РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Златоград, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20225420200016 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е по жалба на Б.М.Ч., ЕГН **********, в качеството на
ЕТ “Б.-Б.Ч.“, ЕИК **** срещу Електронен фиш серия с-я *, № ***, издаден от
ОД на МВР-С., с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на сумата от 50 лева.
В подадената жалба и допълнение към нея се сочи, че електронният
фиш е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В писмено становище депозирано по делото, АНО изразява мнение за
неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че ЕФ е
законосъобразен, като издаден при спазване на всички изисквания на закона.
Обективирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателя.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не
се представлява.
Административнонаказващият орган – редовно призован за датата на
проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 189, ал. 8
1
ЗДвП, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
основателна по следните съображения:
На 22.11.2021 г. в 15,45 ч., в гр. З., община З., обл. С., на ул. „Б.“ №*, с
автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол –
TFR1-М, с радар № 654, при общо въведено ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч., била засечена скорост на движение на МПС -
марка "*.", модел "***“ – полуремарке, с рег. № ***, от 64 км./ч. (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч. или т.нар.
„толеранс“ в полза на водача).
Процесното ППС е регистрирано като собственост на ЕТ “Б.-Б. Ч.“,
ЕИК ***.
Въз основа на тези данни, служител на РУ-З. при ОД МВР-С. е издал
електронен фиш серия К, № **** срещу жалбоподателя Б. М.Ч., за налагане
на глоба в размер на сумата от 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 654 (клип
№ 12374), се установява, че на процесната дата – 22.11.2021 г., в 15:45:42 ч. е
измерена скорост на движение от 67 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния
номер на полуремаркето.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, тип TFR1-М е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г., като видно от
писмо с рег. № ****/12.03.2020 г. на зам.директора на ГД“НП“ при МВР и
съгласно чл. 30, ал. 5 ЗИ, след изтичане на срока на валидност на
одобряването (в случая на 24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип.
Със системата TFR1-М е възможно да бъде извършван контрол на правилата
за движение по пътищата, ако са преминали последваща метрологична
проверка. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните
системи е една година, като мобилната система с № 654 е преминала проверка
на 09.09.2021 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., т.е.
съответства на одобрения тип, видно от Протокол № 4-46-21 от 09.09.2021 г.
От приложената към административнонаказателната преписка снимка
на патрулен автомобил с рег. № *** се установява мястото на разположение
на АТСС.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: Електронен фиш, серия „*“ с № ***;
копие от разпечатка от видеоклип № ***/**** г. на АТСС „TFR1-М“ № *** и
снимка на заснетото ППС в близък план; справка за собственост на
полуремарке с рег. № ***Е; копие от Протокол от използване на АТСС, рег.
№ ***/*** г.; копие от Удостоверение за одобрено средство за измерване №
***/*** г.; копие от Писмо, рег. № ****/**** г. на ГДНП; копие от Протокол
от проверка на АТСС № ****/**** г.; снимка на разположение на патрулен
автомобил АТСС.
2
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви разгледани поотделно
и в своята съвкупност и установяват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
При проверка законосъобразността на процесния ЕФ, съдът като
съобрази събрания по делото доказателствен материал, намира, че
отговорността на жалбоподателя за вмененото му с електронния фиш
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, е ангажирана
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по издаване му.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
заплащане. Образецът на електронен фиш се утвърждава от Министъра на
вътрешните работи.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ, в същия е посочено, че
нарушението е извършено от водач „с МПС **** вид ПОЛУРЕМАРКЕ с
регистрационен номер ****“.
Според легалната дефиниция на т. 11 от ДР на ЗДвП, "Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства, а съгласно т. 18 от ДР на
ЗДвП, "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към
моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното
превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия
товар се носи от моторното превозно средство. Следователно процесното
полуремарке е ППС, но не и МПС, доколкото не е снабдено с двигател за
придвижване, а неговото движение се осъществява, чрез МПС, към което
същото се прикачва. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
диференцираната процедура, предвидена в чл. 189, ал. 4 ЗДвП за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водач на МПС е
неприложима по отношение на ППС-полуремарке. Действително в текста на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП е предвидена забрана за превишение на указаната скорост
по отношение на водачите на всички пътни превозни средства, но особеното
производство по издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен
3
орган и на нарушител, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система е неприложимо спрямо ППС, различно от
МПС.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази от
една страна изрично посоченото от законодателя изискване към
задължителните реквизити на ЕФ, между които регистрационния номер на
моторното превозно средство, който се връчва на собственика или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство. Безспорно субект на
административнонаказателната отговорност е водачът на МПС (законът
въвежда оборима презумпция, че това е собственикът), като несъмнено
водачът на влекач и водачът на прикачено към него полуремарке е едно и
също лице, като в тази хипотеза при различни данни за собствеността на
двете превозни средства ще се достигне до непреодолима колизия относно
субекта на нарушението (в същия смисъл са разсъжденията изложени напр. в
мотивите на Решение № 685 от 29.10.2020 г. на АдмС - П. по к.а.н.д. №
774/2020 г. и др. на същия съд, които се споделят от настоящия съдебен
състав).
Съдът намира, че в случая не е налице законова непълнота, а
целенасочено законодателно решение, което съвпада с целта на закона и
формалната житейска логика. Освен от очевидния извод при прочита на
текста (в случая дори не е необходимо лексикалното тълкуване) уреждащ
процедурата по издаване на ЕФ, в която навсякъде се цитира моторно
превозно средство, същият извод се налага и от систематичното тълкуване,
при съпоставяне на редакцията на разпоредбите, уреждащи другото нарочно
производство по издаване на ЕФ, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, по реда на чл. 189ж, ал. 1 и сл. ЗДвП, за нарушение по чл. 179, ал.
3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП. В цитираната разпоредба изрично се сочи, че електронният фиш
съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона
за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
заплащане. Диференцираното производство по този ред изрично сочи всички
пътни превозни средства, по отношение на които и намира приложение.
Настоящият случай не е такъв, поради което и по изложените по-горе
съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесният ЕФ е
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което
същият следва да бъде отменен само на това основание.
За пълнота следва да бъде посочено, че в ЕФ неправилно е указан, като
собственик на процесното полуремарке Б. М.Ч., доколкото видно от
приложената по делото справка, собствеността принадлежи на ЕТ “Б.-Б.Ч.“,
ЕИК ****. Независимо, че едноличният търговец е физическо лице с
разширена правосубектност, превозното средство е собственост на
търговското предприятие на търговеца, което следва да бъде отразено в
съдържанието на ЕФ – също задължителен реквизит по чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
4
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
400 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС от 02.03.2022 г. на л. 24 от
а.н.д. № 673/2021 г. на РС-С.), която предвид изхода на делото следва да бъде
възложена в тежест на въззиваемия. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адв. хонорара заплатен от жалбоподателя,
който предвид правната и фактическа сложност на делото следва да бъде
намален до предвидения минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – до сумата от 300 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ЗАНН (ред.
ДВ бр. 94 от 2019 г. – производството е започнало по жалба подадена на
22.12.2021 г.), Районен съд- З.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия с-я *, № ***, издаден от ОД на МВР-
С., с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на Б. М. Ч., ЕГН ********** е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № * да заплати на Б.
М.Ч., ЕГН **********, сумата от 300 лв. – разноски за производството - адв.
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – З.: ________В.Д._______________
5