Решение по дело №48/2023 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 87
Дата: 23 април 2023 г. (в сила от 23 април 2023 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20231840100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Ихтиман, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20231840100048 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 530 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на О. Я. О. с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на фамилното му име от О. на И..
В молбата излага, че са налице важни обстоятелства за направеното
искане – известен е в обществото с фамилията И.. Твърди, че фамилията О.
винаги му е създавала трудности, трудно разбираема е при разговори с
чужденци, освен това молителят се идентифицира като българин, поради
произхода на майка му и обстоятелството, че живее в България, а носената от
него фамилия е с арменски произход.
В хода на производството не са конституирани страни, различни от
молителя, поради липса на такова изискване в ЗГР, респективно ГПК.
Аргументи за последното могат да се черпят както от закона, така и от
съдебната практика, съгласно която След влизане в сила на Закона за
гражданската регистрация /ДВ. бр. 67 от 27 юли 1999 г./ до изменението на
ал. 2 на чл. 19 от същия закон /ДВ. бр. 59 от 20 юли 2007 г./, е
регламентирано единствено, че промяната на име се допуска от съда по
писмена молба на заинтересования, като липсва препращане към някои от
особените правила на удостоверителните охранителни производства /за
1
разлика от чл. 15, ал. 2 от отменения Закон за имената на българските
граждани, който изрично препращаше към реда на чл. 436 и сл. от ГПК - отм.
или действащата понастоящем редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗГР в сила от
1.03.2008 г., според която лице, придобило или възстановило българското си
гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов
или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си
име по реда на глава петдесета „Установяване на факти“ от Гражданския
процесуален кодекс/. Следователно молбата за промяна на името или на
някой от неговите елементи се разглежда по общите правила на
охранителните производства - чл. 424 - 435 от ГПК (отм.), респективно чл.
530 - чл. 541 от действащия ГПК, доколкото разпоредбите на ЗГР не
препращат към друг процесуален ред. Същественото за общото охранително
производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност
представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на
гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни
последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда
правна сфера (вж. Решение № 1426 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
396/2008 г., V г.о., ГК).
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на молителя
по реда на чл. 12 ГПК, намира за следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
промяната. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което
е уредено с императивни правни норми и представлява основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на
име е регламентирана като възможност, която възниква при определени от
закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена.
Допуска се по изключение и не зависи от субективното отношение на лицето,
а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно – в този смисъл само субективното желание на едно лице да
промени своите имена не е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР (Решение № 936 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 536/2008 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 236 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 93/2009 г., ВКС, III г. о. и др.).
2
В ЗГР липсва легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“,
но в съдебната практика е изяснено че важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна (вж. Решение № 507 от
22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г.о., ГК).
Правото на промяна на име се разглежда като елемент от правото на
неприкосновеност на личния живот, уредено в чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Общите
принципи относно промените в имената са обобщени, например, в следните
решения: „Güzel Erdagöz cрещу. Турция, № 37483/02, 21 октомври 2008 г. и
„Големанова срещу България“.
Видно от мотивите на решение по дело „Кязим срещу България“ жалба
№ 39356/17 на ЕСПЧ ссновният въпрос, който възниква в светлината на тези
принципи, е дали е постигнат справедлив баланс при претеглянето на
различните засегнати интереси, а именно, от една страна, частния интерес на
лицето да носи исканото име, а от друга страна, обществения интерес от
регулиране на избора на имена.
Що се отнася до обществения интерес, ЕСПЧ е имал възможност да
отбележи, че правните ограничения на възможността за промяна на името
могат да бъдат оправдани от обществен интерес, например за да се осигури
точна регистрация на населението, да се запазят средствата за лична
идентификация или да се свържат носителите на дадено име със семейството
(Stjerna срещу Финландия, 25-ти ноември 1994 г. и Johansson срещу
Финландия, № 10163/02.
По настоящото дело се установява, че молителят е вписан в акта си
раждане и в регистрите на населението с фамилното име О., което
представлява презимето на неговия баща. Липсват данни за
противообществени прояви на молителя, подавани срещу него заявителски
материали или извършване на административни нарушения, за които да не е
реабилитиран по право. Няма висящи досъдебни и съдебни наказателни
производства, няма криминални регистрации и е неосъждан. Не е спорно и от
показанията на разпитаната в хода на производството свидетелка Драганова
се установява, че фамилното име на молителя му създава затруднения,
3
особено при контакти с чужди граждани или при пътувания извън пределите
на република България. Заявявал е многократно, че желае да смени
фамилното си име, като се представя в обществото с друго фамилно име.
Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице важни причини,
които налагат фамилното име на молителя да бъде променено от О. на И..
Чрез допускане на промяната ще се постигне съответствие между фактическо
и правно положение. По този начин признаят идентичността, която е изградил
със семейството на майка си, от която фамилията произхожда и с което име
очевидно той се идентифицира, както лично, така и желае да бъде
разпознаван в обществото. По този начин би могъл да преустанови всякакви
неудобства, които биха могли да произтекат от разликата между реалността
на тази установена фамилното име, с което е известен в обществото и
фамилното име, признато от българския граждански статут. В тази връзка
трябва да се припомни, че името, като основен елемент на
индивидуализацията на личността в обществото, принадлежи към
сърцевината на съображенията, свързани с правото на зачитане на личния и
семейния живот (Losonci Rose and Rose v. Switzerland, no. 664/06, § 51, 9
ноември 2010 г.). Ето защо при вземане на решение по молбата за промяна на
името в посочения смисъл ще се осигури на интересите на молителя
защитата, изисквана от член 8 от Конвенцията (вж. решение по дело „Кязим
срещу България“ жалба № 39356/17 на ЕСПЧ). Подобна промяна не създава
риск от затрудняване на последваща идентификация на молителя, няма и
основание да се счита, че преследва забранени от закона цели.
Така мотивиран и на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на О. Я. О., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Р. К.“ № 13, вх. Е, ет. 1, ап. 148 от О. на И..
ПРЕПИС от решението да се изпрати служба ГРАО – Столична
община, район „Красна поляна“ за отразяване на промяната.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Бюро съдимост в РС – Бургас
за сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5