№ 13319
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110109523 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН ********** с посочен
адрес: гр. С, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в затвора в гр.
София против П
Ищецът твърди, че ответникът е извършил противоправно деяние по пр.пр.
№2461/2021 на СП. Ищецът твърди, че ответникът с противоправното си деяние – отказ от
образуване на досъдебно производство на прокурор от СП, е нарушил негови права съгласно
чл. 2 МПГПП на ООН, Директива №29/2012 на ЕС, чл. 2,3,4,5 от ДЕС, чл. 18,20,67,82, пар.
2, т. В от ДФЕС и чл. 1, 4, 20, 21, 47, 51, 52, 53, 54 от ХОПЕС. По подадената от ищеца
жалба, СП не е извършила никакви действия и в прекратила преписката.
Твърди се, че е налице нарушение на чл. 12 от ЗСВ и чл. 1, 13 и 14 от НПК, както и чл.
127, ал. 1, 2 и 3 от КРБ. Твърди се, че ответника вреди умишлено и целенасочено на ищеца
чрез бездействието си. Налице са твърдения, че ответника злоупотребява с право, като
последното води до факта, че е налице отказ от правосъдие.
Твърди се, че ответникът е лишил ищеца от правни средства за защита. Прокурора по
цитираната прокурорска преписка е прекратил разследването без мотиви и без да провери
твърдените факти от ищеца.
Твърди се, че в следствие на противоправното деяние ответникът руши достойнството
на ищеца, изтезава го и го подлага на жесток психически и физически тормоз чрез отказ от
правосъдие. Претърпените болки от ищеца се изразяват в безпомощност, страдания,
безнадежност, отчаяние, страх и ужас. В следствие на извършеното противоправно деяние
от ответника, ищецът е развил паник атаки, депресия, отчаяние и се е унищожила вярата му
в правосъдието и държавата.
Ищецът квалифицира допуснатите нарушения като 1). нарушение на правото на достъп
до правосъдие, 2). нарушение на правото на защита и 3). нарушение на принципа на дирене
на обективната истина.
1
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Пда заплати на Е.
Д. М., ЕГН ********** с посочен адрес: гр. С, понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора в гр. София сумата от 23 000 (двадесет и три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправното
деяние, в следствие на което са нарушени законните му права, като също е накърнено
достойнството на ищеца, претърпял е болки и страдания, изразяващи се в безпомощност,
безнадеждност, отчаяние, страх, ужас, психически и физически тормоз в следствие на отказа
на правосъдие, като последния е развил и паник атаки, депресия, отчаяние и е загубил вяра
в правосъдието и държавата, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата
молба пред съда – 23.02.2022г. до окончателно изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди.
Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции на ищеца по
основание и размер.
Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК твърди, че подаденият иск е недопустим,
защото изложените в исковата молба обстоятелства не попадали в хипотеза по ЗОДОВ.
Твърди се, че описаните от ищеца неимуществени вреди са недоказани. Оспорва се и
размера на претенцията на ищеца, като се заявява, че е изключително завишена.
Иска се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция като
недопустима, неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност се прави искане от
ответника, в случай, че съдът приема исковата претенция на ищеца за основателна, то да
присъди обезщетение в по-нисък размер.
В съдебно заседание на 12.10.2023 г., в което е приключено съдебното дирене, ищецът
– редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Ответникът в съдебното заседание, редовно призован, представлява се от прокурор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
От представената по делото пр. пр. № 2461/2021 г. по описа на С се установява, че с
Постановление от 11.01.2022 г. по обединени пр. пр. № 2467/2021 г. и пр. пр. 2461/2021 г. и
двете по описа на СП, е постановен отказ да се образува досъдебно производство, доколкото
от същото лице и за същите факти е подадена предходна жалба и е образувана пр. пр. №
2263/2021 г. по описа на СП, приключила с постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 22.12.2021 г. Постановлението за отказ от образуване на
досъдебно производство по пр. пр. № 2461/2021 г. по описа на СП е потвърдено от
Апелативна С с Постановление от 04.02.2022 г., представено по делото.
От представения по делото амбулаторен журнал, изготвен в затвора в гр. София, се
установява, че ищецът е започнал да посещава специалист – кардиолог на 29.10.2019 г., като
последното посещение на ищеца е било на 25.11.2021 г. Установи се, че ищецът страда от
артериална хипертония, за която в периода 11.01.2022 г. – 21.01.2022 г. е получавал
медикаменти, а именно: Моксотенз и Престариум.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Г. Ц. и М. В.
П..
Свидетелят М. Г. Ц. твърди, че познава ищеца от 20 години. Твърди, че знае да са
подавани няколко на брой жалби в Прокуратурата от ищеца. Твърди, че знае за подадената
жалба срещу магистрати лично от ищеца и от документи. Свидетелят твърди, че ищецът е
отслабнал, спрял да се храни, станал асоциален, спрял да спортува. Свидетелят твърди, че
така изложената промяна в психическото и физическото състояние на ищеца се дължи на
факта, че „никой не му обръща законно внимание“. Свидетелят сочи, че не знае какъв е
2
предметът на жалбата, спомня си, че става въпрос за накърнени права. Не знае дали ищецът
е подавал други жалби. Свидетелят посочва, че не знае дали е обжалван отказът на СП.
Свидетелят твърди, че ищецът ходи на лекар, като посочва, че не знае защо. Свидетелят
посочва, че ищецът „вдига кръвно, има няколко случая за кръвното“, както и че „единият
беше, когато разговаря със социален работник, пак за нещо, че не са му обърнали внимание
и точно тогава стана така, че му прилоша, дойде екип и му измериха кръвното, това е не
зная други случаи“.
Свидетелят М. В. П. твърди, че познава ищеца от 2000 г. от Кремиковци, като двамата
са приятели. Твърди, че пред м. 01.2022 г. е ходил на свиждане на ищеца в затвора в гр.
София и двамата говорили за документи, дела, роднини и близки. Твърди, че знае за делата в
съвкупност, не си спомня всички. Свидетелят твърди, че знае за подадена от ищеца жалба до
С за извършени срещу ищеца престъпления от съдии. Свидетелят сочи, че ищецът бил
разстроен от всички дела и отказите да се образуват. Свидетелят твърди, че ищецът често
вдига кръвно, има депресивни състояния и пие „някакви хапчета“.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на общия исков процес следните искови претенции:
- по иска за сумата от 23 000 лева - представляваща стойност за нанесени
неимуществени вреди на ищеца от ответника - правната квалификация е чл.2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ;
- по иска за лихва за забава върху претенцията за нанесени неимуществени вреди по
чл. 2в ЗОДОВ от момента на подаване на исковата молба пред исковия съд – 02.11.2021г. до
окончателно изплащане на вземането – правната квалификация е чл.2В, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
По допустимостта
На първо място следва да се посочи, че предявеният иск с правно основание чл. 2в
ЗОДОВ е допустим, доколкото е изчерпан предвидения в закона инстанционен контрол. В
настоящето производство съдът не разглежда повторно законосъобразността на действията
или бездействията на прокуратурата, а единствено следва да провери дали има извършено
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат на което
ищецът е претърпял вреди.
По основателността
На първо място, ищецът не успя да докаже в хода на настоящото производство
извършването на противоправно деяние от страна на П Доводите на ищеца, че ответникът е
действал незаконосъобразно, като е отказал да извърши предварителна проверка, възлагайки
разследването на разследващи органи, са неоснователни. Прокурорът има правомощия да
извършва разследването сам, което е израз на принципа dominus litis, като не е длъжен да
извършва проверка, доколкото част от неговата компетентност е именно преценката за
необходимост от извършването на такава проверка. Тази преценка на прокурора относно
това, какви действия ще предприеме по подадените сигнали се извършва по целесъобразност
и подлежи на инстанционен контрол, който да гарантира правата на гражданите. Следва да
се отбележи, че не е от компетентността на съда да проверява актовете на Прокуратурата за
целесъобразност и в този смисъл не може да се произнесе относно мотивите за
постановяване на отказ от образуване на досъдебно производство. Същевременно ищецът е
упражнил правото си на жалба и е извършен инстанционен контрол на съответните
прокурорски постановления, вследствие на който отказът за образуване на досъдебно
производство е потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ, гражданският съд може да извърши проверка
3
дали бездействието на прокуратурата в конкретния казус представлява достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В случая съдът намира, че не
налице нарушение правото на ЕС, доколкото в прокуратурата е действала съобразно
оплакването в жалбата на ищеца и след като е преценено, че от същото лице /ищецът в
настоящото производство/ и за същите факти е подадена предходна жалба, по която е
образувана пр. пр. № 2263/2021 г., приключила с постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство, то не се дължи произнасяне по същество и е постановен отказ да се
образува досъдебно производство по пр. пр. 2461/2021 г.
