Решение по дело №228/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     

гр.Кюстендил,07.03.2014г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на четиринадесети януари  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря В.С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№228/2013 г. по описа на КОС и за да се произнесе взе предвид:

 

 

„Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс” ЕАД гр. София, Столична община, район „Средец”, бул. „В. Левски” №54, ЕИК ********* чрез адв. Д.Д. *** е предявило срещу М.Б.М. *** обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ищцовото дружество на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв.м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала от 90 кв.м., която сграда е построена в УПИ ХХVІ-6100, в кв. 294 по плана на гр. Кюстендил, образуван от бившия парцел ХVІІІ, имот пл.№ 6100, в кв. 294 по плана на гр. Кюстендил, находяща се на ул. „ І” №**, целият с площ от 749 кв.м. празно и застроена място, ведно със съответното на сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот при граници и съседи на имота: УПИ ХVІІ-6101, УПИ ХХІ-6101, ул. „Ц. С. І” и на сградата: от север- ул. „Ц. С. І” , от изток- УПИ ХVІІ и УПИ ХХІ, от останалите страни- дворно място, която сграда представлява сграда по действащата кадастрална карта на гр. Кюстендил с идентификатор №41112.503.781.2 по плана на гр. Кюстендил, брой етажи- един, предназначение съгласно кадастралната карта- складова база, склад, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Ц. С. І” №**, построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.781 и за отмяна на нотариален акт №60, т.І, рег. №694, дело № 37/04.04.2012 г. по описа на нотариус Л. Х.,  а ако се прекрати производството по делото по този иск или се отхвърли същия, то на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да се постанови решение, по силата на което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на описаната по- горе масивна едноетажна сграда и да се отмени посочения нотариален акт.

            Ответницата М.М. чрез процесуалните си представители оспорва предявените искове.

            Кюстендилският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.12 ГПК, приема за установено следното:

 

            С акт 3857/23.04.1996 г.  спорният имот е признат за държавна собственост и е предоставен за оперативно управление на Санитарно- курортен комплекс. Представен е и акт №281/07.02.2001 г.за частна държавна собственост, от който е видно, че  обектите, предмет на исковата претенция заедно с други такива са актувани като държавна собственост.

            Със заповед № РД-18-27/28.07.2000 г. на министъра на здравеопазването са преобразувани съществуващите публични санаторно- курортни здравни заведения от състава на Санитарно- курортно управление към Министерство на здравеопазването, в т.ч.  и Санитарно- курортен комплекс- гр. Кюстендил, както и Централно управление на Санитарно курортно управление към Министерство на здравеопазването  в лечебно заведение- еднолично акционерно търговско дружество с наименование „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс” ЕАД със седалище гр. София. Видно от решение №1/02.08.2000 г., постановено по ф.д. №9980/2000 г. на СГС е, че е регистрирано едноличното акционерно дружество с фирма „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс”  гр. София.

            С  нотариален акт за собственост №81, т.VІІ, рег № 7726, дело №1142/2005 г., въз основа на посочените по- горе акт за държавна собственост и заповед на министъра на здравеопазването, „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс”ЕАД гр. София е признато за собственик  на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв.м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала със застроена площ 90 кв.м., която сграда е построена в урегулиран поземлен имот, представляващ парцел ХVІІІ, имот пл. № 6100 в квартал 294 по плана на гр. Кюстендил, находящ се на ул. „Ц. С. І”, целият с площ 749 кв.м. празно и застроено място, ведно със съответното на сградата право на строеж. 

            С писмо вх.№503/01.06.2012 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се уведомява ищцовото дружество, че не може да бъде вписано като собственик на процесната сграда и да му бъде издадена скица за същата, тъй като за собственик е вписана ответницата.

 

            Видно от решение от 04.08.1949 г. на Кюстендилската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС в полза на държавата са отчуждени имоти, принадлежали на Г. Б. и Р. З., сред които и  къща с двор и стопански постройки, съставляващи парцел ІІ- 943, кв. 46 на ул. „9-ти” №** в гр. Кюстендил. С акт за завземане на недвижим имот за държавен от 23.07.1951 г. на Г. Б. по ЗОЕГПНС  е одържавен  целия имот, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „9-ти ” **, с къща на 90 кв.м. на един етаж, състояща се от две стаи и навес на 90 кв.м. на един етаж.

            С решение №303/22.10.1998 г. на областния управител на Софийска област е уважена претенцията на наследниците на Г. и Р. Б.и  за реално възстановяване  на отчуждения от наследодателите  им имот, находящ се в гр. Кюстендил- дворно място  от 749 кв.м. на ул. „9-ти” №** /сега ул. „Ц.С.І”, съставляващо имот пл. № 6100 в кв. 294 по плана на гр. Кюстендил от 1993 г., заедно с построените върху него едноетажна масивна къща със застроена площ 90 кв.м. и навес- гараж, също от 90 кв.м. Видно от удостоверение изх.№ 94 Р 160/02.ХІІ.1998 г. е, че имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост. С писмо  4/11.01.1999 г. главният директор на СКК- Кюстендил е уведомен, че следва да предаде собствеността  върху същия на наследниците на Г. и Р. З. Представен е приемо- предавателен протокол от 12.01.1999 г., от който е видно, че е извършено предаването на имота, а с нотариален акт №40 А, т. ІV, рег. № 2935, дело № 942/1999 г. наследниците на Г. и Р. З. са признати за негови собственици.         

Видно от нотариален акт №98, т. ІІ, рег. № 4288, дело №98/2006 г.  ответницата чрез покупко- продажба е придобила собствеността  върху този имот, а именно: дворно място от 749 кв.м., находящо се в гр. Кюстендил, ул. „Ц. С. І” №**, съставляващо имот пл. № 6100, в кв. 294 по регулационния план на гр. Кюстендил, ведно с построените в имота  масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв.м., навес- гараж със застроена площ от 90 кв.м., второстепенна сграда  барака /лятна кухня/ със застроена площ 54 кв.м.

            С нотариален акт №60, т.І, рег. № 694, дело №37/2012 г.  М.М. на основание давностно владение е призната за собственик на пристройка със застроена площ 272 кв.м., от които 120 кв.м. за кухня и 152 кв.м. за столова, която постройка реално е западната част от основната сграда, заснета с идентификатор 41112.503.781.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, ул. „Ц. С. І” №**, цялата сграда състояща се от 452 кв.м. със предназначение  складова база.

            Представени са жалба вх.№ 25945/08.09.2011 г. до РПУ гр. Кюстендил, изходяща от ответницата за извършена кражба на водомера, намиращ се в сградата, уведомление от РП Кюстендил до М., че е образувано досъдебно производство, както и служебна бележка изх. № 209/13.02.2013 г. на „Кюстендилска вода”ЕООД гр. Кюстендил, че е абонат на дружеството. Представена е и фактура от 17.01.2008 г., от която е видно, че ответницата е заплащала доставеното количество вода на спорния имот.

С молба вх. № 600/25.08.2006 г.  ответницата е уведомила ищцовото дружество, че като собственик на процесния имот желае да премахне всички сгради върху имота, който е закупила, за да реализира инвестиционните си намерения и че последното следва да уведоми Общината, доколкото ги считат за собственици на сградата, че няма претенции.

По делото е представен сигнал  №2539/19.12.2012 г., изходящ от ищцовото дружество до Районна прокуратура гр. Кюстендил за извършване на проверка във връзка с дадените показания на разпитаните свидетели по обстоятелствената проверка, въз основа на която е издаден горния нотариален акт.

Със скица на поземлен имот №309/24.01.2013 г., издадена от СГКК гр. Кюстендил процесният имот е индивидуализиран по граници и съседи.

По делото са приложени три административни дела, които са били образувани по жалби на ответницата М.М., която като собственик на на УПИ ХХV-6100, кв. 294 по действащия план на гр. Кюстендил с две от тях е поискала от административен съд прогласяване на нищожността на заповед №925/02.06.1993 г. на кмета на Община Кюстендил за одобряване на нов застроителен, регулационен и кадастрален план на централната градска част относно запазването и надстрояването на процесната сграда с още два етажа, а с третата е обжалвала отказ на началника на РДНСК гр. Кюстендил за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, представляващ едноетажна пристройка за кухня към обект „столова”, находящ се в собствения й УПИ ХХVІ-6100, кв.294 по плана на гр. Кюстендил, ул. „Ц. С. І” №**.

 

            По делото са изслушани две единични и една тройна съдебно- технически експертизи.     В заключение № 4459/28.06.2013 г на съдебно- техническата експертиза вещото лице инж.  Б.Г. е проследило регулационната история на процесния имот, изчертало е скици  съобразно действалите през годините регулационни планове. Посочило е, че по регулационния план от 1909 г. за имот пл. № 943 са отредени два парцела- ІІ и ІІІ в кв. 46, както и че имотът е бил застроен с жилищна сграда с площ на около 75 кв.м., като по разписната книга  е записан на Г. Б.. Съгласно одобрения план от 1960 г. двата парцела ІІІ-943 и ІІ-948 са били заснети като обединени в един имот с пл. № 2277, в кв. 293, който е бил отреден за две мероприятия- за прокарването на улица и за изграждането на балнеоложки комплекс. В северната част на имота е заснета съществуващата сграда, като от южната  страна, сградата е била пристроена и е била съборена старата стена. В тази част е разположен тоалетният възел и едно самостоятелно помещение. С одобряването на плана от 1965 г., имот 2277 в кв. 293 е отреден само за строителството на балнеоложки комплекс. В този имот е изградена масивна сграда, разположена на северната част на имота, отстояваща на 5.00 м. от ул. „Ц. С.”, чиято застроена площ възлиза на 190 кв.м., като по този план старата сграда не е показана, но  е включена в обема на масивната сграда. Във връзка с попълването на кадастралната основа на действащия по това време план, имот пл. № 2277 е бил разделен на два имота: 2277 и 5610, а съгласно действащия план от 1993 г. тези два имота отново са обединени в един поземлен имот с № 6100, но със заповед  №1452/11.10.1995 г. – е бил отделен имот с пл. № 6983, а със заповед №282/03.04.2006 г. е бил одобрен проект за изменение на ПУП, като от поземлен имот 6100 е отреден нов УПИ ХХVІ в кв. 294  и по този начин ПИ 6100 е разделен на два имота- 6100 и 6983 в кв. 294 и съответно за тях са отредени УПИ ХХVІ и ХХІІІ. Вещото лице е описало сградите, които са построени в УПИ ХХVІ-6100, както и на чие име са били записани в разписния лист. Съгласно изготвената кадастрална карта на гр. Кюстендил имотите ХХVІ-6100 и ХХІІІ-6983 в кв. 294 са обединени в един поземлен имот с идентификатор  41112.503.781 и в него се намира спорната сграда, която е с идентификатор  41112.503.781.2. Вещото лице е посочило още, че навесът- гараж е съборен, а масивната жилищна сграда е променила формата си, като от южната и северната страна са били съборени старите стени и са изградени нови.   При огледа вещото лице е констатирало, че е съборена и западната стена, като на място е запазена по- голяма част от източната стена на старата сграда. Вещото лице не може да установи кога са извършени преустройствата, т.е. дали са станали преди 1951 г. или след тази година, тъй като страните не са представили документи за това.  Според вещото лице  кухнята /оцветена със зелен цвят на скица №5 към заключението/ е изградена след 1965 г., както и малката зала за маркиране на храната към стола. На посочената скица обекта „столова”  е оцветен с жълт цвят. В неговия обем е съществувала старата сграда, заснета още при първия план, както и показана в кадастралната основа на двата плана от 1960 г. и 1965 г. На скицата тя  е пренесена с червени линии. В тази част се намират четири броя дървени колони, разположени приблизително по средата и на тях ляга тавана, изпълнен от дървен гредоред. Посочения в нотариален акт 81/2005 г. обект „зала” е оцветен с оранжев цвят. При изграждането й са били използвани северната стена на столовата и част от западната стена на кухненския бокс, а останалите две стени са били изградени, като са използвани масивните огради. Според вещото лице процесният имот е идентичен с имота, описан в акта за държавна собственост № 3857/23.04.1996 г., както и с акта за държавна собственост  № 281/07.02.2001 г.

            В заключение № 6423/01.10.2013 г. вещото лице инж. Е.Л. е установило, че  сградата с идентификатор 41112.503.781.2 е изграждана на три етапа- първо е била изградена масивната едноетажна сграда, отразена в плана от 1960 г. След 1965 г. е пристроена, а след това е изпълнена носещата метална конструкция в северната част на парцела. Нанесената в плана от 1909 г. едноетажна жилищна сграда не съвпада нито по форма, нито по местоположение със съществуващата в момента сграда, като паянтовата сграда и навеса по плана от 1960 г. са  били зачертани и според вещото лице те не съществуват към този момент, т.е. били са разрушени. Вещото лице е установило, че в Община Кюстендил няма запазени строителни книжа за извършените преустройства в имота, както и данни за издаване и одобряване на строителни книжа за изграждането на процесната сграда. Според вещото лице пристройката, която е отразена в зелен цвят на скица №5 на заключението на вещото лице Г., представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 от ПР на ЗУТ, както и че отделните помещения на сградата  заснета с идентификатор 41112.503.781.2 са били свързани функционално. Вещото лице е посочило също, че към 1955 г. паянтовата сграда и навеса са съществували, но към 1960 г. вече са били разрушени и на тяхно място е била изградена масивната сграда.

            В заключение № 73/07.01.2014 г. на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещите лица инж.В.Ц., инж.Н.М. и инж.Д.Д. потвърждават изводите на вещото лице инж. Л., относно етапите на изграждане на процесната сграда, като правят извода, че трите части на постройката са с коренно различна конструкция по вид и материали, от които е изпълнена. Според вещите лица би могло да се предположи, че от старата жилищна сграда е останала само част от северната стена, успоредна на уличната регулация с дължина 6.00 м. при обща дължина от 9.00 м. Същите не потвърждават заключението на вещото лице инж. Л., само в частта, че че сградата е търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ.

