Р Е Ш Е Н И Е
№ 3326
гр. Варна, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18333 по описа на ВРС за 2017-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване между страните, че К.Х.С., ЕГН**********, дължи на ищцовото дружество сумите:
-
1000.00лв.
– главница по договора за кредит от 16.05.2016г.;
-
167.30лв.
– възнаградителна лихва по договора за кредит,
начислена за периода 17.06.2016г. –
14.03.2017г.;
-
95.43лв.
– мораторна лихва по договора за кредит , начислена за
периода 18.06.2016г. – 29.09.2017г.;
-
45.00лв.
– такса разходи за събиране на просрочени задължения
по договора за кредит (чл.9
от договора);
-
793.70лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение да бъде предоставено на
кредитора обезпечение от длъжника, в тридневен срок от датата на сключване на
договора, под формата на сключване от двама поръчители на договор за поръчителство
с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания, сред които да получава
БТВ над 1000лв. месечно по постоянен трудов договор и
др. (вземане по чл.4 от договора), начислена от 17.06.2016г. до 14.03.2017г.,
- законна лихва върху главницата от подаване на заявление – 29.09.2017г. до окончателното й изплащане,
всичките
по договор за кредит от 16.05.2016г. с „И. а.
м.“ АД, всичките прехвърлени от кредитора на ищеца с приложение от
01.12.2016г. към рамков договор за цесия от
16.11.2010г., за всички от които е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№14803/2017г. на ВРС.
Ищецът твърди,
че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви
настоящия иск.
Твърди
още, че на 16.05.2016г. между
кредитора „И. а. м.“ АД и ответника по делото бил сключен договор за кредит, по
силата на който дружеството предоставило на ответника паричен заем в размер на 1000.00лв.
Кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната
възнаградителна лихва от общо 167.30лв., на 10 месечни
анюитетни вноски в размер на по 116.73лв. всяка, с
падежи съгласно погасителен план.
Длъжникът
обаче не заплатил нито една от вноските, поради което дължи на ищеца (като
цесионер) пълната им стойност (главница и договорна лихва).
По същата причина и изпадането му в забава след деня на
падежа на първа забавена вноска, ответникът се твърди, че дължи (на цесионера)
и обезщетение за забава в процесните размер и период.
Ищецът
счита още, че му се следва вземане за такса разходи за събиране на просрочени
задължения по договора за кредит, начислена в пълния договорен максимум (чл.9
от договора), но не посочва дали и какви разходи и дейности е извършил в тази
насока той или цедента.
Ищецът счита още, че му
се следва вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение да бъде
предоставено на кредитора обезпечение от длъжника, в тридневен срок от датата
на сключване на договора, под формата на сключване от двама поръчители на
договор за поръчителство с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания,
сред които да получава БТВ над 1000лв. месечно по
постоянен трудов договор и др. (вземане по чл.4 от
договора).
Твърди
отделно, че с приложение от 01.12.2016г.
към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключени
между първоначалния кредитор и ищцовото дружество, в полза на ищеца били
прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което длъжникът
бил уведомен (с получено съобщение), а евентуално с получаване на исковата
молба.
С
оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът
дължи на ищеца стойността на всички заявени задължения.
По същество моли за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва
сключването на договора за кредит с началния кредитор, получаването на
кредитната сума и твърдяното спиране на плащанията.
Исковете обаче оспорва
по допустимост и основателност, в която връзка сочи следните доводи: 1/ По
делото не е представен договор за цесия, с който да са прехвърлени процесните
вземания; 2/ Към твърдяния момент на прехвърляне на вземанията те не са били
изискуеми (в цялост) и следователно прехвърлими; 3/ Ищецът се позовава на
договор от 17.05.2016г., а реално той е от 16.05.2016г.;
4/ Ответникът не е бил редовно
уведомен за евентуалната цесия преди делото.
По същество моли
за отхвърляне на исковете и за разноски.
След съвкупна
преценка, заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане
становищата на страните и при съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предпоставките на предявените искове се свързват с доказване от
ищеца на: твърдяната
договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната главница в полза на
кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на
изискуемостта на неплатените анюитетни задължения; размера на исковете; сключването на валиден
договор за цесия за исковите
вземания, за който договор длъжникът уведомен; валидното основание и дължимостта на вземанията за „такса разходи“
и „неустойка непредоставено обезпечение“. В тежест на ответника е
докаже фактите, на които основава
възраженията си.
Безспорните
обстоятелства по делото са следните: сключването между страните на твърдяния договор за кредит; получаването
на кредитната главница от длъжника; твърдяното спиране на плащанията. Тези обстоятелства освен това се потвърждават и от
материалите по делото – двустранно подписан договор за кредит, който не е
оспорен по автентичност и обективира правоотношението; същият съдържа и
признание за получаване на сумата от кредитополучателя, т.е. има характер и на
разписка за това; няма данни от ответника, да е продължил да плаща анюитетните
си задължения, тежестта за доказване на което е негова. Ето защо тези
обстоятелства съдът приема за изяснени по делото.
По (предсрочната)
изискуемост: При установено
договорно отношение от кредитен характер, при установена кредиторова изправност
и изяснено спиране на плащанията, кредитополучателят дължи всички непогасени
вноски, както и следва да понесе всички договорени или законови последици от
забавата си.
Правото на всяка
кредитна институция да предвиди в общите си условия възможност предсрочна
изискуемост на всички непогасени дългове по договора е нормативно гарантирана с
чл.60, ал.2 ЗКИ, като условието е в ОУ да бъдат ясно посочени условията за
това. В случая тези изисквания са налице, видно от съдържанието на приобщените
ОУ, поради което и правомощието е налице.
В т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че в хипотези на искове по чл.422 ГПК след
заповедни производства по чл.417 ГПК и чл.418 ГПК ефектът на предсрочната
изискуемост на договори за кредит настъпва само след като потестативното
изявление на банката достигне до длъжника. Разрешението обаче е обусловено от
спецификите на производството по чл.422 ГПК, развило се след като с оглед
специалното качество на заявителя – ищец са били издадени в негова полза
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В случаите на исково
производство по чл.422 ГПК след заповедно по чл.410 ГПК обаче ТР №4/18.06.2014г.
на ОСТГК не следва да намира приложение.
Настоящото
производство се развива след заповедно по чл.410 ГПК и за това изрична покана
по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ не се налага. Дори обаче да би се приело друго,
видно от съдържанието на процесния договор за кредит, на дата 14.03.2017г. е
настъпил крайният падеж на самия договор. Тази дата предхожда дори датата на
заявлението по чл.410 ГПК (29.09.2017г.), поради което няма и не може да
възникне каквото и да било съмнение в настъпилата пълна изискуемост на всички
анюитетни вземания по договора.
Относно цесията и
уведомяването: Съобразно чл.99,
ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането забраняват това. Дали вземанията са
ликвидни и изискуеми е иррелевантно, тк предмет
на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми все още вземания, погасени по
давност такива, а по аргумент от
чл.226 ГПК – дори и
спорни права. А спорът следва да се разреши съобразно момента на
предявяване на претенцията. Когато обаче е налице договор за цесия със
съответното към него приложение, на осн. чл.99 , ал.2 ЗЗД първоначалният
кредитор се „заменя” с нов такъв – ищеца, на когото ответникът дължи да плаща,
след като бъде уведомен за прехвърлянето.
По делото е
представен неоспорен по автентичност договор за цесия, както и приложение към
него с конкретизиращ ефект. Видно от приложението то съдържа идентични с
процесните имена и ЕГН на ответника, номер на договора за кредит, размер на кредитната
главница и размер на начислените лихви, като се различава само с един ден от
датата на договора (16.05.2016г. – 17.05.2016г.). Разликата от един ден
наистина е възможно да се дължи на техническа грешка, която не е съществена,
при съвпадаща идентичност на правоотношението по другите му белези. Поради това
следва да се приемат за цедирани вземанията именно по процесния догвор,
противно на възраженията на ответника.
По делото е налице
и изпратено съобщение за цесията, получено лично от ответника, което прави
възраженията му несъстоятелни. Друг е въпросът, че това изискване за
уведомяване няма конститутивно, а само за противопоставимост действие.
Изискването е предвидено с цел превенция на потенциалното плащане два пъти,
каквито доводи и данни също няма, респективно ответникът не може да се ползва
от възражението за неуведомяване (каквото всъщност и няма).
По отговорността на
ответника: Както вече се посочи, при
установено договорно отношение от кредитен характер, установена кредиторова
изправност и спиране на плащанията, както и при мотивираната неоснователност на
всички направени от ответника възражения, последният следва да заплати
стойността на
всички непогасени вноски и да понесе последиците от
забавата – обезщетение за нея, разходи за извънсъдебно събиране и други. И
доколкото в случая няма спор по размера на исковете, предявените искове за
главница, лихва за ползването, мораторна лихва и такса събиране следва да се
уважат изцяло.
