№ 732
гр. Бургас, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203547 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АНТ. Г. ЯН. с ЕГН: **********,
чрез пълномощник – адв. Р.С. – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно
постановление № 21-0769-00565/08.04.2021 г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП”
на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се
фактическата обстановка, като се застъпва, че жалбоподателката не е била водач на
процесното МПС. Заявява се, че в действителност на посочената дата автомобилът е бил
управляван от сестрата на А.Я. – Н.Я., чийто контролен талон към СУПМС е бил и иззет.
Твърди се, че е станало объркване и контролните органи са посочили като водач – пътника
А.Я., а са иззели контролния талон на действителния водач – Н.Я.. При това положение се
иска отмяна на НП и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. Р.С. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
допълва и развива. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
1
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без уважение, а под евентуално се
прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН. Видно от приложената разписка (л. 5) НП е връчено на жалбоподателката на
09.07.2021 г., а жалбата е депозирана чрез куриер (л. 8), като след направена справка по
номера на товарителницата в интернет сайта на куриера
(https://www.econt.com/services/track-shipment) се установява, че тя е била подадена на
16.07.2021 г. в 14.45 часа. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 16.03.2021 г. св. Х.Х. - мл. автоконтрольор към Сектор „ПП“-Бургас съставил
срещу жалбоподателката АУАН с бл. № GA 175069, в който посочил, че на 16.03.2021 г.
около 16.33 часа в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якинов“ от кръговото кръстовище с ул.
„Янко Комитов“ в поска към бул. „Стефан Стамболов“, управлява лек автомобил „О*“ с рег.
№ *, като не ползва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Свидетелят
квалифицирал тези факти като нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта било
посочено, че като доказателство се иззема контролен талон № 4867520.
Въз основа на АУАН на 08.04.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган преценил, че с поведението си А.Я. е осъществила състава на нарушението по чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП й наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
2
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 08.04.2021 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в
какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай нарушението, за което е била
ангажирана отговорността на Я., е останало недоказано, поради което и издаденото НП се
явява незаконосъобразно. Това е така по следните причини:
Пред съда бяха разпитани общо трима свидетели, от които – актосъставителят, сестрата
на жалбоподателката и нейна колежка. Съдът направи опит за разпит и на другия
полицейски служител, присъствал по време на проверката, но въпреки че двукратно беше
редовно призоваван, този свидетел не се яви и не изложи уважителни причини за
неявяването си. Доколкото съдът счете, че фактическата обстановка се изяснява и без
неговите показания, настоящият състав не предприе принудително осигуряване на свидетеля
за разпит. По-важното в случая е, че полицейският служител Х. заяви, че си спомня за в
общи линии за случая, но не можа да възпроизведе подробности от него (колко души е
имало в колата; изисквани ли са документите на всички; дали лицето, което се явява в залата
е било водачът на автомобила и т.н.) и най-важното – не успя да обясни защо след като
контролните органи са преценили, че нарушението е извършено от жалбоподателката А.Я., с
акта са иззели контролния талон на сестра й – Н.Я.. Самият Х. заяви, че е било „час-пик“ и е
възможно да е допуснал техническа грешка. От своя страна св. Н.Я. и св. * бяха убедителни
и последователни в показанията си, че в действителност водач на автомобила е била св.
Н.Я., която действително е нямала поставен предпазен колан, но поради грешка актът е бил
съставен на пътника в автомобила – А.Я.. При това положение, съдът счита, че АНО, който
носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал достатъчно годни доказателство в
подкрепа на обвинителната теза, извън съставения АУАН. Съгласно задължителните
3
указания дадени с ППВС 10/1973 г. и ППВС 2/1978 г., обаче - АУАН губи доказателствената
си сила при оспорване на фактическата обстановка от страните, като обстоятелствата
отразени в него подлежат на установяване с всички доказателствени средства. За да се
ангажира административнонаказателна отговорност на привлеченото лице е необходимо
административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да докаже пред съда
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
административно нарушение е извършено от соченото за нарушител лице (Решение от
17.02.2009 г. на АдмС – Шумен по к. н. а. х. д. № 217/2008 г. ). В конкретния случай
фактическата обстановка в АУАН е изрично оспорена, както с жалбата, така и в съдебно
заседание, поради което и АУАН няма презумптивна доказателствена стойност. Като
доказателство за приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка не може да се
приемат показанията на актосъставителя, доколкото самият той заявява, че е възможно да се
касае за техническа грешка, поради което и реално не се събра доказателство, което да
обслужва тезата на АНО. Тъкмо напротив – бяха ангажирани гласни доказателства, в лицето
на двамата разпитани свидетели, които заявиха, че в действителност жалбоподателката не е
била водач на автомобила. Действително тези двама свидетели са роднина и колега на
жалбоподателката и поради това са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, но
доколкото не беше ангажирано нито едно доказателство, което да разколебае заявеното от
тях, то и съдът няма причина да не им се довери. Нещо повече – в конкретния случай
показанията на двамата свидетели, че водач на автомобила е била Н.Я. се подкрепят косвено
и от обстоятелството, че именно контролният талон на Н.Я. е бил иззет по време на
проверката. Няма никаква логика (на съда не е известна и такава практика) контролните
органи да изискват контролните талони към СУМПС на возещите се в автомобила лица,
дори когато решат да им извършват проверка. Обичайно контролният талон се изисква само
от водача, докато от другите лица се изискват документи за самоличност, ако органите
решат да ги проверят. Щом в случая е бил изискан и иззет контролния талон точно на Н.Я.,
то и съдът счита, че това допълнително затвърждава позицията на двамата свидетели, че
точно тя е шофирала автомобила, а не посочената за водач – А.Я.. Очевидно, предвид
напрегната обстановка („час – пик“) и сходството във фамилиите в случая контролните
органи са допуснали грешка и са съставили акт не на водача, а не пътника, поради което и
издадено НП въз основа на този опорочен акт е незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
4
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на жалбоподателката, която е поискала присъждането им. По делото е
приложен договор за права защита и съдействие (л. 10), в който изрично е посочено, че е бил
заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По делото е направено възражение от
АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от
Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв.
минималното възнаграждение е в размер на 300 лв., поради което и заплатеният хонорар е в
границите на минималното възнаграждение и няма как допълнително да бъде намален от
съда.
В производството има сторени и разноски в размер на 15,79 лева – пътни разноски за
явяване на свидетел. Съдът съобрази, че съгласно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК - по делата от
административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не
внасят предварително разноски, а съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от
страната възлага разноските по делото, като при отмяна на постановлението – разноските
остават за сметка на държавата. При това положение сторените разноски следва да останат
за сметка на съда.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-00565/08.04.2021 г., издадено от
Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП на АНТ. Г. ЯН. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на
5
АНТ. Г. ЯН. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени
в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6