Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На шестнадесети януари Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
5763 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
433а-94/21.10.2019г. на Началник І РУ
ОДМВР Варна, с което на „С." ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на осн. чл.212 от ЗОБВВПИ .
ОСЪЖДА „С."
ЕООД
, ЕИК:**** представлявано от П.В.А., с адрес на
управление:*** да заплати на
ОДМВР – Варна, на осн. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.36 ал.2 от ЗАдвокатурата ,
вр. чл.18 ал.3
от НМРАВ №1/09.07.2004г. направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 300 /
триста/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на пълномощник на управителя на санкционираното
дружество срещу НП на началник на І РУ ОДМВР - Варна, с което е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ.
С жалбата се
формулира искане за отмяна на наказателното постановление.
Сочи се, че в ЗОБВВПИ чл.43 регламентира лицата с които може да се търгува. Т.4
уточнява за неогнестрелните оръжия, като изброява/посочва лицата по чл.54. В чл.54
ал.1 са изброени всички лица, които имат българска адресна регистрация и те са
длъжни в 14-дневен срок след придобиване на неогнестрелно оръжие да уведомят
писмено Началника на РУ на МВР по местоживеене или по адрес на управление. В
ал. 2 се отнася за същите лица, но придобили неогнестрелно оръжие в друга
държава членка, които са длъжни да уведомят писмено в 4-месечен срок Началника
на РУ на МВР по местоживеене или по адрес на управление. В ал. 3 са посочени
физически лица, които внасят и/или изнасят неогнестрелното си оръжие, са длъжни
да го декларират на ГКПП. В ал.4 е вписано, че Началника на съответното РУ
издава удостоверение за уведомлението на лицата по ал.1 и ал.2, тъй като всички
те имат адресна регистрация в РБ, а тези от ал.З нямат.
Ако има ограничения да се
продава само на граждани с постоянен адрес в РБ, в закона би следвало да има
уточнение, че търговците имат право да търгуват с неогнестрелно оръжие с лицата
по чл.54 ал.1.
Тъй като текста е
красноречив в чл.43 т.4 - „лицата по чл.54", се изразява позиция, че няма извършено
нарушение.
На основание на чл.35 ал.5
от ЗОБВВПИ е издадена Наредба на Министъра на вътрешните работи за изискванията
към устройството на обектите и условията за извършване на търговия ( Наредба №
1з-895 от 1 април 2011г.), където в чл. 24 е посочено: „ Продажбата на
неогнестрелно оръжие, боеприпаси за него и пиротехнически изделия се извършва
само на лица, навършили 18 годишна възраст, срещу представяне на документ за
самоличност".
От м.септември 2010 г. дружеството
изпраща в края на всяко тримесечие до ГДНП - служба КОС, справки за движение на
неогнестрелното оръжие. В над 30 изпратени до сега справки винаги са фигурирали
покупките на неогнестрелно оръжие от чужди граждани, които са били между 10 и
над 100 за тримесечие, като никога не е получавано предупреждение или налагане
на санкции за продажба на неогнестрелно оръжие на чужди граждани.
Търговския обект
съществува от 1994 г. Като неведнъж са извършвани проверки от инспектори по
КОС, свързани именно с продажби на неогнестрелно оръжие на чужди граждани.
Оказано е съдействие на
ГКПП - летище „София“ за клиенти на дружеството, които са изоставили закупените
от тях неогнестрелни оръжия на територията на летище София, а през м. октомври
2018г. Е изпращана подробна информация за нуждите на досъдебно производство на
главен разследващ митнически инспектор от ЦМУ.
Всички продажби на
неогнестрелно оръжие са надлежно описани в съответния регистър - с пълните
данни на купувачите, както и за всяко едно от тях има издадени фактури. Не е
нормално в продължение на 25 години да се продава неогнестрелно оръжие на чужденци
и едва сега това да се установи за нарушение.
При съставяне на АУАН са допуснати
нарушения на чл.42 от ЗАНН: чл.42 т.4 - не е описано нарушението какво е и
обстоятелствата, при които е било извършено; чл.42 т.5 - законните разпоредби,
които са нарушени; чл.42 т. 6 - името, възрастта, точният адрес и ЕГН на
нарушителя, т.е. липсва идентификация и оттам липсва нарушител; чл.42 т.10 - липсват иззетите вещи
/неогнестрелно оръжие/" . Нарушенията водят до извод за пълна
незаконосъобразност на издаденият акт.
При издаване на НП нe е описано кой е нарушителя:име, адрес и ЕГН. Липсва описание на нарушението и при какви
обстоятелства е извършено, както и всички доказателства, които го потвърждават;
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.
Тези нарушения правят НП
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.
Неправилно е прието
основанието по чл.53 от ЗАНН, вместо по чл.83 от ЗАНН. Санкцията се налага на
основание чл.83 ал.2 от ЗАНН: „Санкцията по предходната алинея се налага по реда
на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг
ред".
Не е обсъдено как и по
какъв начин е определен размера на имуществената санкция, както и не е
обсъждано въобще възражението по акта, където е направено изявление, че липсва
нарушение.
Формулира се и искане за
присъждане на направените разноски в размер на 440 лева /минималния размер,
съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
В с. з. въззивника поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество моли съда да отмени наказателното
постановление като поддържа и доразвива доводи за отмяната му.
Представител на органа, издал НП оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното постановление.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
През месеците юли и
август служители на І РУ ОДМВР Варна, сред които св.К., извършили проверка в търговски обект - оръжеен магазин „Магнум". стопанисван от „С." ЕООД ЕИК:****
притежаващо разрешения за търговия с оръжие №20150158892/08.01.2016г. издадено
от ГДНП София. Впоследствие от
управителя на обекта – Петранка Абаджиева били изискани и документи.
Въз основа на проверката било
установено, че на 11.07.2019г. „С." ЕООД е продало с фактура №**********/11.07.2019г.
на лицето Nira-Nadra Haba Davidov, ИДН:3-00957917-5, Pas.
32480620, роден на ***г., гражданин на Израел без статут на постоянно
пребиваване на територията на Република България, 12 /дванадесет/ броя
неогнестрелно оръжия, както следва:
1. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42П-17102408 - 1брой
2. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42П-17102413 - 1брой
3. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №C42I1-17102411 - 1брой
4. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42П-17102415 - 1брой
5. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42И-17102417 - 1брой
6. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42П-17122875 - 1брой
7. газ. пист. Carrera
GT-50, кал.9мм., №С42И-17122860 - 1брой
8. газ. пист. Carrera
GT-60, кал.9мм., №С45П-17121146 - 1брой
9. газ. пист. Carrera
GT-60, кал.9мм., №С45П-17121174 - 1брой
10. газ. пист. Carrera GT-60, кал.9мм., №С45П-17121099 - 1брой
11. газ. пист. Ekol Jackal Dual,
кал.9мм., №EJ-18120118 - 1брой
12. възд. пист. Gamo РТ-85, кал.4.5мм.,
№18Н26919 - 1брой.
Прието било, че с
горното дружеството е нарушило чл. 43, т.4 във връзка с чл.54,
ал.1 от ЗОБВВПИ.
На 04.09.2019г. св. К.
съставил
акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно
описал установеното. Деянието било квалифицирано като такова по чл. 43, т.4 във връзка с чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Акта бил
надлежно предявен и връчен на управител на дружеството, който вписал в
съдържанието му липсата на възражения.
В срока за възражения постъпили такива, но били преценени като
неоснователни.
На 21.10.2019г. въз
основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, видно от
съдържанието на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка. На нарушенията
административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл. 43, т.4 във връзка с чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ и на осн. чл.212 от същия закон е наложил
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в минимален
размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните гласни и писмени доказателства- показанията на св. К., констативен протокол рсг.
№433р-21481/07.08.2019г.; Разпореждане на полицейски орган
рег.№433р-21931/12.08.2019г.; Фактура №**********/11.07.2019г.; Книга за приход
и разход на неогнестрелно оръжие; Решение по фирмено дело №1611/1995г. на
ВОС;Справка от търговския регистър за „С."ЕООД;Разрешение за търговия с
оръжие №20150158892/08.01.2016г. издадено от ГДНП София; Трудов договор №01/01.02.1998г. с допълнително споразумение; Справка от сектор
„Миграция" УРИ:365р-42851/19.08.2019г. и др.
За да се произнесе
по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на
атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният
акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДП, като след разследване
на обстоятелствата на извършване на нарушенията е посочил правилна правна
квалификация на извършеното от въззивното дружество. Въз
основа на квалификацията на деянието правилно е била определена и санкционната
норма на чл.212 от ЗОБВВПИ.
Наказанието е било
прецизирано по размер, при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства, в минимално предвиденото в закона и в този смисъл се явява
адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
Сочи се, че в ЗОБВВПИ чл.43 регламентира лицата с които може да се търгува. Т.4
уточнява за неогнестрелните оръжия, като изброява/посочва лицата по чл.54. В чл.54
ал.1 са изброени всички лица, които имат българска адресна регистрация и те са
длъжни в 14-дневен срок след придобиване на неогнестрелно оръжие да уведомят
писмено Началника на РУ на МВР по местоживеене или по адрес на управление. В
ал. 2 се отнася за същите лица, но придобили неогнестрелно оръжие в друга
държава членка, които са длъжни да уведомят писмено в 4-месечен срок Началника
на РУ на МВР по местоживеене или по адрес на управление. В ал. 3 са посочени
физически лица, които внасят и/или изнасят неогнестрелното си оръжие, са длъжни
да го декларират на ГКПП. В ал.4 е вписано, ча
Началника на съответното РУ издава удостоверение за уведомлението на лицата по
ал.1 и ал.2, тъй като всички те имат адресна регистрация в РБ, а тези от ал.З
нямат.
Ако има ограничения да се
продава само на граждани с постоянен адрес в РБ, в закона би следвало да има
уточнение, че търговците имат право да търгуват с неогнестрелно оръжие с лицата
по чл.54 ал.1.
Тъй като текста е
красноречив в чл.43 т.4 - „лицата по чл.54", се изразява позиция, че няма извършено
нарушение.
Съдът не споделя подобна
позиция.
С чл.43 изрично е изброен
кръга от лица, с които лицата, получили разрешение за търговия,
могат да търгуват. Относно неогнестрелните оръжия този законов текст препраща
към лицата по чл.54. Това са : „Български граждани, граждани на
други държави членки, пребиваващи на територията на Република България,
граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република
България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския
закон, лица, създадени със закон или с акт на
Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда
на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.“
Така, по отношение на търговията с
неогнестрелни оръжия изрично е посочено, че такава може да се осъществява по
отношение на граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на
Република България, като изискването за постоянно пребиваване очевидно е
императивно.
Сочи се , че на основание на чл.35 ал.5 от ЗОБВВПИ е издадена Наредба на Министъра на
вътрешните работи за изискванията към устройството на обектите и условията за
извършване на търговия ( Наредба № 1з-895 от 1 април 2011г.), където в чл. 24 е
посочено: „ Продажбата на неогнестрелно оръжие, боеприпаси за него и
пиротехнически изделия се извършва само на лица, навършили 18 годишна възраст,
срещу представяне на документ за самоличност".
Подобно изискване на
Наредбата по никакъв начин не освобождава дружеството от задължението му при
осъществяване на дейността си да спазва изискванията на ЗОБВВПИ.
Сочи се още, че от
м.септември 2010 г. дружеството изпраща в края на всяко тримесечие до ГДНП -
служба КОС, справки за движение на неогнестрелното оръжие. В над 30 изпратени
до сега справки винаги са фигурирали покупките на неогнестрелно оръжие от чужди
граждани, които са били между 10 и над 100 за тримесечие, като никога не е
получавано предупреждение или налагане на санкции за продажба на неогнестрелно
оръжие на чужди граждани.
Търговския обект
съществува от 1994 г. Като неведнъж са извършвани проверки от инспектори по
КОС, свързани именно с продажби на неогнестрелно оръжие на чужди граждани.
На следващо място се
сочи, че е оказано съдействие на ГКПП - летище „София“ за клиенти на
дружеството, които са изоставили закупените от тях неогнестрелни оръжия на
територията на летище София, а през м. октомври 2018г. е изпращана подробна
информация за нуждите на досъдебно производство на главен разследващ митнически
инспектор от ЦМУ.
Всички продажби на
неогнестрелно оръжие са надлежно описани в съответния регистър - с пълните
данни на купувачите, както и за всяко едно от тях има издадени фактури. Не е
нормално в продължение на 25 години да се продава неогнестрелно оръжие на
чужденци и едва сега това да се установи за нарушение.
Горното не сформира извод
за несъставомерност на нарушението, като
обстоятелството, че дружеството е имало неправомерно поведение от м. 09.2010г.
, което не е било санкционирано остава без значение за отговорността му в
настоящия казус. Соченото би могло единствено да бъде ценено като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Счита се, че при
съставяне на АУАН са допуснати нарушения на чл.42 от ЗАНН: чл.42 т.4 - не е
описано нарушението какво е и обстоятелствата, при които е било извършено; чл.42
т.5 - законните разпоредби, които са нарушени; чл.42 т. 6 - името, възрастта,
точният адрес и ЕГН на нарушителя, т.е. липсва идентификация и оттам липсва
нарушител; чл.42 т.10 - липсват иззетите
вещи /неогнестрелно оръжие/" .
Съдът не споделя тези
доводи, като противно на изразената позиция намира, че съдържанието
на АУАН е достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението
и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. В АУАН е налице конкретика по отношение на лицето , подлежащо на
имуществено санкциониране , като дружеството е с посочени наименование, ЕИК, ,
представляващ и адрес на управление. Доколкото не е извършвано действие по
изземване на вещи, в АУАН няма място съдържание по чл.42 т.10 от ЗАНН.
Изразява се и становище ,
че при издаване на НП нe е описано кой е нарушителя: име,
адрес и ЕГН. Липсва описание на
нарушението и при какви обстоятелства е извършено, както и всички
доказателства, които го потвърждават; законовите разпоредби, които са били
нарушени виновно.
Съдът не споделя и тези
доводи, като противно на изразената позиция намира, че съдържанието
на НП е достатъчно, за да бъде изведено конкретно обвинение като фактически
състав и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. В НП е налице конкретика по отношение на лицето , подлежащо на
имуществено санкциониране , като дружеството е с посочени наименование, ЕИК, ,
представляващ и адрес на управление. Наказващият орган се е произнесъл при събрани доказателства в достатъчен обем
за правилното решаване на административно наказателната преписка, като при
имущественото санкциониране на дружеството е преценил смекчаващите
отговорността обстоятелства и е прецизирал наказанието в минимален размер.
Счита се, че неправилно е
прието основанието по чл.53 от ЗАНН, вместо по чл.83 от ЗАНН. Санкцията се
налага на основание чл.83 ал.2 от ЗАНН: „Санкцията по предходната алинея се
налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е
предвиден друг ред".
Посочването само на
общата разпоредба на чл.53 от ЗАНН не представлява съществено нарушение и не
води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото
волята на наказващия орган по отношение на приложимия нарушен закон, вида и
размера на наказанието е категорично ясна.
Счита се, че не е
обсъдено как и по какъв начин е определен размера на имуществената санкция.
Доколкото административното наказание е било определено
в предвидения от закона минимален размер, както и предвид изрично вписаното ,
че наказващия орган приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
очевидно е било отчетено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
На последно място се
счита, че не е обсъждано въобще възражението по акта, където е направено
изявление, че липсва нарушение.
Съдът , изхождайки от
съдържанието на административнонаказателната
преписка и по – конкретно приложената
докладна относно извършена проверка ппо възражение
№433000-16415/09.09.2019г. и резолюция относно
издаване на НП, не сподели възразеното. Също така, в НП изрично е посочено, че
е проведено разследване по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
След проверка на
издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивното дружество, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
С решението си
съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :