РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Перник, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки
като разгледа дО.дваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241700600193 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 17/ 15.04.2024 г., постановена по НОХД № 1519/2023 год. по описа
на районен съд Перник е признат подсъдимият Р. Р. М. със снета самоличност и ЕГН за
ВИНОВЕН в това, че:
На *** в ***, на кръстовището на ул.„***“ с надлез „***“, противозаконно
пречил на органи на властта - Д.С.С. и Н. П.И., и двамата заемащи длъжността „***“ в група
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник на Министерството на вътрешните работи - да
изпълнят задълженията си, както следва: по чл.64, ал.1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи: (1) "Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) При невъзможност да
се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на
правилата на движението по пътищата, разпорежданията могат да се издават чрез
положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4)
Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота
1
или здравето", както и по чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП): „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“ както и по
чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП: "При изпълнението на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби: 1. имат право да спират пътните превозни
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на
водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, и с
извършвания превоз и със заплащането на таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата"
- като изфорсирал управляваното от него АТВ с неустановена марка и модел с номер на
рама ***, потеглил с него на заден ход; отказал да предостави поискания му неколкократно
от полицейските служители документ за самоличност; напуснал местопроизшествието пеша,
като тръгнал по ул.„***“ в посока към Областното пътно управление - Перник, не спрял на
място, въпреки указаното му от полицейския служител Д.С.С., като продължил да се
отдалечава, ходейки бръкнал в чантичка, поставена през рамото, и извадил нож с черна
дръжка, след което спрял на място, държейки ножа пред гърдите си и насочвайки го към
полицейския служител Д.С.С., след което хвърлил ножа на земята и избягал окончателно от
местопроизшествието- престъпление по чл.270, ал. 1 НК, поради което на основание
чл.270,ал.1, вр. чл.54 ал.1, вр. чл.57 ал.1 от НК го ОСЪДИЛ и му наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното
наказание «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Подсъдимият Р. Р. М. е признат за ВИНОВЕН и в това, че на *** в *** в района
на кръстовището на надлез „***“ с ул.„***“, управлявал моторно превозно средство - АТВ с
неустановена марка и модел с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред
- по реда и правилата на Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средств - престъпление по чл.345,
ал.2, вр. ал.1 НК, поради което на основание чл.345, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 ал.1, вр. чл.57
ал.1 от НК районния съд го ОСЪДИЛ и му наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изпълнението на наложеното
наказание «лишаване от свобода» за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.23, ал.1, предл.2-ро от НК на подсъдимия е определено и
наложено едно общо най-тежко наказание за двете извършени деяния - «Лишаване от
свобода» за срок от три месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на определеното и
2
наложено общо най-тежко наказание три месеца «лишаване от свобода» за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
С гореописаната присъда районния съд се произнесъл и по веществетните
доказателства и разноските.
Против така постановената присъда в срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимия, чрез неговия защитник. В жалбата и писмено допълнение към нея се сочи, че
постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като неясно защо районния
съд се е доверил изцяло на показанията на полицейските служители. Прави се оплакване за
това, че останалите доказателства изобщо не са ценени. В съдебно заседание подсъдимия
лично и чрез своя защитник поддържа изцяло жалбата и развива сходни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че
жалбата е неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От фактическа страна:
На ***, около 22:00 ч., свидетелите Д.С.С. и Н. П.Й. и двамата заемащи
длъжността „***“ в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник изпълнявали
служебните си задължения по охрана на обществения ред. Те се намирали в ***, в
централната градска част, като патрулирали със служебен лек автомобил, управляван от С..
В района на ул.„***“, движейки се от ул.„***“ към ул. ***“, забелязали моторно превозно
средство АТВ, зелено на цвят, без регистрационна табела с две лица на него. Моторното
превозно средство преминало покрай съдебната палата на ***, продължило по ул.„***“,
след което завило по ул.***“ в насрещното движение. След това водача направил десен
завой и продължил по надлез „***“. През цялото време двамата полицейски служители-
свидетелите С. и Й., проследявали движението на моторното превозно средство, без да
включват звуков и светлинен сигнал. На кръстовището на ул.„***“ и надлез „***“
подсъдимият спрял, тъй като светел червен сигнал на изградената там светофарна уредба.
С цел извършване на проверка полицейският служител С. включил светлинен
сигнал, за да индикира спиране на подсъдимия, като преминал от дясно на моторното
превозно средство и го засякъл. Другия свидетел Й. слязъл от служебния патрулен
автомобил и разпоредил на подсъдимия и на пътника да слязат от АТВ- то и да предоставят
документи за удостоверяване на тяхната самоличност. На подсъдимия разпоредил да изгаси
двигателя на моторното превозно средство. Приближавайки се свидетеля ясно разпознал
пътуващия отзад, като С.С.О., а водача като подсъдимия М.. И двамата били познати
служебно на полицаите от предишни проверки.
Вместо да изпълни разпорежданията на полицейския служител Й., подсъдимият
рязко подал газ и потеглил с моторното превозно средство на заден ход. Отказал да
предостави и документите си за самоличност. При това поведение на подсъдимия Й. успял
3
да се пресегне и да изключи с ключа двигателя на АТВ-то, като отново отдал устно
полицейско разпореждане на подсъдимия и свидетеля О. да предоставят документите си за
самоличност. В този момент св. Д. С. изблъскал с ръце подсъдимия, който слязъл от дясната
страна на АТВ-то, заедно със спътника си св. О.. М. бил облечен със светлосив на цвят
анцуг, бил с каска на главата без визьор, поради което лицето му се виждало ясно.
Свидетелят С. О., който бил спътник на подсъдимия бил облечен с тъмносив анцуг. За
полицейските служители нямало никакво съмнение относно самоличността на двете лица.
В момента, в който св. Д. С. бил от лявата страна на АТВ-то, а подсъдимият, св.
О. и св. Й., от дясната страна на превозното средство, подсъдимият напуснал
местопроизшествието пеша, отдалечавайки се от мястото на спиране. Тръгнал по ул.“***“
посока сградата на „Областно пътно управление“ ***. Св. С. незабавно тръгнал след него,
като му отдал устно полицейско разпореждане да спре, което подсъдимият не изпълнил.
Полицейският служител последвал подсъдимия и отново му разпоредил да спре. Противно
на отправеното му разпореждане М. бръкнал в чантичка, поставена през рамото, извадил
нож с черна дръжка, след което спрял на място, държейки ножа пред гърдите си и
насочвайки го към полицейския служител Д. С.. Последния извадил служебното си
огнестрелно оръжие, което насочил към земята, като разпоредил на подсъдимия да хвърли
ножа. М. хвърлил ножа на земята и избягал от местопроизшествието по ул. „***“ в посока
към Автогара - ***. Тези негови действия били възприети и от другия полицейски служител
- св. Й., който взел ножа от земята с ръкавица и го оставил на лявата степенка на АТВ-то.
Било подадено съобщение за горното до Дежурната оперативна част на ОД на МВР Перник.
На място пристигнала дежурна оперативно-следствена група. Били проведени неотложни
процесуално следствени действия. Междувременно мястото на произшествието напуснал и
св. О..
Така установената от въззивния състав фактическа обстановка съответства
изцяло на възприетата и от първоинстанционния съд и се прие след собствен анализ на
всички събрани доказателства.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
Неоснователни са упреците в жалбата, че фактите по делото са приети след
едностранен прочит на доказателствата. Напълно основателно първия съд се е доверил на
данните съобщени от двамата полицейски служители. Техните показания са последователни,
4
ясни, непротиворечиви и логични. Няма никаква причина същите да бъдат приети, като
пристрастни. Напротив С. и Й. са били по време на служба, което се потвърждава и от
събраните в този смисъл писмени доказателства, стриктно са изпълнявали задълженията си,
като са се опитали да извършат проверка на МПС без регистрационни табели. И двамата
много ясно описват фактите, които са възприели, като обясняват как и защо са разпознали
подсъдимия и свидетеля О.. Последният е бил и без каска. Твърденията им се подкрепят
изцяло от писмените доказателства, от протокола за оглед при който е иззет, като
веществено доказателство нож с черна дръжка и МПС- АТВ, от заключението по
одорологичната експертиза на в.л. И. /протокол 262/ 30.05.22 г./, както и от заключението по
видеотехническата експертиза на в.л.К..
Абсолютно логично и в точно приложение на закона първия съд е отказал да
кредитира показанията на О. и свидетеля М.. Същите са изолирани от целия останал
доказателствен материал и очевидно целя да оневинят самия О. и да услужат на защитната
версия на подсъдимия.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил
престъпленията, за които е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се
възприема от контролната инстанция като свой, поради което не се налага неговото
детайлно преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районен съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
деянията и размера на наказанието лишаване от свобода.
Квалификацията на извършените от подсъдимия престъпления е точна, като е
отчетено, че същите са извършени в условията на идеална съвкупност.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване
или изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимия е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
При определяне на наказанията, районен съд Перник е отчел всички
обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция. Правилно е прието, че механизма на извършване на престъпленията и особено
този по чл.270 НК е със завишена степен на обществена опасност и от двете алтернативни
наказания- глоба и лишаване от свобода следва да се предпочете последното.
Това наказание според въззивната инстанция не се явява несправедливо.
Законосъобразна е присъдата на Пернишкия районен съд и в частта, с която на
основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най- тежко наказание.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване или
отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/ 15.04.2024 г., постановена по НОХД №
1519/2023 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
На основание чл.340, ал.2 НПК решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6