№ 419
гр. Свиленград, 19.09.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско
дело № 20245620100182 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдът, след преценка на доводите на ищеца, на ответника , както и
като съобрази становището на Община Свиленград счита, че в конкретния
случай, предявеня иск е недопустим, поради следното:
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в исковата молба,
в отговора на исковата молба и в намери следното:
Ищцата е собственик на жилищна сграда с иидентификатор
65677.701.6320.1 находяща се в гр. Свиленград, която сграда е построена на
основание отстъпено право на строеж в полза на ищцата по договор за
отстъпено право на строеж от 25.05.1989. Сградата е построена в поземлен
имот с идентификатор 6565677.701.6320 по кадастраланата карта на
Свиленград, който имот от данните по делото безспорно е собственост на
Община Свиленград, съгласно акт за частна общинска собственост № 12618 от
07.05.2020 г.
Установява се, че ответницата е собственик на друга сграда с
идентификатор 65677.701.6320.2 находяща се в гр. Свиленград, която сграда
също е построена на основание отстъпено право на строеж в полза на
ответницата по договор за отстъпено право на строеж от 04.12.2013 г.
Сградата е построена същия поземлен имот с идентификатор
6565677.701.6320 по кадастраланата карта на Свиленград, собственост на
Община Свиленград.
Следователно ищцата е суперфициарен собственик на сградата,
построена в чужд поземлен имот. Ответницата също е суперфициарен
собственик на сградата, построена в чужд поземлен имот. С исковата молба се
иска на основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността да се разпредели
правото на ползване на чуждия поземлен имот – собственост на Община
Свиленград между суперфициарните собственици на сградите, построени в
1
този поземлен имот.
Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от
земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено
правото, е постановено друго. В настоящия случай не се твърди достъпът на
ищеца суперфициарен собственик до собствената му сградата да е
възпрепятстван.
Непротиворечива е практиката на ВКС, изразена в решение № 304 от
21.11.2011 г. по гр. д. № 1311/2010 г. на II-ро г. о., по чл. 290 ГПК, че когато се
касае до жилищна сграда, ползването на земята съобразно предназначението
на постройката се изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е
построена сградата, която осигурява на суперфициария нормален достъп до
последната и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние,
както и в ползването на мястото за задоволяване на обикновени домакински
нужди.
Макар собственикът на постройката по силата на своето вещно право да
има основание да извършва действия, свързани с ползването й, тези действия
не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на
собственика на терена. Тъй като не е собственик на земята, суперфициарният
собственик няма на разположение иска по чл. 108 ЗС. Той не може да иска и
разпределение на ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
От изложеното следва, че правото на суперфициарния собственик не
може да се реализира с иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС, какъвто е предявен в
настоящия случай.
Легитимирани лица да предявят иск с правно основание чл. 32, ал.2 от
ЗС са съсобствениците на недвижимия имот и носителите на вещно право на
ползване върху същия, каквито качества ищецът не притежава оглед
представените по делото доказателства. Следователно искът е недопустим,
поради липса на процесуална легитимация, както и на правен интерес на
ищеца от предявяването му.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 253 от ГПК отменя свое Определение № 382 от
17.07.2024 г., постановено по гр. дело № 182/2024г. по описа на РС –
Свиленград, с което предявените искове са приети за допустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 182/2024г. по описа на
Районен съд – Свиленград, Втори граждански състав.
Определението за прекратяване на производството подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок,
считано от днес.
2
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
Секретар: _______________________
3