Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 26.03.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 2918 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище ***, срещу „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******и „Н.С.Ф.“ ООД, ЕИК *******, искове
с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД, за заплащане на сума в размер на
2000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер 40000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от
нарушаване на правото на ищеца върху дизайн на общността, № RCD *********-001,
което обезщетение се претендира от ответниците при условията на разделност и
при равни части.
В
исковата молба ищецът твърди, че ответните дружества произвеждали и
разпространявали стоки, идентични с дизайна на стоките на ищеца, който
разработил дизайн на асиметрично дамско палто през м. 10.2015 г. и го пуснал в
продажба през м. 12.2015 г.. Палтото било включено и в каталога на ищеца за
2016 година. Ответниците нарушили авторското право на ищеца върху процесния
дизайн като възпроизвели и разпространили чужд обект на авторското право. По
този начин отклонили пазарен дял чрез въвеждане на потребителите в заблуждение.
Ищецът изпратил до първия ответник покана, получена на 13.12.2016 г. за
преустановяване на нарушението, в резултат на която продаваното от ответниците палто,
имитиращо дизайна на ищеца, било премахнато от виртуалния им магазин, но
фактическите му продажби продължили. Ищецът подал заявка за регистрация на
процесния дизайн в Организацията за интелектуална собственост на ЕС на
05.02.2017 г., а на 15.02.2017 г. дизайнът бил регистриран, когато била
извършена и публикация на регистрацията. Изложеното сочело, че ответниците
предлагали дрехи (асиметрично дамско палто), които като външен вид заблуждавали
потребителя относно произхода, производителя, качеството и съществените
характеристики на стоките. Затова претендира ответниците да бъдат осъдени да
заплатят обезщетение за причинените имуществени вреди от възпроизвеждането и
разпространението в търговската мрежа на идентични с регистриран дизайн № RCD
*********-001 стоки в размер на 2000 лева – частично от вземане в общ размер
40000 лева, тъй като ищецът в качеството си на юридическо лице може да претърпи
само и единствено имуществени вреди, какъвто характер имат и тези, изразяващи
се в накърняване на доброто име на „Д.“ ЕООД.
Ответниците
„Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******и „Н.С.Ф.“ ООД, ЕИК *******, са депозирали отговор на
исковата молба в срок, в който възразяват срещу редовността на исковете, тъй
като не ставало ясно в какъв пълен размер били предявените частични искове за
имуществени и неимуществени вреди. Възражението е неоснователно – предмет на
спора е престиране на обезщетение за имуществени вреди, тъй като юридическите
лица не търпят неимуществени такива, поради което исковата молба не страда от
твърдяната нередовност.
По
същество считат исковете за неоснователни – ищецът няма как да е претърпял
вреди от действия на ответниците, които били изцяло законосъобразни. За
регистрирането на дизайна заявка била подадена на 05.02.2017 г., от който
момент ответниците преустановили предлагането на продукта в знак на добра воля,
въпреки че имали право на преждеползване върху него. Оспорват фактическите
твърдения ищецът да се ползва с наложено име на пазара. Считат, че предлаганото
от тях палто съществено се различава от това, за което ищецът имал регистриран
дизайн. Нямало как клиентите на „Д.“ ЕООД да бъдат заблудени, тъй като
производителят на предлаганите от ответниците стоки бил ясно манифестиран.
Палтото предлагано от тях било по дизайн на Н.А.и било пуснато в продажба през
м. септември 2016 г., към който момент не е имало регистрация на дизайна на
ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Страните не спорят и от представеното свидетелство за
регистрация на Службата на ЕС за интелектуална собственост, се установява, че
въз основа на заявка от 05.02.2017 г. под № *********-001 на 15.02.2017 г. е
регистриран дизайн на палто, с правопритежател „Д.“ ЕООД за клас 02.02 ОБЛЕКЛА,
съгласно Международната класификация на промишлените дизайни, утвърдена с Локарнската Спогодба от 1968 г.. В
представеното свидетелство като автор на дизайна е посочен Г.Д..
От ищеца до ответника „Н.Ф.“ ООД е изпратена покана, получена от адресата на 13.12.2016 г.
за преустановяване разпространението на асиметрично дамско палто, идентично с
модел, разработен от „Д.“ ЕООД и обект на негово право на интелектуална
собственост.
Видно от фактура № *********/16.01.2017
г., издадена от „Н.С.Ф.“ ООД в полза на
трето за спора лице е извършена продажба на стока – сака, якета, палта, манта –
1 брой на стойност 185 лева, като в товарителницата към фактурата продуктът е
индивидуализиран като асиметрично палто от кашмир и кожа SKU: 1021/566, размер
М, което именно палто не е спорно в производството, че се намира във фактическа
власт на ищеца, който го закупил за целите на настоящото производство.
Представено е копие на корица на каталог за 2016
година с чуждоезични обозначения и страница, за която се твърди да е част от
този каталог, която съдържа изображение на асиметрично дамско палто,
съответстващо на изображението на регистрирания дизайн.
Представен е и договор за изработка на моден каталог и
рекламни материали, сключен на 08.03.2016 г. между ищеца и трето за спора лице,
който не установява интересуващи настоящото производство факти, тъй като няма
доказателства предметът на възникналото правоотношение - изработка на каталог
(рекламна брашура) под наименованието „29DESIRES“ да касае 2016 година – срокът на изпълнение на
възложеното е 7 месеца, което означава, че изработването на каталога е дължимо
към 08.10.2016 г., към който момент оставащият до изтичане на календарната 2016 година период е твърде кратък, за да е
оправдано създаването на каталог за отминал моден сезон. От друга страна няма
никакви доказателства предметът на възложеното да е осъществен, респ. каталогът
да е разпространен до неограничен кръг лица или поне да е станал известен на
представляващите ответните дружества.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че за периода от заявяване на дизайна за
регистрация - 05.02.2017 г. до предявяването на исковата молба - 12.10.2017 г. в счетоводството на ответниците са осчетоводени продажби
на палта, но никое от тях не е с уникален код 1021/566, съответно никое от
дружествата не е осчетоводило продажба на палто с този код и не е реализирало приход
от такава сделка.
В производството са приети еднолично
заключение на съдебно-техническа експертиза и две тричленни заключения, като
съдът кредитира заключението на тричленната експертиза, изготвено от вещи лица П.,
Д. и П., тъй като същите са работили след извършен оглед на процесните палта, а
от друга страна заключенията на двете тричленни експертизи са в значителна
степен еднопосочни, поради което и въз основа на същите съдът приема за установено
следното.
Промишлен
дизайн е видимият външен вид на продукт или на част от продукт, определен от
особеностите, които му придават линиите, контурите, формата, текстурата и/или
материалите на продукта и/или неговата орнаментация. Дизайните се считат за
идентични, когато техните особености се различават само в несъществени детайли,
а несъществени са елементите, които нямат отношение към цялостното
формообразуване на продукта и се дължат на функционална предопределеност или са
трудно забележими. Несъществени са елементите, които не променят основните
формообразуващи характеристики на дизайна и не са представени в изображенията
на дизайните в Свидетелството за регистрация, респ. публикацията. Несъществени
са елементите, които не променят основните формообразуващи характеристики на
дизайна, т.е. които не водят до промяна на дизайна, която да може да се
установи от пръв поглед. Несъществените елементи не променят общото възприятие
на дизайна.
Съществени са елементите, които са формообразуващи за даден
дизайн и които са представени в изображенията на дизайните в Свидетелството за
регистрация/публикацията. Дизайнерът е
този, който има роля в създаването на формата и вида на елементите при
определените техни функции. Всички елементи, които въздействат на формообразуването
на изделието са доминиращи, поради което са съществени елементи. Видимият
външен вид на всеки елемент не е продукт само на техническо задание, но и на
творческа дейност на дизайнера, с което се постига определен естетически ефект.
Степента
на свобода на дизайнера при създаването на дизайна зависи от естеството и
предназначението на продукта, в който ще се влага промишленият дизайн, както и
от промишления сектор, към който принадлежи този продукт. Степента на свобода
на автора при разработването на неговия дизайн се установява, наред с другото,
като се изхожда от ограниченията на особеностите, наложени от техническата
функция на продукта или на елемент от продукта или от приложимите спрямо
продукта законови разпоредби. Свободата на дизайнера е в неговата възможност да
комбинира известни елементи в рамките техническите изисквания. Затова колкото
по-ограничена е тази свобода, толкова за създаването на различно цялостно
впечатление у информирания потребител ще бъдат достатъчни минимални разлики.
Предвид
спецификата на продукта „палто" следва да се анализират основните елементи
или особености на този продукт, които формират неговия видим външен вид, т. е.
които участват във формообразуването на дизайна на продукта. За съществени
елементи се определят: цвят и цветово съчетание; форма (силует), определена от
кройката на палтото; материал; конструкция; декоративни елементи; предница,
включително начин на затваряне; вид и начин на оформление на закопчаването; вид
и брой на джобовете; оформление на задната част; оформление на яката;
оформление на ръкавите; оформление на подгъва и оформление на долната част на
палтото.
И
при двата процесни дизайна се наблюдава един и същ силует (форма): горната част
е тясна, следваща контурите на тялото, долната част е разкроена от талията с
характерно удължаване по страничните линии и скъсяване по средната линия отпред
и отзад.
Използваните
материали са идентични. Разликата във вида на изкуствената кожа при двата
модела се забелязва трудно и в този смисъл е пренебрежима. Използването на
комбинацията от два контрастни материала е напълно идентично по отношение на
избраните детайли: от изкуствена кожа са ръкавите, фианките (страничните
парчета), яката, бордюрът (широка лента) от едната страна на ципа за
закопчаване, филетките на джобовете и лентата по подгъва, а от кашмир са
предната част, гърба и полите и при двете палта.
Използването
на декоративни лицеви шевове е по идентични за двете процесни палта детайли,
като съвпада и тяхното направление върху детайлите: в горната и долната част на
ръкавите, по яката и лентата до ципа.
Еднакъв
е броят и видът на джобовете: два вертикални джоба с по една филетка и един
горен джоб с две филетки и цип. И при двете процесни палта са използвани
детайли, които от гледна точка на модния дизайн се приемат за интересни,
различни от обичайните и оригинални, например, асиметрична линия на подгъва,
форма на фианките с ъгъл, капитонирани части по ръкавите под лактите и в
областта под раменете.
Дизайнерската свобода относно съществените
елементи в конкретния случай – цвят, декоративни елементи, материя, вид и начин
на закопчаване, вид и брой джобове, оформление на яката, оформление на долната
част на палтото, оформление на подгъва, не се ограничава по технически
съображения и всеки дизайнер може да избере и използва различни варианти при
изработване на тези елементи и комбинирането им.
В
процесните палта вещите лица са констатирали само несъществени различия: закопчаването при
регистрирания дизайн е изместено надясно и горният джоб е разположен в лявата
част на палтото, докато при модела на ответниците разположението на тези
детайли е огледално, ясно забележимо било и по-лошото качество на изработка на
модела на "Н.Ф." ООД: от гледна точка на технологията хастарът на
ръкавите е скъсен, вътрешната част на яката повдига над външната част, резервите
на долната част предвид това, че при носене са видими, би трябвало да се
обточат, което обаче не може да приеме за разлика в дизайна.
В
тази връзка наличието на прилики при голяма част от елементите между
регистрирания дизайн и дизайна на палтото, произведено от ответните дружества
допринасят в голяма степен за създаване на сходно цялостно впечатление при
възприемането на двата продукта, затова и дизайните следва да бъдат третирани
като идентични.
Сравняваните
дизайни се различават в несъществени елементи и напълно съвпадат в съществените
си елементи (форма на кройката; оформление на ръкавите, цвят, декоративни
елементи, материя, вид и брой джобове, оформление на яката, оформление на
подгъва, оформление на долната част на палтото), поради което и възприемани в
тяхната цялост не създават различно цялостно впечатление.
Оценяйки пазара на бутикови облекла,
вещите лица с оглед на логиката при „Метода на лицензионните такси",
заложен като юридическа конструкция в чл. 13, ал. 1, буква „б" от Директивата
2004/48 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно
упражняването на правата върху интелектуалната собственост, считат, че
лицензионното възнаграждение като еднократна сума, което „Д." ЕООД биха
получили, ако биха предоставили лиценз по отношение на процесния дизайн peг. №
*********-0001 на ответниците „Н.Ф." ООД и „Н.С.Ф." ООД би било в
размер на 7 %. В тази връзка сумата на дължимото лицензионно възнаграждение за
един брой палто, изчислена въз основа на 7 % лицензионна такса при 180 лева
крайна цена на продажба, би била 12,60 лева за един брой произведено палто.
В
производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М.Г.М., показанията на която съдът няма основание да не кредитира и въз
основа на които приема за установено, че асиметричното палтото на „Н.Ф.“ ООД било
скицирано от г-жа А.през м. август 2016 г., като била произведена една
единствена бройка – през м. януари 2017 г. поради приета поръчка за такова
палто. Моделът бил труден за изпълнение, а и възникнал спор с друг производител
и затова палтото било премахнато
(свалено) от електронния магазин на ответниците.
Други
доказателства от значение за спора не са събрани в производството.
Относно пасивно субективно съединените
осъдителни искове, с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 3 вр. чл. 54в, ал. 2
ЗПД.
Исковете
са неоснователни.
Ищецът основава защитаваните в настоящото
производство права на вземания за обезщетение на причинени му имуществени вреди
на твърдения за нарушено право на регистриран промишлен дизайн на Общността № RCD *********-001, изразено във
възпроизвеждане и разпространение на идентични стоки (асиметрично дамско
палто), което нарушение накърнявало и доброто му име (търговска репутация).
Няма
съмнение, че осъдителните искове са форма на гражданскоправна защита при твърдяно
нарушение на правата върху дизайн на Общността, която съгласно чл. 54в ЗПД се
осъществява по реда, предвиден в Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от
12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността, разпоредбата
на чл. 89, ал. 1, б. „г“ от който предвижда, че при нарушение като санкция на
нарушителя е допустима всяка мярка, налагаща други санкции,
предвидени от правото, включително от международното частно право, на
държавата-членка, в която е извършено нарушението или заплахата за нарушение. Предвид тази уредба
приложим като санкционна мярка на основание чл. 54в, ал. 2 ЗПД, е уреденият в
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД иск за обезщетение за причинените от нарушението вреди.
Съгласно
чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета, съответен на чл. 3,
ал. 1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД), дизайнът се дефинира като видимият външен вид на целия продукт
или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите,
контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или
орнаментите му, като
съгласно б. „б“ на разпоредбата, продукт е всяко
промишлено или занаятчийско изделие, включително, между другото, части,
предназначени за сглобяване в съставен продукт, опаковка, оформление, графични
символи или печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми, а палтото като вид облекло е несъмнено
такъв продукт.
Съгласно
чл. 10 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета обхватът на правната закрила,
предоставяна от промишления дизайн на Общността, се разпростира върху всеки
промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно
възприятие, като за да се определи обхвата на закрилата, се отчита степента на
свобода на автора на промишления дизайн при разработване на дизайна.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗПД пък определя,
че два дизайна се считат за идентични, ако техните особености се различават
само в несъществени елементи, а такива са елементите, които нямат отношение към
цялостното формообразуване на продукта и се дължат на функционална
предопределеност или са трудно забележими.
Въз
основа на кредитираните заключения на тричленните съдебно-технически експертизи
съдът прие извод, че конструираното и произведено от ответниците асиметрично дамско
палто е идентично с регистрирания дизайн на Общността с правоносител „Д.“ ЕООД,
тъй като между палтата са налице само незначителни различия в несъществените им
елементи, които по никакъв начин не променят общото възприятие на дизайна и
обективно няма как да създадат у информирания потребител различно цялостно
впечатление.
Правото
върху промишления дизайн е изключително право и се придобива чрез регистрацията
му, считано от датата на подаване на заявка за регистрация, като чл. 19 от Регламент
(ЕО) № 6/2002 на Съвета предвижда регистрираният промишлен дизайн на
Общността да поражда в полза на своя притежател изключителното право да
използва и да забранява на всеки друг използването на промишления дизайн, без
негово съгласие. Използването е определено да обхваща действия, изразени в
създаването, предлагането, разпространението на пазара, вноса, износа или
използването на продукт, в който е включен или към който е приложен
промишленият дизайн или складирането на такъв продукт за тези цели.
Ищецът
твърди да притежава регстриран дизайн на общността № RCD *********-001, който
заявил на 05.02.2017 г. и именно него ответниците нарушили като произвели и
пуснали в търговската мрежа продукт с идентичен външен вид (дизайн).
Съгласно
чл. 55 ЗПД всяко използване по смисъла на чл. 19, ал. 2 от закона в търговската
дейност на регистриран дизайн без съгласието на правопритежателя съставлява нарушение
на правото върху дизайна, което поражда отговорност за нарушителя да обезщети
причинените на носителя на правото вреди.
Действително
предлаганото от ответниците дамско палто е идентично с регистрирания дизайн с
правопритежател „Д.“ ЕООД, но в производството не са събрани доказателства „Н.Ф.“
ООД и „Н.С.Ф.“ ООД да са извършили негово нарушение след 05.02.2017 г., тъй
като чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че продажби
на палто с уникален № 1021/566 не са отразени в търговските им книги, което се
потвърждава и от показанията на разпитания свидетел М., която установява, че е
произведено само 1 брой палто, продадено през м. януари 2017 г., а сам ищецът
твърди, че след получаване на поканата на 13.12.2016 г. било прекратено
предлагането на процесното палто във виртуален магазин. Недоказаното използване
на дизайна във формите, които ищецът твърди – възпроизвеждане и разпространение
в търговската мрежа на идентични стоки след неговото заявяване за регистрация
обуславя извод за липсата на нарушение на правото на регистриран дизайн. А това
е достатъчно за отхвърляне на исковете. За да е възможно да се квалифицира
поведението на ответниците, изразено в производство и предлагане на пазара на
палто с идентичен дизайн като нарушение на правото на дизайн, то следва такова
право да е възникнало като елемент от правната сфера на ищеца. А към доказаното
разпространение на палтото – 16.01.2017 г. дизайнът не е заявен и съответно
регистриран, а това означава, че не е възникнало изключителното право на ищеца
да забрани ползването (производството и предлагането на пазара) на този модел
връхна дреха от други лица.
В
производството ищецът не твърди да търси защита на правото на нерегистриран промишлен дизайн, предвидено в
чл. 11 на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета, поради което обемът на защита
и предпоставките, при които същата възниква не следва да се обсъждат.
Извън
изложеното и за пълнота на мотивите, следва да се посочи, че основателно е
обективираното от ответниците възражение за преждеползване. Съгласно чл. 22, т. 1 от Регламент (ЕО)
№ 6/2002 на Съвета с право, основаващо се на предходно използване, може да
се ползва всяко друго лице, за което се установява, че преди датата на подаване
на заявката или ако се претендира приоритет, преди датата на приоритета, е
започнало да използва добросъвестно в Общността или е извършило сериозна и
действителна подготовка за това използване на промишлен дизайн, включен в
обхвата на закрила на регистриран промишлен дизайн на Общността и когато той не
представлява копие на последния.
Въз
основа на събраните доказателства е ясно, че ответниците са използвали дизайна
на асиметричното палто преди подаване на заявката за неговата регистрация от
страна на „Д.“ ЕООД – 05.02.2017 г., което налага преценка дали това ползване е
добросъвестно. Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета не дава легална
дефиниция на понятието добросъвестно в хипотезата на използуване на дизайна, като следва да се има предвид, че добросъвестността
е обща правна категория,
като по отношение на търговеца се изисква той да положи необходимата грижа и
усилия да провери дали използвания дизайн не нарушава правата на друг
производител/търговец. В задължителната практика на ВКС, създадена по реда на
чл. 290 ГПК в областта на гражданскоправната защита на индустриалната
собственост, изразена в решение № 41/27.05.2010 г. по т. д. № 571/2009 г.,
определение № 200/17.03.2010 г. по т. д. № 883/2009 г. и определение №
404/02.06.2009 г. по т. д. № 349/2009 г., се приема, че
"недобросъвестността" е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, като във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът прави преценка на поведението на конкретния правен субект дали съставлява
действие, което злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
Изводът за наличие или липса на добросъвестност в поведението на даден правен
субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен
случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието, приложима за всички случаи, като от обективна страна следва да бъде
установено извършването на действия в разрез с добрите нрави и честната
търговска практика, а от субективна - знанието на ответника, че нарушава чужди
права.
Доказателства,
че към м. август 2016 г., когато е конструирано палтото от ответника „Н.Ф.“
ООД, дизайнът на ищеца е бил публично оповестен не са събрани. Напротив. Точно
ищецът твърди, че палтото е било включено в каталог за 2016 г., който е следвало
да бъде изработен от трето лице през м. 10.2016 г., като отделен е въпросът, че
не се установява този каталог действително да е изработен и разпространен. От
друга страна, асиметричните модели облекла не могат да се приемат за някаква
новост в модната индустрия и е ясно, че произвежданите и предлагани на националния
пазар облекла следват световните модни тенденции за съответния сезон, което обуславя
възможността предлаганите облекла от различни местни производители да имат
сходни външни характеристики. При липсата на доказателства у представляващите
ответниците да е било налице формирано знание за възникнали в полза на „Д.“
ЕООД права върху дизайна на асиметричното палто, няма как да се приеме, че поведението
им, изразено в производство и предлагане на идентично палто е осъществено в
нарушение на добрата търговска практика.
Оценъчната
категория добросъвестност всъщност е налице когато поведението не е
недобросъвестно, а последното предполага именно ищецът да установи конкретни
факти от действителността, които сочат на недобросъвестност у ответниците. Това
предполага ищецът да е ангажирал доказателства за узнаване на правата му върху
дизайна на асиметричното дамско палто от страна на представляващите ответниците
или за оповестяването на тези права в публичното пространство по начин, който
да позволява такова узнаване.
Ищецът
твърди да е предлагал за продажба асиметричното палто от м. декември 2015 г.,
но доказателства, установяващи този факт не са представени, извън копия на
електронни документи, които ответниците са оспорили от гледна точна
достоверност на датата им. Това оспорване не касае датата на съставянето на
документа, а вписаните в документа дати на извършени продажби на асиметрично
дамско палто в полза на трети лица, които дати са част от съдържанието на
документа, а то не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като
документът има характеристиките на частен свидетелстващ. По същия начин се
поставя въпросът и с представените електронни
папки, обективирани върху екран, възпроизвеждащ електронни файлове. С така
представените едностранно съставени документи ищецът цели установяване на
изгодни за себе си факти, поради което и няма как при оспорването от ответниците
да се приемат за доказани в производството фактът на разработване на палтото от
„Д.“ ЕООД през м. октомври 2015 г. и фактът на предлагането му на пазара през
м. декември 2015 г.. Не са налице и доказателства този модел на дамско палто да
е бил направен достояние на неограничен кръг трети лица по какъвто и да било
начин към м. август 2016 г., за да се приеме, че поведението на ответниците при
предлагането на идентично палто е недобросъвестно.
С
оглед изложеното се налага извод, че макар действително ответниците да са
произели идентично на дизайна на ищеца дамско палто, то това е осъществено в
момент, предхождащ възникване в полза на ищеца на правото върху промишлен
дизайн на общността № RCD *********-001 и при добросъвестно (недоказано недобросъвестно)
преждеползване на дизайна.
В
исковата молба най-общо се твърди и да е нарушено авторското право на ищеца
върху дизайна, като в петитума са посочени две правни норми, регламентиращи
защитата на авторски права, но доколкото фактически твърдения и формулиран в
тази връзка петитум, не се съдържат в исковата молба, съдът не е сезиран с
искане за предоставяне на защита на авторско право. В тази връзка е необходимо
да се посочи, че действително разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗАПСП изрично
дефинира като обект на авторското право всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, като при примерното изброяване са посочени произведенията на
изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство,
дизайна и народните художествени занаяти. С обективирането на резултата на творческата
дейност за физическото лице, което я е осъществило, се поражда авторско право,
което има комплексен характер, тъй като включва неимуществени и имуществени
права. Твърдения в резултат на чия творческа дейност (на кое конкретно
физическо лице или колектив от лица) и в резултат на осъществяването на какви конкретни
факти, предвид разпоредбата на чл. 5, изр. 2 ЗАПСП, авторското право върху
дизайна на палтото принадлежи на „Д.“
ЕООД не са изложени, а като петитум на исковете е формулирано единствено искане
за репариране на вредите от възпроизвеждане и разпространение на идентични
стоки в търговската мрежа в нарушение на дизайна на общността № RCD
*********-001, което е обусловило извода
на съда предмет на разглеждане да са само искове за защита на права върху
промишлен дизайн на общността. А ищецът не проведе успешно доказване на
основателността на тези искове.
При този изход на спора, в приложение на разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за всяко от ответните дружества, които претендират разноски в общ
размер от 5130 лева, формиран от заплатено адвокатско възнаграждение и внесени
депозити за призоваване на свидетел (100 лева) и за възнаграждение на вещи лица
(1550 лева). Ищецът „Д.“
ЕООД релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ответниците, което обаче е неоснователно.
Заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответниците „Н.Ф.“ ООД и „Н.С.Ф.“ ООД е в общ размер на 3480 лева с включен ДДС
или 2784 лева без ДДС, което означава 1392 лева без ДДС за процесуалното
представителство на всяко от тях. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА.
В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ,
бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от
8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от
28.03.2014 г., като в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7 % върху разликата над 1000 лева
или в конкретния случай, материалният интерес е 2000 лева и определеното по
правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 370 лева. Делото обаче има за
предмет спор за нарушени права върху промишлен дизайн, като са изслушани 4
заключения на вещи лица и са проведени множество съдебни заседания, поради
което се отличава с правна и фактическа сложност, която оправдава заплащане на
адвокатско възнаграждение в претендирания размер, още повече, че ищецът е
заплатил хонорар в аналогичен такъв – 1300 лева. Затова целият размер на
адвокатското възнаграждение следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***,
срещу „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище *** и „Н.С.Ф.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище ***, искове с правна квалификация чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗПД, за
заплащане при условията на разделност и при равни части на сума в размер на
2000 лева, претендирана частично от вземане в общ размер 40000 лева,
представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от
нарушаване на правото на ищеца върху дизайн на общността № RCD *********-001.
ОСЪЖДА „Д.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплати на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***
и „Н.С.Ф.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 5130
лева (пет хиляди сто и тридесет лева) – разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: