О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
гр. Русе, 21.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, III-ти
постоянен тричленен състав, в
закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета
година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
като разгледа докладваното от
съдията Спасов к.а.н.д. № 246
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по искане на К.К.А., с адрес ***, чрез адв. Б., за
спиране на допуснатото по реда на чл. 60, ал. 1 предварително изпълнение на §
1, т. 7 от решение № 1270, прието по протокол № 46/16.03.2023 г. на Общински съвет
– Русе.
В
искането се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на административния
акт в сочената част е незаконосъобразно, немотивирано, необосновано. Като жител
***, във връзка с разходите, предвидени в т. 7 на план-сметката за покриване на
разходите по приватизация А. отправила предложение до общинския съвет с което
предложение е поискала друго разпределение и прехвърляне в друго перо на
планираните разходи по т. 7 от План-сметката на община Русе, съгласно която
крупната сума в размер на 100 000 лева са планирани за възнаграждения на
Комисията по приватизация. С предложението си А. прави предложение до ОС – Русе
тези разходи да се използват в друго перо, а не да се разпределят за
възнаграждения на въпросната комисия.
С разпореждане от 22.05.2023 г. съдът е оставил искането без
движение за представяне на доказателство за наличие на правен интерес.
В изпълнение на указанията искателят сочи, че правейки предложение
до ОС в хода на административното производство по вземане на решение №
1270/16.03.2023 г., спирането на чието предварително изпълнение се иска, А. е
станала заинтересовано лице. Решението на ОС касае разходване на бюджетни
публични средства и има определящ характер за бюджета на Община Русе.
Видно от приложените доказателства по административната
преписка, с решение № 1270 по т. 7, чието спиране на предварително изпълнение
се иска, касае изготвена план-сметка за покриване на разходите по приватизация
през 2023 г., съгласно единната бюджетна класификация в общ размер на
98 500 лв. (приложение № 7). То е прието на осн. чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1, т. 8 и т. 23 и чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, чл. 10 от ПМС № 7/2023 за уреждане на
бюджетни взаимоотношения през 2023 г., във връзка с чл. 6-10 от Закона за
прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за
2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.
С т. 16 на решението, на
осн. чл. 60, ал. 1 от АПК органът е допуснал предварителното изпълнение на
цялото решение с оглед защитата на стабилността и финансовата устойчивост на
общинския бюджет и предприемане на незабавни действия за изпълнение на поетите
ангажименти в сферата на местното управление.
При
тези данни съдът намира искането за недопустимо.
Актът, чието спиране на допуснатото
предварително изпълнение се иска, представлява общ административен такъв –
насочен е към неопределен, но определяем кръг субекти и има еднократно правно
действие.
С Тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. по т.д. № 4/2011 г. на
ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС се прие, че решението на общинския съвет по
чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА, с което се приема и изменя годишния бюджет на
общината и се приема отчетът за изпълнението му, е общ административен акт по
смисъла на чл. 65 АПК. С такъв характер следва да се квалифицират и решенията
на общинския съвет, които пряко влияят на общинския бюджет (виж решение №
7484/28.07.2022 г. по адм. д. № 1876/2022 г. на ВАС).
Съобразно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия
съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила
разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се
спре само въз основа на нови обстоятелства.
Съдът съобрази обаче, че доколкото искателят е направил
предложение по издаването на този акт, следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 72, ал. 2 от АПК, която указва, че ако в производството са участвали
чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересовани лица или
организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта. В
този смисъл съдът изрично е изискал информация дали съдържанието на този акт е
съобщаване на молителя и е получен отговор от 20.06.2023 г., че такова връчване
не е осъществявано, респ. допуснатото предварително изпълнение на акта не е
влязло в сила досежно искателя, поради което искането следва да се
преквалифицира като такова по чл. 60, ал. 5 от АПК.
За неуредените въпроси по оспорването се прилагат разпоредбите по
оспорване на индивидуалните административни актове – чл. 184 АПК.
Страни в административния процес могат да бъдат административният
орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или
законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното
решение или за които те биха породили права или задължения (чл. 15, ал. 1 АПК).
По арг. от противното от ал. 2 този интерес следва да е пряк и личен.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административните
актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение.
Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен
интерес от обжалване (вкл. и искане за отмяна на допуснато предварително
изпълнение), като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.
Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт,
състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права,
създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и
хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът
предвижда издаване на административния акт.
Фактът, че решението на ОС касае разходване на бюджетни публични
средства и има определящ характер за бюджета на Община Русе, не обосновава
наличие на пряк и непосредствен интерес, а косвен и опосредствен.
Участието на А. в производството по издаване на акта при условията
на чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК не формира автоматично наличие на пряк и
непосредствен правен интерес. От доводите на искателя, включително и в
молбата-уточнение, се касае за защита на обществен интерес, който не обуславя
основание за активна процесуална легитимация.
Доколкото съдът не конституира страни в производството разноски в
полза на Общински съвет – Русе не се дължат.
По изложените съображения и на осн. чл. 159, т. 4, вр. чл. 184 от
Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на К.К.А. за спиране на допуснатото по
реда на чл. 60, ал. 1 от АПК за спиране на предварително изпълнение на § 1, т.
7 от решение № 1270, прието по протокол № 46/16.03.2023 г. на Общински съвет –
Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
Определението подлежи на обжалване с частна жалба предв 7-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |