Решение по дело №13596/2018 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.10.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през двехиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                     АНЕТА ИЛЧЕВА   

 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 13596 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. К.Х. срещу решение от 12.03.2018г. по гр. дело № 87113/2017г. СРС, 125 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 54. 39 лв. до размера от 54. 92 лв. Въззивникът – ищец обжалва решението, с доводи за неправилност и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е изчислил, че след извършеното плащане на 20.10.2016г. в размер на сумата 1196. 50 лв., е останала незаплатена главница в размер на 4. 17 лв., тъй като останалата сума за погасяване, изчислена след приспадане на извършеното плащане от общия размер на задължението 1200. 22 лв., е сумата 3. 72 лв. Поради това и дължимата лихва върху останалата незаплатена главница за процесния период е в размер на сумата 0. 67 лв., а не 0. 75 лв., както е приел СРС. По изложението съображения поддържа, че отхвърлителната част на исковата претенция следва да бъде за сумата 54. 39 лв., включваща 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, 3. 72 лв. главница и 0. 67 лв. юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново за уважаване на иска за сумата от още 0. 53 лв. – разликата над 54. 39 лв. до 54. 92 лв., с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не е депозирал писмен отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Решението в частта за отхвърляне на главния иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата 1 196. 50 лв. , както и в частта за уважаване на евентуалния иск за сумата 860. 02 лв. , е влязло в сила, като необжалвано.

По делото е депозирана частна жалба от ищеца В.К.Х. срещу определение от 31.05.2018г. по гр.д. № 87113/2017г. на СРС, 125 състав, в частта,  с която е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски. Жалбоподателят поддържа, че са предявени главен и евентуален иск, които не са самостоятелни и не следва да се присъждат разноски по всеки иск, респ. по отхвърления главен иск не следва да се присъждат разноски в полза на ответника. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата му по чл. 248 ГПК, като разпредели разноските в съотношение на 75 процента за ищеца спрямо 25 процента за ответника.

По делото не е депозиран отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предявени са от В.К.Х. главен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за връщане на недължимо заплатена сума от 1196. 50 лв., доброволно заплатена на 20.10.2016г. на ответника „Т.С.“ ЕАД за погасяване на вземания, присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 65839/2015г. на СРС, евентуално съединен с иск за заплащане на сумата 914. 94 лв., представляваща принудително събрана сума по изп.д. № 20178440400302/2017г. по описа на ЧСИ Якимов.

По отношение на главния иск СРС е приел, че искът е неоснователен, тъй като процесната сума 1196. 50 лв. представлява доброволно заплатен на 20.10.2016г. дълг в общ размер на  1200. 22 лв. към този момент, с включени главница, лихва и разноски, присъдени за исковото производство към този момент.

По отношение на евентуално предявената претенция за връщане на принудително събрана сума от съдебния изпълнител в размер на 914. 94 лв., по делото е безспорно установено, включително и чрез неоспорено заключение на ССчЕ, че към момента на доброволното плащане, общият размер на вземанията на ответника по горецитираното съдебно решение, включително разноски и лихви към датата на доброволно плащане, е в размер общо на 1 200. 22 лв., в която сума са включени присъдени със съдебното решение главница, лихва за забава и разноски за исковото производство, както и допълнително изчислена лихва върху главницата към момента на доброволното плащане в размер на 77. 13 лв. В мотивите на обжалваното решение, които са изцяло правилни и законосъобразни относно приложимата разпоредба на чл. 76, ал. 2 ЗЗД досежно поредността на погасяване на разноски, лихва и главница, е налице допусната техническа грешка, тъй като след приспадане на заплатените разноски по заповедното и исковото производство – съответно сумите 148. 77 лв. и 187. 91 лв., присъдената със съдебното решение лихва от 198. 05 лв., начислената до датата на плащането лихва от 77. 13 лв., останалата непогасена част от главницата е в размер на 3. 72 лв., а не както е приел СРС - в размер на 4. 17 лв.  Следователно и начислената върху непогасената главница от 3. 72 лв. лихва за периода 08.07.2015г.  – 10.04.2015г. е в размер на 0. 67 лв., а не 0. 75 лв. Предвид изложеното, общо основателно удържаната принудително сума е в размер на 4. 39 лв., а не 4. 92 лв., както е прието в обжалваното решение, респ. искът е неоснователен за сумата 54. 39 лв. , от която 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство, чийто размер не е оспорен, и 4. 39 лв. – непогасена главница и лихва. СРС е отхвърлил иска за сумата общо 54. 92 лв., поради допуснатата техническа грешка.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за разликата над 54. 39 лв. до размера на сумата 54. 92 лв. и искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в посочената част – за сумата 0. 53 лв., бъде уважен.

По разноските: В случая съдът намира, че на въззивника – ищец не следва да бъдат присъждани допълнително разноски за всяка инстанция съобразно изхода на спора. Релевираният обжалваем интерес е пренебрежимо нисък като математическа величина и граничи с извод за злоупотреба с процесуални права. При иницииран инстанционен контрол единствено досежно техническа грешка в атакувания съдебен акт в разгледания изключително нисък  размер, при правилни фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният състав намира, че не се налага допълнително присъждане на разноски на въззивника, тъй като в процентно отношение разликата в присъдените от СРС разноски е нищожно малка, като същите изводи важат и за въззивното производство.

По частната жалба: Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за присъждане на разноските съобразно цената на всеки иск поотделно, е неоснователна. СРС е разпределил правилно отговорността за разноски съобразно общата цена на предявените искове и доказаните по делото от ищеца разноски. Доводите в частната жалба, че цената на отхвърления главен иск не следва да се взема предвид при определяне на разноските, са изцяло неоснователни.

Така мотивиран, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение от 12.03.2018г. по гр. дело № 87113/2017г. СРС, 125 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за разликата над сумата 54. 39 лв. до размера на сумата от 54. 92 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на В.К.Х., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, допълнително сумата 0. 53 лв. /над присъдената сума от 860. 02 лв. /, недължимо събрана по изп.д. № 20178440400302 по описа на ЧСИ Якимов.

Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.К.Х. срещу определение от 31.05.2018г. по гр.д. № 87113/2017г. на СРС, 125 състав, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на  основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.  

           

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                       2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ решение от 12.03.2018г. по гр. дело № 87113/2017г. СРС, 125 състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за разликата над сумата 54. 39 лв. до размера на сумата от 54. 92 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.К.Х., на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, допълнително сумата 0. 53 лв. /над присъдената сума от 860. 02 лв. /, недължимо събрана по изп.д. № 20178440400302 по описа на ЧСИ Якимов. Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.К.Х. срещу определение от 31.05.2018г. по гр.д. № 87113/2017г. на СРС, 125 състав, постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.