възложена на екип в състав Д. Н. Б. – старши инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Т. И. Д. –– старши инспектор по приходите. Срокът за извършването на ревизията е бил определен на 3 месеца  от датата на връчване на ЗВР на ревизираното лице. Заповедта е била връчена на  жалбоподателя на 01.11.2018 год. по електронен път.

С протокол   № Р-03001718006312-ППД-001 от 04.01.2019 год. /стр. 108-110  от адм.пр./органът по приходите е присъединил към настоящото ревизионно производство документи от предходно ревизионно производство с УИН Р-03001716001243 на „Еко турист – 15” ЕООД за установяване на задължения за ДДС  за периода от 01.04.2015 год. до 30.11.2015 год., приключило с издаване на РА № 03001716001243-091-001 от 05.07.2016 год. / стр. 3-9 от адм.пр./ и РД № 03001716001243-092-001 от 16.06.2016 год. / стр. 10-34 от адм.пр/ ведно с приложения от значение за данъчното облагане /стр. 35-107 от адм.пр./

С протокол   № Р-03001718006312-ППД-002 от 04.01.2019 год. /стр. 921-924  от адм.пр./органът по приходите е присъединил към настоящото ревизионно производство документи от предходно ревизионно производство с УИН Р-0300171009236 на „Еко турист – 15” ЕООД за установяване на отговорност за ДДС  по чл. 177 от ЗДДС по доставки, извършени от П. С. П., в качеството му на ЕТ „Виарус-П. П.", за периода от 01.04.2015 год. до 30.09.2015 год., приключило с издаване на РА № Р-03001715009236-091-001 от 18.05.2016 год. /стр. 470-475  от адм.пр./ и РД № **********9236-092-001 от 28.04.2016 год. / стр. 379-402 от адм.пр. / - искания за представяне на документи, протоколи за извършени оперативни проверки /стр. 111-920 от адм.пр./.

С протокол  № 1355895 от 21.01.2019 год. /стр. 1009/ органите по приходите са присъединили към настоящото ревизионно производство документи от данъчното досие на ЕТ „Виарус-П. П." /стр. 925-1007 от адм. пр./.

На основание чл. 37, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са пискали от жалбоподателя като задължено лице да представи документи е писмени обяснения  с ИПДПОЗЛ № 03001718006312-040-001 от 07.01.2019 год. /стр. 1120 от адм.пр. Задълженото лице е депозирало писмени обяснения вх. № 1923 от 25.01.2019 год. /стр.1115 от адм.пр./, в които е обяснило, че исканите документи са представени по предходни ревизионни производства по ЗВР № Р-03001715009236-020-001 от 09.11.2015 год. и ЗВР № Р-0300171001243-020-001 от 25.02.2016 год. 

На основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК ревизиращият екип е отправил до П. С. П. Искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения №  03001718006312-041-001 от 08.01.2019 год. /стр. 1106/. Писмени обяснения от третото лице са постъпили с вх. № 2688 от 04.02.2019 год. /стр. 1102 от адм.пр./, в които е обяснено, че исканите документи са представени по предходни ревизионни производства.

След приключване на ревизията и в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК  е издаден РД   Р-03001718006312-092-001 от 15.02.2019 год. /стр.1122-1150 от адм.пр./ Същият е издаден и подписан от органите по приходите, посочени в ЗВР, и е връчен на ревизираното лице по електронен път на 18.02.2019 год. /стр. 1121 от адм.пр./. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, РЛ е подало писмено възражение вх. № Вхк – 582/11.03.2019 год. / стр. 1154 от адм.пр./, в което се е позовало на решение № 9140 от 04.07.2018 год. по адм.д. № 4614/2018 год. на Върховния административен съд.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден РА № Р-**********6312-091-001 от 19.03.2019 год.  /стр. 1155-1167 от адм.пр./ подписан от началник сектор „Ревизии” Б. С. С. – възложил ревизията и от Д. Н. Б. –ръководител на ревизията. Същият е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Връчен е на РЛ на 20.03.2019 год. по електронен път, съгласно разписка /стр. 1155 от адм.пр./ С  ревизионния акт са установени задължения за ДДС на РЛ за данъчните периоди както следва:

м. 09.2015г.    -  10497,14 лв.  главница       -      3651,95 лв.  лихва

м. 10.2015 г.    -    653,63 лв.   главница       -        221.39 лв.  лихва

м. 11.2015 г.    -    689,20 лв.   главница       -        228.07 лв.  лихва        

Данъчните задължения са в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за доставки по фактури издадени от ЕТ „Виарус-П. П." за данъчния период м. 09.2015 год. както следва:  № 3490/ 01.09.2015 г.; № 3491/ 01.09.2015 г.; № 3492/ 02.9.2015 г.; № 3493/ 02.09.2015 г.; № 3494/ 02.09.2015 г.; № 3495/ 03.09.2015 г.; № 3496/ 03.09.2015 г.; № 3497/ 03.09.2015 г.; № 3498/ 04.09.2015 г.; № 3499/ 04.09.2015 г.; № 3500/ 04.09.2015 г. и № 3293/ 15.09.2015 г.

В хода на ревизията въз основа на събраните доказателства било установено, че извършените от „ЕКО ТУРИСТ-15" ЕООД доставки в ревизирания период от 19.03.2015 г. до 30.11.2015 г. са свързани със стопанската му дейност- търговия с хранителни и нехранителни стоки, бърза закуска. Декларирани са извършени облагаеми доставки на територията на страната и са отчетени приходи от продажба на стока, както и освободени доставки.  За извършените доставки са издавани фактури и фискални бонове, включени в отчетен регистър - дневник за продажбите. Върху данъчната основа е начислен ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС. Начисленият данък е отразен в справката-декларация за съответния данъчен период. През ревизирания период задълженото лице е декларирало получени доставки, извършени от регистрирани по ЗДДС лица, за които е представило съответните фактури. Приспаднатият от ревизираното лице пълен данъчен кредит е свързан основно с покупки на стоки и услуги, във връзка с извършваната от него основна дейност.

Във връзка с получени фактури за покупка на стоки за дейността от ЕТ ВИАРУС-П. П., подробно описани в Ревизионния доклад, които са включени в дневниците за покупки на ЕКО ТУРИСТ- 15 ЕООД с право на пълен данъчен кредит е установено следното:

Съгласно представените договори и Свидетелства за регистрация на ЕКАФП, „ЕКО ТУРИСТ-15 ЕООД е започнало стопанска дейност считано от 01.04.2015 г. в търговските обекти, експлоатирани до тази дата от ЕТ „ВИАРУС – П. П.”, а именно: магазин в гр. Кубрат, ул.Борис Първи №3 с търговска площ - 80 кв, метра; магазин в гр. Кубрат, ул."Цар Иван Асен II" № 47 с търговска площ - 30 кв. метра; магазин в гр. Кубрат, ул.Цар Симеон № 6 с търговска площ - 50 кв. метра; магазин в гр. Кубрат, ул.Иван Вазов, до стадиона , - със същото оборудване, същите стоки, същия персонал и със същите ЕКАФП, но със сменени ФП.

Дружеството било регистрирано по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС по избор, независимо от облагаемия оборот, считано от 19.03.2015  г. Едно от свързаните с ревизираното дружество лица е П. С. П. регистриран като ЕТ „ВИАРУС – П. П.”

Всички фактури, издадени от ЕТ „ВИАРУС – П. П.” за доставки на жалбоподателя през ревизирания период, са на обща стойност 673555,41 лв. и ДДС 134711,13 лв. Към момента на издаване на РА не е извършено разплащане по получените фактури в общ размер на 613043,42 лв., като неплатените фактури са предимно от м.09/ 2015 г.

В периода 09/ 2015 г. - 11/ 2015 г., след фактуриране на стоките от ЕТ ВИАРУС-П. П. до датата на инвентаризация в обектите на  ЕКО ТУРИСТ-15 ЕООД, в счетоводството на ЕКО ТУРИСТ-15 ЕООД са извършени редица счетоводни записвания, които не са документално обосновани: Дт с-ка 702 / Кт с-ка 304, които не отразяват реално извършени продажби и посредством които е изписана стока, превишаваща стойностно 2,4 пъти реализираните приходи от продажби на стоки за същия период. За изписаната стока не са представени достоверни обяснения и годни доказателства за основанието на изписването на стоки на такава стойност. Липсват доказателства относно последващата реализация на стоките от ЕКО ТУРИСТ-15 ЕООД, като родово определени вещи.

От анализа на информацията от ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка с НАП” ревизиращият екип е установил, че общият месечен брой на клиентите на ревизираното лице е относително постоянен и за периода м.09/2015г. - м.11/2015г. не превишава броя на клиентите в останалите периоди (м.04/2015г. - м.08/2015г.). Относително постоянен е и средния оборот на един клиент в целия период. Според ревизиращия екип относително постоянният брой на клиентите на дружеството в периода 04/2015г. - 11 /2015г. изключва възможността, изписаната от ЕКО ТУРИСТ-15 ЕООД в периода 09/2015г. - 30.11.2015г. стока да е реализирана чрез продажба- не е установен завишен брой клиенти, нито завишени стойности на покупките от един клиент, каквито би следвало да се проявят при продажби на стоки на цени много под доставните, т. е. на загуба.

В хода на настоящото ревизионно производство и при извършване на предходни контролни действия на ЕТ ВИАРУС П. П.” - доставчик на ревизираното лице, не са представени доказателства, че към датата на издаване на фактурите за стоките, получени от оспорващото дружество, доставчикът е разполагал с описаните в протоколите стоки в пълен обем.

Според ревизиращия екип липсва икономическа логика доставчикът- ЕТ ВИАРУС-П. П., да съхранява от 01.04.2015 год. до 31.08.2015 год. стоки с ограничен срок на годност, на стойност 464346.59 лв.,  в търговските обекти, които е предоставил на  „ЕКО ТУРИСТ-15 " ЕООД, да се държат в наличност до 01.09.2015 год. без да ги реализира, докато им изтече срока на годност и след  това да се реализират на загуба, при условие, че между двамата търговци, които са свързани лица, е сключен договор за съвместна дейност и сътрудничество. В същия период 05/2015г. - 09/2015 г. ревизираното дружество купува същите видове малотрайни стоки (мляко и млечни продукти, кренвирши, кайма, прясна наденица, пилешки продукти и др.) от други доставчици;

Фактурираните от ЕТ ВИАРУС П. П.” на „ЕКО ТУРИСТ-15 " ЕООД стоки през м.09/ 2015 г. дублира направени покупки на стоки от регулярните доставчици на стоки на дружеството. Обема на фактурираните стоки през м.09/ 2015 г. от ЕТ ВИАРУС П. П. на „ЕКО ТУРИСТ-15 " ЕООД многократно превишава обичайния обем на закупените стоки от „ЕКО ТУРИСТ-15 " ЕООД във връзка с дейността му през останалите данъчни периоди.

Разполагаемата търговска площ на търговските обекти и складове, както и на хладилните витрини, стопанисвани от „ЕКО ТУРИСТ-15 " ЕООД не били в състояние да поберат целия обем на фактурираните стоки.

При извършената оперативна проверка на ЕКО- ТУРИСТ -15” на 30.11.2015 г. е установена  разлика между действително установената касова наличност  от 2558,26 лв.  и счетоводно заведената касовата наличност от 46769,85 лв. към същата дата, както и кредитните салда на счетоводна сметка 501 „Каса" за периода 05/ 2015г. - 07/ 2015 г., което поставяло под съмнение воденото счетоводство и извършването на плащанията по начина, по който са документирани.

При така установеното от фактическа страна и с оглед на събраните  доказателства  органът по приходите е приел, че фактури № 3490/ 01.09.2015г.; № 3491/ 01.09.2015г.; № 3492/ 02.9.2015г.; № 3493/ 02.09.2015г.; № 3494/ 02.09.2015г.; № 3495/ 03.09.2015г.; № 3496/ 03.09.2015г.; № 3497/ 03.09.2015г.; № 3498/ 04.09.2015г.; № 3499/ 04.09.2015г.; № 3500/ 04.09.2015г. и № 3293/ 15.09.2015г., по които дружеството е упражнило право на данъчен кредит, са издадени без по тях да са извършени реални доставки на стоки (абсолютна симулация), т. е. налице е само движение по документи и няма фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Не са налице данъчни събития по смисъла на чл.25 от ЗДДС и доставки на стоки съгласно чл.6 от ЗДДС в данъчен период м.09/ 2015 г. по издадените от ЕТ „ВИАРУС- П. П." 12 бр. фактури, както и основания за възникване на насрещна престация от страна на „ЕКО ТУРИСТ-15" ЕООД към същия доставчик.

От ЕТ „ВИАРУС-П. П." е посочен ДДС във фактури, без реално да е настъпило данъчно събитие. Фактура, която не документира реално осъществена облагаема доставка е документ с невярно съдържание. Съгласно установените обстоятелства, при които са декларирани посочените покупки и в условията на свързаност на контрагентите следва, че и В. П., в качеството си на управител и представляващ на „ЕКО ТУРИСТ-15" ЕООД в ревизирания период не е могла да не знае, че по процесиите фактури липсва реална доставка. Упражняването на данъчен кредит по фактури, по които не е осъществена реална доставка от лицето- издало фактурата, означава, че „ЕКО ТУРИСТ-15" ЕООД е знаело, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактури с невярно съдържание, може да се счита за част от данъчна измама.

При тези  изводи органът по приходите е приел, че на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.86, ал.1 и чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС за „ЕКО ТУРИСТ-15" ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 92869.31 лв. по посочените по-горе 12 бр. фактури, издадени от ЕТ „ВИАРУС-П. П." през данъчен период м.09/ 2015 г.

За данъчния период от 01.09.2015 год. до 30.09.2015 год. жалбоподателят  е подал СД по ЗДДС вх.№ 17001104308/ 14.10.2015 г.  с резултат ДДС за възстановяване в размер на 82372,17 лв., с което е започнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За данъчните периоди м.10.2015 и м. 11.2015 год. ревизираното лице е декларирало ДДС за внасяне в размер съответно на: 653.63 лв. и 689,20 лв., които са приспаднати в пълен размер от  декларирания за възстановяване ДДС за  данъчния период м.9.2015 год. 

С оглед  на  непризнатото право за приспадане на данъчен кредит за данъчния период м. 09.2015 год. е извършена корекция на декларирания резултат за този данъчен период. В резултат на тази корекция за ревизираното лице  е установен ДДС за внасяне в размер на 10497,14 лв. На  основание чл. 175 от ДОПК върху тази главница органа по приходите и начислил лихва в размер на 3651,95 лв. за периода от 15.10.2015 год. до 19.03.2019 год.

В резултат на това и установеният за внасяне за  данъчните периоди м.10.2015 и м. 11.2015 год.  ДДС съответно в размер на  653.63 лв. и 689,20 лв., се явява неправомерно приспаднат и се дължи за внасяне. Дължимите лихви върху  тези главници на основание чл. 175 от ДОПК са определени съответно в размер на 221.39 лв. за период от 17.11.2015 год. до 19.03.2019 год. и в размер на 228.07 лв. за периода от 15.12.2015 год. до 19.03.2019 год.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е обжалван изцяло пред Директора на  дирекция „ОДОП” – Варна  при ЦУ на НАП.

С Решение № 95 от 07.06.2019 год. /л.167-171 от адм.пр. папка 3/  Директорът на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП  е потвърдил ревизионния акт изцяло.

Решението е връчено на ревизираното лице на 11.06.2019  год./л. 171 от адм.пр. том. 3/3/, а жалбата срещу него е подадена на 25.06.2019 год. чрез лицензиран пощенски оператор  ЕКОНТ, съгласно  товарителница л. 9 от делото.

При извършена проверка по чл. 184 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът констатира, че  заповедта за възлагане на ревизия,  ревизионният доклад и ревизионният акт  са подписани от  длъжностни лица с валидни квалифицирани електронни подписи / протокол от с.з.  от 11.12.2019 г. л 101-102/.

Предвид изложеното съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от ревизираното лице, в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ЗОПК срок и след изчерпване на фазата на  административното обжалване. Обжалваният ревизионен акт е потвърден от Директора на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията за форма на чл. 120 от ДОПК.

Съдът намира, обаче че същият е нищожен  на основание чл. 177, ал. 2 от АПК във вр. с  § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно тази разпоредба актове и действия на административния орган,  извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

В настоящия случай с  решение № 9140 от 04.07.2018 год. по адм.д. № 4614/2018 год. /л.48-49 от делото/  Върховния административен съд  -  Осмо отделение е обявил  за нищожен,  РА № 03001716001243-091-001 от 05.07.2016 год. / стр. 3-9 от адм.пр./ издаден в ревизионно производство, започнало със ЗВР по общия ред, за задължения  за ДДС на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК ********* за периода от 19.03.2015 год. до 30.11.2015 год.  В мотивите си Върховният административен съд е посочил, че ревизията, при която е бил издаден този РА е следвало да бъде възложена по реда на чл. 133-134 от ДОПК, а не по общия ред, поради което той се явява нищожен.

Органът по приходите не се е съобразил с това решение на Върховния административен съд и отново  е възложил със заповед провеждането на ревизия  по общия ред за задължения  за ДДС на „Еко турист – 15” ЕООД, за периода от 19.03.2015 год. до 30.11.2015 год., в резултат на която е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, т.е. ревизията е възложена отново със заповед по общия ред, срещу същото лице, за същите по вид задължения, за същия  период. Налице е абсолютна идентичност между ревизионното производство, завършило с РА, обявен за нищожен с неподлежащо на обжалване решение на Върховния административен съд, и ревизионното производство, при което е издаден оспорения в настоящото производство ревизионен акт. 

Тук следва да се отбележи, че въпреки че мотивите на съдебния акт не се ползват със СПН, не може да пренебрегне обстоятелството, че същите се ползват с обвързваща сила (виж Сталев, Ж. "Българско гражданско процесуално право", изд. Сиела, 2008). Съдебното решение е неразделна съвкупност от мотиви и диспозитив. Макар СПН да се свързва с диспозитива на съдебното решение, като краен акт по същество на спора, мотивите, изложени в съдебното решение обвързват доказателствата, фактите, приети въз основа на тези доказателства и приетите въз основа на установените факти правни изводи на съда относно законосъобразността на оспорения акт с диспозитива, като последен елемент на съдебното решение.

Обвързващата сила на мотивите има за последица в конкретния случай, че при анализа и тълкуването на диспозитива на решението на ВАС не може  да се приема произволно, че обявяване на нищожността на  РА в предходно съдебно производство, като издаден в проведена ревизия по общия ред, вместо  по реда на чл. 133-134 от ДОПК, може да дава възможност на органа по приходите да издава нов ревизионен акт за същите задължения, срещу същото лице, за същия период, отново в ревизионно производство по общия ред, което съдът е приел, че води до нищожност на издадения в него ревизионен акт. Вярно е, както твърди органът по приходите, че обявеният от съда  за нищожен ревизионен акт не е произвел своето действие, т.е. този акт не е съществувал в правния мир, но в правния мир съществува решение № 9140 от 04.07.2018 год. по адм.д. № 4614/2018 год. на ВАС Осмо отделение, което  казва на страните по него, че  РА за задължения  за ДДС на „Еко турист – 15” ЕООД с ЕИК *********, за периода от 19.03.2015 год. до 30.11.2015 год. не може да се издава в ревизионно производство по общия ред, тъй като това води до неговата нищожност.  

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че  оспореният в настоящото производство   РА № Р-03001718006312-091-001 от 19.03.2019 год. на органа по приходите  при ТД на НАП Варна е издаден в противоречие с решение № 9140 от 04.07.2018 год. по адм.д. № 4614/2018 год.  ВАС  -  Осмо отделение, поради което се явява нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Този извод на съда обезсмисля обсъждането на въпроса за неговата обоснованост и за спазването на приложимите материалноправни разпоредби при установяване на посочените в него данъчни задължения на ревизираното лице.

При този изход на делото и своевременно заявената претенция, на ответвника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

        

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт  № Р-03001718006312-091-001 от 19.03.2019 год. на орган по приходите при Териториална дирекция на НАП - Варна, потвърден с Решение № 95 от 07.06.2019 год.  на директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок осъобщаването му страните.

 

Съдия: /п/