№ 1040
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110110889 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****"
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление, гр. ****, бул. "****" №
25, офис сграда ****, ет. 2, офис 4, против ИВ. М. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, кв. ****, ул. **** № 22, вх. Б, ет. 4, ап. 38 иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато
за установено по отношение на ИВ. М. Г., че дължи на „****" ЕАД следните
суми:
- 690,20 лв. /шестстотин и деветдесет лева и 20 стотинки/ - непогасената
главница по Договор за заем ****, сключен на 31.10.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането
- 25,34 лв. /двадесет и пет лева и 34 стотинки/ - договорна лихва по
договора за заем, дължима за периода от 15.03.2020 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 15.05.2020 г. /падеж на последна
погасителна вноска/.
- 167,60 лв. /сто шестдесет и седем лева и 60 стотинки/ - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, дължима за
периода от 15.03.2020 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/до 15.05.2020 г. /падеж на последна вноска по договор
1
за допълнителни услуги/.
- 1,90 лв. /един лева и 90 стотинки/ - лихва за забава по договор за заем,
дължима за периода от 16.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
- 14,66 лв. /четиринадесет лева и 66 стотинки/ - лихва за забава по
договор за допълнителни услуги, дължима за периода от 16.03.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1511/07.05.2021г., по
частно гражданско дело №6364/2021 г. на ВРС.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2019 г. между „****“ АД и ИВ.
М. Г. е сключен договор за заем ****, по силата на който дружеството му е
предоставило заем в размер на 1400,00 лева. Твърди се, че подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума от 1400,00 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи
условия, като съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с
които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят
удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен
европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и
приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан
с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Твърди се, че
съгласно Общите условията, при които е подписан договора,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която е в размер на 169,84 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 261,64 лева, като първата погасителна вноска е платима на
15.12.2019 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по
заема 1 569,84 лева. Твърди се, че въз основа попълнен и подписан от
Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 31.10.2019 г.
между „****" АД и ИВ. М. Г. е сключен Договор за допълнителни услуги към
заем ****, съгласно който „****" АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в
Приложение № 1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при
сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при
подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за
2
допълнителни услуги в размер на 502,80 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 6 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на
83,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 15.12.2019 г.
Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава, както следва: -
по договор за заем: 1,90 лв. за периода от 16.03.2020 г. /датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до
датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. По договор за допълнителни услуги:
14,66 лв. за периода от 16.03.2020 г. /датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на
заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 15.05.2020 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем, а
заемополучателят не е заплатил дължимите суми по паричния заем.
Твърди се, че на 16.01.2015 г. е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между „****"
ООД, ЕИК ****, и „****" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията
на „****" АД срещу ИВ. М. Г., произтичащи от Договор за заем ****,
сключен на 31.10.2019 г., са прехвърлени изцяло, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 10.09.2020
г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.01.2015 г. Твърди се, че в изпълнение на изискванията на закона на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от името на „****“ АД с изх. № УПЦ-П-МКР/9002-
00007797 от 15.09.2020 г. посредством „Български пощи" ЕАД, но писмото се
е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". Твърди се, че съгласно чл.
30 от Общите условията по договора за паричен заем, всички писма, покани,
съобщения или други изявления между страните се считат за узнати от
другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция, посочени
3
от Заемателя при кандидатстване/усвояване на кредита или при последващо
уведомяване от страна на Заемателя за промяна в адреса му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който приема исковете за
неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
цедента и ответника, както и предаване на договорната сума. Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца, както и надлежното
уведомяване на ответника за извършената цесия. Приема, че са налице
неравноправни клаузи в процесния договор.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №6364/2021 г. по описа на ВРС, 49с-в. е видно,
че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение №1511/07.05.2021г. срещу ответника ИВ. М. Г., с която е
разпоредено същата да заплати на „АСВ” ЕАД следните суми: сумата от
690,20 лева /шестстотин и деветдесет лева и двадесет ст./, представляваща
дължима главница по Договор за заем **** и Договор за допълнителни
услуги към заем ****, сключени на 31.10.2019 г. между „****“ АД и
длъжника, прехвърлени от страна на „****“ АД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., в полза на
„****” ООД, ЕИК **** /правоприемник на който е „****та” АД, ЕИК ****/
по силата на Приложение № 01/10.09.2020 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 25,34 лв. /двадесет и пет
лева и тридесет и четири ст./ представляваща договорна лихва по договор за
заем за периода от 15.03.2020 г. до 15.05.2020 г., сумата от 167,60 лв. /сто
шестдесет и седем лева и шестдесет ст./ представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
15.03.2020 г. до 15.05.2021 г., сумата от 1,90 лв. /един лев и деветдесет ст./
представляваща лихва за забава по договор за заем, за периода 16.03.2020 г.
до датата на подаване на заявлението във ВРС – 29.04.2021 г., сумата от 14,66
лв. /четиринадесет лева и шестдесет и шест ст./ представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги, за периода 16.03.2020 г. до датата
4
на подаване на заявлението във ВРС – 29.04.2021 г., ведно със сумата от 25.00
лв./двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00
лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като длъжникът е подал възражение.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит от
31.10.2019г., на ответника е предоставен от страна на „****“ АД, ЕИК ****,
кредит в размер на 1400 лева, при задължение от ответника да върне заетата
му сума на 6 броя месечни погасителни вноски, от които в размер на 261,64
лв. Посочена е дата на първото месечно плащане – 15.12.2019 г. Общата
дължима стойност на плащанията са в размер на 1569,84лева, включващ
годишен фиксиран лихвен процент от 40,47%. Уговореният годишен процент
на разходите е в размер на 48,90%. Договорът е двустранно подписан, като в
текста на договора, абзац 2 е посочено, че с подписване на договора,
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума.
Неразделна част от договора е погасителен план, подписан от
кредитополучателя, в който е отразен размера на погасителната вноска за
всеки месец.
Видно от договор за допълнителни услуги към договора от 31.10.2019г.,
е уговорено предоставяне на допълнителни услуги всяка в размер на 83.80
лева, дължима също на 6 месечни равни вноски, съобразно която
допълнителната услуга „Комфорт“ се изразявала в посещение на адреса,
удобно място на кредитополучателя, безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на длъжника, предоговаряне и разсрочване на задължението.
От Анекс от 21.02.2020г. и Приложение № 1 от 10.09.2020 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015
г. се установява, че „****“ АД, е цедирало вземанията си към ИВ. М. Г. на
„****та“ ООД. Сключеният с ответника договор е включен под № 117 като
детайлно е индивидуализиран с номер и дата на сключване, титуляр, размер
на главницата, общ размер на задълженията по договора и остатък. Видно е
от представения Договор за цесия, че е уговорена и цена на прехвърлянето,
която е била механично заличена.
По делото е представено и пълномощно, по силата на което цедента
изрично е делегирал на цесионера правомощието да предприеме фактически
5
действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията, по сключения договор.
Видно от представеното уведомително писмо, пратката до ответника не
е получена, поради промяна на адреса.
Представено по делото е уведомление за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба, редовно връчена на
ответника на 27.08.2021г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, се установява, че извършените от ответника плащания възлизат на
сумата в общ размер на 1189,50 лева, от които са погасени главница в размер
на 709,80 лв., 144,50 лв. за договорна лихва, сумата от 335,20 лв. по пакет
услуга „Комфорт“. Съобразно заключението остатъкът от задълженията
възлиза на сумата от 690,20 лв. главница, 25,34 лева договорна лихва за
периода 15.03.2020г. – 15.05.2020г., 167,60 лв. по пакет услуга „Комфорт“ за
периода 15.04.2020г. до 15.05.2020г. Сумата от 55,22 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.03.2020г. до 29.04.2021г.,
както и сумата от 13,41 лв., - обезщетение за забава върху пакет „Комфорт“ за
периода 15.03.2020г. до 29.04.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр.
