ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1763
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20241110206270 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д – 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "М. Л.“ЕООД, ЕИК ......, срещу електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) №**********, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството
(АПИ), с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), в частност на чл.102,
ал.2 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е връчен на 21.02.2024 г., видно от известие за
доставяне на пощенска пратка. Жалбата срещу него, съобразно положената върху нея дата
от подателя й, както и от тази, фигурираща върху щемпела за входящ номер, с която е
заведена в деловодството на наказващия орган, е депозирана на 05.03.2024 г.
СЪДЪТ служебно приложи по делото генерирано от публичната страница на
Административен съд – Хасково, определение с № 113/31.01.2023 г. по КАХД № 997/2022
г., с което е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по чл.
267, §1 от Договор за функциониране на ЕС със следния въпрос: „Дали нормата на чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили при използването на определени
инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби,
приети по тази Директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във
фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задълженията за предварително
установяване при заплащане на размера за таксата за ползване на пътна инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за
освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар.
„компенсаторна такса“ “, по повод на което пред Съда на ЕС е образувано дело № С-61/
2023 г., видно от публичната страница на Съда.
СЪДЪТ, след като се запозна с така формулираното преюдициално запитване и факта
1
на образуване на дело по него пред компетентния съд, намира, че в настоящото
производство се разкриват основания за спиране на производството, почерпени от
разпоредбите на чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, доколкото по идентичен правен
казус, макар и по друго дело, до Съда на Европейския съюз (СЕС) е отправено
преюдициално запитване. С него е поставен въпрос, разкриващ същественост за правилното
и законосъобразното решаване на правния спор, разглеждан в производството по НАХД
№6270/2024 г., по описа на СРС, НО, 2 с-в. Предметът на спора по настоящото дело касае
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и се заключава в твърдение,
че на конкретна дата тежкотоварно моторно превозно средство (МПС), с технически
параметри, вписани в електронния фиш, се е придвижвало по пътен участък, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за това превозно средство от собственика, на когото
то е регистрирано, не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
няма валидна маршрутна карта или тол- декларация за преминаването му. Съпоставяйки
диспозитива на издадения електронен фиш, подложен на въззивен контрол, със
съдържанието на служебно генерираното определение от 31.01.2023 г. на Административен
съд -Хасково по КАНД №997/2022 г., по описа на същия съд, с което е отправено
преюдициалното запитване до СЕС, се констатира идентичност на предмета на двете
административнонаказателни процедури.
Доколкото настоящото производство се води по правилата на НПК, предвид
препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, то основанието за неговото спиране не следва
да се търси, така, както е формулирано в молбата от страна на жалбоподателя, в нормата на
чл. 631 от ГПК, а приложение ще намери разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК. Съгласно
последната, производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване.
Буквалното тълкуване на цитираната норма привидно налага извод, че основанието за
спиране е приложимо, когато именно съдът, позоваващ се на него, отправи преюдициално
запитване по конкретното дело, което е съществено за разрешаване на определени аспекти
от повдигнатия пред него правен спор. Според настоящия съдебен състав обаче
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК не следва да се тълкува стеснително в предходния
смисъл. Макар в НПК да липсва норма със съдържание, прецизирано и подробно
установено, като това в чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, отсъствието на своевременна
законодателна инициатива, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по
който пряко е относимо правото на Европейския съюз, от задължението им да осигурят
неговото правилно тълкуване и прилагане (в този смисъл и определение №8635/09.10.2023
г. на АССГ, по к.а.н.д.№7869/2023 г., определение № 2350/01.04.2021 г. на
Административен съд-София град, по административно дело №2509/2021 г., решение
№1082/21.07.2023 г. на Административен съд – Варна, по к.а.н.д. №1669/2022 г.,
определение №1557/12.02.2024 г. на АССГ, по к.а.н.д. №11987/2023 г., определение
№574/17.01.2024 г., по к.д.№11578/2023 г., определение №855/24.01.2024 г. на АССГ по
к.а.н.д.№10246/2023 г. и други).
Отправеното преюдициално запитване от АдмС-Хасково засяга приложението
Директива – част от нормотворчеството на институциите на Европейския съюз, чието
правилно транспониране в българското законодателство може единствено да обоснове и
съобразяването с правото на Съюза. В този смисъл и спирането на настоящото
производство, е обосновано именно от целта делото да бъде решено в съответствие с
действителния дух на приложимите норми на европейското законодателство.
Така мотивиран и на основание чл.84, вр. чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК
Софийски районен съд, 2-ри състав, НО,
ОПРЕДЕЛИ:
2
СПИРА административнонаказателното производство по НАХД №6270/2024 г., по
описа на СРС, НО, 2 с-в до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023
г.
Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя „М. Л.“ЕООД и на АПИ.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в
седемдневен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3