Р Е
Ш Е Н
И Е
12.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Номер 104 2020 година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на двадесети май
2020 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
Секретар:
Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора:
Йордан Георгиев
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 54/2020
г. по описа на КнАдмС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба от „М.2.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.Д.Д. – едноличен собственик и управител, срещу Решение № 8/06.01.2020 г., постановено по АНД № 1212/2019 г. по описа на Районен съд – Д., с което е потвърдено НП № 10-0000918/27.09.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че изводите на въззивния съд за редовно връчване на АУАН са неправилни и АНО не е спазил разпоредбата на чл. 416 ал.3 от КТ като не е изчерпал всички възможности за връчване на АУАН. Иска се отмяна на решението и на обжалваното НП.
Касаторът е редовно призовано за
съдебното заседание по делото, но не изпраща процесуален представител.
Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Кюстендил – ответник по касационната жалба
е нередовно призована за съдебното заседание по делото, но се
представлява от юк. Мария Г., която оспорва жалбата като неоснователна и счита
решението на ДРС за правилно и законосъобразно.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 10-0000918/27.09.2019 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда” гр. Кюстендил, с което на „М.2.” ЕООД, в качеството на работодател, на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лева.
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 18.04.2019 г. по работни места и на 15.05.2019
г. по документи на „М.2.“ ЕООД, представлявано от М.Д.Д. – управител е
установено, че дружеството, в качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на Кодекса на труда е приел на работа на 18.04.2019 г. в 11:55 часа С.З.А.,
ЕГН ********** в заведение за бързо хранене Е. в гр. Д., на длъжност „помощник
кухня“, с определено работно място и определено работно време от 09:00 часа до
15:00 часа, без сключен трудов договор в писмена форма. При проверката по
работни места на 18.04.2019 г. в заведението за бързо хранене Е. гр. Д. С.З.А.
е декларирала, че работи в заведението като „помощник кухна“ от месец ноември
2018 г. с работно време от 09:00 часа до 15:00 часа. Съдът е приел от правна
страна липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване
на НП, спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, компетентност на АНО,
наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доказано
противоправно поведение на „М.2.” ЕООД, законосъобразно наложена санкция в минималния законов
размер и липса на маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.
Правилни са изводите на районния съд за
законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление, и
доказано противоправно деяние. Актът е съставен в отсъствие на законния
представител на „М.2.” ЕООД или надлежно упълномощен негов представител при
спазване изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно посочената норма,
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се
яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от административнонаказателната преписка, на адреса на
управление дружеството е изпратено писмо с изх. №19054400/29.05.2019 г., чрез „Български
пощи” ЕАД, с което управителят му е поканен да се яви или да изпрати надлежно
упълномощен представител на 10.06.2019 г. в 11.00 часа в дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Кюстендил за съставяне и връчване на акт за установяване на
процесното нарушение, като е предупреден, че при виновно неявяване актът ще
бъде съставен в негово отсъствие и придвижен за предявяване и подпис по реда на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Писмото е адресирано до „М.2.“ ЕООД с адрес *** и е получено
на 31.05.2019 г. от М.П.Д. – управител търговска зала и упълномощен
представител на дружеството. На указаната дата управителят
на „М.2.”
ЕООД или упълномощен от него представител не се е явил в Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Кюстендил за съставяне и предявяване на АУАН, за което е съставен
протокол, подписан от П.Г.. – ст. инспектор в Д“ИТ“ гр. Кюстендил и свидетелите
И.В. и Д.В. – главни инспектори в Д“ИТ“ гр. Кюстендил. Със съобщение по чл. 416 ал. 3 от КТ, с изх. №*********/28.06.2019
г., публикувано на 28.06.2019 г. на сайта на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” и поставено на таблото за обявления в Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Кюстендил, управителят на дружеството е уведомен за съставения
АУАН, както и за обстоятелството, че 7 дни след поставяне на съобщението на
таблото за обявления, същото ще се счита връчено. Издаденото НП № 10-0000918/27.09.2019
г. е връчено с пощенска пратка чрез „Български пощи“ ЕАД на 10.10.2019 г. на М.П.Д.
– упълномощен представител на дружеството. При тази
безспорна фактическа установеност настоящата инстанция намира, че в случая е
налице надлежно отправена покана за съставянето на акта за установяване на
процесното нарушение и същият е законосъобразно съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН.
Фактът, че актът е съставен в отсъствието на законния представител на „М.2.” ЕООД
или надлежно упълномощен негов представител логически сочи на невъзможност за
връчването му срещу подпис, т.е. налице са били предпоставките за изпращане на
акта по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, както е разписано в чл.
416, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от КТ. В конкретния случай актът не е връчен надлежно на дружеството, тъй като
пратката е върната на подателя като непотърсена. Видно е, от всички приложени
писмени доказателства по административнонаказателната преписка, че на адреса на
дружеството, посочен като адрес на управление, са получавани книжа във връзка с
издаването на АУАН и НП, като единствено не е получена пощенската пратка,
съдържаща издадения АУАН. Поради тази причина настоящия съдебен състав не
приема довода на касатора, че не са изчерпани всички възможности за връчване на
АУАН преди да се стигне до връчването му на основание чл. 416 ал.3 от КТ. Следва
да се отбележи, че дори и да бе допуснато нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
при съставянето на акта, то
не е от категорията на съществените, водещи до отмяна на наказателното
постановление, доколкото актът е връчен по надлежния ред и дружеството е
упражнило в срок правото си на жалба срещу наказателното постановление.
Обоснована и законосъобразна е преценката по съществото на спора за наличие на съставомерно деяние, направена от въззивния съд. „М.2.“ ЕООД в качеството на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ е санкционирана на осн. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, а последователната преценка на доказателствата в тяхната съвкупност обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние, което е правилно квалифицирано и наказано от АНО. Касаторът е осъществил фактическия състав на нарушението по чл. 414, ал.3 вр. с чл. 62, ал.1 от КТ като в противоречие с визираната правна норма е приел на работа лице без да сключи с него трудов договор в писмена форма. По безспорен и категоричен начин се установява, че към момента на проверката, между „М.2.“ ЕООД и лицето С.З.А. не е имало сключен трудов договор в писмена форма. В този смисъл са показанията на длъжностните лица при Д "ИТ"-гр.Кюстендил, депозирани в съдебното производство пред ДРС, както и събраните писмени доказателствени средства.
Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на възраженията на нарушителя. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/06.01.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 1212/2019 г. по описа на
Районен съд – Д..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.