д. № 6364/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 с-в.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът
да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
6
за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят;индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
лихвите и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба и наличие на валидно сключен договор за
цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се
установява, че между ищеца в качеството му на цесионер и „****“ АД, ЕИК
****, в качеството му на цедент, е сключен валиден рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1, с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за заем. Така
сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е
достатъчен да породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото
споразумение изисква отделно договаряне на индивидуалния предмет с
подписване на образец по приложение № 1. Именно с последното се
довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
вземания, в който смисъл е страните са уговорили в § 1 „Понятия“, т. 1.1
„Дата на прехвърляне“. В случая фактическия състав по прехвърляне на
вземането е довършен с подписване на Приложение № 1, към която дата
вземанията по заемното правоотношение са били изискуеми /с оглед
уговорения краен срок на заема/. В приложението по ясен и недвусмислен
начин е индивидуализирано вземането, което продавачът е имал към И.Г.,
като заличаване на данните за други прехвърлени вземания, не са от естество
да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се разпореди с
вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата
власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно
физическо лице и изричното потвърждение на цесията. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника
за станалото прехвърляне на вземането.
В настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото
7
производство, доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното
уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът Г. е
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от
исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено
от съда.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства се
установи, че цедираното вземане, произтича от сключен между ответника и
„****“ АД договор за предоставяне на паричен заем от 31.10.2019г., по силата
на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
заемателя кредит в размер на 1400лева.
Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на
сумата от ответника по делото не е налице спор, а и горното е установено
чрез удостоверяване на този факт от Г. с подписване на договора, на който
страните съобразно предвиденото в него – че с подписване на договора,
потвърждава получаване на сумата, съдът приема, че в тази част договорът
има характер на разписка. Ето защо съдът намира, че за ответника е
възникнало задължение да върне заетата му сума, ведно с уговореното
договорно възнаграждение, на посочените в договора дати.
Съобразно отразената в договора информация относно всяка една от
дължимите суми, както и посочения начин на тяхното връщане, съдът намира,
че погасителният план е инкорпориран в самия договор, поради което същият
е действителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК.
С изтичане на крайния срок на договора цялата непогасена главница е
станала изискуема в пълен размер, на което се позовава и в настоящия случай
ищеца – 15.05.2020г. Изискуема е и договорената възнаградителна лихва.
С оглед естеството на спора – претендират се вземания по договор за
потребителски кредит, при съмнение за наличие на неравноправна клауза в
потребителски договор, която е от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на делото, съдът инцидентно, в мотивите, ad hoc е
длъжен да се произнесе дали спорните клаузи са неравноправни. Тъй като
правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от
императивен порядък, за неравноправността на клаузите съдът следи
служебно и без наведен довод от потребителя.
Съобразно постигнатите с договора за потребителски кредит от
8
31.10.2019 г. уговорки между страните, ответникът е поел задължение да
заплати лихва за ползване на предоставените парични суми, съставляваща
възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 19 от ЗПК в редакцията от 23.07.2014 г. годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. За страните
няма пречка да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за забавено
плащане на парични задължения над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД.
С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва.
В случая, уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите
от 40,47 %, респ. 48,90 %, са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ЗПК и не
надвишават този размер (петкратния размер на законната лихва от 10%). При
потребителски заем за сума от 1400лв., със сравнително кратък срок на
ползване от 6 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на
кредитора в размер от 40,47 % е съизмеримо с разходите, които прави
заемодателят, както и с риска, който носи, както и с размера на очакваната от
сделката печалба.
По изложените съображения основанието за дължимостта на
възнаградителна лихва съдът приема за доказано.
По отношение обаче на претенцията за заплащане на допълнителен
пакет услуги пакет „Комфорт“, съдът намира за нищожна на основание чл.
21, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл.
146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
9
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е регламентирана възможността
за събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора. В регламента на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се съдържа
императивна забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът
намира, че така договорените между страните допълнителни услуги
съставляват точно такива, поради което и подобна уговорка между страните с
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това, с
уговарянето на допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР,
респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 от ЗПК вр. с
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, доколкото възнаграждението е отнапред определено при
липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата
институция.
С оглед изложеното и предявената претенция от 167,60 лв. за заплащане
на възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. Освен това не са ангажирани доказателства за
изпълнението на услугата „Комфорт“ от страна на ищеца, който следва чрез
пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове
възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
Предвид неоснователност на главния иск за заплащане на главницата по
договора за допълнителни услуги, неоснователна се преценява и акцесорната
претенция за заплащане на сумата от 14,66 лв., представляваща лихва за
забава по договора за допълнителни услуги, начислена за периода от
16.03.2020 г. до 29.04.2021 г., включително.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установи, че
ответникът е заплатил сумата в общ размер на 1189,50 лева, от която
кредиторът е отнесъл в счетоводството си за погасяване на задължението по
отделни пера.
