РЕШЕНИЕ
№260319/17.6.2022г.
Гр.Варна,
17.06.2022 год.
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Христина Христова
сложи за разглеждане гражданско дело
№ 6489 по описа за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба,депозирана във ВРС от ищеца на 16.06.2020 г. от ищеца В.Н.П., ЕГН:**********, с
настоящ адрес: ***, против
ответниците: Г.С.Г., ЕГН:**********
*** и Д.Г.Г., ЕГН:********** ***.
Исковата
молба предявена във ВРС на дата 16.06.2020 г. е допълнително уточнявана
с писмени молби от дата 25.06.2020 г./л. 18 – 21/, от дата 07.07.2020 г. /л.
27/ и след привеждане в съответствие с изискванията за редовност с определение
от 13.8.2020 г. производството по делото е било оставено „без ход“ за вписване
на исковата молба в АВ СВ Варна.
В
сезиращата съда искова молба ищецът В. Н.твърди, че е
наследник на Н. Т.П., ЕГН **********, поч. на *г., който на *г. продал на
ответниците собствената си една втора идеална чат от поземлен имот с
идентификатор *, в местност „*“, землище село *, Варненска област с площ от 833
кв.м. за сумата от десет хиляди лева. Приживе продавачът (и същевременно
наследодател на ищеца) твърди ищецът, че бил освидетелстван като страдащ от
„Мозъчно съдова болест-съдова деменция“; бил ответник по заведено от В.Н.
гр.дело № 626/2019 г. за поставяне под запрещение. С Решение №1313 от
12.11.2019 г., сочи ищецът, съдът постановил, че Н.П. следва да бъде поставен
под ограничено запрещение поради неспособност да се грижи сам за интересите си.
Причината за смъртта на Н.Т. П. била голям кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, мозъчна атеросклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонична
болест-хипертрофия и дилатация на миокарда, аортна аневризма, венозен застой
във вътрешните органи, отоци по подбедриците, артериолосклеротична нефроцитоза,
мускатов черен дроб, коронаросклероза и миокардиосклероза, която причина
следвало да бъде ценена като приживе предобуславяща неговия психиатричен
статус.
Съгласно
нотариален акт за продажба,страница втора, абзац първи, изречение последно,
твърди още в исковата си молба В.Н., продавачите Н.П.и други заявили ,че
получили по банков път изцяло платената от купувачите сума /общо двадесет хиляди
лева за целия процесен имот/, но към момента на сезиране на съда самата банкова
сметка ***ка сума от наследодателя на ищеца били неизвестни.
По
аргумент на гореизложеното ищецът твърди, че Н.П. като продавач към *г.
/при продажбата на процесния имот/ страдал
от старческо слабоумие; бил в обективна невъзможност да се
самоконтролира и да разбира значението на това, което върши, тъй като бил
болестно лишен от съответния интелектуален и волеви потенциал, с който
разполагат нормалните хора, при извършването на подобни правни действия;
не бил в състояние да прецени адекватно
в какво се изразява неговият материален интерес и как същият следва да бъде
защитен; реално плащане на договорената цена от 10 000 лв. нямало, тъй
като изпълнението на това задължение още преди сключването на
договора било описано в нотариалния акт с родово общата фраза „изцяло по банков
път“, без да били представени никакви платежни документи; признанието за
получаване било направено от човек, който бил безпаметен; размерът на
договорената цена сам по себе си бил доказателство за недееспособността на
продавача да извършва подобни разпоредителни действия по смисъла на чл. 31, ал.
2, изречение последно ЗЗД.
Процесният
договор за покупко - продажба сключен от 08.05.2018 г. между наследодателя на
ищеца като продавач и ответниците като купувачи твърди ищецът че е нищожен или
поради липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД или унищожаем поради
недееспособност и измама , кумулативно или при условията на алтернативност, по
см. на чл. 27 вр. чл. 29 и чл. 31, ал. 2 от ЗЗД или разваляем поради
неизпълнено задължение от страна на купувача задължение за пращане, по смисъла
на чл. 87 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
С оглед
горното и ищецът е отправил искането си до съда по смисъла на чл. 127 ал. 1 т.
5 ГПК да бъде постановено Решение с което при условията на алтернативност.
Да бъде
прогласен за нищожен договора за покупко продажба изповядан с нотариален
акт с вх.рег.№ *от *г., *, *, *, нот.дело № *на недвижимия имот с идентификатор
*в местност „*“ в землището на с.*, община ВАРНА с площ от 833 кв.м. за
сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/; представляваща ½
от платената за целия имот сума от 20 000 лв. /ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ лева/ по
банков път по сметка без конкретен номер и наименование на банката – депозитар,
съгласно текста на посочения нотариален акт, страница втора, абзац втори,
изречение последно; сключен между Н.Т.П. като продавач и посочените по делото Г.С.Г.,
ЕГН **********, Д.Г.Г., ЕГН **********, двамата с посотянен асрес гр. Варна,
ж.к. *, *, *, *ап. *като купувачи – поради лиса на съгласие изхождащо от човек с
нормална психика, на основание чл. 26 ал.2 изречение второ ЗЗД, или
да бъде
унищожен договора като сключен от недееспособен и в следствие на измама
кумулативно или при условията на алтернативност на тези две хипотези, при
упомената цена като заплатена и по банков път неизвестно кога и в кой банков
офис и в коя банка преди подписване на договора на осн; чл. 27 вр. чл. 29 и чл.
31 ЗЗД.
Или да
бъде развален гореупоменатия договор поради реално неизъплнено от страна
на купувачите /ответници по делото/ ЗАДЪЛЖЕНИЕ за плащане, доколкото
признанието че плащането е направено предварително нанесено в текста на
нотариалния акт, изхожда от човек който е безпаметен на осн; чл. 87 ал. 2 и ал.
3 ЗЗД ведно с всички материално правни последици от прогласняването на нищожността,
унижощаемостта или развалянето на договора ведно с присъждане на сторените от
ищеца по делото съдебно деловодно разноски ведно със законна лихва за забава.
В изпълнение на дадените от съда указания
ищецът е депозирал писмени уточнителни молби в които е направил следните
пояснения: Именно в условията на алтернативност ищецът желае всички предявени
при условията на алтернативност искове да бъдат разгледани от PC Варна по
същество, в този хронологичен ред, в който са изложени. На второ място ищецът е
заявил, че с предявени при условията на алтернативност искове се атакува една и
съща сделка, изповядана от нотариус П. П., с район на действие района на PC
Варна и с рег.№ *на Нотариалната камара, обективирана в един и същи нотариален
акт, който в Исковата молба е индивидуализиран съобразно сигнатурата на
Службата по вписвания в гр. Варна като нот. акт с вх. рег.№*от *г, *, *, нот.
дело №*, а съобразно вписванията в канцеларията на частния нотариус се
индивидуализира като нот. акт №*, *, рег.№*, нот. дело №*.
Съдът
сочи повторно ищецът в първата си уточнителна молба, че е сезиран с
твърдението, че процесната сделка е изповядана на 24 февруари 2017г.;
продавачът е освидетелстван като страдащ от мозъчносъдова болест - съдова
деменция на 19 април 2019 г; с решение на Варненски окръжен съд от 12 ноември
2019г е бил поставен под ограничено запрещение; починал е на * г. Психическото състояние на продавача, според
ищеца може да бъде описано като: оглупяване в следствие на нарушено
кръвоснабдяване на мозъка, дължащо се на стесняване на кръвоносните съдове.
Диагнозата била поставена след изповядването на продажбата, преди поставянето
на продавача под запрещение, но била пряко свързана с поведенчески и мисловни
прояви на неговата психическа обремененост от преди лекарската констатация.
Ставало дума за отчуждителни разпореждания, извършени от освидетелствания през
периода 2017-2019г.
През
2007г., пояснява още ищецът, че Н.продал свой собствен имот в с. * за
38 000 евро; следващата година го изкупил обратно за 39 000 евро; дни
преди смъртта на съпругата му, през февруари 2017г. продавал лично и като неин
пълномощник същия този имот за 20 000 евро и по този начин реализирал
чиста загуба от 19 000 евро.
Процесната
сделка, с която Н.продал едната втора ид.ч. от имота в местността „*“ в
землището на с. *, с площ от 833м2, за около 5000 евро
(приблизително еквивалентни на 10000 лв.), твърди ищецът, че била изповядана
дни след смъртта на съпругата му. През 2018г. Н. П. продал, чрез М.С.И. като
негов пълномощник, други три свои наследствени недвижими имоти. През 2019год М.придобила
чрез покупка от Н.негови ид.ч. от четири други наследствени недвижими имоти.
Във
всичките посочени сделки, обобщава ищецът В. Н., че цената на продадените имоти
била далеч под средната пазарна. Плащането по сделките, в които М.участвала
като пълномощник на продавача било описано като предварително извършено по нейна
декларация. Плащането по сделките с които придобива идеални части от Н.били
описани като последващо дължими, в периода между изповядването на сделката и
нейното вписване в Службата по вписванията, неизвестно къде и как. По аргумент
от поставената диагноза, а така също и по аргумент от крайно неизгодната за
продавача цена и начините на нейното плащане, следвало, според ищеца, да се
приеме, че Н. П. не бил в състояние да осмисли и разбере извършените от самия
него разпоредителни действия. Тези обстоятелства лесно /за ищеца/ можели да
бъдат доказани чрез представянето на съответните нот. актове, ако бъдат
оспорени от ответниците, но в случая едва ли било необходимо предметът на спора
да бъде обременяван с тях, след като сами по себе си пороците на сделката от 24
февруари 2017г. са явявали пряко изведими от самото съдържание на нотариалния
текст, обсъждан в системна взаимовръзка с диагнозата на продавача.
На трето
място, в първата уточнителна молба ищецът сочи, че както в описателната част,
така и в петитума на Исковата молба, процесният имот е описан като ½
ид.ч. от поз. имот с ид.№*, в м-ст „*“, в землището на с.*, Варненско, с площ
от 83Зм2. Тези негови характеристики били идентични с
дадените в приложената към нот. акт Скица №15-30934-26.01.2017г. Съседни на
процесния имот, съгласно текста на нот.акт и приложената към него Скица
уточнява ищеца , че са следните недвижими поземлени имоти с ид.№, № *; **; **; **;
**; **; **.
На
четвърто място ищецът желае предявените при условията на алтернативност искове
да бъдат разгледани по същество в тази хронологична поредност, в която са
изложени, но тъй като всички те са свързани с недействителност (опороченост) на
една единствена сделка, изповядана с един единствен нотариален акт, не е
намерил за необходимо да възпроизвежда към всяко отделно искане един и същ
нотариален текст относно страните и предмета на въпросната сделка. И в трите
иска се визира продажбата извършена на 24 февруари 2017 от Н. Т.П., ЕГН **********,
изповядана от нотариус П. П. с рег.№ *с нот. акт №*, *, рег.№*, нот. дело №*,
вписан в Службата по вписванията гр. Варна под вх.рег.№**, *, *, нот. дело №*, на негова собствена,
придобита по наследство една втора ид.ч. от поз. имот с ид. №*, в
местност „*“ в землището на с. *, Варненско, с площ от 833м2 при
граници със съседни поз. имоти с ид.№№ *; **; **; **; **; **; **, с номер по
предходен план *, с трайно предназначение като урбанизирана територия за ниско
застрояване (до 10 метра), по която сделка като купувачи и приобретатели на
правото на собственост върху горепосочените една втора ид.ч. са се явили Г.С.Г.,
ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********, при основание за нищожност-липса
на съгласие; основание за унищожаемост - приживе поставянето на продавача
под запрещение, при доказана негова недееспособност - неспособност да се
грижи сам за собствения си интерес - по аргумент от самия нотариален текст
(цена и условия на плащане), а така също и при наличието на индикации за
неговото поставяне в заблуда относно реалната стойност на продаваната
вещ; реалната нейна цена и реалното нейно плащане.
В
нотариалния текст, сочи ищецът, че липсвали данни относно това кога, къде и в
коя банка е било извършено плащането, записано било само „...за сумата
20 000 /двадесет хиляди/лева, които продавачите заявиха, че са получили
изцяло от купувачите, по банков път в избрана от страните банка...“. Човек
лишен от памет и воля, неспособен на критичен анализ, нямало как да има ясен
спомен дали е получавал някакви пари от някого преди 24 февруари 2017г. по
конкретна своя банкова сметка.
***, при
условията на алтернативност, прогласяването на процесната сделка за нищожна
или нейното унищожаване или нейното разваляне само относно и
до размера на ЕДНА ВТОРА ид.ч. от правото на собственост върху
целия имот, тъй като остатъчната ½ ид.ч. не била собственост на Н.П.;
по отношение на нея нямало валидно извършено от продавача разпоредително
действие, което обявяване на нищожността, унищожаване или разваляне би трябвало
да има като своя материално правна последица признаване на продавача за субект
на продадената една втора ид.ч. - при обявяването на сделката за нищожна;
възстановяването на продавача като субект на продадената една втора ид.ч. - при
унищожаването или развалянето на сделката.
В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени
искания, а на последно място в третата по ред уточнителна молба ищецът е навел
твърдението, че процесния имот с идентификатор *е вече с нов идентификатор **.
/така както е видно от скицата на имота на л. 30 - ти/.
В срока
по чл. 131 ГПК ответниците – съпрузите Г., чрез надлежно упълномощения от тях
адвокат Г.Я. са изразили становище по исковете както следва:
С оглед
предоставената йм възможност за отговор и на основание чл. 131 ГПК излагат пред
съда отговор за исковата молба, подадена от В.Н.П., ЕГН **********, с която
същия е предявил при няколко обективно съединени иска, всички те касаещи
договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ една втора ид.ч.от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, съгласно КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-17/06.03.2015г.на ИД на АГКК, с административен адрес: с.*, общ.Варна,
обл.Варна, местност „*“ с площ от 833 кв.м., с номер по предходен план: *,
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване (до 10 м), при граници: ПИ №№*; **; **; **; **; **; **,
оформен с нотариален акт *, *, н.д.*, вх.рег.№*на Агенция по вписванията: за
прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт
*, *, н.д.№*, вх.рег.№*на Агенция по вписванията: - за прогласяване нищожност
на договор, поради липсата на съгласие - унищожаване, поради измама или
„сключен от недееспособен“; - разваляне на договора поради „реално
неизпълнение“ за плащане.
Ответниците
оспорват изцяло така предявените искове.
Не
оспорват факта на сключен договор за покупко-продажба, оформен с
цитирания нотариален акт, при който наследодателят на ищеца и ответниците в
режим на СИО по надлежния ред са подписали договор за покупко-продажба
на недвижим имот. С молбата си, констатират ответниците, че ищецът е заявил
искане за прогласяване нищожност на договора, с твърдения, че наследодателят е
бил в „обективна невъзможност да „се самоконтролира тъй като е бил в болестно
лишен от съответния интелектуален и волеви потенциал“, „не е бил в състояние…1.
Според ответниците, първият предявен иск е за прогласяване нищожност на
процесния договор, поради липсата на съгласие по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. За да е
налице такава, то следвало липсата на съгласие да е толкова негодна, че изобщо
да не можело да породи правни последици. Следователно трябвало да съществува
някакво волеизявление, но това съществуване да е само формално, тъй като
всъщност липсва съгласие на едната или на двете страни. Съгласие изобщо
следвало да не съществува или то да е приравнено на несъществуващо. Ако
волеизявлението бъдело опорочено, това вече счат ответниците, че е основание за
унищожаемост, каквато е втората наведена претенция, според ответниците, такава
по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, цитират
ответниците в отговора на искова молба: „липсата на съгласие по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“.
Позовавайки се на задължителната съдебна практика, ответниците сочат , че ВКС
посочва в решението си, че този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да
породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Според ВКС волеизявление
трябвало да е направено, като е нужно то да е направено в хипотезата на
съзнавана липса на съгласие. От застъпената теза на ВКС следвало, че при
липсата на съгласие волята се изразявала изрично, но тя била толкова негодна,
че изобщо не можела да породи правни последици. Според наложилата се съдебна
практика, подчертават ответниците в отговора на искова молба - липсата на
воля трябвало да е съзнателна, тъй като в противен случай трябвало да се
приложат правилата за унищожаване на сделките.
С исковата
молба за ответниците не ставало ясно с какви твърдения и при наличието на какви
факти, ищецът твърдял да е налице липсата на съгласие - дали волеизявлението е
било: при насилие, заплаха, шега и пр.. Неясно оставало за ответниците и дали
се твърдяло да има волеизявление, но да отсъства действителна воля или въобще
изявление няма. Факти и обстоятелства в едната или другата посока не били
посочени.
2.
Вторият иск, за унищожаване на договора като сключен от дееспособно лице, което
към момента на сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си,
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД – ответниците намират недопустим като погасен
по давност, като изрично правят възражение, наличие на погасителна
давност, която съгласно чл. 32, ал. 2 ЗЗД е 3-годишна давност и започва да
тече от деня на сключване на договора, доколкото атакуваният договор бил
сключен на 24.02.2017г., а исковата молба подадена на 24.08.2020 г.Ако все пак,
съдът приеме, че искът не е погасен по давност, то ответниците оспорват същия
като неоснователен. Ако по първия иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД причината за
недействителността е липсата на воля, неизявена воля, водеща до нищожност на
договора, то в настоящата хипотеза, сочат ответниците, че договорът би породил
материално легитимиращи правни последици до влизане в сила на конститутивното
решение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Тук би следвало, отчитат в срока по чл. 131 ГПК
ответниците, да е налице несъзнателна липса на воля-дееспособно лице, което към
момента на сключване на договора не е било в състояние на разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Неясни намират ответниците
твърденията и по този иск. Нещо повече – за ответниците от всички посочени в § 2
от Допълнителното уточнение към молбата на ищеца било видно, а и от представените
към отговора извлечения също било видно, че само месец преди сключване на
настоящата сделка ищецът заедно със своя баща се снабдили с нотариален акт за
собственост № *,том *, вх.рег.№* от *г (това било 2 месеца) преди атакуваната сделка от 25.02.2017г.
Сочи се
още в отговора на искова молба, че от представената справка към отговора от
Имотен регистър по партидата на лицето Н. Т.П. към 08.09.2020г. било видно, че
ищецът В.Н.П. водил гражданско дело № 8337/2019 г. по описа на ВРС срещу своя
баща Н.П., с обект на вещния иск имот - ЖИЛИЩЕ-апартамент с административен
адрес: * и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор
**, чиято искова молба била вписана на *г., а това било повече от две години
след процесната сделка от 25.02.2017 г.Твърди се още от ответниците, че от
представената справка от имотния регистър било видно, че наследодателят на
ищеца П. само за 2019 г. имал извършени пет разпоредителни сделки, а в
периода от 25.02.2017г. до 05.04.2019г.
същия ключил други осем разпоредителни сделки. Горното обосновавало на
извод за неоснователност на претенцията по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
3. По
отношение на искането на ищеца за разваляне на договора за покупко-продажба на
недвижимия имот на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с твърдение, че продажната цена
не била платена становището на ответниците е следното: Налице бил нотариален
акт, представляващ официален свидетелстващ документ, който се ползвал с материална
доказателствена сила и в който ясно било посочено, че документът е прочетен на
страните, че съдържанието му било одобрено от тях, т.е. че между страните е
било постигнато съгласие по клаузите на договора, в т. ч. и относно неговата
цена, като изрично било заявено в нотариалния акт, че продавачите са получили
изцяло продажната цена по банков път от купувачите. Горното удостоверяват
ответниците и с нарочни платежни документи от Банка „*“, клон „*“, от
които било видно, че на 25.01.2017г. Г.С. превела по откритата на името на
продавача Н.П. банкова сметка *** (три хиляди) лева и в деня на сделката
24.02.2017г. превела остатъка от 7 000,00 (седем хиляди) лева. В този смисъл
твърденията на ищеца, че не било налице плащане на продажната цена, възразяват
ответниците, че са неоснователни.
С оглед горното, молят
ответниците съда да отхвърли исковете като неоснователни с произтичащите от
това последици за разноски.
В
подкрепа на твърденията и възраженията си ответниците са направили
доказателствените искания .
С
протоколно определение постановено в о.с.з. на 16.04.2021 г. съдът е прекратил
частично производството по
гражданско дело № 6489/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, по отношение
на предявения от В.Н.П., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, против
ответниците: Г.С.Г., ЕГН **********,***,
и Д.Г.Г., ЕГН **********,***, в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради оттегляне на иска и на основание чл.
232 от ГПК.
В проведеното по делото последно открито
съдебно заседание от 17.05.2022 г. ищецът
по делото желае уважаване на исковата молба .
В същото съдебно заседание ответниците
представлявани от адв.Г.Я. от ВАК намира исковата молба за неоснователна и
недоказана ,придържайки се по същество към основните възражения релевирани в
срока по чл.131 ГПК, желае отхвърляне на исковете ведно с произтичащите от това
обстоятелства за плащане на разноски .
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Ищецът В.Н.П., ЕГН ********** е единствен
законен наследник на своя възходящ баща Н. Т.П. ЕГН **********
. Този факт е един от малкото за които ищецът и ответниците не спорят и доказан
на база приложеното по делото на л. 4 –ти заверено за вярност с
оригнала копие на удостоверение за наследници на Н.П.. От вписаното в удостоверението за наследници на Н. П. е видно, че
бащата на ищеца е починал на * г.,
в гр. Варна, за което е бил съставен Акт за смърт № *г., а към момента на
откриване на наследството му Н.П. е бил вдовец.
В
качеството си на единствен наследник по закон на своя баща ищецът е предявил
исковата молба по която е образувано настоящото гр. дело ( както и други искови молби) във ВРС
за да установи и докаже , че приживе Н.П. не е могъл да формира и обективира
валидна воля при разпореждане със свои отделни недвижими имоти , предмет на
едностранни и двустранни правни сделки. Тезата на ищеца , поддържана от
подаване на исковата молба и до края на съдебното дирене се концентрира около
твърдението, че Н.П. е страдал от старческо
слабоумие , лишен от интелектуален и волеви
потенциал , с който разполагат нормалните хора, поради което и при извършване
на отделните правни сделки не е бил в състояние да прецени въобще какъв е
неговия материален интерес от самите сделки.
Поддържани
са фактически твърдения от ищеца под
формата на допълнения – уточнения , че приживе неговия баща е бил лесно
манипулируем от други лицата М.и Д., които не са страни по настоящото дело, но
според ищеца е налице връзка между разпоредителните действия извършвани от баща
му със съдействието на посочените лица,како в точно тази връзка в писмените си
становища-уточнения –допълнения ищецът е обяснявал участието на баща му и
посочените лица в извършване на сделки с които Н.П. в периода преди смъртта си
и преди да бъде постановено Решение на ОС Варна по чл.5 ЗСЛ е отчуждавал
собствените си имоти .
По делото ищецът е доказал твърдението си,
че е единственият наследник на Н.П., което обуславя както допустимостта на
исковете, така и правния интерес на ищеца от водене на настоящото исково
производство. В настоящото исково производство, в рамките на предметните
предели на спора, съдът се спира на пряко относимите и доказани факти и
обстоятелства по делото, отчитайки многобройния доказателствен материал,част от
който ирелевантен по същество .
Съдът
намира, че по делото е несъмнено доказано, а и не и спорно, че В.Н.П. *** с
искова молба с правно основание чл. 5 ЗЛС срещу Н. Т.П., по която искова
молба е било образувано гражданско дело № 626/2019 г.по описа на ОС Варна
. В проведеното по гр.д. № 626/2019г. по описа на ОС Варна открито съдебно
заседание от 07.11.2019 г. съставът на ОС Варна е счел производството по
делото за изяснено от фактическа и правна страна, като на 12.11.2019 г. е постановил Решение № 1313 по искането на
ищеца, приемайки че Н .П. следва да бъде поставен не под пълно, а под ограничено запрещение. Този факт е
доказан на база приложеното по делото на л. 10 -12 заверено за
вярност с оригинала копие на Решение на ОС Варна по гр.д. № 626/ 2019 г. От
диспозитива на съдебното решение на ОС Варна е видно, че на осн. чл.5 , ал.2
ЗЛС ВОС е поставил под ограничено запрещение бащата на ищеца Н.П., като е
отхвърлил искането на ищеца за поставяне на баща му под пълно запрещение като
неоснователно, а от печата върху решението се констатира, отбелязването че
Решението е влязло в законна сила на 06.12.2019 г. /л.12 -гръб /
Доказано
по делото на база сравнителния анализ на Решението на ОС Варна и
удостоверението за наследници на Н. П., че Н.
П. е починал преди обявяването на Решението, на * г., респективно това
Решение не е могло да влезе в законна сила нито да породи правни последици, но
въпреки всичко е факт от правната действителност, който съдът следва да обсъди
ведно със целия доказателствен материал.
За
установяване на обективното здравословно състояние на своя баща преди
постановяване на съдебния акт в производството по чл.5 ЗЛС, ищецът в настоящото
производство е ангажирал писмено доказателство – заверено за вярност с
оригинала копие на медицинско
удостоверение № 1343/19.04.2019 г. издадено от д-р И. В. , психиатър при
ДКЦ „ *„ – ЕАД Варна , приобщено на лист 9 –ти по делото.
Медицинското удостоверение доктор В.е издал на Н.П., като е вписал диагноза „Мозъчно съдова болест – съдова
деменция „ . Отразена е и следната анамнеза
: „ Дете от втори брак на родителите
си .С правилно развитие в ранно детство и юношество .Завършил висше
икономическо образование. Понастоящем , вдовец с две деца от брака . По
характер особен – студен, свръхвзискателен към близките си. От години
поддържа хладни отношения със сина си . През последните години
променил видимо поведението си – занемарил личната и битова
хигиена – масата в стаята в която живее е отрупана с мръсни съдове и развалена
храна, по пода са нахвърляни камари от дрехи и завивки , през които трудно
достига до леглото . Банята и тоалетната са в отвратително състояние. Преди
години разрешил на свой съсед по лозе да ползва електричество от неговия
електромер, в резултат на което натрупал огромна сума, заради което било
заведено дело от ***. Започнал да разпродава
имоти на очевидно много по-ниски цени от пазарната им стойност, като за
две от продажбите не получил дължимите суми. Не е в състояние да харчи
разумно пенсията си.“.На последно място, в медицинското удостоверение
д-р В.е вписал и обективното състояние
на Н.П., към 19 април 2019 г. по следния начин : „ В много лош външен
вид , ориентиран задоволително за собствена личност , дезориентиран за време. Забавен
мисловен процес. Не се установи актуална психотична симптоматика. Абсолютно
некритичен към външния си вид и условията в които живее. Памет и
интелект – снизени до органичен тип „.
Във връзка със здравословното състояние на
праводателя на ищеца, негов баща, ищецът с исковата си молба е представил и по
делото е приобщено на листи 13,14 заверено за вярност с оригинала копие от
Постановление а прекратяване на наказателно производство на РП Варна от дата
30.01.2020 г. по пр. пр. № 15250/2019 г. В цитирания акт прокурор
при РП Варна е прекратил отпочнато на *г. ДП № 2026/2019 г. по описа на Първо
РУ ОД МВР Варна , водено за престъпление по чл.127,ал.1 НК . За да прекрати РП
Варна воденото ДП по повод смъртта на Н. П. се е позовала на изготвената СМЕ.
При огледа и аутопсията на Н. П. били установени : голям кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, мозъчна атеросклероза , генерализирана атеросклероза,
хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на миокарда , аортна аневризма ,
венозен застой във вътрешните органи , отоци по подбедриците ,
артеририолосклеротична нефроцироза , мускатов черен дроб , след оперативно
лечение в миналото, срастване на междучревни бримки , короноросклероза и
миокардиосклероза „. Причината за смъртта на Н. П. е приел наблюдаващия
прокурор при РП Варна, че е голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
развитието на който било в причинна връзка със съществуващите в напреднала
степен хипертонична болест и мозъчна атеросклероза, травматични увреждания
по тялото не били установи ни то етилов алкохол в кръвта а състоянието на трупа
съответствало на смърт от 1 -2 денонощия .
На л.5 ,6,7 от делото е приобщено и заверено
за вярност с оригинала копие на
нотариалния акт, в който е обективирана оспорваната като недействителна от
ищеца правна сделка покупко – продажба на недвижим имот . От завереното за вярност с оригнала копие на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, *, рег.№ *, дело № * г.по описа
на нотариус П. П. – нот. с район на действие РС Варна, рег.№ *на НК е видно, че
на дата *г. Н. Т.П. лично , както и Д.Г. М.,
Д. Т.Г. – лично за себе си и като пълномощник на М. Т.Г. са
продали на ответниците Г.С.Г. и Д.Г.Г. собствения си недвижим
имот придобит по наследство и на основание § 4, ал.1 ,изр. първо ПЗР ЗСПЗЗ
, притежаван от продавачите при квоти : за Н. Т.П. 4/8 ид.ч. , за Д.Г. М.2/8
ид.ч. , за Д. Т.Г. 1/8 ид.ч. и за М. Т.Г. 1/8 ид.ч., а именно ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, по КККР ,
одобрени със Заповед РД № 18 -17/06.03.2015г. на ИД на АГКК , с адм.
адрес с. * , община Варна, обл.Варна ,
местност „*“ , с площ 833 кв.м., номер по предходен план * ,
трайно предназначение на територията – урбанизирана , начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10 метра при граници по скица : ПИ №№ *, ** , **,
**, **, ** , ** ЗАЕДНО с всички подобрения и насаждения в гореописания имот ,
за сумата от 20 000 лв., които продавачите заявили пред нотариуса ,че са
получили изцяло от купувачите , по банков път , в избрана от страните банка ,
съобразно притежаваните от страните квоти.
При
изповядване на сделката е била представена и приложената на л. 8 -ми в заверено
за вярност с оригинала скица на поземления имот, тогава имот с ид. № *.
От
приложената по делото на л. 37 в оригинал скица № 15 – 671287 –
27.07.2020 г. на СГКК Варна е видно, че имота, предмет на сделката от дата *г.
по КК КР одобрени със Заповед № РД – 18 -17/06.03.2015 г., след последното изменение
на КККР, е с различен актуален номер, площ и граници. Имотът е с ид.
№ ** , с площ от 787 кв.м.,
при граници имоти с ид. № *, **, **, **,
**, **, записан на Д.Г.Г. и Г.С.Г. въз основа на акт № *, т. *, рег .№
*, дело * от * г. на СВ Варна . Сравнявайки
датите на сделката покупко – продажба и вписването в АВ СВ Варна се налага
извод, че покпуко – продажбата от *г. е вписана в АВ СВ доста след извършването
й , близо година и половина по-късно на 26.10.2018г.
Ангажираните
по делото на л. 68 -87 писмени доказателства – извлечения от АВ СВ Варна
доказват твърденията и на ищеца и на ответниците, че по персоналната партида на
покойния Н. Т.П. записите не са многобройни , а именно общо 39 сред които и
правни сделки и искови молби .
Липсва
спор по делото, че към момента в правния мир именно ответниците се легитимират
като носители на вещното право на собственост върху поземления имот, предмет на
оспорената от ищеца покупко – продажба. Исковете ищецът е предявил само за
квотата, с която баща му се е разпоредил с поземления имот ½ ид.ч. от поземления имот ( равна на вписаната в нот.акт от 4/8 ) , като са насочени именно против двамата ответника -съпрузи
.Видно от л. 67 -ми от представеното от самите ответници заверено за вярност с
оригинала копие на удостоверение за сключен гр. брак, издадено въз основа на
гр. брак № * г. , на * г. ответниците са встъпили в граждански брак, поради което и
всички недвижими имоти , които са придобивали след тази дата са в режим на
бездялова съпружеска имуществена общност, а пасивната йм легитимация в
настоящия процес е съвместна .
По делото
липсва спор и е изяснено още на база приобщена писмена информация от УМБАЛ „*“- ЕАД
Варна, в че бащата на ищеца - Н.Т.П. приживе не е бил лекуван , нито преглеждан
в психиатричното
отделение в посоченото лечебно заведение .
В хода на
производството по делото е доказано и плащането на продажната цена от
страна на ответниците по банков път по сметка на Н.П., ищецът е признал това
плащане и е оттеглил иска си за разваляне на договора покупко -продажба поради
неизпълнение на задължението на купувачите да платят продажната цена , респ.
производството по последния по ред иск е прекратено от съда на осн. чл.232 ГПК
.
За
цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани и
гласни доказателства, допуснати в полза и на ищеца и на ответниците .
В
проведеното по делото на 18.06.2021 г. открито съдебно заседание / л. 438 – 456
/ в качество на свидетели са разпитани доктор И. В. В., воден от ищеца –
без дела и родствени връзки със страните , воден от ищеца ; нотариус П. П.
призован и допуснат до разпит в полза на ответниците, свидетелката Х. Х.–
живуща на семейни начала с ищеца и водена от него и М. В. Г.водена от
ответниците .
Разпитан
в качество на свидетел психиатъра д-р В.твърди пред съда , че ранната
пролет на 2019 г. ищецът го потърсил по телефона с молба да прегледа баща му в
кабинета му в МЦ „* „ .В деня , в който ищецът се договорил със св. В.да заведе
баща си на преглед се оказало ,че ищецът не в състояние да го заведе, поради
което помолил д-р В.да посети баща му в дома , и така след като д-р.В.приключил
прегледите в кабинета си посетил бащата на ищеца . Състоянието в което твърди
д-р В., че намерил бащата на и ищеца било лошо -Н.П. живеел в крайно
нехигиенични условия. Когато д-р В.и ищеца влезли вот входната врата, Н.П. се
показал от стаята ,в която очевидно живеел, бил облечен с вехти дрехи , в
занемарен външен вид, на главата му се виждала голяма рана с прясно засъхнала
кръв. Когато д-р В.и ищеца влезли в стаята, сочи св.В., се оказало че по
средата на стаята има голяма купчина стари дрехи , одеяла и всякакви боклуци,през
които Н.П. пропълзял за да стигне до края на леглото, седнал в края на леглото
, след което вече д-р В.започнал разговора с него .
Твърди се
от св. В., че поводът по който провел разговора с Н.П. бил да проведе преглед
за да установи дали има основание ищецът – син на Н.да заведе дело за поставяне
под запрещение, т.к. ищецът бил притеснен от някои прояви в поведението на баща
си – затова, че Н.престанал да се грижи за себе си, за здравословното му
състояние, че имал задължения по които имало образувани изпълнителни дела , а Н.нямал
представа затова а и не проявявал никакъв интерес . От въпросите , които д-р В.задал
на баща на ищеца, твърди св. В.пред съда, че на някои от тях Н.П. отговорил
добре , но на други не бил в състояние да дава отговор. На въпроси свързани с
ориентация за собствена личност , Н. П. отговарял сравнително добре на д-р В.,
казал си името , годините, не знаел обаче нито годината нито месеца ,нито
сезона в който се провеждал прегледа. По отношение на някои по-стари събития Н.
П. не могъл да даде отговор , твърди д-р В., като например – за смъртта на
съпругата ,за годината в която се е пенсионирал . Разпитан в качество на
свидетел , д-р В.е заявил пред съда , че задал въпроси на Н.защо живее при тези
условия, защо не проявява грижа за себе си, вкл. и за раната на граната , на
което Н. П. не успял да даде смислен отговор .За да се ориентира добре д-р В.твърди,
че с цел проверка на интелектуалния дефицит на освидетелствания му задал някакви обичайни въпроси, задавани в тези
случаи – елементарни аритметически въпроси, тълкуване на пословици, на което Н.
П. доста се затруднил да даде отговор. При тези данни и д-р В.потвърждава
вписаното в медицинското удостоверение от м.април 2019 г. , че поставил
диагнозата на Н.П. деменция и действително имало основание за поставянето му
под запрещение .
От
разпита на св. В.е видно, че за него още към пролетта на 2019 г. Н.П. е страдал
от деменция, не съзнавал въобще в какво състояние е изпаднал, не помнел да е
извършвал сделки , а по мнение на психиатъра д-р В., заявено пред съда,
запрещението под което следвало да бъде поставен Н. П. било пълно , имал и вид
на напълно изоставен човек.
В същото
съдебно заседание е разпитан в качество на свидетел и нотариус П. П. .
От разпита на нотариус П.е видно, че същият е заявил ясно,че от сделката „
конкретни спомени няма „, като е обяснил че е имало две производства пред него
– едното по съставяне на констативен нотариален акт, второто за продажба, но не
си спомня с нищо особено тази сделка.
След
разпита на св. П.е допусната до разпит и свидетелката водена от ищеца Х. Х..
В показанията си Х. Х., живуща на
семейни начала с ищеца, обещала да говорили истината разказва за съвместния
си живот с ищеца, отношенията между ищеца и баща му , споровете които двамата
са имали. Още през края на 80 – те години, когато св. Х. се запознала с ищеца ,
се срещнала и с родителите му , като при първото и запознаване с тях бащата на
ищеца Н. Т.П. казал, че в „ този дом няма място за две семейства „.Към
него момент , сочи св.Х.Н.П. живеел със съпругата си , на улица „* „* във Варна
, а съпругата на Н.починала през 2013 г. Твърди се от Хр.Х., че родителите на
ищеца имали и още едно дете , освен В. , Д.която починала на 22 г. на рождения
на майка си , а свидетелката била последния човек, който се грижел за покойната
майка на ищеца .
По
същество св.Х. , макар и да разказва и не само относими пряко факти и
обстоятелства към спорния предмет ведно с личния й живот с ищеца, дава показания, които кореспондират и с
писмените доказателства като наличието на делбено дело между ищеца и баща му за
имота на ул. „* „, след това и за имота в м-ст „*“. По думите на Хр.Х. на ищеца
била пратена телеграма да освобождава имотите на ул. *, в м-ст * и в *, като
след смъртта на майката на ищеца баща му започнал да посещава сина си и Хр.Х. Към
него момент Н.убеждавал сина си ,че ще му изкупи дела в м-ст * за 1000 лв., а
синът му му казал, че той не го съди и не води дело срещу него и каквото
прецени съдът и вещото лице това ще бъде. Действително за имота в м-ст * имало
друг конфликт ,описва св. Х.Конфликта се изразявал в това ,че Н.П. от години ,
повече от три години давал ток и вода на съседа си, Енергото и ВиК го съдили по
този повод за неплатени сметки и после спрели подаването на ток и вода за
имота, а само Н.давал ток и вода на съседа си , никой друг , като след делото
което водели Енергото в имота нямало ток, прекъснато било ел.захранването .
В
показанията си св. Хр. Х. , на поставен от адв.Я. въпрос защо съществува така
неприязън на Н.П. към сина му В., свидетелката е отговорила ,че за нея
причината е смъртта на по-малкото дете – сестра на В., починала през 1* г.
Свидетелката е обяснила още, че през 2009 г. която двамата с ищеца започнали да
гледат майката на ищеца намерили Решение на ТЕЛК на майката на ищеца , която
към него момент не можела да се грижи сама за себе си, губела се .В решението
пишело, че майката на ищеца е 91 % нетрудоспособна, с диагноза „Алцхаймер „. На
въпрос към свидетелката дали е знаела затова бащата на ищца да е страдал от
някакво заболяване свидетелката е отговорила, че същият бил напълно отчужден от
сина си и единствената си внучка , нищо не споделял за здравословното си
състояние ,едва след смъртта му свидетелката видяла рецептурната книжка на Н.в
която било описано високо кръвно и гръдна жаба. Това което лично св.Х.твърди че
е наблюдавала свързано с характера и поведението на бащата на ищеца било „
чудовищна , неописуема отчужденост към сина си а и към единствената си внучка
„.Последната среща която се състояла между св.Х. и бащата на ищеца ,била
проведена между ищеца, свидетелката , бащата на ищеца - Н.и внучката на Н..Според показанията на
Хр.Х. поводът да се проведе тази среща бил , че В. ходел да получава от съда
съобщения , съдели го за неплатени ток, вода , телефон. При тази среща , твърди
Хр.Х., Н.познал само ищеца , не познал нито жената с която ищецът живее на
семейни начала от години, нито внучката си, не ги и допускал до къщата в която
живеел , а положението било „ужасяваща мръсотия „ . Тогава , при тази среща,
дъщерята на свидетелката и на ищеца, лекарка помагала на други хора, искала да
помогне и на дядо си , опитвала се да му обясни, но той без да я познае
започнал да й крещи… не допускал никой – нито сина си нито св.Х.до имота в
който живеел, а едновременно с това живеел в нечовешки условия. На посочената
последна среща, сочи св. Х., че ищецът попитал баща си какво се случва, след
като получавал пенсия , а едновременно с това има и големи неплатени сметки,
оказало се че Н.П. имал апартамент, родителите на ищеца укривали това от сина
си 11 г., от въпросния апартамент Н.получавал наеми, а непрекъснато сам
говорел, че има бизнеси .Едновременно с това само от Виваком сметката била 1700
лв. ,наследена и неплатена ..Това било около 2018 – 19 г. , състоянието било
непоносимо .Последно Хр.Х. видяла бащата на ищеца на Червения площад в града, с
обувки обути на бос крак и протегната за просия ръка . Тогава веднага тя и
ищеца отишли до дома на Н., но се оказало че патронът на вратата бил сменен,
нямало звънец, телефонът бил изключен . Преди този случай , друг случай за
който разказва свидетелката е така наречения ремонт , правен от бащата на В.
.През 2017г. според изложеното от Хр.Х. Н., без знанието на сина си направил
ремонт- външна тоалетна имали неизползваема, в къщата направил 2 тоалетни –
едната в стаята на В., другата в
неговата стая . Единият ремонт така бил направен , че бойлерът висял на стената
, а до този бойлер нямало водопроводни тръби .Това било едната баня, а другата
така била направена ,че с качването на подовия сифон на банята с канализацията
се пълнела банята , стаята в зависимост от това колко вода ще се ползва .Ремонтът бил „ремонт на един
безумен човек…“.
И на
последно място в откритото съдебно заседание , в което са били разпитани всички
останали свидетели е разпитана и М. В. Г..
Св. Г.е
заявила пред съда ,че познава отв. Г. , били приятелски семейства и знаела че
през 2007 г. ответницата си купила имота .Св. Г.съдействала на Г. , т.к.
работела като брокер на свободна практика за парцел за закупуването . По повод
закупуването на имота св. Г.твърди, че ответницата й казала да се обади на
обявата в сайта имоти.бг ,т.к. гледали няколко неща и специално този имот
ответницата много искала да види. Св. Г.звъннала на обявата , попаднала на дама
с която говорили за парцела, тя ги завела на място, направили оглед и харесали
мястото . За самата продажба на имота свидетелката е пояснила , че подавачите
били няколко – един господин и две три дами , св.Г.присъствала и на самата
сделка .Това което помнела свидетелката от сделката било единствено възрастния
господин, за който свидетелката лично била изумена тогава кол добре изглежда,
колко добре и адекватно се държи , как добре бил облечен , роден 30 -та година
. Същият господин свидетелката запомнила с това ,че той бил „ енергичен, в час
, жизнен „,шегувал се с нея и с ответницата , което свидетелката запомнила. От
останалата част на показанията на св.Г.е се установява, че същата твърди че
сделката е протекла с участието на продавачите , било обяснено от дамата която
била лицето за контакт че имота има ток, вода на границата, че е в регулация
,че има ПУП , което обаче не се оказало така и създало допълнителни разходи на
ответницата. От изложеното от св.Г.пред съда става ясно, че същата твърди , че
преди да закупи ответницата имота , гледали и други имоти в с.* , само в сайта
имоти бг., обявата била пусната от въпросната дама на която свидетелката не
помни името, цената на имота свидетелката предполага че била около 30 000
евро , но не помни дали при продажбата били обсъждали цената .Твърди се от св. Г.че
обявата била пусната от госпожата -посредник, имало и предварителен договор
преди продажбата а владението на имота не било предавано с ключ, т.к. имота бил
„ една гола поляна „ .За посредническата дейност свидетелката твърди че не получавала комисионна от Г. , а само се
почерпили , не знаела какво щял да прави с получената продажна цена Н., но за
нея същият изглеждал „със сигурност 20 -ет години надолу „ .
Освен
гласните доказателства по делото и цитираните по – горе писмени доказателства
по делото съдът е допуснал провеждане на съдебно
– психиатрична експертиза с цел установяване обективното психическо
състояние на праводателя на ищеца Н.П. към датата на процесната продажба . Сред
материалите по делото са налични отказите на всички държавни психиатрични
болници да посочат вещо лице , което да изготви СПЕ, определяния на съда с
които са назначавани и освобождавани вещи лица за изготвяне на СПЕ, при
съобразяване на факта че изначално ищецът е заявил искания за отвод на почти
всички вещи лица психиатри от списъка на в.л. при ОС Варна .В последното по
делото о.с.з. съдът след неуспешни действия по назначаване на в.л.психиатър
което да изготви СПЕ е обявил на
страните че съгл. чл.158 ГПК
съдебното дирене пред настоящата инстанция ще приключи без експертно заключение
по допуснатата СПЕ .
Отделно
от горното по делото са налични писмени доказателства като ЕР на ТЕЛК на
съпругата на Н. Т.П., медицински документи на Н.Т., извлечения от движения по
сметки на праводателя на ищеца, множество копия на нотариални актове,
възлагателен договор , копия и на други представени от ищеца документи, които
макар и да не са пряко свързани с процесната сделката спомагат за цялостното
изясняване на фактическата страна на спора .Пълен и обективен анализ на
имущественото състояние на праводателя на ищеца, на база събраните данни за
движение по банкови сметки , извършени разпоредителни сделки , за съда може да
бъде направен единствено и само от вещо лице експерт – счетоводител , каквото
ССчЕ по делото ищецът не е поискал да бъде проведена . По идентичен начин за
съда , само съдебен медик би могъл да даде заключение какви медикаменти и в кой
точно период от време са били предписвани на Н.Тодоров.
Въз
основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С доклада по делото съдът , въз основа на наведените от ищеца
фактически твърдения и обективирани искания е приел, че е сезиран с искове
предявени от ищеца В.П. против ответниците съпрузи Г. и Д. Г. за прогласяване
на нищожността на сделката покупко
- продажба обективирана в нот. акт № * , д. * г. от *г. за ½ ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ № *в с . *, м-ст „*“ ,част равна на размера на отчуждената
от праводателя му и негов баща Н.П. квота от имота 4/8 ид.ч., като сключена при лиса на съгласие, на осн. чл.26,ал.2 ЗЗД. В условия на евентуалност
спрямо иска за нищожност се желе прогласяване на унижощаемостта на
същата сделка , а последният по ред заявен иск с правно осн. чл. 87 ЗЗД е оттеглен и производството по делото в тази част - прекратено частично
, като прекратителното определение не е обжалвано от страните.
При така депозираната искова молба, отговора на искова молба,
съдът с доклада по делото е направил правната квалификация на исковете и извършил разпределение
на тежестта на доказване: С исковата си молба ищецът е атакувал само една
правната сделка покупко - продажба, като
предявените искове съдът е квалифицирал както следва: нищожност на продажбата: иск по чл. 26, ал. 2 пр. 2-ро ЗЗД- нищожност на покупко -продажбата поради
лиса на съгласие у продавача ; по
чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаемост на продажбата извършена от продавача като
дееспособно лице, което към момента на сделката не могло да разбира или
ръководи действията си, по чл. 27 ЗЗД унищожаемост на продажбата поради
измама на продавача и последния по ред за
разваляне на сделката покупко - продажба поради неизпълнение на
задължението на купувачите за плащане на пордажната цена на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК с
доклада по делото съдът е указал на страните, че самата обща норма на
чл.154 ГПК повелява страните по спора да доказват своите твърдения и или
възражения. По предявените алтернативно съединени искове, съобразно сторените
от ищеца уточнения в основанията и поредността йм съдът указал, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
фактическите си твърдения, затова че атакуваната сделка покупко -продажба
на една втора част идеална част от процесния имот в с.*, обективирана в
нотариален акт не е действителна а именно че е нищожна поради липса на
съгласие на продавача, поради липса на плащане на продажна цена и унищожаема
поради това, че продавачът бил сключил тази сделка при измама. По иска
за унищожаемост на договора, сключен
поради измама чл. 31 от ЗЗД ищецът е следвало да установи и докаже, че неговият
праводател към датата на сделката не е
могъл да разбира и ръководи действията си, а по чл. 32 ЗЗД, че към същата дата е
бил измамен. Съдът е указал на ищеца, че конститутивен иск, следва да
бъде предявен в едногодишния срок по чл. 32 ал. 2 от ЗЗД се погасява с
тригодишна давност, поради което следва да установи и докаже кога измамата е
била открита, кога е заведено делото за поставяне под запрещение на Н. П., кога
е постановен съдебния акт от ВОС и датата на която е починал Н. П..В тежест на ответниците по иска съдът е
възложил да установят и докажат релевираните от тях фактически твърдения
въз основа на които да установят, че сделката покупко - продажба на едната
втора идеална част от недвижимия имот е била сключена при съгласие на
продавача, при заплащане на продажната цена и не при измама на
продавача. Т.е. по същество ответниците следва да установят и докажат
действителността, валидността на правната сделка покупко –продажба досежно
процесната една втора идеална част, която се твърди че е принадлежала на Н. П.,
като по този начин опровергаят и оборят всяко едно от основанията на които се
гради исковата молба.В тежест на ответниците съдът е възложил и при условията
на пълно и главно доказване да установят и докажат, че атакувания двустранен
договор е сключен по надлежния ред и форма, т.е. че правната сделка в
атакуваната част не страна от нито един от релевираните от ищеца пороци. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е
обявил с доклада по делото, че
ответниците признават факта на сключването на договора за покупко продажба,
оформен в цитирания и от двете страни договор за покупко-продажба, при който
наследодателя на ищеца и ответниците в режим на СИО са подписали договора за
покупко -продажба.
При така
разпределената тежест на доказване , независимо от на пръв поглед сложните правни
конструкции на обективно пасивно съединяване на установителни и конститутивни
искове, СЪДЪТ следва да даде мотивиран правен отговор на въпроса действителна ли е атакуваната от ищеца
двустранна сделка в оспорената й част .Настоящия съдебен състав, след
запознаване с всички събрани по делото доказателства, изложеното от страните в
открито съдебно заседание, след запознаване с писмените бележки и на ищеца,
намира че при произнасянето си следва да се води както от създадената до
момента съдебна практика, така и от правилата на формалната и житейска логика.
Факт е че ищецът е сезирал РС
Варна с ОСИ против ответниците съпрузи, както и че исковата молба е предявена
от В. Н. П. като наследник на своя баща и праводател Н.П., като предмет на всички
искове е част от сделката покупко – продажба от дата *г. , тази част която Н.П.
е отчуждил в полза на ответниците – 4/8 ид.ч. от процесния имот в с. * или една
втора идеална част от имота. Ето защо и ищецът е предявил исковете си против
купувачите -съпрузи, а не и спрямо другите съсобственици , продавачи на техните
идеални части - също страни по сделката . Правата на останалите продавачи по
сделката ищецът е заявил, че не оспорва, поради което и правен интерес от
водене на исково производство против останалите страни – продавачи и
съсобственици на отчуждения изцяло недвижим имот дори и ищецът не твърди.
По
отношение на броя и вида искове , съдът на база твърденията на ищеца е дал
посочената по - горе правна квалификация на исковете , като се е стремял
максимално точно да вникне в изложенията на фактите направени от ищеца в искова
молба, становища и искания и да съобрази насрещните оспорвания и възражения на
ответницата. За пълнота на мотивите, съдът намира за нужно да отчете факта, че
независимо че по делото ищецът е направил и опити след четвърто и сл .
уточнение да включи и не предявени и неприети искове като напр. реванцикационен
, не е отправил искане по чл.214 ГПК, предметните предели на спора остават,
така както са очертани по-горе .
За да
изведе извод относно основателност или не предявените искове съдът на първо
място от правна страна следва да изложи мотиви в каква поредност ще изведе
правните си изводи. Крайните си правни изводи съдът формира съобразно
мотивите в Решение № 52/ 14.5.2021 г. постановено от ВКС Четвърто г.о., по
гр.д. № 4923/2019 г. постановено в производство по чл.290 ГПК с докладчик - съдията
Боян Цонев. Именно в мотивите на цитираното решение се съдържа
становището на ВКС затова, че сочената от ищеца правна квалификация на иска –
както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на
недействителността , не обвързва съда , а задължение на последния е да подведе
фактическите твърдения на ищеца под приложимата материално правна норма и по
този начин да посочи действителното правно основание на иска за
недействителност. Поради това според ВКС е без значение как ищецът е посочил в
петитума на исковата си молба претендираната недействителност на договор, нито
коя материално правна норма е посочил в тази в връзка . Същевременно , пояснява
съдията - докладчик Б.Цонев в цитираното Решение, същественото е какви
правнозначими факти твърди в обстоятелствената си част на исковата молба ищецът
, въз основа на които съдът дава квалификация на иска,препращайки към Решение № 241/15.1.2021 г. по гр. д. №
3796/2019 г. също по описа на Четвърто г.о.. Възможно е според съдия Цонев
ищецът да твърди множество на брой обстоятелства или групи от факти , които
могат да се подведат под хипотезиса само на една или на различни правни норми ,
регламентиращи недействителност на правните сделки . Настоящия спор за РС Варна
е отражение на възможното и допустимо съединяване на множество искове с предмет
недействителност на правна сделка, анализиран от ВКС в цитираното по-горе
Решение. Из мотивите на посоченото вече Решение, може да бъде прочетено още : „ … е възможно ищецът да е предявил
няколко обективно съединени иска за недействителност на договора за продажба ,
които да имат едно и също правно основание (както примерно са посочени по-горе четири групи факти ,които могат
да съставляват основания на искове за недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД ) или да имат различни правни основания (например чл. 42,ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.2 , пр.
3 от ЗЗД , каквито примери също са посочени по-горе ).Няма процесуална пречка (също както е посочено по-горе ) и установителния иск по чл.42, ал.1 ЗЗД за
недействителност на договор за продажба да бъде съединен с установителен иск за
нищожност (чл.26,вр.
чл. 44 ЗЗД )или
конститутивен иск за унищожаване (чл.27 –
33 , във вр. чл. с чл. 44 ЗЗД) на
упълномощителната сделка. Също съгласно трайно установената практика, в тези случаи
съдът не е обвързан и от посоченото ищеца относно вида на съединяване на
предявените искове (кумулативно
или евентуално ) а следва
да ги разгледа в поредност според тяхната обусловеност помежду им и /или според
тежестта на порока водещ до недействителност , като ако установи по тежкия
порок не разглежда иска за по- лекия „ .Буквалния прочит на цитата от
мотивите на Решение № 52/14.5.2021 г. постановено от ВКС Четвърто г.о., по
гр.д. № 4923/2019 г. дава ясен и
еднозначен отговор на въпроса в каква
поредност съда дължи произнасяне по исковите, с които е сезиран. Ето защо
съдът на първо място разглежда иска за недействителност на двустранната правна сделка
покупко – продажба, в атакуваната й част
между страните продавача Н.П. на притежаваната квота от него 4/8 ид.ч. и
купувачите съпрузите - отв. Г..
ВРС се
спира на създадената по момента , относима съдебна практика на ВКС , която
служи за правилно извеждане на извода дали процесната покупко –продажба е
нищожна или е унищожаема. В Решение № 813/07.09.2011г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение, в производството е по чл.290 от ГПК, касационното обжалване е
допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с определение № 942 от
13.ІХ.2010г. по въпроса за приложението на чл.26, ал.2 пр.2 и чл.31
ал.1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да
разбира и да ръководи действията си. За да даде отговор на правния въпрос,
стоящ за разглеждане и по настоящото дело, ВКС е посочил, че в решения №
148/10.ІІІ.1997г. по гр.д. № 1192/1996г. на ВКС І ГО, № 488/07.Х.2003г. по гр.д
№ 11/2003г. на ВКС ІІ ГО и № 2/23.ІІІ.2004г. по гр.д. № 466/2003г. на ВКС ІІ ГО
е прието, че сделката /договорът/, сключен от дееспособно лице,
което не е могло да разбира и да ръководи действията си, подлежи на
унищожаване, а не е нищожна, хипотезата по чл.26 ал.2 от ЗЗД има предвид съзнателна
липса на съгласие. В същото решение ВКС сочи, че според изричната
разпоредба на чл.31 ал.1 от ЗЗД договор, сключен от дееспособно
лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем, а не нищожен поради липса
на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД, а фактическият състав и
при двете хипотези включва опорочено съгласие за сключването
на договор. В първия случай, обаче, съгласието е несъзнавано, тъй
като лицето, което го е изразило, макар и формално да е било дееспособно,
не е могло да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи. По аргументи и от чл.31 ал.2 от ЗЗД и чл.5 от ЗЛС, обобщава
ВКС, че тази неспособност се дължи на слабоумие /тежка
или дълбока олигофрения или деменция/ или на душевна болест,
които обуславят поставянето на лицето под запрещение. За разлика от
тези случаи липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД е налице,
когато изявлението е направено несериозно, без намерение за
създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние,
изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не
дължащи се на някое от посочените заболявания – малолетие,
поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и
др. В цитирания съдебен акт, част от многобройната практика на ВКС съставът на
ВКС е приел, че „ Напредналият дементен
процес като една от изразните
форми на слабоумието е представлявал предпоставка за поставянето на
упълномощителката под запрещение. Следователно волеизявлението си тя
е направила в състояние, обуславящо унищожаването му на основание чл.31
ал.1 от ЗЗД, но то не може да се квалифицира като нищожно поради
липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД по съображенията, изложени
в отговора на въпроса, релевиран като основание за допускане на касационно
обжалване.“
Освен
цитираните по-горе съдебни актове, ВРС съобразява и мотивите изложени в Определение
№ 94/05.05.2020 г , ВКС Четвърто г.о,ГК., с председател съдията Албена
Бонева , постановено по гр.д. № № 595 по описа за 2020 г. с което е спряно производството по гр.дело № 595/20 г, по описа на Върховния
касационен съд, Четвърто гражданско отделение и предложено на Общото събрание
на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд да се постанови тълкувателно
решение по въпроса : за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД - нищожен поради
липса на съгласие или унищожаем е
договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в
състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си. В
цитираното Определение е направена правен анализ на противоречивата
практика.ВРС приема, че искът за унищожаване на упълномощителната сделка
по чл. 31 ЗЗД извършена на през 2017 г. от тогава дееспособния за правния мир Н.П.
по чл.31 , ал.1 ЗЗД по така създадената и по-горе цитирана практика, че би
следвало да бъде уважен като основателен, ако сделката обаче не се приеме за
недействителна, а и в случай че искът не е погасен по давност. Съгласно
чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с изтичане на тригодишна
давност, каквито ясни и относими възражения са сторили ответниците чрез
адв.Г.Я. още в срока по чл.131 ГПК .
Съдът съобразява още и мотивите и правните
разрешения на спорните по делото въпроси, обективирани и в Решение №143/16.12.2019г.
по дело № 2729/2018 г. Върховният касационен съд, ГК, III г.о. се е
произнесъл по въпроса „За съотношението между основанието по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато с предявения иск
увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или
да ръководи онези свои правни действия, които изискват умствена пълноценност
и в такова състояние е сключил атакуваната сделка“. Приел, че унищожаем
на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което
към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а
причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от
дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или
ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна
(душевна болест или старческо слабоумие).Тези основания за недействителност
се прилагат и за едностранните сделки ( чл. 44 ЗЗД) .В част от
съдебната практика се приема, че при така наречената „съзнателна
липса на воля“ дееспособното лице, а и неговите наследници по закон,
разполагат с неограничена във времето възможност да предявят иска по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД., за разлика
от дееспособното, но слабоумно лице, за което неспособността да разбира или да
ръководи действията е трайна и характерна. За част от съдебната практика провеждането
на критерия „несъзнавана
липса на воля“ води до нетърпимия
правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на физически
лица, които са в невъзможност или са съществено затруднени да защитят правата
си, засегнати от „унищожаемия“ договор а да не тече за случаите на т.нар. „съзнавана
липса на воля“, в която подадат все дееспособни лица, за които исковата
защита не е изключена или затруднена.
В приложното поле на основанието за
нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат случаите,
в които лицето е дееспособно, но поради душевна болест или старческо
слабоумие е в трайна неспособност за разбиране или ръководене на
действията (душевна болест или старческо слабоумие (решение № 157 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 252/2015 г., III
г. о решение № 59 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК
- С решение № 487 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1764/2010 г. IV г.
о., решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г,
Върховният касационен
съд, състав на IV г. о., ГК решение №
813 от 7.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 256/2010 г., IV г. о., ГК ).
Следвайки
практиката на ВКС обективирана в Решение № 566/08.07.2009 г. по гр.д. №
2095/2008 г. на ВКС ,Четвърто г.о., Решение № 143/16.12.2019 г. по гр.д. №
2729/2018 г. на Трето Г.О., ВРС прави извода че сделката покупко – продажба
от *г. извършена от Н. Т.П. на собствената му идеална част от 4/8 от процесния
недвижим имот се явява недействителна - нищожна , т.к. в хипотезата на
чл. 31 ЗЗД лицето сключило договора е било в краткотрайна , временна
невъзможност да разбира или ръководи постъпките си , докато в хипотезата на чл.
26 ,ал.2 , изр. 1 -во ,предложение второ ЗЗД тази невъзможност е трайна – душевна болест или старческо
слабоумие. При отликите между съзнавана и незъзнавана , трайна и кратковременна
невъзможност едно формално дееспособно лице да формира и изрази воля по силата
на която сключена с негово участие или от негово име сделка да бъде
действителна, ВРС намира че е доказано от ищеца не само че продажбата извършена
от Н.П. от *г. е била оперечана опорочено до степен на унищожаемост, но е
налице най - тежкия порок на същата сделка – нищожност при липса на съгласие
по см. на чл. 26 , ал. 2, предложение второ ЗЗД. Именно посочената
по -горе съдебна практика, мотивира ВРС да приеме, че продажбата на 4/8 ид. ч.
от поземлен имот с ид. № *в м-ст „*“ от Н.П. към ответниците Г. и Д. Г. е нищожна
поради липса на съгласие. Доказателствата по делото мотивират РС Варна да
приеме доказан фактическия състав на нищожността на на сделката в оспорената й
част .
Мотивите
на съда за основателност на първия иск на нищожност на двустранната сделка от *г.
са следните :
В Решение
№ 346 по гр.д. № 810/ 2010г., Решение №
589 по гр.д. № 1539/2009 на Първо г.о. ,Решение № 34 по гр.д. № 652/
2011 на Второ г.о., Решение № 176 по
гр.д. № 759/ 2010 г., на Второ г.о., решение № 544 по гр.д. № 1163/2010 г. на
Четвърто Г.О. и редица др. е възведено задължението на съда да обсъди всички доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, като мотивира кои кредитира, съдът не
може да основе изводите си на произволно избрани доказателства, а при
преценката на свидетелските показания съдът първо трябва да установи дали е
налице противоречие в показанията и да ги съпостави с останалите доказателства,
да изложи и съображения налице ли са основания за недаване на вяра на показания
и защо, а когато по отделен факт показанията на свидетелите се разминават ,
съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил , без да оцени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите и да ги съхрани
впечатленията си, както и да ги изложи добросъвестно пред съда.
В
посочената по-горе поредност съдът в настоящия му състав намира че дадените
показания от нотариус П.могат да бъдат кредитирани относно фактите свързани с
мястото и времето в което приживе Н. Т.П. е извършил покупко – продажбата .
Действително показанията на нотариус П.съдът намира за добросъвестни , поради
което и ги кредитира.Но. П.реално е заявил пред съда, че не може да си спомни
за самата сделка .Ето защо тези показания на нотариуса пред който е била
изповядана правната сделка не подкрепят твърденият на ищеца на които той
основава исковете си , нито възраженията на ответниците .
Показанията
на свидетелката Х. Х., водена от ищеца и показанията на св. М. Г., водена от
ответниците (дадени в о.с.з. на 18.06.2021 г.
пред съда и обективирани в протокола от откритото съдебно заседание – листи от
438 до 456 вкл. ) съдът намира, че не следва
да се кредитират изцяло , освен в частите в които свидетелите твърдят неизгодни за
тях самите факти или пресъздават преки техни впечатления, неразривно свързани с
живота на Н. П. и отношението му към ищеца. Показанията на двете свидетелки от
една страна са взаимоизключващи се , а от друга и пристрастни по см. на чл.179 ГПК поради което и съдът не ги кредитира изцяло. Фактът , че от края на 80 –те
години св.Х.живее на семейни начала с ищеца и фактът че св. Г.е работела като
брокер на недвижими имоти и е в приятелски отношения с ответницата Г.Г. са
основание съдът да приеме наличието на вероятна заинтересованост по см. на
чл.179 ГПК .Съдът констатира и противоречие в самите показания на св.Г. – от
разпита й пред съда се оказва,е късаща много добре си спомня за адекватния ,
изключително добре изглеждащ по време на сделката от 2017 г. Н.П., прави
преценката че човекът видимо е поне с 20 години по-млад, но не си спомня името
на посредничката от страна на продавачите , твърди вероятна цена от 30 000
лева на продавания имот, която не била коментирана а имота бил празен , без да
отговоря на характеристиките за които в сайта за продажби имало данни .Така
дадените избирателни от свидетелката Г. показания могат да се дължат и на
начина й на възприемане на фактите от действителността ,но разколебават тяхната
достоверност а и са в пълно противоречие с показанията на Хр.Х.
Св.Хр. Х.
е единствения свидетел по делото , който има преки впечатления от живота на
ищеца и на неговите родители. Същата е категорична в показанията си , че Н. Т.от
години още от края на 80-е години не е в добри отношения със сина си и ищец
по делото , допускайки че тази неприязън Н.имал къв В. след смъртта на сестрата
на В., починала на 22 години .Действително показанията на св. Хр. Х.–
живуща на семейни начала с ищеца са единствените преки и непосредствени гласни
показания , но съдът отчита и възможната заинтересованост на свидетелката от
изхода на спора. При така изложеното съдът кредитира показанията на св.Х. по
отношение на фактите свързани с трайно влошените отношения между ищеца и баща
му, наличието на описаните през 2017 г. промени в поведението на бащата на
ищеца, освидетелстването на Н.П. , данните за заболяване на съпругата на Н. Т.,
смъртта на съпругата на Н.Т..
Съдът
кредитира показанията на св.Хр.Х. в
частите в които твърди, че бащата на ищеца не е бил в добро здраве, начина на
живот който водел както към 2019 г. когато починал, така и към 2017 г. –
времето в което Н.П. е продал на отв.Г. един от всичките си недвижими имоти . Единствения
разпитан по делото свидетел който се оказва , че е имал преки впечатления от
промененото поведение и отношение на Н.П. е именно св.Х.Така както показанията
й свързани с проблемните отношения между ищеца и баща му , така и показанията
на свидетелката относно извършването на нелогични и или неадекватни действия от
страна на Н. П. през 2017г. като направата на т.нар. ремонт в имота в който
живеел , ужасните и мизерни условия при които живеел, отказвайки контакт със
сина си, натрупване на дългове към Енергото, ВиК и Виваком , съдът кредитира
като кореспондиращи с удостовереното от д-р В.в медицинското освидетелстване на
Н.П. и протокола от аутопсия на Н.П. . За да кредитира показанията на Хр. Х.досежно
данните за деменция у Н.П. към 2017 г. съдът намира, че при начина на живот на
Н. П. в последните години преди да почине , при нежеланието му да бъде
посещаван и обгрижван от най-близкия си родственик - негов син и жената, с
която живее последния, други лица освен ищеца и св.Х. не могат да опишат как и
в какви условия е живял Н., ето защо поради преките и непосредствени впечатления
на Хр.Х. относно здравето на Н. П. съдът кредитира именно нейните показания в тези
части, а не показанията на свидетелите които са имали среща с Н.П. при самото
извършване на сделката от 2017 г.
Съдът на
база преките си и непосредствени впечатления в хода на цялото производство по
делото, намира че показанията на свидетеля Д-р В., издаденото от него
медицинско удостоверение и постановеното Решение на ОС Варна, показанията на
св.Хр.Х. в частта относно здравословното състояние на Н. П. в периода 2017 г.-
2019 г. са съвкупните доказателствата които водят до извод, че несъмнено Н.П. е
страдал към м. април 2019 г. от деменция. Ако това не е било така , то в края
на 2019 г. ОС Варна не би постановил съдебен акт, с който да постави на осн.
чл.5 ЗЛС Н. П. под ограничено запрещение . Свидетелят В.не се намира в никаква
връзка със страните по делото , нито е виждал повече от един път Н. П., но
изложеното от него при разпита му като свидетел напълно се припокрива с данните
които е вписал в издаденото през м. април 2019 г. медицинско удостоверение на
Н. П. .
По делото
допусната СПЕ не е проведена , което налага съдът да прецени сам, без специални
знания дали две години преди да бъде освидетелстван Н.П. е бил напълно здрав,
адекватен, в състояние да разбра свойството и значението на извършеното , да
ръководи постъпките си и да може да изрази валидно съгласие при продажбата на притежаните
от него 4/8 ид.ч. от поземления имот в с.* .
Без
ползването на специални знания в областта на психиатрията , съдебната медицина
и неврология , съдът на база така събрания доказателствен материал, воден от
част от съдебната практика цитирана по-горе и правилата на формалната и житейска
логика, счита че след като едно лице е било освидетелствано от психиатър с
поставена диагноза на 19.04.2019 г., при постановено на 12.11.2019 г. Решение
за поставяне под ограничено запрещение на осн. чл.5 ЗСЛ, наличие на гласни
доказателства на св. В.относно психиатричния статус на Н.Н. , показания на
св.Хр.Х. в същата насока, извода който се следва е, че съдовата деменция не е
настъпила изведнъж в деня на освидетелстването на лицето на 19 април 2019 г. Атакуваната
по настоящото дело сделка е от дата 24.02.2017г. около 2 години преди Н .П. да
бъде прегледан от психиатъра д-р В.. Тези факти следва да бъдат съпоставени и с
Постановлението на РП Варна от 30.1.2020 г. по пр. пр.№ 15250/2019г. ,
приложено на л.13,19 по настоящото дело . В цитирания акт
прокурор при РП Варна е прекратил отпочнато
на *г. ДП № 2026/2019 г. по описа
на Първо РУ ОД МВР Варна , водено за престъпление по чл.127,ал.1 НК . За да
прекрати РП Варна воденото ДП по повод смъртта на Н. П. се е позовала на
изготвената СМЕ.При огледа и аутопсията на Н. П. били установени: голям
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна атеросклероза, генерализирана
атеросклероза, хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на миокарда ,
аортна аневризма , венозен застой във вътрешните органи , отоци по подбедриците
, артеририолосклеротична нефроцироза , мускатов черен дроб , след оперативно
лечение в миналото, срастване на междучревни бримки , короноросклероза и
миокардиосклероза „. Причината за смъртта на Н. П. е приел наблюдаващия
прокурор при РП Варна, че е голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,
развитието на който било в причинна връзка със съществуващите в напреднала
степен хипертонична болест и мозъчна атеросклероза, травматични
увреждания по тялото не били установи ни то етилов алкохол в кръвта а
състоянието на трупа съответствало на смърт от 1 -2 денонощия .
В
обобщение , след като на 19 април 2019 г. д-р В.е диагностицирал Н.П. и му
поставил диагнозата „ мозъчно -съдова болест – съдова деменция „, , констатирал
към същата дата : памет и интелект
снизени до ограничен тип, дезориентиран за време , със забавен мисловен процес
,то следва и логичния извод, че деменцията при Н.П. е започнала не пролетта на
2019 г. а години по-рано. Заявеното от д-р В.в качеството му на свидетел ,че
към пролетта на 2019 г. Н.П. е отговарял на критериите за поставяне под пълно
запрещение, изнесеното от св.Х. че към 2017 г. Н-Т.е правил ремонти в имота
които определя като направени от безумен човек , данните изложени от същата
свидетелка че Н.П. е бил забелязан да проси, че при последните си срещи с
ищеца,Хр.Х. и единствената си внучка е познал само ищеца, се намират в корелация
с резултата от от аутопсията на Н.П. *** по повод заведено досъдебно
производство за престъпление-склоняване към самоубийство. При внимателния
прочит на обективните данни при аутопсията на Н. П. за настоящият състав друг
извод освен този, че бащата на ищеца е страдал от деменция години преди да
почине и да осъществи процесната, а и много други сделки , не следва. Ако
действително Н. П. е бил толкова адекватен и самостоятелен за възрастта си към
2017 г. , 2019 г. необяснимо за съда е продавал всичко което има като
недвижимости, без да може да се сети за тези сделки при освидетелстването
направено от д-р В.. В конкретния случай независимо че в оспорената сделка
продажната цена е била платена на Н.Т.от добросъвестните купувачи – съпрузите
ответници Г., съда приема че именно поради деменцията от която е страдал Н.П.
не формирал и обективирал надлежно съгласие , а и от там сделката се оказва
недействителна по см. на чл.26, ал.2 пр. второ ЗЗД .
Реално на
база кредитираните от съда показания на свидетеля В., отчасти показанията на
св. Х., протокола от аутопсията на Н. П., медицинското освидетелстване на Н. П.
***.2019 г. , смъртта на Н. П. настъпила на *г. , са несъмнено доказаните по
делото факти , факти анализирани в съвкупност и поотделно които мотивират съда
да приеме за доказано че и към *г. същият е страдал от деменция, обусловила
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си .Ако дементния синдром не е бил налице у Н. П. към 2017 г., то
тогова липсва логично обяснение за състоянието му установено при аутопсията –
състояние което отговоря на множество диагнози и като цяло представляващо
изключително тежко състояние, което не би могло да настъпи изведнъж .Ето защо,
съдът намира, че следва д прогласи нищожността на извършената от Н. П. продажба
на собствената му идеална част от предмета на сделката, обективирана в нот.акт
№ * , д. *** г. на нот.П.П., на осн. чл.26, ал.2 пр.2-ро ЗЗД.За направата на
краен правен извод, съдът съпоставя обективните факти по делото, хронологията
на извършваните разпоредителни сделки, фактът че диагноза мозъчно съдова болест
– деменция се среща при възрастни хора и също така не настъпва изведнъж.
Липсата оспорена СПЕ по делото, при наличието на медицинско свидетелство,
Решение на ОС за поставяне под запрещение на Н. П., протокол от аутопсия на Н. П.,
гласните доказателства на св. В.и частично на св.Х., мотивират съда да изведе
извод, че ищецът е доказал твърденията си , че двете процесната сделка в оспорената й част е недействителна страдаща
от най – тежкия порок – нищожност поради което и съдът уважава иска по чл.26,
ал.2 пр.второ ЗЗД , без да се произнася по всички останали искове .
При този
изход на спора съдът следва да присъди разноски в полза на ищеца, т . к. такива
е поискал с исковата си молба, макар и да не е представил списък по чл. 80 ГПК.
При
определяне на размера на разноските съдът счита, че на осн чл. 78 , ал.1 ГПК
следва да присъди в полза на ищеца реалното сторените разноски за заплатени
държавни такси за воденето на исковото производство.
Внесения
от ищеца депозит за СПЕ ( л.260
-150 лв. ) , както и депозита внесен от
ответниците за не проведената СПЕ подрежи на връщане при изрично искане от
страната, която е сторила този разход по реда на чл. 4 Б
ЗДТ.
На база
приложените по делото доказателства за сторени разноски от ищеца съдът пресмята
сбора йм: 15лв. д.т./л.22/, 158 лв. д.т./л.44/, 45 лв. д.т./л.123/, 10лв. д.т./
л.252 /, 5лв. д.т. /л.511 / и 7 л.в. д.т./л.667/ = общо 262 лв. Предвид факта, че
производството по делото е частично прекратено по иска за разваляне на договора
за покупко продажба, справедливостта налага в процентно съотношение на ищеца да
се присъдят разноски от 0,66% от общо сторените.Ето защо съдът присъжда
разноски в полза на ищеца от точно 172,92 лв. Сумата от 172,92лв . съдебно – деловодни
разноски съдът присъжда на осн. чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца, и в тежест на
ответниците – общо .
Водим
от горното и на осн. чл.235 и чл.236 ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ :
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА по предявения
иск с правно основание чл.26, ал.2 предложение второ ЗЗД от ищеца В.Н.П., ЕГН:**********
с адрес ***, в качеството му на наследник на своя праводател и баща Н. Т.П.,
ЕГН **********, поч. на 24.11.2019г., ПРОТИВ ответниците Г.С.Г.,
ЕГН **********,***, и Д.Г.Г., ЕГН **********,***,СЛЕДНАТА ПРАВНА СДЕЛКА
:
ПОКУПКО-ПРОДАЖБА, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, *, рег.№ *, дело № * г.по описа на нотариус П. П. – нот. с район на
действие Варненски районен съд ,
рег.№ *по описа на Нотариалната камара , акт вписан в АВ СВ дв.вх.рег.№ *, вх.
рег. № */ *г., акт № *, т.*, дело № */* г. , САМО ЗА ЧАСТТА ,в която на *г. Н. Т.П., ЕГН ********** в качество на ПРОДАВАЧ продава
собствената си идеална част от 4/8 ид.ч. (½ид.ч.) от
собствения си недвижим имот придобит по наследство на осн.§4б ,ал.1 изр.първо
от ПЗР на ЗСПЗЗ на КУПУВАЧИТЕ Г.С.Г.,
ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********,
от НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор № *по КККР , одобрени със Заповед № РД –
17 -18 /06.03.2015 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с. *, община
Варна, обл.Варна , местност „* „, с площ 833 кв.м.,
номер по предходен план: *, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра ,при
граници по скица :ПИ №№ *, **, **, **, **, **, **, ведно с всички подобрения и
насаждения в гореописания имот, поради ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ у продавача Н. Т.П.
ЕГН **********.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал.1 ГПК ответниците Г.С.Г., ЕГН **********,***,
и Д.Г.Г., ЕГН **********,***,ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца В.Н.П., ЕГН:********** с адрес ***
СУМАТА от общо 172,92лв.(сто седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки ) - представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно -деловодни разноски за заплатени държавни такси.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано
от получаване на преписа .
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :