РЕШЕНИЕ
№ 1838
гр. Плевен, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430102261 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр. София, в
която се твърди, че между ищцовото дружество и ответницата Г. Л. И. от ***
в качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за потребителски
кредит № ***/ *** год., по силата на който на ответницата е бил предоставен
кредит в размер на 2 243, 10 лв. Твърди се, че съгласно чл. 7 т. 2.1 от договора
кредиторът е превел средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Твърди се, че
общото крайно задължение по договора е било в размер на 3 212, 14 лв., която
сума е била разсрочена на 24 месечни погасителни вноски, от които 23 вноски
в размер на 133, 84 лв. всяка и последна изравнителна вноска в размер на 133,
82 лв. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по кредита, а
считано от 25. 03. 2022 год. е настъпил и крайният падеж на договора. Твърди
се, че поради неизпълнението на задълженията на ответницата ищецът е
образувал ч. гр. дело № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд, а
1
впоследствие на основа издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № ***/ 20*** год. по описа на
***. Твърди се, че с разпореждане на съда на ищеца е било указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е
било сторено. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
спрямо ответницата, че последната му дължи следните суми:
-сумата от 2 243, 10 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от 969, 04 лв., представляваща договорна лихва за периода от
25. 04. 2020 год. до 25. 03. 2022 год., и
-сумата от 924, 04 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 25. 04. 2020 год. до 07. 04. 2022 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /29. 04. 2022 год./ до окончателното
изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените в хода на
заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките
на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно:
2
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата
не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество процесната сума от 4
136, 18 лв., включваща главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в заповедното производство в размер на 132, 72 лв., както
и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 207,
04 лв., в които е включено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Г. Л. И.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** и ***, сумата от общо 4 136,
18 лв., от които сумата от 2 243, 10 лв. представляваща главница по договор
за потребителски кредит № ***/ *** год., сумата от 969, 04 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 25. 04. 2020 год. до 25. 03.
2022 год., и сумата от 924, 04 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 25. 04. 2020 год. до 07. 04. 2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29. 04. 2022 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Л. И. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
3
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от *** и ***, сумата
от 132, 72 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 207, 04 лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4