10
В контекста на изложеното по-горе съдът намира, че със сумата в общ
размер на 335,20 лева, платена от ответника въз основа на неравноправни
клаузи от договора, съобразно установеното от вещото лице по ССчЕ, следва
да бъде приспадана последователно при спазване на поредността, предвидена
в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД като най-напред бъде извършено
погасяване на вземането за обезщетение за забава върху главницата в
претендирания размер от 1,90 лева за периода 16.03.2020г. до 29.04.2021г.,
както и претендираната договорна лихва, възлизаща на 25,34 лв. за
периода 15.03.2020 г. – 15.05.2020 г., както и за част от претендираната
главница, а именно в размер от 307,96 лева.
По тези съображения съдът намира иска за заплащане на главница за
основателен и доказан в размер от 382,24 лв., представляваща неизплатена
главница по договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му погасяване.
Претенциите за заплащане на обезщетение за забава и договорна лихва,
като погасени от ответника следва да се отхвърлят.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
които съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК и направено от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „****” ЕАД разноски и по исковото производство. Доколкото
обаче ищецът не е представил изискуемия по чл.80 ГПК списък с разноски, в
който да фигурират същите като основание и размер, съдът не следва да се
произнесе по тяхната дължимост.
На ответникът също се следват разноски при отхвърляне на претенции,
съгласно чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, дължими при условията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Доколкото исковата претенция е с цена на от 899,71 лева, а
отхвърлената част е 517,46лв., то следва на адв.Г. да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 172,54 лева за представителството в исковото
производство. По отношение заповедното производство не са отправени
искания за разноски и представени доказателства за извършване на такива.
Воден от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ИВ. М. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, кв. ****, ул. **** № 22, вх. Б, ет. 4, ап. 38,
дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, бул. „****“ № 25, офис – сграда ****, ет. 2, офис 4, следните парични
вземания: сумата от 382,24 лв. (триста осемдесет и два лева и 24
стотинки), представляваща неизплатена главница по договора за заем, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, произтичащи от
Договор за заем ****, сключен на 31.10.2019 г. и договор за допълнителни
услуги към него от същата дата, сключени между длъжника и „****“ АД,
ЕИК ****, които вземания са прехвърлени от „****“ АД, в качеството му на
цедент, на заявителя - цесионер, с Приложение № 01/10.09.2020 г. към Рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., за които суми е
издадена Заповед №1511/07.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 6364/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
49 с-в, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от
382,24 лв., до предявения размер от 690,20лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, гр. **** против
ИВ. М. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. ****, ул. **** № 22, вх.
Б, ет. 4, ап. 38 искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл.
9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер
на 25,34 лв. /двадесет и пет лева и 34 стотинки/, представляваща договорна
лихва по договора за заем, дължима за периода от 15.03.2020 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 15.05.2020 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; сумата от 167,60 лв. /сто шестдесет и седем лева и 60
стотинки/, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, дължима за периода от 15.03.2020 г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/до 15.05.2020 г. /падеж
на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; сумата от 1,90 лв.
/един лева и 90 стотинки/, представляваща лихва за забава по договор за заем,
дължима за периода от 16.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; сумата от 14,66 лв. /четиринадесет лева и 66 стотинки/, представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги, дължима за периода от
16.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, дължими по
Договор за заем ****, сключен на 31.10.2019 г. и договор за допълнителни
услуги към него от същата дата, сключени между длъжника и „****“ АД,
ЕИК ****, които вземания са прехвърлени от „****“ АД, в качеството му на
цедент, на заявителя - цесионер, с Приложение № 01/10.09.2020 г. към Рамков
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., за които суми е
издадена Заповед №1511/07.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 6364/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
49 с-в за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
12
по чл.410 от ГПК №1511/07.05.2021г., за изпълнение на парично задължение
в производството по ч.гр.д. №6364/2021г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. ****, бул. „****“ № 25, офис – сграда ****, ет. 2, офис 4, да заплати на
адвокат П.Г. Г. от АК-Варна, сумата от 172,54 лева, дължими за
процесуалното представителство на ответника, на осн.чл.78, ал.3 ГПК,
вр.чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13