Р Е Ш Е Н И Е № 260049
17.12.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 347 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Г.К.Ц., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, чрез пълномощника адв.И.С.,
против М.А. К., ЕГН
********** и Р.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***.
Ищецът Г.К.Ц. твърди, че с Нотариален
акт № 17, том III, дело № 1682/02.12.1997г. на Районен съд – Средец
заедно с покойния ѝ съпруг прехвърлили на децата си – М.А.С. /понастоящем
К./ и К. А. Ц., следния
недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.Средец и
представляващо имот с планоснимачен номер 352 в квартал 8 с площ 558 кв.м.,
който попада в парцел I – за комплексно
застрояване, при граници на имота: от двете страни улица, парцел I-353, парцел XII-370,
като на К. А. Ц. дарили и ½ от построената в това дворно
място полумасивна жилищна сграда, представляваща западен близнак, а на М.А.С.
/К./ дарили построената в дворното място паянтова
сграда – лятна кухня. Дарителите си запазили правото да ползват дарения имот
безвъзмездно докато са живи. Ищцата и съпругът ѝ живеели в частта от
имота, дарена на дъщеря им М.. През 2000-2001г. Ц. и съпругът ѝ извършили
реконструкция и надстрояване на дарената на дъщеря им паянтова сграда – лятна
кухня, като всъщност те финансирали целия строителен процес, но документално
всичко се водело на нейно име.
Ищцата твърди, че към момента този имот
представлявал двуетажна масивна сграда, като годен за живеене бил само първия
етаж, а вторият етаж бил с прекарани електрически и ВиК инсталации, монтирана
дограма, като трябвало да се измажат стени, да се оправи банята с тоалетната и
да се обзаведе.
Във въпросния имот живеела ищцата и
съпругът ѝ до 2005г., когато последният починал. Живеела и ползвала имота
на основание запазено право на ползване. След това тя заживяла на съпружески
начала с друг мъж, но всичките ѝ вещи останали в имота, но след 10 години
той починал и тя отново се върнала в жилището. Твърди, че от тогава –
2015-2016г. започнали проблеми между нея и дъщеря ѝ и нейния син Р.. Към
този момента /2015-2016г./ с нейно съгласие М. живеела в процесния имот с
тогавашния си съпруг Г. К., Р. и неговата приятелка, но ежедневието ѝ
било съпътствано с непрекъснати скандали. През 2018г. М. заминала да работи в К., върнала се за коледните празници. През 2019г.
отново заминала, като синът ѝ Р. отишъл с нея. Около седмица след това и
К. освободил имота. Тогава ищцата останала сама в
жилището и с помощта на сина ѝ боядисали, изчистили и подредили. След
това ищцата заминала да живее при един мъж в село Б. През юни 2019г. Р. се
завърнал и искал да влезе да ползва имота, но Ц. не му позволила, защото знаела
какви проблеми я очакват. Казала му, че ако иска може да довърши втория етаж,
да го обзаведе и да се настани там, но той отказал. Ищцата твърди, че след два
дни, по указания на майка си, Р. счупил прозореца на първия етаж и се нанесъл в
имота, а на другия ден заедно с баща си разбили бравата и той се самонастанил в
имота. Излага, че била лишена от правото да живее в жилището. През зимата на
2019г. Р. отново заминал при майка си в К.,
но през месец февруари 2020г. се върнал заедно с майка си и приятелката си.
Докато те отсъствали Ц. сменила бравата, изчистила отново къщата.
Ответниците М.А. К. и Р.В.С. се завърнали отново в България през
февруари 2020г., разбили входната врата и се нанесли в сградата, където живеели
и до момента /дата на подаване на уточнителна молба на 30.07.2020г./, като
практически изгонили ищцата от дома ѝ. Същата им заявила, че няма нищо
против да довършат втория етаж от сградата, който можели да обитават като
самостоятелно жилище, а тя да ползва самостоятелно първия етаж. Ответниците не
приели това и не я допускали до цялата сграда и била лишена от правото на
ползване върху нея. Отправя се искане да бъде постановен съдебен акт, с който
да се признае за установено, че ищцата Г.К.Ц. е носител на ограничено право на
ползване върху двуетажна масивна жилищна сграда, построена в дворно място с
административен адрес: гр.Средец, ул.“***“, № *, съставляващ имот с планоснимачен номер 352 в
квартал 8-ми, за който е отреден урегулиран поземлен имот I-352 в квартал 8-ми,
при граници: изток – УПИ XV-353 – поземлен имот на Ж.
С. Н. ***, север – улица, юг – поземлен имот XII-370 – поземлен имот на И.
Д. К. и други, която
жилищна сграда е разположена от югозапад на основната полумасивна жилищна
сграда в поземления имот и която жилищна сграда е изградена на мястото на
паянтова сграда – лятна кухня, както и да бъдат осъдени ответниците М.А. К. и Р.В.С. да предадат на ищцата Г.К.Ц. владението на
въпросния имот. Претендира разноски.
В хода на производството ищцата Ц. се
явява лично в откритите съдебни заседания, като се представлява и от адв.И.С.,
които поддържат исковата молба, ведно с направеното към нея уточнение.
Направено е изменение на иска преди приключване на съдебното дирене, като е
намалена исковата претенция и се претендира да се приеме за установено,
че ищцата Г.К.Ц. е носител на ограниченото вещно право на ползване на първи
жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място, с
административен адрес: гр. Средец, ул. „***“ № *, която сграда е собственост на ответницата М.А. К., като се отправя искане съответно да ѝ
бъде предадено владението върху този първи жилищен етаж от страна на М.А. К. и Р.В.С.. С влязло в сила протоколно определение
от 19.11.2020 г. съдът е допуснал изменението на иска с правно
основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.111, ал.1 от ЗС във вр. с чл.56 от ЗС, като
същият да се счита за предявен за това да бъде признато за установено правото
на ползване на ищцата Г.К.Ц. на първи жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, построена в дворно място, с административен адрес: гр. Средец, ул. „***“ № *, която сграда е собственост на ответницата М.А.
К., като съответно да ѝ бъде предадено
владението върху този първи жилищен етаж от страна на М.А. К. и Р.В.С.. Производството в частта, в която е
предявен иск за признаване установено
правото на ползване на втори жилищен етаж от процесния имот с административен
адрес: гр. Средец, ул. „***“ № * и съответно предаване владението на същия от ответниците, е прекратено.
Ищцата и процесуалния ѝ представител адв.С. считат, че предявения иск е основателен и доказан и
претендира неговото уважаване, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците М.А. К. и Р.В.С., чрез пълномощника адв.Д.Ч., в който
заявяват, че искът е допустим, но изцяло неоснователен. Не се оспорва
обстоятелството, че ищцата има запазено право на ползване върху имота,
обективиран в Нотариален акт № 17, том III,
дело № 1682/02.12.1997г. на Районен съд – Средец. Твърди се, че през 1998г. е
започнало изграждането на нова сграда на мястото на съществуващата стара, като
строежът бил узаконен с акт за узаконяване № 16/30.03.2001г. на главния
архитект на община Средец на името на М. К. Актът за узаконяване бил издаден
въз основа на нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на имота,
изразено в заявление от 17.12.1999г. пред Нотариус И.
К., съгласно което всички съсобственици дават
съгласието си М. да построи жилищна сграда на един жилищен етаж с площ от 70
кв.м. и един тавански етаж, съгласно одобрен проект. Сочи се, че първоначалния
имот, върху който било запазено правото на ползване бил с площ 24 кв.м. Излага
се също, че твърденията в исковата били крайно неверни, тъй като не бил
възпрепятстван достъпа на ищцата до имота, въпреки, че жилищната сграда вече
била съвсем друга и върху нея Ц. нямала учредено право на ползване, като не
ѝ било ограничавано правото да живее в имота. Отправя се искане за
отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана.
При проведеното първо открито съдебно
заседание ответниците М.А. К. и Р.В.С. се
явяват лично, а също се представляват и от процесуалния представител адв.Д.Ч..
Заявяват, че оспорват исковата молба. Ответницата К.
заявява, че към днешна дата така както ищцата не я допускала до имота, така и
тя не ѝ давала. Адв.Ч. твърди, че претендираното нарушено право на
ползване не съществувало. Твърди, че първоначално учреденото право на ползване
представлявало идеална част от сегашния строеж, който строеж станал със
съгласието на самата ищца. Сочи, че по никакъв начин не можело да се индивидуализира
недвижимият имот, върху който имало учредено право на ползване. Релевира също,
че по никакъв начин никой не бил възпрепятствал ползването на имота от Ц..
Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на направените
по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
176, том III, дело №
1682/1997г., на 02.12.1997г. при районен съдия Районен съд – Средец, А. К. Ц. и Г.К.Ц. са
дарили на децата си М.А.С. и К. А. Ц. в равни части следния свой недвижим
имот: ½ идеална част от дворно място, в гр.Средец, съставляващ имот с
планоснимачен номер 352 в квартал 8-ми по плана на гр.Средец, с площ 558 кв.м.,
който попада в парцел I – за комплексно застрояване, при граници: от две
страни улица, парцел I 353, XII 370, на К.
А. Ц. дарили ½
идеална част от построената в дворното място полумасивна жилищна сграда,
представляваща западен близнак, а на М.А.С. дарили построената в дворното място
паянтова сграда – лятна кухня. С нотариалната сделка било уговорено, че
дарителите А. К. Ц. и Г.К.Ц. си
запазвали правото на ползване върху дарения имот безвъзмездно и докато са живи.
Представен е Акт за узаконяване № 16/30.03.2001г. на гл.архитект на Община
Средец, с който на основание чл.162, ал.2 от ЗТСУ и чл.312 от ППЗТСУ е
узаконена пристройка към жилищна сграда кв.8, парцел I в гр.Средец по отношение на лицето
М.С..
В хода на проведеното съдебно дирене в настоящото
първоинстанционно производство е разпитан свидетелят С. Д. К., който е втори братовчед на ищцата.
Същият заявява, че познава двете деца на Г., а именно К. и М., като в къщата живеела М., а Р.
– нейният син, живеел при баща си в гр.Средец, но ѝ идвал на гости и
непрекъснато бил при майка си. Г. *** – там живеела около една година с
приятеля ѝ. Тя не можела да влезе в къщата, тъй като нямала ключ, бравите
били сменени, на външната врата имало верига с катинар. Сочи, че имало
неразбирателство между нея и дъщеря ѝ, както и че долният етаж на къщата
бил даден на Г., за да
живее в нея, а за М. бил втория етаж.
Приобщени са по делото и свидетелките показания на
свидетеля Д. Р. К.. Същият
твърди, че в момента в къщата живее М. и сина ѝ, а Г. *** с един дядо,
защото не я пускали да влезе в къщата. Искала да влезе, но дъщеря ѝ и
внукът ѝ я гонели, казвайки ѝ че нямала право да влиза. Сочи, че
къщите на К. и М. били в
един двор, като ги деляла една ограда, били залепени една за друга, но си имали
отделни входове. Твърди, че работното му място било срещу къщите на М. и К., предвид
което бил свидетел на това, че Г. не можела да влезе в къщата на М..
В качеството на свидетел е разпитан и Т. П. С., който твърди,
че познавал г-жа Ц. и нейната дъщеря М., като знаел къде се намира техния имот,
с оглед това, че му било възложено проектирането на пристройка и надстройка на
сградата. Твърди, че сградата била едноетажна, а сега двуетажна. Преди да бъде
извършено пристрояването и надстрояването сградата била обитаема, имало две
стаи и пристройка, като последната не била завършена тогава – била само
иззидана и върху нея бил проектиран втория етаж и стълбището за втория етаж.
Съдът кредитира горепосочените свидетелски показания
като обективни, логични, както и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
В настоящото производство е допусната Съдебно
техническа експертиза, във връзка която е изготвено заключение от експерта
инж.Я.Д.,
което съдът кредитира като обективно изготвено и обосновано. От него се установява, че процесната сграда
се намира в гр.Средец, ул.“***“, № *, като с нотариален акт № 176, том
2, дело № 1682/1997г., издаден от Районен съдия при Районен съд – Средец, А. К. Ц. и Г.К.Ц.
даряват на М.А.С. /К./ ½ идеална част от дворно място, находящо се в
гр.Средец, област Бургас, представляващо имот № 352 в кв.8 по плана на
гр.Средец, заедно с построената в дворното място паянтова сграда – лятна кухня
без строителни книжа. През 2000г. – 2001г. паянтовата сграда – лятна кухня била
пристроена и надстроена без строителни книжа, което наложило да се проведе
процедура по узаконяване на извършеното незаконно строителство. За целта било
извършено заснемане в Община Средец, одобряване на заснемането и издаване на
акт за узаконяване № 16 от 30.03.2001г. При извършения оглед и измерване на
място на процесната сграда вещото лице установило, че сградата е двуетажна и
масивна. От съпоставянето на скицата от заснемането на лист 7 от материалите по
делото и действащия в момента кадастър на гр.Средец, се установявало, че
старата част била лятна кухня, състояща се от две стаи и антре. Същата през
2001г. била пристроена с ателие на първия етаж и преместена напред западната
фасада на лятната кухня. Над лятната кухня било направено цялостно надстрояване
на тавански етаж. Първият етаж се състоял от две стаи и антре – съществуващи,
ателие – пристроени. Вторият етаж, който бил надстроен, се състоял от две стаи,
антре, ателие и тераса. Първият етаж бил завършен и в момента на огледа от
вещото лице се обитавал, а вторият етаж бил изграден в груб строеж – монтирана
била ПВЦ дограма, врати и прозорци, изпълнена била ел.инсталация и водопровод,
нямала мазилка, настилка и таван, банята не била оборудвана и жилището не било
годно за обитаване. При изслушване на вещото лице инж.Ч. в открито съдебно
заседание заявява, че т.нар. лятна кухня се състояла от две стаи и коридорче,
които били залепени за старата сграда – т.е. за другата сграда, находяща се в
имота. След това лятната кухня била надстроена и пристроена. Сочи, че имало
общо между старата постройка такава каквато е била при дарението – лятна кухня
и каквато била към момента на узаконяването, като тази лятна кухня, която била
съществуваща част и била включена в общия обем на новата сграда, т.е. сградата
увеличила обема и етажността си. Вещото лице излага, че жилищните помещения на
първия етаж не можели да се ползват самостоятелно без да се направи някакво
преустройство, защото коридорчето, което обслужвало бившата лятна кухня и пристроената част, било общо. Ако се
направело вътрешното преустройство, старата част оставала без санитарен възел.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.108 във вр. с чл.111 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗС.
Защитата на ограниченото вещно право на ползване с
ревандикационен иск се обуславя от установяване на следните материално правни
предпоставки: 1. ищецът да е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по
делото, 2. фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото
вещно право и съдържанието на въпросното ограничено право, съобразно чл.56,
ал.1 от ЗС, да се упражняват от лицата ответници и 3. фактическата власт и
упражняване съдържанието на вещното право да е без наличие на правно основание
за това.
Нормата на чл.56 от ЗС предвижда, че ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо
като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на
имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице
ограничено вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от
всякаква възможност да ползва вещта. Аналогична е хипотезата и когато
собственикът на недвижим имот се разпорежда със съсобствеността по силата на
надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва
правото си на ползване за себе си и/или за друг член на семейството си.
Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия
собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността си и предполага
от страна на новия собственик поведение, с което да се съобрази с онези форми
на поведение на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите
нрави.
Вещното право на ползване на чужд имот се прекратява в
посочените случаи, уредени в чл.59 от ЗС, а именно: 1. при смърт на ползвателя
физическо лице или с прекратяване на ползвателя юридическо лице, 2. респективно
изтичане на срока, ако е уговорен такъв, 3. при погиване на вещта 4. или ако не
се упражнява за период по дълъг от 5 години, 5. както и при сливане на
качеството ползвател и това на собственик.
Упражняването на вещното право на ползване по
съдържание не се отличава от това на собственика на имота, учредил правото и
следва да се разбира не само като обитаване на жилището, а като всяка форма на
фактическо и правно използване на имота, като постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности,
свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и други.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.56 от ЗС е валидно
учредено при извършване на разпоредителната сделка по Нотариален акт № 176, том
III, нот.дело №
1682/1997г. от 02.12.1997г., в полза на ищцата Г.Ц., като същата си е запазила правото
да ползва имот с
планоснимачен номер 352 в квартал 8-ми по плана на гр.Средец, с площ 558 кв.м.,
който попада в парцел I – за комплексно застрояване, ведно с построената в
дворното място паянтова сграда – лятна кухня, находящ се на ул.“***“, № *.
Действително от материалите по делото се
установява, че след изповядване на разпоредителната сделка, построената в
дворното място паянтова сграда – лятна кухня, е претърпяла допълнително
застрояване, като това обстоятелство не се и оспорва от страните в настоящото
производство. Вследствие на това и същата е узаконена по надлежния ред, като в
тази връзка е издадена и Акт за
узаконяване № 16/30.03.2001г. на главния архитект на Община Средец,
Спорен е обаче е въпросът, дали с
извършеното застрояване в лятната кухня, се е запазило учреденото право на
ползване на Г. Ц. по отношение на този имот. От приобщеното по
делото заключение на Съдебно – техническата експертиза става ясно, че през
2000г.-2001г. паянтовата сграда – лятна кухня е била пристроена и надстроена. Преди
предприемане на въпросното застрояване, първия етаж на имота се състоял от две
стаи и антре, като впоследствие било пристроено ателие, като е преместена
напред западната фасада на лятната кухня. Съответно над лятната кухня е
надстроен втори етаж, състоящ се от две стаи, антре, ателие и тераса.
Въпросната лятна кухня е включена в общия обем на новата сграда, като от
твърденията на вещото лице Ч. става ясно, че е налице общност между старата
постройка такава каквато е била към момента на дарението – лятна кухня и
каквато е към момента на узаконяването. Сградата във вида, в който е към
момента, по отношение на първия етаж, не могат от нея да се обособят
самостоятелни обекти без значително преустройство, още повече, че санитарният
възел на този етаж е един.
Несъмнено извършеното преустройство на
лятната кухня, по отношение на която е запазено правото на ползване по
отношение на ищцата, е значително по обем, но с така извършеното не е налице
създаване на нов обект. При преустройство на сгради чрез пристрояване или
надстрояване, макар новото строителство да увеличава обема на завареното, ако
не може да се обособи в самостоятелен обект, както е в настоящия случай , то
представлява приращение към старата сграда – в този смисъл Решение №
370/02.06.2010г., постановено по гр.д.№ 5041/2008г., III
г.о., по описа на Върховен касационен съд. С преустройството на част от
недвижим имот, имотът не погива. Под „погиване“ по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗС
законодателят има предвид физическото погиване на имота като сграда или част от
нея – в този смисъл Решение № 3596/31.03.2015г., постановено по адм.д.№
39/2015г., VII - мо отеделение на Върховен административен
съд.
С оглед гореизложените съображения,
независимо от извършеното надстрояване и пристрояване на лятната кухня, същата
се е запазила като обект на вещни права и съответно не е погасено правото на
ползване на ищцата по отношение на претендирания първи етаж от процесната
сграда.
По отношение на останалите предпоставки
за погасяване правото на ползване, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че също не са налице. Относно обстоятелството, че правото на ползване
се погасява с неговото неупражняване за срок от 5 години, следва да се посочи,
че такива възражения не са релевирани от страна на ответниците в хода на производството.
Действително ищцата в исковата молба твърди, че в период около 10 години не е
живяла в спорния имот, но в него е оставила на съхранение свои вещи /което
обстоятелство отново не се оспорва от ответниците/, което е показателно за
това, че не се е дезинтересирала от правото си на ползване по начин, водещ до
неговото погасяване по давност.
Не се спори в настоящото производство и
обстоятелството, че ответниците М.А. К. и Р.В.С.
упражняват фактическа власт по отношение на спорния недвижим имот, като това,
че обитават същия се установява и от приобщените свидетелски показания в
материалите по делото. Ответницата К. живее в имота,
а синът ѝ С. непрекъснато ѝ е на гости в него. Те са сменили
бравите на имота и са поставили отвън на врата верига с катинар. Не е налице и
основание за упражняване на фактическата власт от ответниците по отношение на
имота, тъй като самата К. заяви, че ищцата
не я е пускала в имота – т.е. не е било налице съгласие от нейна страна дъщеря
ѝ да живее в къщата. Предвид това липсва правоотношение по заем за
послужване на имота между страните по делото. Отделно от това в настоящото
производство се установи, че ищцата физически не е допускана в имота, както с
това, че са сменени бравите и е поставен катинар, така и с отправянето на
реплики към нея от ответниците в смисъл, че няма право да влиза в него.
С оглед гореизложените съображения
предявеният иск с правно основание чл.108 във вр. с чл.111 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗС е
основателен и доказан, като следва да бъде признато за установено, че ищцата е
носител на правото на ползване върху първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в дворно място с административен адрес: гр.Средец,
ул.“***“, № *,
собственост на М.А. К., като се осъдят ответниците да
предадат владението на имота на ищцата.
С оглед
изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски.
Направено е своевременно искане от страна на ищеца за присъждане на разноските,
обективирано и в списък с разноски по чл.80 от ГПК, а именно: 50 лева,
представляваща платена държавна такса, 10 лева, представляваща такса за
вписване на исковата молба, 400 лева – депозит за възнаграждение за вещото лице
по Съдебно – техническата експертиза, 400 лева за адвокатско възнаграждение или
общо сторените разноски в исковото производство са в размер на 860 лева.
Предвид това всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищцата по ½ от дължимите разноски от 860 лева – т.е. по 430 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. чл.108 във
вр. с чл.111 във вр. с чл.56, ал.1 от ЗС ищцата Г.К.Ц., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
представлявана от пълномощника адв.И.С., че е носител на ограничено вещно право
на ползване на първи жилищен етаж от масивна двуетажна къща, находяща се в
гр.Средец, област Бургас, ул.“***“, № * – имот с планоснимачен номер
352, с площ 558 кв.м., за който е
отреден урегулиран поземлен имот I-352 в квартал 8-ми, при граници: изток – УПИ XV-353 – поземлен имот на
Ж. С. Н. ***, север –
улица, юг – поземлен имот XII-370 – поземлен
имот на И. Д. К. и други, която жилищна сграда е изградена на
мястото на паянтова сграда – лятна кухня, собственост на М.А. К. на основание Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176, том III, дело №
1682/1997г., на 02.12.1997г. при районен съдия Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА М.А. К., ЕГН ********** и Р.В.С., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** ДА ПРЕДАДАТ на Г.К.Ц., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.И.С., ВЛАДЕНИЕТО върху първи жилищен етаж от
масивна двуетажна къща, находяща се в гр.Средец, област Бургас, ул.“***“, № * – имот с
планоснимачен номер 352, с площ 558 кв.м., за който е отреден урегулиран
поземлен имот I-352 в квартал 8-ми,
при граници: изток – УПИ XV-353 – поземлен имот на Ж.
С. Н. ***, север – улица, юг – поземлен имот XII-370 – поземлен имот на И.
Д. К. и други, която
жилищна сграда е изградена на мястото на паянтова сграда – лятна кухня.
ОСЪЖДА М.А. К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Г.К.Ц.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, представлявана от
пълномощника адв.И.С., сумата от 430,00
лева /четиристотин и тридесет лева/, представляваща ½ от сторените
разноски пред районния съд в общ размер на 860 лева.
ОСЪЖДА и Р.В.С., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Г.К.Ц., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, представлявана от пълномощника адв.И.С., сумата
от 430,00 лева /четиристотин и
тридесет лева/, представляваща
½ от сторените разноски пред районния съд в общ размер на 860 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред Окръжен съд –
Бургас.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
Районен
съдия:___________