Неустойката за
непредоставено обезпечение се претендира
като последица от неизпълнение на договорно
задължение да бъде предоставено на кредитора обезпечение от длъжника, в
тридневен срок от датата на сключване на договора, под формата на сключване от
двама поръчители на договор за поръчителство с кредитора, като всеки от тях
отговаря на изисквания, сред които да получава БТВ над 1000лв. месечно по постоянен трудов договор и др. (чл.4
от договора).
Относно тази
неустойка следва на първо място да се посочи, че съдът има служебното
правомощие да следи за нищожност и неравноправност на клаузи от индивидуален
договор или ОУ към него, дори и без изрични възражения (така решение №178/26.02.2015г. по т.д. №2945/2013г. на 2-ро ТО на ВКС,
решение №229/21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г. на ВКС и други; така и
многобройната практика на съда на ЕС, напр. решенията по дела С-415/11, С-472/11 и др.).
В
изпълнение на това служебно правомощие настоящият съдебен състав намира, че
клауза за дължимост на неустойка при
неосигуряване на двама поръчители,
които да отговарят на конкретни материални условия и да следва да поискат да
сключат договор за поръчителство, е неравноправна, недопустима и колидира по
груб и драстичен начин с изискванията за законност, равноправност и
добросъвестност. На първо място такава клауза вменява на длъжника дълг за осигуряване
обезпечение на кредита, след като той вече е отпуснат, което не е допустимо,
защото кредиторът е длъжен да отчете стопанския риск от кредита преди сключване
на договора и с оглед на него да встъпи в отношението. На второ място последица
от неизпълнението на това задължение е нарастване на общия паричен дълг в
драстичен обем, несъответен на начално договорените условия за ползване на
отпуснатата сума и на практика осигуряващ на кредитора чиста допълнителна
печалба, прикрита формално като „неустойка“. На трето неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана с непосредствено
претърпяни вреди, излиза извън
присъщите си по закон функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. На следващо място чрез такава неустойка се
заобикаля императива на чл.33, ал.1 ЗПК, че при забава се дължи само
обезщетение за нея, като тя на практика добавя още едно акцесорно задължение,
т.е. кумулира санкции, недопустимо. И на последно място – условие за
неустойката е несключването на договор от трети лица (които би следвало да
сключват такъв само по своя воля), които сами по себе си отговарят на редица
дискриминиращи критерии (всеки от тях да
получава БТВ над 1000лв. месечно по постоянен трудов
договор и други).
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че
така предвидената и претендирана неустоечна клауза е неравноправна,
недопустима и колидира по груб и драстичен начин с изискванията за законност,
равноправност и добросъвестност, поради което присъждането й е изключено, а този
иск следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения размер.
По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски
(такса и юк хонорар на база 150.00лв.), съразмерно с уважената част от
интереса, а именно в размер на общо 248.92лв.
На осн. ТР №4/18.06.2014г.
съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от интереса, а именно в размер на
общо 57.27лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че К.Х.С.,
ЕГН**********, дължи на „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, следните суми:
-
1000.00лв.
– главница по договора за кредит от 16.05.2016г.;
-
167.30лв.
– възнаградителна лихва по договора за кредит,
начислена за периода 17.06.2016г. –
14.03.2017г.;
-
95.43лв.
– мораторна лихва по договора за кредит , начислена за
периода 18.06.2016г. – 29.09.2017г.;
-
45.00лв.
– такса разходи за събиране на просрочени задължения
по договора за кредит (чл.9
от договора);
- законна лихва върху главницата от подаване на заявление – 29.09.2017г. до окончателното й изплащане,
по
договор за кредит №***/***г.
с „И. а. м.“ АД, всичките прехвърлени от кредитора на ищеца с приложение от
01.12.2016г. към рамков договор за цесия от
16.11.2010г., за всички от които е издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№14803/2017г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, иск за съдебно установяване
в отношенията между страните, че К.Х.С., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
-
793.70лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение да бъде предоставено на
кредитора обезпечение от длъжника, в тридневен срок от датата на сключване на
договора, под формата на сключване от двама поръчители на договор за
поръчителство с кредитора, като всеки от тях отговаря на изисквания, сред които
да получава БТВ над 1000лв. месечно по постоянен
трудов договор и др. (вземане по чл.4 от договора),
начислена от 17.06.2016г. до 14.03.2017г.,
по
договор за кредит №***/***г.
с „И. а. м.“ АД, прехвърлена
от кредитора на ищеца с приложение от 01.12.2016г. към
рамков договор за цесия от 16.11.2010г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
по ч.гр.д. №14803/2017г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.С.,
ЕГН**********, да заплати на „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, сумата 248.92лв. – разноски в исковото
производство пред ВРС, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.С., ЕГН**********, да заплати „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, сумата 57.27лв. – разноски по
заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, на
осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………