№ 29370
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110116049 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД срещу „НАВИ
ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, както следва:
иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 372,
ал.1 от Търговския закон (ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата 4 680 евро с ДДС,
представляващи незаплатено възнаграждение по сключени между страните договор за
международен превоз на товари № 001293/03.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС
по фактура № **********/16.01.2024 г. и договор за международен превоз на товари
№ 001295/03.01.2024 г. за сумата от 2 880 евро с ДДС по фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба– 20.03.2024г., до окончателното
погасяване.
Ищецът твърди, че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на
възложител – товародател, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в
качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г.
за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за
превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на
стоки от България до Франция. Поддържа, че е изпълнил изцяло задължението да извърши
транспортната услуга, за което са издадени фактура № **********/16.01.2024 г. за сумата от
1 800 евро с ДДС с левова равностойност от 3 520.49 лева с ДДС, както и фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС, с левова равностойност от 5 632.79
лева с ДДС, като товарът е приет от получателя без възражения и/или рекламации. Твърди,
че отправил многократни уведомления и покани до ответното дружество за дължимостта на
горепосочените суми, но и към настоящия момент следващото се на ищеца възнаграждение
не било платено от ответника, поради което ищецът го претендира в пълен размер. Ищецът
представя писмени доказателства под опис.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че
между страните съществували трайни търговски отношения. Не оспорва, че е възложил
извършването на превоз по следните два договора: заявка - договор за превоз на товари №
001293 от 03.01.2024 г. по транспортна релация България- Италия и заявка - договор за
превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. по транспорта релация България - Франция.
1
Твърди, че задълженията по процесните договори са погасени чрез извънсъдебно
прихващане на насрещни вземания на двете дружества, обективирани в протокол за
прихващане № ********** от 26.02.2024 г. за сума в размер на 7040,99 лева и протокол за
прихващане № ********** от 26.02.2024 г. за сума в размер на 2500 лева., като двете суми
са обективирани и в общ протокол за прихващане на вземанията и задълженията от
01.03.2024 г., който е изпратен на ищеца по куриер на същата дата. Допълнително,
прихващането било направено и в писмено изявление за прихващане от 19.03.2024 г.,
изпратено на ищеца по имейл на същата дата, с обективирана в него покана за плащане на
дължимия остатък след прихващане на двете насрещни вземания. Поддържа, че с
извършените прихващания били прихванати вземанията на ищеца по процесните два
договора с вземанията на ответника за дължима неустойка по друг договор за превоз -
поръчка за превозвач № 2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари №
001297 от 05.01.2024 г. за превоз на замразено месо, с кратък срок на годност, и обезщетение
за вреди, надхвърлящо нейния размер, с което се явяват погасени двете процесни вземания
до размер на по-малкото. Твърди, че обичайната практика в отношенията между страните,
била след доставка на превоза, ищецът да изпраща на ответника оригиналните документи -
CMR и фактура с цел заплащане на дължимото по договора навло, което по посочените два
договора не било сторено от страна на ищеца, както и ищецът не уведомил в продължителен
период ответника относно обстоятелствата направил ли е доставка и кога, и дали стоката е
приета без забележки въпреки изпращаните от ответника искания за предоставяне на тази
информация.
Допуснатата забава в доставката на стоката с 15 дни по поръчка за превозвач №
2024/01/S/0209 от 05.01.2024 г. и договор за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г.
породило претенция към ответника като спедитор от изпращача – трето за спора лице, на
основание т. 17 от сключения между тях договор за спедиция, а това от своя страна
обусловило правото на ответника да отправи претенция за плащане на неустойка в размер на
1800 евро, дължима на основание неизпълнение на точки 4 и 17 от поръчката.
Поради продължителната забава в доставката по договора за превоз на товари №
001297 от 05.01.2024 г., изпращачът отказал плащане на дължимото навло от 1800 евро на
спедитора – ответника по делото, поради продължителната забава, което се явявало
претърпяна загуба за ответника в този размер. Релевира, че поради виновното неизпълнение
на ищеца на договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г., контрагента на
ответника – трето за спора лице, преустановил занапред договорните си отношения с
последния, в резултат на което пропуснал ползи от тези отношения, изразяващи се в чистото
възнаграждение, което е щял да получи от последващи договори за превоз, за които били
водени преговори, възлизащи в размер на 2500.00 лева
Ответникът понесъл вреди от неизпълнението на ищеца по договора за превоз на
товари № 001297 от 05.01.2024 г. в общ размер на 9540,99 лева, претенцията за плащането на
която предявил извънсъдебно, а след като не била платена, извършил прихващане с нея
извънсъдебно, обективирано в два протокола - № **********/26.02.2024г. и №
**********/26.02.2024г., което довел до знанието на ищеца, изпращайки му тези протоколи.
В условията на евентуалност прави съдебно възражение за прихващане на претендираните
от ищеца суми по двата процесни договора за превоз, с вземането на ответника, в размер на
9540,99 лева.
При евентуалност - в случай, че съдът счете за неоснователно възражението за
прихващане за действително претърпените от ответника вреди, прави възражение за
прихващане на сумата с вземане в размер на 2250 евро, равняващи се на 4400,62 лева, на
основание начислената по чл. 2.1., т, 3 от Заявка - договор за превоз на товари № 001297 от
05.01.2024 г. неустойка при неспазване на срока за доставка, в размер на 150 евро на ден за
периода от 16.01.2024 г. (датата на доставката по договора за превоз) до 30.01.2024 г.
(действителната дата, на която е доставен превоза по данни от трети лица). Останалата част
от вземането на ответника, до пълния размер на понесените от него вреди или сумата от
5140,37 лева от общо 9540,99 лева, претендира на база действително претърпените от
последния вреди над размера на уговорената между страните неустойка по договора за
превоз, съобразно общите правила на закона или на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
82 от ЗЗД.
2
Ответникът представя писмени доказателства под опис. Прави искане за допускане
извършването на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79 от Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД) вр. чл. 372, ал.1 от Търговския закон ТЗ) вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на възникнало
облигационно отношение между страните по договори за превоз, по които ищецът му е
възложил извършването на транспортни услуги по описаните направления срещу
заплащането на възнаграждение от товародателя – ответник в производството, надлежно и
точно в количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на
изпълнителя да предостави уговорените услуги по превоз; приемане на извършените услуги
по превоз от възложителя без възражения; настъпване на изискуемостта на вземането на
ищеца за уговорения размер на възнаграждение.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането, включително да докаже обстоятелствата, на които основава
правопогасяващото си възражение за извънсъдебно прихващане на вземането със
задължение на ищеца към ответника в размер на 9540,99 лева, в това число съществуване на
вземане в полза на ответника на твърдените основания и размер и довеждане до знанието на
ищеца на изявлението му за извънсъдебно прихващане.
По възражението за прихващане ответникът следва да докаже пълно и главно, че има
насрещни ликвидни и изискуеми вземания спрямо ищеца на твърдените основания и
размери, а именно:
По възражението за прихващане с правно основание чл. 82 ЗЗД за обезщетения за
претърпени загуби в тежест на ответника е да докаже: наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за превоз; прекратяването на
договора; настъпването за ищеца на вреди от неизпълнение на договорно задължение за
срочно изпълнение от страна на ищеца, включително да установи стойността на
претърпяната загуба по договора за превоз, изразяваща се в плащане на неустойка в полза
на и отказ да му се плати възнаграждение по договор за спедиция по сключен с трето за
спора лице.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 82 ЗЗД за обезщетение за
пропуснати ползи ответникът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на договор за превоз, конкретно
неизпълнение на договорено задължение на ищеца по договора за превоз, по-конкретно в
темпорално отношение, в резултат на което последният е понесъл имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, в това число, че е бил страна по договор за спедиция с трето
за спора лице, което е прекратило занапред договорните им отношения поради виновното
неизпълнение на договора за превоз на товари № 001297 от 05.01.2024 г. от ищеца, както и
че по тази причина не е поел организирането/извършването на други превози, за които са
водили преговори, причинени в конкретен период от време, което предполага ответникът да
установи, че е пропуснал сигурно увеличаване на имуществото си в претендирания размер,
който пропуск се дължи именно на неизпълнение на договорно задължение на ищеца.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 19 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ вр. чл. 92 ЗЗД процесуално задължение
на ответника е да установи пълно и главно наличието на облигационно правоотношение с
ищеца по валиден договор за превоз с твърдяното съдържание и уговорен срок на
изпълнение на превоза, наличието на действително неустоечно съглашение, съгласно което
при предсрочно прекратяване на договорната обвързаност между страните поради виновно
неизпълнение в забавено отношение от страна на ищеца възниква вземане за неустойка,
както и размера на това вземане за неустойка.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже, че е погасил задължението си.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед релевираните в отговора възражения,
3
съдът отделя за безспорни между страните следните обстоятелства: че между ответника
„НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството на възложител – товародател, и „ТЛС-
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в качеството на превозвач, са сключени
договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г. за извършването на международен
превоз на стоки от България до Италия и по договор за превоз на товари № 001295 от
03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на стоки от България до Франция
срещу задължението на ответника като товародател да заплати навлото; че ищецът е
изпълнил изцяло задължението да извърши превоза, за което са издадени фактура №
**********/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС, както и фактура №
**********/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС; че товарът е приет от получателя без
възражения и/или рекламации; че евентуално дължимото на ищеца навло е в размер на 1 800
евро с ДДС по фактура № **********/16.01.2024 г. и в размер на 2 880 евро с ДДС по
фактура № **********/14.01.2024г.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите
следва да бъдат приети.
Искането на ответника за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза
следва да бъде уважено, доколкото е относимо и необходимо за изясняване на релевантни за
предмета на спора обстоятелства.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в процеса направеното от „НАВИ
ПРОЛОГИСТИКС“ ООД възражение за съдебно прихващане с правно основание чл. 82 ЗЗД
на претендираната с исковата молба сума в общ размер от 9540.99 лева с претенцията на
„ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД за възнаграждение по сключените
между страните договори за сумата 4 680 евро с ДДС, а при условията на евентуалност
възражение за съдебно прихващане с правно основание чл. 19 от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД на
претендираната с исковата молба сума в общ размер от 9540.99 лева с претенцията на „ТЛС-
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД за възнаграждение по сключените
между страните договори за сумата 4 680 евро с ДДС.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА, На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорни между страните
следните обстоятелства: че между ответника „НАВИ ПРОЛОГИСТИКС“ ООД, в качеството
на възложител – товародател, и „ТЛС-ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, в
качеството на превозвач, са сключени договор за превоз на товари № 001293 от 03.01.2024 г.
за извършването на международен превоз на стоки от България до Италия и по договор за
превоз на товари № 001295 от 03.01.2024 г. за извършването на международен превоз на
стоки от България до Франция срещу задължението на ответника като товародател да
заплати навлото; че ищецът е изпълнил изцяло задължението да извърши превоза, за което
са издадени фактура № **********/16.01.2024 г. за сумата от 1 800 евро с ДДС, както и
фактура № **********/14.01.2024г. за сумата от 2 880 евро с ДДС; че товарът е приет от
получателя без възражения и/или рекламации; че евентуално дължимото на ищеца навло е в
размер на 1 800 евро с ДДС по фактура № **********/16.01.2024 г. и в размер на 2 880 евро
с ДДС по фактура № **********/14.01.2024г.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в отговора на исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева,
4
вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. от
14:30 ч., за когато да се призоват страните, а вещото лице - след представяне на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че, ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5