РЕШЕНИЕ
гр. Велинград, 10.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 187 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК
Предявени са от „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, жк Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.- зам.управител, чрез юрк.Н.М.
против
А. Ф.Д., ЕГН **********, е адрес *** искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сума в размер на 4044.64 лева, представляваща главница по договор за
кредит PLUS- 15349502, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение - 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на
233.46 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 05.05.2019 г.
до 05.11.2020 г., сума в размер на 200.78 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата, за периода от 05.06.2019 г. до 16.09.2020г., съединени
при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сума в размер на 4044.64 лева, представляваща главница
по договор за кредит PLUS-15349502, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба 23.02.2021 г. до окончателното й
изплащане; сума в размер на 233.46 лева представляваща възнаградителна лихва,
за периода от 05.05.2019 г. до 05.11.2020 г., сума в размер на 200.78 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.06.2019 г. до
16.09.2020г..
С исковата молба ищецът „БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А
излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 410 ГПК от № 260066 от 30.09.2020 г.
по ч. гр. дело № 767 по описа на съда за
2020 г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени
указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е налице
правен интерес. Твърди, че по силата на договор за отпускане на потребителски
кредит PLUS- 15349502, кредиторът се е задължил да даде в заем сумата от
6000.00 лева на ответника, а последният се задължил да го върне на вноски,
съгласно погасителен план, за срок от 36 месеца до 05.11.2020г., всяка от тях в
размер на 305.01 лева.. Сочи се, че било уговорено кредитополучателят да
заплаща и такса ангажимент, платима при усвояване на кредита, като кредиторът
автоматично я удържал от общия размер на отпуснатия кредит. Твърди се, че
сумата е преведена по личната банкова сметка ***. Излага се, че длъжникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 05.05.2019 г., като към тази
дата погасил 17 месечни вноски. Твърди се, че е изпратено изрично уведомление
до длъжника, че на основание чл. 5 от договора, вземането е станало изискуемо в
пълен размер на 05.06.2019г.. Поради изложеното моли исковете да бъдат уважени.
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се моли съдът да приеме за
основателни евентуално предявените осъдителни искове за същите суми. Сочи се
банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***: CITI BG SF, Ситибанк Европа АД, клон
България. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника- адв.Д. К., който моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции. Твърди се, че сключеният договор е за потребителски кредит
по смисъла на ЗПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по-малък от 12, тъй като текстът на договора и условията по него са
изписани на шрифт, който е по- малък, поради което на основание чл. 22 от ЗПК
той е недействителен. Поддържа се, че не са спазени и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК. Погасителният план не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването па главницата, лихвата, изчислена на
базата па лихвения процент и допълнителните разходи. Не се съдържа и
задължителната информация „за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания“, всяко от
които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит
е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Предвид изложеното се твъри, че на
основание разпоредбата па чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, което е стореното от ответника, тъй като чистата
стойност е в размер на 5790лв., след приспадане на уговорената в договора
„такса ангажимент“ в размер на 210лв., която такса е недължима на осн. чл. 23
от ЗПК. Сочи се, че тъй като кредитополучателят е изплатил по договора сума в
общ размер от 6405.21лв. на 17 месечни вноски, то е погасена изцяло чистата
стойност на кредита и ответникът не дължи други суми по него. Ангажират се
доказателства.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа
страна:
От
приетите и неоспорени писмени доказателства - договор за потребителски паричен
кредит № PLUS 15340502, се установява, че между страните на
06.10.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 6000 лева, включваща сума от 5790 лева - размер на предоставения заем, и 210 лева - “такса ангажимент”, със срок на
договора 36 месеца и е договорена застрахователна премия в размер на 1209.60
лева. В договора е уговорен ГПР 42.01 %
и лихвен процент 32.92%. Така сключеният договор съдържа погасителен план с
посочени в него размер на вноските- 305.01 лева и падеж на всяка от тях. Видно
от него датата на падежа на последната вноска е 05.11.2020г. По делото са
приложени и общите условия към договора.
Съобразно
приетата по делото, без възражения от страните, съдебно- техническа експертиза,
отпечатаният текст в договора за потребителски паричен кредит е съставен на компютър и отпечатан на
периферно устройство- принтер с шрифт „Garmond“, с размер на шрифта 11.
От
приетата по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че с
платежно нареждане от 09.10.2017г. ищецът е превел на ответника сумата от 5790
лева на основание Договор за потребителски паричен кредит № PLUS
15340502, както и че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 17.09.2020 г., ответникът не е погасил
задължения в размер на общо 4190.17 лева, от която - 3700.62 лева- главница, 346.75 лева договорна лихва
за периода от 06.01.2020г.- 05.09.2020 г. и 142.80 лева мораторна лихва за
периода от 04.02.2020 г. до 16.09.2020 г.
След
анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че той е за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът
е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено.
При
извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в
исковата молба, съдът констатира следното:
Ищецът
е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2017 г.
договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Клаузите в
договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени
предварително от търговеца и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното
съдържание, като доказателства за противното по делото не бяха събрани.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11,
ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа информация за годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Видно е от
съдържанието на договора и общи условия към него и от заключението на съдебно -
техническата експертиза, че тези императивни разпоредби на ЗПК не са спазени.
Установи
се също от заключението на съдебно - техническата експертиза, че размерът шрифта на договора е 11, т.е по-малък от 12 и в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК в приложимата към процесното правоотношение редакция.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и като такова не е
в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК- когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В този случай ответницата А.Д. е
заплатила, съобразно изложеното в исковата молба и приетите писмени
доказателства /л. 15 от делото/ общо 17 вноски, всяка от които в размер на
305,01 лв. или сума в общ размер от 5185,17 лева, като с тази сума съдът
приема, че е заплатена част от чистата стойност на предоставения кредит, като
непогасеното й задължение е в размер на 814,83 лв.. Не се твърди или доказва да
са извършени други плащания в погашение на процесния дълг, поради което искът
за главница следва да бъде уважен до сума в размер на 814,83 лв., а за
разликата над него до пълния претендиран от 4044.64 лева, отхвърлен като неоснователен. Като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за заплащане на възнаградителна
лихва и мораторна лихва.
По
изложените съображения по отношение недействителността на възникналото между
страните кредитно правоотношение на основание
чл. 22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК във вр. с
чл. 23 ЗПК, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и евентуално
съединените осъдителни искове за възнаградителна и мораторна лихва.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 1 на ищеца се следват разноски, съобразно
уважената част от исковете или сума в размер на 176,06 лв.. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не се претендират съдът не дължи произнасяне по
отговорността за тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от “БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д.Д.- зам.управител, против А. Ф.Д., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че А. Ф.Д., ЕГН ********* ДЪЛЖИ
НА “БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК ********* сумата от 814,83 лв.,
представляваща главница по договор за кредит PLUS- 15349502, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 28.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
260066/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 767/2020 г. по описа на Районен съд Велинград
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 814,83 лв. от до пълния претендиран размер от 4044.64 лева, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 260066/30.09.2020 г. по ч.гр.д. №
767/2020 г. по описа на Районен съд Велинград.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “БПН Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д.- зам.управител, против А. Ф.Д., ЕГН **********, е адрес ***/ с назначен особен представител адв. К./,
иск за признаване на установено, че А. Ф.Д., дължи на „ПН Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. сума в размер на
233.46 лева, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 05.05.2019 г.
до 05.11.2020 г., сума в размер на 200.78 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата, за периода от 05.06.2019 г. до 16.09.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 260066/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 767/2020
г. по описа на Районен съд Велинград.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БПН Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д.-
зам.управител, против А. Ф.Д., ЕГН **********,
е адрес ***/ с назначен особен
представител адв. К./, евентуални осъдителни искове с правно основание по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, с които ищцовото дружество иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сума в размер на 233.46 лева представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 05.05.2019 г. до 05.11.2020 г. и сума в
размер на 200.78 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 05.06.2019 г. до 16.09.2020г..
ОСЪЖДА А. Ф.Д., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БПН
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1766, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д.- зам.управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените
от ищцовото дружество разноски в размер на 176,06 лв..
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА