Решение по дело №1754/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260027                                      12.08.2020 г.                              гр. Бургас

 

                               В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                         V-ти наказателен състав

на седми август                                      през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №1754 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата на Х.З.К. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 20-0769-001074/02.04.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за  извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

С жалбата се моли за отмяна на НП като се счита за неправилно. Алтернативно се моли да се счетат наложените наказания за несправедливи.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Сочат се нови гласни доказателства.

В качеството на свидетели по делото бяха разпитан актосъставителят Е.Д. и и свидетеля-очевидец на нарушенията А.А.

За наказващия орган, редовно уведомен, не се явява представител. Взема се становище писмено. Ангажират се  писмени доказателствени средства и гласни доказателства. Моли за присъждане на ЮК възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 07.03.2020 г., вечерта, около 22,00 часа, свидетелката А.А., работеща като сервитьор в ресторант „З. Р.“ в гр.Б., била на работа. Тъй като в 22,00 часа имала почивка излязла пред ресторанта, находящ се в гр.Б., ул.Ц. С. № ... и запалила цигара. Намирала се на отсрещния на ресторанта тротоар и била сама. Лекият автомобил, собственост на управителката на ресторанта – К. Б., бил паркиран точно срещу нея. Докато пушела забелязала лек автомобил жълт на цвят се опитал да паркира до автомобила на управителката и го ударил отзад. Лекият  автомобил марка Ауди модел А3 с рег. № ..., собственост на К. Б. (управител на ресторант „З. р.“) се заклатил, но не се чул звук от удара. Свидетелят А. не могла да запомни целия регистрационен номер на жълтия автомобил. Запомнила само първите цифри 2 и 1. Веднага А. влязла в ресторанта и съобщила за настъпилото ПТП на управителя К. Б. Последната излязла веднага отвън и се огледала. След малко на място отново се появил жълтият автомобил и тогава Б.  му направила знак да спре, но водачът потеглили в неизвестна посока.  Б.  и свидетелката А. успели да запомнят регистрационния номер на жълтия автомобил и собственикът Б.  се обадила на тел.112. Свидетелката А. и двата пъти видяла, че водач на жълтия автомобил е мъж, а жена седяла на предната седалка до него.

На място пристигнал свидетелят И. Д. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас. От управителя на ресторанта Б.  узнал за случилото се, както и регистрационния номер на автомобила причинил ПТП.

Направил справка чрез дежурния в ОДМВР-Бургас и установил, че автомобилът е собственост на жена. Обадил се на собственичката по телефона и тя отрекла да е карала същата вечер, но поела задължение да съобщи на сина си, който тази вечер ползвал нейния автомобил да се яви на място. След известно време на мястото пред ресторанта „З. р.“ пристигнал жалбоподателят, като с него била и по-възрастна жена, но без автомобила. Жалбоподателят твърдял, че автомобилът тази вечер бил управляван от жена, но свидетелката А. отрекла това. Впоследствие жалбоподателят признал, че е управлявал автомобил марка Шкода модел Флавия с рег. № ... собственост на Ж. В. Обяснил, че живее наблизо и е искал да паркира, но не е намерил място за това. Жалбоподателят отрекъл да  е разбрал за съприкосновението с друг автомобил. 

Свидетелят И. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №627700 (лист 9 от делото) Актосъставителят Д. взел сведения от свидетелката А. (лист 10 от делото) и от К. Б. (лист 10 и 11 от делото). Изготвил и  протокол за ПТП (лист 12 от делото). В акта свидетелят Д. вписал две нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Описанието в акта на мястото на ПТП е в гр.Б., ул.“Ц. С. І“ № ..., а механизмът: “При извършване на маневра на заден ход, удря паркирания зад него лек автомобил марка Ауди модел А3 с рег. № ..., като нанася имуществена щета, допуснал ПТП  с минимални вреди. Напуснал мястото на ПТП  като не останал да установи последиците от него. По-късно установен“. Жалбоподателят подписал акта с възражение, в което твърди, че не е разбрал, че е докоснал друг автомобил, докато се е опитвал да паркира пред дома си. По желание на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетел и лицето, което във въпросната вечер е било пътник в автомобила управляван то него. Свидетелката И. И. живеела на семейни начала със жалбоподателя. Вечерта на 07.03.2020 г. се разхождали със жалбоподателя с автомобил, който бил бивше такси –жълт на цвят. Въпросната вечер обаче автомобилът не работел като такси. Твърди, че водачът К. видял свободно място за паркиране и решил да паркира. Често при паркиране качвал на тротоари гумите и този път усетил, че като че ли стъпва на бордюра и колата останала да стърчи. Водачът отчел, че по този начин не е разумно да оставя автомобила, поради което напуснал мястото. На другия тротоар на ресторанта също имало спрени коли. Обиколил и пак се върнал на същото място за паркиране и пак не успял, поради което паркирали на ул.“Т. К.“, на около 1 км по-надолу, в центъра на Б. Когато паркирал не разбрал, че е ударил друг автомобил.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражения.

Като взел предвид акта и събраните писмени доказателства  административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 20-0769-001074/02.04.2020 г., в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.185 е наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 627700 от 07.03.2020г, Наказателно постановление № 20-0769-001074 от 02.04.2020 г., справка за нарушител/водач, протокол за ПТП  №1739171 от 07.03.2020г, сведения от А.А. и от К. Б. и заповедта на министъра на вътрешните работи.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и А. като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

Не кредитира показания на свидетеля И. И. като ги намира за пристрастни. Въпреки желанието на свидетеля да потвърди защитната теза на жалбоподателя, загатва за някакво препятствие, което било докоснато по време на маневрата за паркиране, но твърди, че е било възможно това да е бордюра на тротоара. Освен това съдът не намира логичност и последователност в показанията на свидетелката. Същата твърди, че с автомобил са били излезли на разходка, поради претърпяна скоро операция. Дълго време не могли да намерят място да паркиране в зоната където живеел жалбоподателят –ул.“Ц. С. І“ № ... Вместо свидетелката да слезе и да се прибере, продължила да пътува в автомобила и на около 1 км – на ул.“Т. К.“ паркирали, слязла и се прибрала заедно със жалбоподателя.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 3 и 5 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на лист 17 и 18 от делото), в срока по чл. 34, ал.  ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото.От формална страна са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

За осъществяването на първото вменено на жалбоподателя нарушение –това по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП участниците в движението не трябва да поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват имуществени вреди. Очевидно, в настоящия казус жалбоподателят в качеството на водач и участник в движението с поведението си е причинил на друг лек автомобил имуществени вреди изразяващи се в охлузване на задна броня. Правилно  и законосъобразно е избрана нарушената правна норма както и правилно е избрана и административнонаказващата разпоредба на чл.185 от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от обективна и от субективна страна административно нарушение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП от жалбоподателя К.. 

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е реализирал ПТП.    

Видно от изложеното по–горе и по мнение на настоящата инстанция на жалбоподателя може да се вмени във вина нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице.     Съгласно правилото на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в пътно транспортно произшествие е длъжен без да създава опасност да спре и да установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила на паркирания зад него лек автомобил са били нанесени материални щети. Тези по щети са описани в изготвения протокол за ПТП.  Водачът К. е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. При тези обстоятелства жалбоподателят е имал възможност да спре и да установи нанесените по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е в неизвестна посока и само случайността, че свидетел-очевидец на ПТП е наблюдавал нарушенията и е запаметил регистрационния номер, е спомогнало да бъде установен нарушителят. За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административнонаказващият орган е съобразил обществената опасност на дееца К. (съгласно справката за нарушител той е със седем нарушения завършили с НП и пет  фиша от 2005 г. до този момент) и е съобразил обществената опасност на деянието и му е наложил наказанията в минималните предвидени в закона размери - 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, които съдът намира да справедливи.

В хода на административнонаказателното производство не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не констатира описаните в жалбата пороци в процеса на констатиране на нарушението и издаването на обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде безусловно потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващият орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 (осемдесет) лева и поради това тези разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя с оглед изхода на делото.

 Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001074/02.04.2020г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,  сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на Х.З.К. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** за  извършени нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.

 ОСЪЖДА Х.З.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     

                                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.