Наред с горното, в настоящото производство не се установи твърдяното нарушение на
ХОПЕС, доколкото този нормативен акт се прилага съгласно чл. 51 ХОПЕС само в случай,
че държавният орган е прилагал или не Съюзна правна норма, какъвто не е настоящият
случай. Няма нарушение и на ЕКЗПЧОС, тъй като тя е извън приложното поле на чл. 2в
ЗОДОВ, доколкото ЕС все още не се е присъединил към нея и същата не е част от правото
на ЕС. Освен това се прилага субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или
норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
Конвенцията.
На следващо място, ищецът не успя да докаже в условията на пълно и главно
доказване, настъпилите неимуществени вреди до претендирания размер, както и причинно-
следствената връзка между претендираните вреди и твърдяното противоправно поведение
на ответника.
От представения по делото амбулаторен журнал, изготвен в затвора в гр. София, се
установява, че ищецът е започнал да посещава специалист – кардиолог на 29.10.2019 г., като
последното посещение на ищеца е било на 25.11.2021 г. Установи се, че ищецът страда от
артериална хипертония, за която са му предписани лекарства. От представените
доказателства обаче не може да се направи категоричен извод, че заболяването на ищеца е
вследствие бездействията на Прокуратурата, предмет на настоящото производство.
Доколкото се установява, че ищецът е страдал от въпросното заболяване преди образуване
на пр. пр. 2461/2021 г., обединена с пр. пр. 2467/2022 г. по описа на С, както и че
последният преглед при специалист кардиолог е извършен преди подаване на жалбата до С
на 23.12.2021 г., не може да се направи заключение, че настъпилите неимуществени вреди,
които ищецът претендира са причинени именно от оспорваното от същия деяние на
Прокуратурата.
От събраните по делото гласни доказателствени средства също не може да се направи
извод за размера на претърпените вреди, както и че същите са претърпени вследствие на
незаконосъобразни бездействия на Прокуратурата.
Показанията на свидетеля М. Г. Ц. са неясни и противоречиви. Свидетелят твърди, че
ищецът е имал високо кръвно, станал „асоциален“ и „депресиран“, спрял да общува и
отслабнал, без обаче да се конкретизира, вследствие на какво се дължи промяната в
поведението на ищеца. Посочва се от една страна, че са били налице няколко жалби, а то
друга страна свидетелят посочва, че ищецът е претърпял вреди, датиращи от период преди
постановяване на оспорвания отказ. Не се посочва конкретно от кои действия или
бездействия са настъпили вреди, като не се доказва и влошаване на психическото и
физическото състояние на ищеца след подаване на процесните жалби до С. Нещо повече,
откриват се и противоречия в показанията на свидетеля, който твърди от една страна, че
ищецът „вдига кръвно, има няколко случая за кръвното“, а от друга страна твърди, че
„единият беше, когато разговаря със социален работник, пак за нещо, че не са му обърнали
внимание и точно тогава стана така, че му прилоша, дойде екип и му измериха кръвното,
това е не зная други случаи“.
Показанията на свидетеля М. В. П. са общи и неясни. Те не представят конкретика по
отношение на определено противоправно деяние, от което биха възникнали вреди за ищеца.
4
Свидетелят посочва, че ищецът се бил разстроил от няколко на брой дела, както и че същият
пиел „някакви хапчета за сваляне на кръвното“. От така представените показания не може да
се изведе причинно-следствена връзка между оспорваното бездействие и причинените
вреди, нито по отношение на реалния размер на вредите.
Предвид гореизложеното, съдът приема исковата претенция за недоказана и
неоснователна, поради което същата подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ответникът.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на разноски в настоящото
производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан предявения от Е. Д. М., ЕГН
********** с посочен адрес: гр. С, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр. София иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ против П с който се
иска от съда да осъди Пда заплати на Е. Д. М., ЕГН ********** с посочен адрес: гр. С,
понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. София сумата от
23 000 (двадесет и три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи безпомощност, безнадеждност, отчаяние, страх, ужас, психически и
физически тормоз, паник атаки, депресия, отчаяние и загуба на вяра в правосъдието и
държавата, вследствие на допуснато съществено нарушение на правото на ЕС при
постановено от С постановление за прекратяване на обединени пр. пр. № 2467/2021 г. и пр.
пр. № 2461/2021 г. и двете по описа на СП от 11.01.2022 г., без да са изложени мотиви и без
да са извършени никакви действия по разследване, ведно със законната лихва от деня на
подаване на исковата молба пред съда – 23.02.2022 г. до окончателно изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5