РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20211110218084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на АТ. П. П. против Наказателно постановление № 21-4332-
019627/29.09.2020 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 150 лева, за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за субективна несъставомерност; за процесуални нарушения (непрецизно
описание; противоречие между АУАН и НП); за недоказаност. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован. не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.08.2021 г., около 02:58 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил Опел
Виваро, ДК № ********** (собственост на Л.К.С. с прикачено ремарке за лек автомобил, марка
Елеби ЛБА, ДК ********* (собственпст на К.К.М.) по главен път Е-79, с посока на движение то гр.
Перник към гр. София. При рутинна проверка при КПП-Владая, от страна на служители при ОПП-
СДВР било установено, че ремаркето е служебно спряно от движение от 17.05.2013 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля С.С.; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за хода и резултатите от
проверката, както и за липса на уведомяване на собственика-праводател за спирането от движение.
Последното обстоятелство би могло да бъде прието за установено, въз основа на показанията на
разпитания свидетел, поради липса на надлежна справка, в цитираната насока.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Налице е допуснато съществено процесуално нярушение: докато в АУАН като нарушена
се сочи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП, в атакуваното НП като такава се сочи тази на чл. 5, ал.
3, т. 2 ЗДП. Цитираното осбтоятелство не позволява организирането на адекватна защита и
коректно се сочи от жалбоподателя, като отменително основание.
Цитираното обстоятелство коректно се коментира и в друг контекст – на несъответствие
между словесно и цифрово описание в АУАН: от една страна се твърди наличие на спряно от
движение ремарке, а от друга – тези факти се обвързват със законова забрана, свързана с изначална
2
липса на надлежна регистрация.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за служебно спряно от движение ремарке, като е
доказан и фактът на ползването му. От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни
собственикът да е уведомяван за предприетите действия, респктивно – да е бил в състояние да
уведоми упълномощения ползвател А.П. за цитираното обстоятелство. Това обстоятелство има
пряко отношение към субективната страна на изпълнителното деяние (касае се за отговорност на
физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия
орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI
кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г.
по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II
кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008
г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V
кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение №
3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. №
2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица
други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да
докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в,
Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза,
касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно –
възражението от жалбата се явява основателно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, както и предвид изричната претенция за присъждане, наказващият орган следва да
поеме разноските на насрещната страна.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-019627/29.09.2020 г., издадено от
началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДП, на АТ. П.
П. била наложена глоба, в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДП.
3
ОСЪЖДА СДВР да заплати на АТ. П. П., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева –
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4