            Относно твърдението на ищцовото дружество, че процесната сграда е включена в баланса на дружеството към момента на преобразуване са изслушани две съдебно- икономически експертизи. В заключение № 7675/18.11.2013 г. вещото лице И.Д. е посочило, че процесната сграда  е била включена в баланса на лечебното заведение към 31.12.1998 г. В заключение вх. № 163/10.01.2014 г.  след проверка и в счетоводството на „СБР-НК” ЕАД гр. София същото вещо лице е посочило и че към 31.12.1999 г. процесната сграда е била включена в баланса на дружеството.   

 

            По делото са разпитани свидетели. Свидетелят Ж.Н., който е директор на филиала на ищцовото дружество в гр. Кюстендил  от 1997 г., а от 1989 г. работи в него,  твърди, че откакто е започнал работа сградата е във вида, в който е и към момента, че тя се е ползвала като кухня и столова за изхранване на курортисти до 1991- 1992 г., а след това е била отдавана под наем от дружеството, че е имал свободен достъп до сградата, като  през зимата на 2012 г.  този достъп му е бил възпрепятстван, тъй като ключалката  на вратата на сградата е била сменена, а също е  получил и отказ да му бъде издадена скица за сградата от Агенцията по кадастъра към 1999 г. Твърди, че последните наематели на сградата са плащали половината наем на дружеството, а другата половина- на реституираните собственици, с които са се били разбрали да владеят различни части. Твърди, че към 1999 г., когато е реституиран имота старата сграда и навесът не са съществували, както че от тази година до миналата е имал ключ от сградата. При предявяването на приемо- предавателния протокол от 12.01.1999 г. свидетелят твърди, че не е имало реално предаване на имота, а е бил съставен само протокола, който е фиктивен. Сочи, че от 1999 г. до момента на продажбата никой от реституираните собственици не е идвал в имота и не е полагал грижи за него, че дружеството се е занимавало с поддръжката му.

            Свид. Е.Ч., който от 2000 г. работи в ищцовото дружество като лекар сочи, че през зимата на 2012 г. е бил свидетел, че е бил възпрепятстван достъпа на директора на филиала до процесната сграда, тъй като с него са отишли при ответницата, за да свали поставения от нея катинар, но тя му заявила, че  е собственик на сградата.

            Свид. Е. Г., която е работила в СКК- Кюстендил от 1966 г. до 1994 г. като счетоводител, твърди, че е имало една столова и една кухня, която е била много малка. Това е наложило да се изгради по- голяма кухня и строителството- започнало през 1968 г. и завършило през 1970 г. Тази свидетелка живее на същата улица, където се намира процесния имот от 1952 г. и твърди, че при пристрояването на имота е съществувала само сградата, очертана в жълто на скица №5 на вл Г. , като са съществували и четирите колони в средата на помещението. Твърди, че при това пристрояване от външната фасада на старата сграда нищо не е бутнато, а само вътрешната стена, като вътре в самата сграда са правили ремонти. Според същата е била изготвена техническа документация по отношение на строителството на сградите.

            Свид. Б. Б., който от 01.04.1965 г. е работел като главен лекар в Курортна поликлиника, сочи, че през 1966 г. е открита новата балнеолечебница, че през следващата година е проектирано ново строителство, което е осъществено през периода 1968- 1970 г., тогава е изградена новата кухня и складовите помещения под нея, а малко по- късно стола е бил разширен  откъм улицата- т. нар. „летен стол” . Според него сградата, която е заварил през 1965 г. е очертана в жълт цвят на скица №5 на вещото лице инж. Г., че между кухнята и стола е имало преградна стена за сервиране, която е  била  премахната.

            Свид. Д.А., сочи, че  познава  имота добре, тъй като от дете живее в близост до него.Твърди, че в източната страна на парцела  е имало стара къща и голям  навес, който е бил долепен до къщата  и се е опирал на дървени колони, които сега се намират в средата на столовата. Твърди, че имотът е бил отчужден от собствениците, а след това в старата къща е бил настанен И.Н., който е живял в нея най- малко пет години. Свидетелят  сочи, че когато имотът е бил предоставен на СКК старата сграда  не е била бутната, като в нея се е намирала кухнята, преди да я преместят в новото помещение. Според свидетеля старата страда се е намирала в  югоизточния край на оцветеното в жълто на скица №5 на вл Г.. Твърди, че е виждал в имота С. Р. и Д. Р., които са наследници на Г. Б..

            Свид. Б. С., който е наемател на бараката, намираща се в същия имот от 16 години, твърди, че първоначално наемодател му е бил СКК, а след 1999 г.  – наследниците на Б., на които всеки месец плащал наема, а след 2006 г. те му обяснили, че са продали имота на М.М. и той сключил договор с нея. Сочи, че след реституцията на сградата не е правен ремонт от страна на служители на ищцовото дружество. Според него старата сграда е била там където е била фурната. Твърди, че има ключ от сградата, който му е бил предоставен от ответницата и служители на СКК са влизали в имота, когато той им го е давал. През пролетта на миналата година той отказал да им го даде, тъй като нямат нищо общо със сградата и  им заявил, че ще го даде, ако Б.А. му разреши. Твърди, че в сградата е идвал свид. Н. преди същата да бъде закупена от М., както и че ищцовото дружество е правило ремонт на покрива, но не знае дали имотът тогава е бил реституиран. Сигурен е, че служители на СКК не са имали ключ от имота, а водопровидчика е идвал по негова инициатива.

Свидетелят Н.Х., който е бил наемател в процесната сграда от 1998 г. до 2002 или 2003 г.  твърди, че първоначално наемодател му е бил курортния комплекс до 1999 г., а след това е сключил договор с наследниците на Б., откогато е плащал наем само на новите собственици. Твърди, че е ползвал старата част, която била изградена от гредоред, че  е извършвал промени в имота, като е зазидал бившата кухня и  разрушил една преградна стена, която била стара.

Свидетелят Б.А., който е баща на ответницата, твърди, че познава добре имота, че той е подготвил документите за прехвърляне на имота. Според него старата сграда по плана от 1909 г. е очертана с червен цвят на скица №5 на вещото лице Г., като впоследствие при националицията  тя е достроявана. Според него към този момент тя се е намирала в пространството оцветено в жълт цвят, където се е намирал и навеса. Твърди, че  конструкцията на оцветеното в жълто е еднаква, прозорците са също еднакви. Вътре в пространството оцветено в жълто няма обособена стара сграда и навес, че сега представлява една столова като е блъсната разделителната стена между жилищната сграда и навеса. Сочи, че от 2006 г. при проблеми той е викал водопроводчик.

Свидетелят И.А., който е работил като готвач в ищцовото дружество от 1966 г. до 1992 г. твърди, че когато е започнал работа е имало кухня и столова, че тази сграда не е била масивна, а гредоред, че  през 1968 г. е започнало строителството на новата кухня, че в старата част в столовата върху рогозките са били сложени пласмасови квадратни плоскости, а четирите квадратни колони били направени кръгли, че по негово време е изградена оградата откъм улицата върху основи  на стара ограда. Твърди, че  сградата се е отоплявала с минерална вода .

Свидет. Л.С., твърди, че е родена в старата сграда, която е била отчуждена и е живяла в нея до 1960 г. Твърди, че тази къща не е събаряна, че е имало в северната част на имота навес, който е бил дървен, а след това е преустроен, че през 1967 г. до нейната къща е започнало да се строи, че на къщата фасадата е била запазена, Според нея преустроен е навеса, а вътре в къщата нито една стена не е запазена. Сочи, че къщата се  намира в оцветеното в жълто на скица №5 на вещото лице инж. Г. че изчертаното с червен цвят са техните стаи.

Свид. Т.Т., твърди, че познава добре имота, тъй като е израснал и живее  в близост до него. Описва го във вида в който е съществувал преди отчуждаването. При предявяване на скица №5 на вещото лице инж. Г.  твърди,  че новата сграда е очертана в зелено, а старата- в жълто, не си спомня в очертаното в червено да е имало сграда. Твърди че до 60- те години в къщата са живеели хора.

 

            С оглед на установената фактическа обстановка районният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим, но е неоснователен. Съображенията за това са следните:

 

Ищцовото дружество обосновава правото си на собственост върху процесната сграда, че по силата на актове за държавна собственост № 3857/23.04.1996 г. и №281/07.02.2001 г. е предоставен за оперативно управление  на Саниторно- курортния комплекс – Кюстендил, а до преобразуването на дружеството по силата на чл. 104, ал.1 от ЗЛЗ собствеността върху имота е преминала върху дружеството, тъй като е поело активити и пасивите, в т.ч.  и върху процесната сграда. Твърди, че сградата е построена през 1953 г. за нуждите на СКК- Кюстендил върху терен, който през 1951 г. е бил отчужден и до преди няколко години е било използвано от дружеството. Твърди, че  със заповед  № РД- 264/26.11.1998 г.на областния управител на Софийска област е разпоредено предаването на терена, в който е построена процесната сграда и три отделни сгради на бившите му собственици, които сгради не съществуват в него, поради събарянето им още преди влизане в сила на ЗВСВОНИ, поради което последните не са придобили собствеността, тъй като мероприятието за което е бил отчужден имота е било реализирано.

            Ответницата по иска оспорва претенциите на  ищцовото дружество. Оспорава, че сградата е построена през 1953 г. Твърди, че от представените доказателства не се установява по несъмнен начин правото на собственост върху процесната сграда. Твърди, че след отчуждаването на имота по реда на ЗОЕГПНС /отм./ единственото извършено в него строителство е пристрояването откъм западната страна на съществуващите сгради и доколкото не е със самостоятелен характер съставлява приращение по чл. 97 от ЗС към съществуващите сгради. Позовава се на изтекла в нейна полза придобивна давност върху целия имот, която е започнала да тече от 12.01.1999 г., като първоначално владението е упражнявано от нейните праводатели, а след 2006 г. до сега се владее от нея. Твърди, че цялата процесна сграда, вкл. пристрояването е назаконно- при липса на строителни книжа и неспазване на законодателството, поради което е приложима разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ.

            По делото се признава, че ответницата е във владение на процесния имот. 

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира, че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че  ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК  според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения. Съдът счита, че не е доказана първата предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно, че е собственик на процесната сграда.  В конкретния случай ищцовото дружество обосновава правото си на собственост върху процесната сграда с това, че по силата на актове за държавна собственост № 3857/23.04.1996 г. и №281/07.02.2001 г.  същата  е предоставена за оперативно управление  на Саниторно- курортния комплекс – Кюстендил, а след преобразуването на съществуващите санаторно- курортни заведения, по силата на чл. 104, ал.1 от ЗЛЗ собствеността върху имота е преминала върху ищцовото  дружество, което е поело активити и пасивите, на  преобразуваните СКЗ, в т.ч.  и върху процесната сграда.  От доказателствата по делото се установява, че по силата на  посочените по- горе актове за частна държавна собственост процесната сграда е била предоставена  за оперативно управление на Санитарно- курортен комплекс гр. Кюстендил. Установява се също така, че съществуващи санитарно- курортни здравни заведения  в т.ч. и това в гр. Кюстендил са преобразувани в едно ново лечебно заведение с наименование „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс”ЕАД гр. Кюстендил, както и че същото е поело активите и пасивите на  санитарно- курортните комплекси, които влизат в него.  От съдебно- икономическата експертиза се установява, че сградата е включена  в баланса на лечебното заведение  към 31.12.1999 г., т.е. преди преобразуването на дружеството, поради което по силата на чл. 104, ал.1 от ЗЛЗ  тя  по силата на закона би следвало да е преминала в собственост на ищцовото дружество. Съдът обаче счита, че тя неправилно е включена в активите на дружеството, тъй като към този момент  дружеството не е притежавала право на собственост върху нея. По делото се съдържат доказателства, от които е видно, че процесният имот- къща с двор и стопански постройки, съставляващи п. ІІ-943, в кв. 46 на ул. „9-ти с.” №**  през 1948 е бил отчужден в полза на държавата по ЗОЕГПНС от собствениците Г. З. Б. и Р. Г. З., наред с  други техни недвижими имоти,  както и че през 1951 г.  имотът- къща на 90 кв.м. ш навес на 90 кв.м., е завзет за държавен.  С влизането в сила  през 1992 г.  на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ се  възстановява правото на собственост върху отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост недвижимите имоти ex lege при наличието на три кумулативни предпоставки: имотът да се намира в собственост на държавата, общините или техни фирми и еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; да е отчужден по някой от законите, предвидени в чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден. В настоящия случай спорен е въпросът дали е налице третата предпоставка за настъпването на  реституцията  върху сградата, а именно тя да е съществувала до размерите, в които е отчуждена. При проследяване на регулационната история на имота, вещото лице инж. Г. е установило, че по регулационния план от 1909 г. за имот пл. № 943 са отредени два парцела- ІІ и ІІІ в кв. 46, както и че имотът е бил застроен с жилищна сграда с площ на около 75 кв.м., като по разписната книга  е записан на Г. Б. Съгласно  следващия одобрен регулационен план от 1960 г. двата парцела ІІІ-943 и ІІ-948 са били заснети като обединени в един имот с пл. № 2277, в кв. 293, който е бил отреден за две мероприятия- за прокарването на улица и за изграждането на балнеоложки комплекс. В заключението си вещото лице е посочило, че в северната част на имота е заснета съществуващата сграда, като от южната  страна и от западната страна старата сграда е била пристроявана. По делото няма данни кога това е станало дали преди отчуждаването на имота или след това. В показанията си свидетелите Д.А., Т.Т. и Л.С.  установяват, че къщата е останала в цялостен вид , преустроен е навеса и вътре са съборени всички стени, като външните са в цялост, както и че къщата е заемала пространството, което е оцветено с жълт цвят на скица №5  на заключението на  вещото лице инж.Г.. Тези свидетели твърдят, че в имота е имало и навес, който е опирал в старата къща и който е бил преустроен. Съдът кредитира техните показания, доколкото те живеят непосредствена близост до процесния  имот от детските си години,а свид. С. е живяла в къщата непосредствено след отчуждаването на имота къща, поради което съдът приема, че те имат непосредствени впечатления. От друга страна не се установи по никакъв начин след отчуждаването  на имота през 1951 г. сградата да е била разрушена. Свид. Е. Г., която е работила в ищцовото дружество и живее на същата улица, където се намира процесния имот от 1952 г. твърди, че от външната фасада на старата сграда  нищо не е бутано, само вътре в самата сграда са правени ремонти, както и че очертаното в жълто на скица № 5 към заключението на вещото лице е едно помещение, в което са останали само дървените колони /за тях се установява, че са подпирали съществуващия навес/.  При предявяването на посочената скица свид. Баров з., че сградата, която е очертана  в жълто е съществувала през 1965 г., като не  знае преди това какво е имало. Никой от разпитаните свидетели не твърди старата сграда да е била разрушена и на нейно място да построена нова за нуждите на СКК гр. Кюстендил, каквото е твърдението на ищцовото дружество. Вярно е, че заключенията на съдебно- техническите експертизи установяват, че сградата, която е отразена в плана от 1909 г. на място не съществува реално, но в заключението на вещото лице се съдържат данни, че тази сграда е била пристроявана от южната и от западната страна. Доколкото липсва техническа документация за извършените промени на  къщата експертизите не установяват кога това е станало- преди или след отчуждаването на имота, те отразяват само промяната към  момента на влизане в сила на плана от 1960 г. В тази връзка празнотата  в заключенията на вещите лица се преодолява чрез показанията на посочените по- горе свидетели, които имат непосредствени впечатления относно вида на сградата към момента на отчуждаването й и малко след това и са категорични, че след 1951 г. в не е имало външни промени. Следователно от посочените по- горе доказателства може да се направи извода, че отчуждените къща и навес са съществували към 1992 г. Безспорно се установява и от заключенията на вещите лица и от показанията на свидетелите, че в те са били преустройвани с оглед оптимизиране на възможността да се изхранват повече почиващи, т.е. за използването на обекта по предназначение, а именно като кухня и столова. В тази насока следва да се вземе предвид разрешението, което е дадено с тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по гр.д. №3/1994 г. на ОСГК, че извършените промени в имотите, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията, както и че вътрешните преустройства, колкото и значителни да са по обем не водят до създаването на нов обект на собственост./ в тази насока и решение №345/05.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1551/2010 г. на ІІ г.о./ Следва да се отбележи също така, че както от заключенията на вещите лица, така и от показанията на всички разпитани свидетели се установява, че след одържавяването сградата  поетапно е била видоизменяна, тъй като  през 1968 г.- 1970 г. е  била  пристроена  с мазе, използвано като складова част, а над него е пристроено ново помещение, където е била е преместена кухнята /оцветено със зелен цвят на скица №5 на вещото лице инж. Г./ , а на по- късен етап с носеща метална конструкция е била изградена лятна столова/ оцветена с оранжев цвят на посочената скица/, т.е. тя е увеличила обема на завареното. От заключението на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Е.Л. и тройната съдебно- техническа експертиза се установява, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ отделните помещения  в процесната сграда са били свързани функционално и са били предназначени за кухня със столова. Следователно  макар новото строителство да увеличава обема на завареното, доколкото не може да се обособи в самостоятелен обект, то по силата на чл. 97 от ЗС се присъединява към старата сграда и се реституира с нея. / ср. решение №370/02.06.2010 г. на ВКС по гр.д. 5041/2008 г. на ІІІ г.о., Р №763/13.07.2011 на ВКС по гр.д. № 12/ 2010 г. на І г.о. В този смисъл са и постановките на тълкувателно решение №1/17.05.1995 г.

Съдът намира, че е основателно и възражението на ответница, че е придобила процесната сграда и по давност чрез започнало владение от нейните праводатели по прехвърлителната  сделка на  12.01.1999 г.,  а след 2006 г. от   осъществявано от нея владение. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Основателността на възражението се обуславя от установяване на фактите, че ответницата е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато с намерение за своене процесния имот в продължение на повече от 10 години. Събраните доказателства установяват по несъмнен начин това обстоятелство. Видно от съдържащия се по делото приемо- предавателен протокол на 12.01.1999 г. е извършено предаването на имота от ищцовото дружество на реституираните собственици. Разпитаният като свидетел  директор на филиала на дружеството в гр. Кюстендил  Ж.Н. не оспорва положения от него подпис. Следователно доколкото този документ е частен и установява неизгодни за издателя факти, то той се ползва с материална доказателствена сила, като опровергаването на съдържанието му е недопустимо със свидетелски показания, поради което съдът не взема предвид твърдението на  същия, че приемо-предавателният протокол е фиктивен и не е извършено реално предаване. От показанията на свидетеля  Н.Х. се установява, че за времето през което е ползвал част от процесната сграда е плащал наем на реституираните собственици. Свидетелят Б. С. твърди още, че ключът от сградата му е бил предоставен от М. и служители на СКК са влизали в нея когато той  им го  е давал. Установява се, че бившите собственици са посещавали имота рядко, но фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица, респ. да не са смущавани от предявявани от трети лица претенции, а в случая безспорно се установява, че те са получавали наема от сградата, което сочи именно такова намерение, че своят сградата. По делото са представени   жалба вх.№ 25945/08.09.2011 г. до РПУ гр. Кюстендил, изходяща от ответницата за извършена кражба на водомера, намиращ се в сградата, уведомление от РП Кюстендил до М. за  образувано досъдебно производство, както и служебна бележка изх. № 209/13.02.2013 г. на „Кюстендилска вода”ЕООД гр. Кюстендил, че е абонат на дружеството и фактура от 17.01.2008 г., които са индиция за намерението за своене на сградата, но всички доказателства преценени в тяхната цялост сочат за осъществено владение  от страна на реституираните собственици, а след тях и от ответницата върху спорния имот.

В обобщение следва да се посочи, че към момента на настъпване на реституционния ефект, който  за имотите, отнети по ЗОЕГПНС  е датата на влизане на ЗВСОНИ в сила, т.е. 15.02.1992 г., са били налице предпоставките за реституция поради което собствеността  върху процесната сграда е преминала в патримониума на наследниците на бившите собственици  Г. Б. и Р. З., а от друга страна дори това становище да не бъде споделено, то ответницата е придобила имота, чрез осъществено от нея давностно владение осъществено през периода от 12.01.1999 г. до предявяването на исковата молба-  28.12.2012 г. Следователно ищцовото дружество не е носител на правото на собственост върху същата, поради което доколкото не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаването на иска с правно основание чл. 108 от ЗС и същият като неоснователен  следва да се отхвърли.

 

По изложените съображения, доколкото не се установява собствеността на ищцовото дружество, то е неоснователен и искът, предявен при условията на евентуалност по чл. 124, ал.1 от ГПК относно същия имот.

           

            На ответницата се дължат сторените по делото разноски, които са в общ размер 4 750 лв. /4 100 лв.. адвокатско възнаграждение и  650 лв. възнаграждения за вещи лица/.

 

            С оглед на изложеното по- горе, съдът постанови решението си.

            Воден от горното, съдът

 

                                      Р    Е    Ш    И :

 

 

            ПРЕДЯВЕНИТЕ от СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр. София, Столична община, район „Средец”, бул. „В. Левски” №54, ЕИК ********* срещу М.Б.М. *** обективно съединени искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението на ищцовото дружество на масивна едноетажна сграда със застроена площ от  390 кв.м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала от 90 кв.м., която сграда е построена в УПИ ХХVІ-6100, в кв. 294 по плана на гр. Кюстендил, образуван от бившия парцел ХVІІІ, имот пл.№ 6100, в кв. 294 по плана на гр. Кюстендил, находяща се на ул. „Ц. С. І” №**, целият с площ от 749 кв.м. празно и застроена място, ведно със съответното на сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот при граници и съседи на имота: УПИ ХVІІ-6101, УПИ ХХІ-6101, ул. „Ц. С. І” и на сградата: от север- ул. „Ц. С. І” , от изток- УПИ ХVІІ и УПИ ХХІ, от останалите страни- дворно място, която сграда представлява сграда по действащата кадастрална карта на гр. Кюстендил с идентификатор №41112.503.781.2 по плана на гр. Кюстендил, брой етажи- един, предназначение съгласно кадастралната карта- складова база, склад, с административен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Ц. С. І” №**, построена в поземлен имот с идентификатор № 41112.503.781 и за отмяна на нотариален акт №60, т.І, рег. №694, дело № 37/04.04.2012 г. по описа на нотариус Л. Х.,  а в случай на прекратяване на  производството по делото по иска с правно основание чл. 108 от ЗС или се отхвърляне на същия, то с правно  основание чл. 124, ал.1 от ГПК  за  постановяване на  решение, по силата на което да се признае за установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество е собственик на описаната по- горе масивна едноетажна сграда и за отмяна  посочения нотариален акт, ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни.

 

            ОСЪЖДА СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОЛНИЦИ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ- НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС” ЕАД гр. София, Столична община, район „Средец”, бул. „В. Левски” №54, ЕИК ********* да заплати на М.Б.М. *** деловодни разноски в размер на размер 4 750 /четири хиляди седемстотин и петдесет/ лева.

 

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

 

 

 

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: