Р Е
Ш Е Н
И Е № 260535
14.12.2020г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, VIII
граждански състав, в публично съдебно заседание на 12.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при
участието на секретаря Елена Димова, като разгледа гражданско въззивно дело № 294 по описа за 2020г., докладвано от съдия Цветкова, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. №
4105 от 06.02.2020г. на юрисконсулт Г.К. – процесуален представител на „Кредитреформ България“ ЕООД против решение №
522/03.12.2019г., постановено по гр. д. № 2858 по описа за 2018г. на Районен
съд Асеновград, III гр. с., с което се отхвърля
предявения иск от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* против Б.С.П.,
ЕГН ********** за заплащане на сумата от 750 лева, представляваща главница, за сумата от 155, 33 лева, представляваща
такси за експресно разглеждане на
заявките за ползване на кредит и сумата от 823, 20 лева наказателна лихва за
периода от 11.12.2015г. до 31.01.2018г., дължима по договор за кредит №
********** от 10.11.2015г. и от 11.11.2015г., сключен с „4финанас“ ЕООД, със
срок за връщане 30 дни, ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018г. до
окончателното й заплащане.
С въззивната жалба решението се оспорва като
неправилно и необосновано, поради противоречие с материалния закон и допуснати
в хода на производството процесуални нарушения.Оспорват се изводите на съда, че
не е доказано сключването на процесния договор по реда на чл. 6 от ЗПФУР, че
няма представени доказателства за предоставяне на преддоговорна информация и
потвърждаване на договора от страна на кредитора на посочения от
кредитополучателя имейл, както и за изразено съгласие на кредитополучателя за
сключване на договора.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да
бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски.
В писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият чрез
назначения му особен представител адв. Д.М. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд като обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните и прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.Не се констатират нарушения на императивни
материално правни норми, които въззивният съд е длъжен да коригира и без да има
изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания
дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Пред първоинстанционния съд са били предявени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 750 лева – непогасена
главница по договор за кредит № **********, сумата от 155, 33 лева – такси за
експресно разглеждане на заявката за ползване на кредит, сумата от 823, 20 лева
– наказателна лихва за периода 11.12.2015г. до 31.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С молба вх. № 6523 от 25.04.2019г.
след оставяне на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че падежът на
претендираната главница и такса за експресно разглеждане е
10.12.2015г.Неизпълнението на задължението по договора за кредит след падежната
дата има за последица начисляването на наказателна лихва, чиято изискуемост
настъпва за всеки ден на неизпълнение, като периода на начисляване на
наказателната лихва е 12.12.2015г. – 31.01.2018г. – денят, предшестващ датата
на цесията, като размера на претендираната наказателна лихва е формиран по
предвидената в т. 13.3 от общите условия методология – чрез надбавяне на
уговорения от страните лихвен процент – в случая 40, 97% към наказателен лихвен
процент за просрочие в размер на 10, 01 %.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК,
изготвен от назначения особен представител на ответника на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК, е оспорено подписването на
договор за паричен заем между „4Финанас“ ЕООД
чрез платформата „Вивус“ и ответника.Оспорени са представените договори
за кредит с № ********** към исковата молба.Направено е възражение, че не е
доказано съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно
правоотношение между страните.
При разрешаването на спора
първоинстанционният съд е приел, че в случая ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал съгласно чл. 18 от ЗПФУР, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал.
1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако
е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор.Съдът е приел, че в случая липсва
документ, изпратен по телекс или телефакс, липсва електронен документ.Приет е
запис, но не е доказано авторството на изявлението, съдържащо се в него.Поради
това, въпреки че процесното вземане е предмет на договор за цесия, то предявеният
иск е недоказан.
По делото е представен в заверен
препис договор за кредит № **********/10.11.2015г., сключен между „4финанас“
ЕООД, ЕИК ********* и Б.С.П., ЕГН ********** с посочени лични данни /ЕГН,
постоянен и настоящ адрес, телефонен номер и електронна поща/ за предоставяне
на потребителски кредит в размер на 280 лева при лихвен процент 40, 98%, ГПР
49, 6%, за срок от 30 дни.Уговорена е такса за експресно разглеждане в размер
на 57, 78 лева и обща дължима сума 347, 21 лева.На същата дата договорът е
изменен като са сключени два нови договора, съгласно които размера на кредита е
увеличен на 460 лева, съотв. 550 лева.На 11.11.2015г. договорът отново е
изменен чрез сключване на нов договор, съгласно който размера на отпуснатия
потребителски кредит е 750 лева, при лихвен процент 40, 97% и ГПР 49, 7%.Срока
на кредита е 30 дни, като сумата подлежи на връщане на 10.12.2015г.Предвидена е
такса за експресно разглеждане в размер на 155, 33 лева и общо дължима сума
930, 35 лева.Посоченият начин на получаване на сумата е чрез „Изипей“.Договорът
не е подписан саморъчно от страните.
По делото са представени и общи условия на договора за кредит, върху
които също не фигурира саморъчен подпис на кредитополучателя, като в общите
условия са предвидени няколко алтернативни начина за изразяване волеизявленията
на страните за сключване на договора, вкл. и по електронен път.Съгласно т. 1.1
от същите кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит, в
съответствие с формуляра, предоставен на началната страница – www.vivus.bg.За да завърши регистрацията на профила на
кредитополучатея, той трябва да се запознае и приеме общите условия на договора
за кредит на началната страница – т. 1.3.Бланката на Стандартния европейски
формуляр за предварителната договорна информация е налична на началната
страница на кредитора, както и във всеки един от офисите на партньорите на
кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита – т.
1.4.След регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на началната страница или на хартиен носител – т. 1.8 от
общите условия.Предвидено е още, че кредитополучателят трябва да прочете
договора за кредит и ако го приема, трябва да го подпише електронно, като
натисне бутон „Подпиши“.За избягване на съмнение с натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя, се счита, че същият е подписал всяка страница
на договора за кредит, вкл. на общите условия, доколкото същите са представени
на траен носител, в подсигурен PDF формат и
който не позволява да бъдат изменяни.С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за
кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да преведе сумата на кредита по
описаната банкова сметка ***.
В т. 13, т. 3, б. „а“ от общите условия на кредитодателя е предвидено,
в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на
кредитополучателя, че същият дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената
сума за периода на просрочие.Към датата на сключване на договора за кредит
наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10, 01%.
Във въззивното производство е изслушано и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено.От същото се установява, че в базата данни на дружеството “4финанс“
ЕООД фигурира лице на име Б.С.П., ЕГН **********.На 27.03.2015г. потребител Б.С.П.
се е регистрирал в сайта vivus.bg.След като клиентът Б.П. е избрал сумата и
срока за погасяване на кредита си, е продължил заявката си за кредит.След като
е избрал сумата и срока за отпускане на кредит, той влиза в профила си.Тогава
се отваря нова страница, в която се зареждат – стандартен европейски формуляр,
общи условия по договора за кредит, както и проект на договора за кредит.След
прочитане и съгласие с тези условия клиентът натиска бутон „Подпиши“.Ако
клиентът не е прочел всички условия /т. е. не е отворил документа до края/, то
няма да бъде позволено да натисне бутона „Подпиши“.Този бутон ще остане
неактивен.В момента, в който той изцяло
е отворил предоставените документи, ще успее да натисне този бутон и да изпрати
успешно заявката си.Т. е. след като потребителят е успял да изпрати своята
заявка във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, той е преминал през описаните
по-горе стъпки, завършил е заявката си за кредит и след това тази заявка е
отразена в системата.Потребителят Б.П. е кандидатствал от профила си от IP-адрес *** за отпускане на пети кредит на стойност от
280 лева от „4финенс“ ЕООД на 10.11.2015г.От таблицата към заключението е
видно, че заявките за кредит са от 10.11.2015г. 8, 27 ч., отразена е и
последващата кореспонденция с потребителя.На 10.11.2015г. в 10, 43 ч. от IP-адрес *** потребителят П. е изпратил заявката си за
отпускане на допълнителна сума по договор за кредит № **********, като е влязъл
в профила си на сайта vivus.bg.Заявката е била за отпускане на кредит на
стойност 180 лева.След това служител на дружеството е наредил отпусната
допълнителна сума по същия договор за кредит в размер на 180 лева.Отново на
10.11.2015г. в 15, 00ч. потребителят Б.П. е подял заявка за отпускане на
допълнителна сума по договор за кредит № ********** в размер на 90 лева от IP-адрес 212.5.158.153.След това служител на дружеството
е наредил отпусната допълнителна сума по договора, която е в размер на 90
лева.На 11.11.2015г. в 18, 00ч. потребителят Б.П. е подал заявка за отпускане
на допълнителна сума по договор за кредит № ********** в размер на 200 лева от IP-адрес ***.След това служител на дружеството е наредил
отпусната допълнителна сума по договора в размер на 200 лева.Така общата
стойност на главницата след всички допълнителни тегления по договора, е в
размер на 750 лева.Съгласно описанието на алгоритъма за кандидатстване, даден в
т. 3 Техническо изследване, става ясно, че след натискането на бутон „Продължи“,
са се появили условията по договора, които клиентът е трябвало внимателно да
прочете и ако е съгласен – да натисне бутон „Подпиши“.
По делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства се
потвърждава, че между „4ФИНАНС“ ЕООД, като цедент и „Кредитреформ България“
ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., вкл. вземанията по процесния
договор.Цедента е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания, като обстоятелствено, че ответникът по
настоящето дело е уведомен за цесията, не се оспорва.
Договорът за кредит № ********** от 10.11.2015г., изменен с два нови
договора от същата дата и с договор от 11.11.2015г., е сключен при условията на
ЗПФУР.Съгласно чл. 6 от същия закон договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече.По см. на § 1 от ДР на
ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,
кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с
лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното присъствие на доставчика и на потребителя.Процесният договор за
потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/
и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние /уеб страницата на vivus.bg/.
При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал.1, т. 3 от
ЗПФУР/.За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща
към Закона за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от
2017г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги/.Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 11.11.2015г.,
поради което приложим е действащия към този момент материален закон – Законът
за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му ДВ бр. 100 от
21.12.2010г., в сила от 01.07.2011г.Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията.Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано /чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП/.Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП/.Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му.Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.При поискване
страната е длъжна да представи документа на електронен носител.В случая в
първоинстанционното производство документа е представен и на електронен носител
– компакт диск, приет като веществено доказателство по делото.Поради това съдът
намира, че представените на хартиен и електронен носител преписи от договори за
кредит и общи условия, представляващи електронни документи, са годни
доказателства за съдържането на материализираните в тях електронни изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство.Доколкото процесният договор за
потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответника /три
имена, ЕГН, адрес, телефон, електронна поща/ следва да се приеме, че носи
неговия електронен подпис по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП.Нормата на чл. 13,
ал. 4, изр. 1 от ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис.По см.
на чл. 13, ал. 3 във вр. с чл. 16 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа.По делото не се твърди, а и не се
установява процесният електронен договор за потребителски кредит, да е подписан
от страните с квалифициран електронен подпис.Разпоредбата на чл. 13, ал. 4,
изр. 2 от ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.В случая
извод за постигнато съгласие в този смисъл може да се изведе чрез тълкуване на
т. 1.8 от общите условия към договора за потребителски кредит, където е
предвидено, че с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя, се
счита, че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, вкл. общите
условия, доколкото същите са представени на траен носител в подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни.Съдът
намира, че в случая страните са постигнали съгласие по см. на чл. 13, ал. 4,
изр. 2 от ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис като
саморъчен в отношенията си.Поради това следва да се приеме, че процесният
договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се
ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления в него съгласно чл. 180 от ГПК /в този см. решение № 70 от
19.02.2014г. на ВКС по гр. д. № 868/2012г., IV г. о./.Тази
доказателствена сила на документа в случая не е оборена и се подкрепя от
останалите доказателства по делото.
Като писмени доказателства са приложени и 3 бр. разписки от
10.11.2015г. и една разписка от 11.11.2015г., неоспорени от ответната страна,
издадени от „Изипей“, с наредител „4инанес“ ЕООД и получател Б.С.П., ЕГН **********,
за сумите от 280 лв., съотв. 180 лв., 90 лв. и 200 лв., в които като основание
за превода е посочен номера на процесния договор за кредит.Представените
разписки представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в тях
изявления, а във въззивното производство бяха представени и оригиналите на три
от разписките, съдържащи подпис на кредитополучателя, че е получил сумите.
При тези данни настоящият състав приема за установено, че ответникът е
получил общо сумата от 750 лева по процесния договор за потребителски кредит, с
което е завършен фактическия състав на реалния договор за заем.Изискуемостта за
погасяване на задълженията по договора е настъпила след изтичане не уговорения
от страните 30-дн. срок от сключване на договора – на 10.12.2015г., но не се
твърди и не се установява по делото, ответникът да е погасил задълженията си
след тази дата.Налице е забава на длъжника за погасяване на главницата и
таксата за експресно обслужване на кредита през претендирания с исковата молба
период, за която съгласно условията на договора се дължи мораторна наказателна
лихва в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на
просрочие.
Предвид гореизложеното предявените искове са доказани по основание и
размер.Обжалването решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови решение, с което исковете да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за ДТ,
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен представител на
ответника и възнаграждение за вещо лице общо в размер на 885, 57 лв.
Предвид гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 522 от 03.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 2858 по описа за 2018г. на Районен съд
Асеновград, III гр. с., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В.,
сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща главница,
сумата от 155, 33 лв. /сто петдесет и пет лева и 33 ст./, представляваща такса
за експресно разглеждане на заявките за ползване на кредит и сумата от 823, 20
лв. /осемстотин двадесет и три и 20 ст./ наказателна лихва за периода
11.12.2015г. – 31.01.2018г., дължими по договор за кредит № ********** от 10.11.2015г.
и от 11.11.2015г., сключен между „4финанас“ ЕООД и Б.С.П., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 07.12.2018г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Б.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Р. В.
направените по делото разноски в размер на 885, 57 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: