РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Разград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500166 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК
Постъпила е въззивна жалба от О. Р. О. чрез особен представител - адвокат К. Ш.,
против Решение № 153 от 02.03.2023 г. по гр.д № 1517/2022 г. на РС - Шумен, в частта с
която се осъжда за сумата 700лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на извършено от
ответника престъпление по чл.210 ал.1 т.1 НК. Счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Сочи, че сред конкретните обстоятелства за определяне на обезщетението по чл.52
ЗЗД, са характерът и начина на извършване на деянието, причинени морални страдания,
начинът на причиняване, тяхната продължителност и др. Както, че освен с мобилно
устройство в съвременния свят контакти се осъществяват и чрез ел. поща, интернет, сайтове
на учебни заведения, като ищецът е имал ел. поща, за ползването на която е необходим
интернет и компютър, а не мобилен телефон. Ищецът ползвал библиотеката в университета,
предоставяща достъп до научно информационни ресурси, т.е имал достатъчно възможности
за подготовка за изпити. Развива съображения, за това, че не бил създаден емоционален
дискомфорт, както за липса на доказателства за това колко номера имало в телефона, какъв
тарифен план е ползвал, колко изпити е имал през дните останал без телефон. По
изложените съображения моли за отмяна на решението в частта, в която се определя размер
1
на неимуществени вреди.
В предоставения срок насрещната страна Ю. С. Р. чрез служебен защитник – адв. П.
Х., е подал отговор на въззивната жалба. Намира жалбата за неоснователна, моли решението
да бъде оставено в сила. Счита, че изложените аргументи в жалбата не кореспондират със
събрания доказателствен материал, че липсва посочване на твърдените нарушения на
материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения в
подкрепа на обжалваното решение, както и във връзка с доводите на ответната страна.
В с.з. жалбоподателят чрез адв. Ш. поддържа жалбата, претендира адвокатско
възнаграждение. Счита, че размера на неимуществените вреди е несъразмерен с ведите,
които са понесени. Не е доказано какви и колко телефонни номераи е имал ищеца и които са
му били необходими по време на изпити, както какви изпити, е имал в дестдневния период,
в който е бил лишен от телефона. Това, че доброволно е дал телефона си на ответника, сам е
решил, че в известен период от време може да се лиши от телефона, за недокозаност на
здравословното ум състояние.
Въззиваемия лично и с процесуален представител поддържа отговора на жалбата,
която оспорва. Вредите, които понесъл ищеца от претърпяната измама, изпитвал е срам
притеснение и унижение. Сочи, че е дал телефона на ответника с цел да му направи услуга,
за да проведе разговор. Както и че практиката на ВКС до 2016г. била за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди за престъпления в многократно по-висок размер.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност и по надлежно предявен иск по реда на чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД. При
разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. В настоящото производство не се
правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва различна
от установената фактическа обстановка.
Като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид
събраните по делото доказателства и за да се произнесе по правилността на
първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
РС-Шумен е бил сезиран с молба от Ю. С. Р. против О. Р. О., с която са предявени
обективно съединени искове за осъждането му да заплати: сумата от 610 лева,
представляваща понесени от него имуществени вреди, като последица от измамата,
извършена от ответника на 24.07.2019 г., за която същият е осъден с присъда по НОХД№
2392/2019 г. на Районен съд - Шумен, която сума е разликата между сумата от 910 лв.
2
посочена в присъдата и 300 лв. стойността на мобилния телефон по делото, който е върнат
на ищеца, ведно със законна лихва върху сумата от 610 лв. Както и сумата 700 лева,
представляваща претърпените от него неимуществени вреди - емоционален дискомфорт,
притеснения и отрицателни душевни преживявания, поради това, че отнемайки на
24.07.2019 г. телефона и найвече СИМ-картата поставена в него ответникът го е лишил от
комуникация с близки и познати и от лична информация /записите с телефонни номера,
снимки, документи и други записи/, съдържащи се в същата СИМ-карта, които вреди са
последица от измамата, за която ответникът е осъден с присъда по НОХД № 2392/2019 г. на
Районен съд - Шумен, ведно със законна лихва върху същата сума от 700 лв., считано от
деня на деликта /24.07.2019г./ до окончателното й плащане. Твърди се, че с присъда №
48/18.12.2019 г., постановена по НОХД № 2392/2019 г., по описа на ШРС, XIV с., влязла в
законна сила, ответникът бил осъден на лишаване от свобода, за извършена измама, от която
сред пострадалите лица бил и ищецът, който претърпял, както имуществени, така и
неимуществени вреди. Твърди се, че на 24.07.2019 г. в сградата, където се помещавала ****
и където ищецът работел, ответникът го заговорил, като се представил за „К. К.“ работещ в
„***“ *** и успял да го въведе в заблуждението, че ще му осигури финансиране като
студент - стипендия от името на „***“ *** /в този времеви период бил студент в РУ“Ангел
Кънчев“/, при условието ищецът да плати първоначално определена сума пари, която щяла
да му бъде върната след началото на финансирането. Ищецът разполагал със 610 лева, която
предал на ответника пред дома му в гр. ***. По-късно, същия ден ответникът получил от
ищеца и мобилен телефон „Самсунг Галакси J4“ с работеща в него СИМ-карта, която вещ
била върната от полицията в хода на образуваното досъдебно производство.
Ответникът е оспорил иска. Сочи, че действително се е представял за длъжностно
лице, каквото не бил и е осъден с присъда № 48/18.12.2019 г., като е признато, че е причинил
имотна вреда на ищеца в размер на 910 лв.
С решението на първоинстанционния съд претенциите на ищеца са били уважени
изцяло, като предмет на инстанционния конткрол решението, с което е уважен предявеният
иск за неимуществени вреди.
От събраните писмени доказателства се установява, че с присъда № 48/18.12.2019 г.,
постановена по НОХД № 2392/2019 г., по описа на ШРС, влязла в законна сила, ответникът
бил признат за виновен за това, че в периода от 27.06.2019 г. до 24.07.2019 г. включително в
гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у няколко лица, сред които и ищеца, от когото
на 24.07.2019 г., след като го е уверил, че е управител на „***“ *** гр. ****/макар, че нямал
такова качество/ и управляваното от него дружество ще съдейства да получи финансиране
по студентска програма, получил сумата 610 лева, а освен това убедил ищеца да му
предостави за временно ползване мобилен телефон „Самсунг Галакси J4+ Dual Black“ със
сим карта, силиконов гръб и стъклен протектор, на стойност 300 лв., като с това му
причинил имотна вреда в размер на 910 лв., поради което, на основание чл. 210, ал. 1, т. 1,
предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 58а НК, е осъден на 2 години “лишаване от
3
свобода“.
За доказване на претенцията за неимуществени вреди са събрани гласни
доказаелства. В показанията си св. В. Б. сочи, че знае за случая през 2019 г., когато на Ю. му
бил откраднат телефона. Видяла го, когато разговарял с охраната на диспансера, където
работел и който го посъветвал, да се обади в полицията. Така разбарала, че няколко минути
преди това му е бил отнет телефона, в който имало СИМ карта. Липсата на телефона и СИМ
картата Ю. преживял тежко. Десет дни не бил на себе си, докато бил без телефон. Загубил
контакти с много хора и нямал връзка с никого. Това му се отразило и си останало в него до
ден днешен. Било му много неприятно, изживял тежко го тежко. Казал и, че е загубил много
връзки, които е имал с хора докато е учел.
Предвид изложеното от фактическа страна от правна намира следното: Съгласно
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
В случая съдът е сезиран с иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от
твърдяно неправомерно поведение. За успешното провеждане на предявения иск, в тежест
на ищеца е да установи извършени от ответника неправомерни деяния /действия или
бездействия/, в резултат на които са причинени посочените в исковата молба
неимуществени вреди; причинно – следствената връзка между деянието и вредите; размерът
на претърпените вреди.
Спрямо ответника е постановена присъда по наказателно дело № 2392/2019г., по
описа на ШРС, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца (чл. 300 ГПК). По силата на същата, съдът приема за установено, че
на 24.07.2019г., в гр. Шумен ответникът убедил ищеца да му предостави за временно
ползване мобилен телефон „Самсунг Галакси J4+ Dual Black“ със сим карта, силиконов гръб
и стъклен протектор. Ето защо тези елементи от фактическия състав на деликта няма да
бъдат обсъждани от съда. На установяване пред настоящия съд са поставени останалите два
елемента - вредата и причинната връзка между вредоносния резултат и извършеното деяние.
От събраните по делото доказателства се установи, че в резултат на неправомерното
поведение на ответника, ищецът е бил без телефон десет дни, след което му е бил върнат, но
без сим-картата. През това време изгубил контактите с хората, чиито номера били в
телефона, включително такива, с които е учел. Съдът намира, че действително ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на тревожност, потистнатост и
емоционален дискомфорт, поради загубата на телефонните номера на абонатите, които са
били въведени в телфона това, че не е можел да комуникация с близки и познати, съответно
е бил лишен и от личната информация /записи с телефонни номера, снимки, документи и
други/, съдържащи се в същата сим-карта. От показанията на разитания свидетел, в чиято
достоверност няма причина да се съмнява, че ищецът преживял тежко липсата на телефона,
загубил контакти с много хора, това му се отразило и си останало в него до днес.
Неоснователно в този смисъл намира възражението в жалбата, че комуникирането е било
4
възможно по ел. поща, интернет, сайтове и др., тъй като това са други различни начини на
осъществяване на връзка от разстояние между хората. Неотносимо е възражението колко
телефонни номера е имало, на кои хора и колко изпити е имал ищецът, т.к е без значение
колко са били на брой абонатите. В случая при липса на телефон и на записаните в него
телефонни номера, особено се затруднява комуникацията от разстояние, тъй като това е
значително улеснен и бърз начин за осъществяването и в днешно време. Независимо, че
след десет дни телефонът е върнат, то той е бил без сим-карта. Същата е важен компонент за
телефона, чрез който се осъществява свързване с мрежата на оператора, за да се извършват
обаждания, изпращане на текстови съобщения и т.н., като явно и тогава ищецът не е могъл
да ползва телефона си. Неоснователни са възраженията за това, че ищецът сам се отказал от
телефона и го предал доброволно на подсъдимия, т.к. от приложеното нохд № 2392/2019г.
на РС-Шумен и постановената влязла в сила присъда е видно, че ищецът дал телефонът на
ответника, вследствие на измамливо поведение на последния. Дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда на осн. чл. 52 ЗЗД - по вътрешно негово
убеждение, по справедливост, след преценка на всички правно-релевантни, конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, каквито най-общо са видът, характерът,
интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца/ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях трайно установена съдебна
практика/ При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот; като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да съответства на
действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. В случая ищецът е бил лишен от мобилния си телефон за
посочения период от време, както и не могъл да го ползва и след връщането му, поради
липсата на сим – карта. Предвид това, че е млад човек, трудоспособен, към процесния
момент е бил студент, както се взе предвид и размера от 560лв. на минималната работна
заплата към м. юли 2019г., приема, че справедливото обезщетение за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди, което е достатъчно и същевременно не води
до неоснователно обогатяване е в определения от първоинстанционния съд размер на
700лв., тъй като е съответно на претърпените страдания.
Поради изложените съображения и съвпадане на изводите с първоинстанционния
съд, решението следва да бъде потвърдено.
На осн. 83 ал.3 ГПК вр. с чл.47 ал.6 ГПК чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на
особения представител на жалбоподателя следва да бъде изплатено възнаграждение от
бюджета на ОС-Разград в размер на 200лв.
На основание чл.77 ГПК въззивникът О. Р. О. следва да заплати сумата 200лв. за
особения представител, както сумата 25лв. представляваща държавна такса за въззивното
5
производство по сметка на ОС-Разград, или общо 225лв.
Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 02.03.2023 г. по гр.д № 1517/2022 г. на РС -
Шумен, в частта с която О. Р. О., е осъден да заплати на Ю. С. Р. сумата 700лв./седемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание, вследствие на извършено от ответника престъпление по чл.210 ал.1 т.1
НК, за което има влязла в сила присъда по НОХД №2392/2019г. по описа на РС-Шумен,
ведно със законната лихва от дена на увреждането – 24.07.2019г. до окончателното и
изплащане.
Решението в останалата част по отношение претенцията за причинени имуществени
вреди, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА О. Р. О., ЕГН**********, адрес гр.****, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Окръжен съд Разград сумата 225лв./двеста двадесет и пет лева/
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6