№ 219
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Росица Милчева Г.а-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100600902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано по протест, подаден от
прокурор в РП – Варна, срещу присъда №8/13.05.2021г. постановена по НОХД №287/20г. по
описа на РС- Девня, 3-ти наказателен състав.
С атакуваната присъда КР. ПЛ. П. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 06.10.2018г. в
гр.Суворово, обл.Варна при управление на моторно превозно средство - лек автомобил,
марка „Фолксваген Голф“, с рег.№****** нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата – чл.21 от ЗДвП, “При избиране на скорост на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скорост в км/ч -
50 кв/ч. в населено място“ и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от
едно лице - тежка телесна повреда на Р.И.Г., изразяваща се в загуба на слезка и средна
телесна повреда на Б.Р.Г. изразяваща се в тазово-поясна травма, с костни фрактури, която е
обусловила затруднение на движението на двата долни крайника за период от около 6-8
месеца, като деянието е било извършено при независимо съпричиняване с пострадалия
Б.Р.Г. , който при управление на МПС лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******, без да
притежава необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата – чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка“ и по чл.50, ал.1 от ЗДвП “На кръстовище, на които единият от
1
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство“, като не е спрял на знак Б2 и не пропуснал лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№В***** движещ се по път сигнализиран като път с предимство, и
на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.343, ал.3, буква “а“, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, буква“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда прокурор от РП- Варна в срока по чл. 319,
ал.1 НПК е депозирал протест с искане да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт
и да бъде постановен нов, с който съдът да признае за виновен К.П. по възведеното му от
прокуратурата обвинение.
В допълнението към протеста се навеждат доводи за неправилност на съдебният акт в
частта относно оправдаването на подс. П.. Представителят на държавното обвинение, счита,
че от събраните в производството доказателства категорично се установява, че вината за
настъпилото ПТП има и подс. П., тък като от изразеното становище на вещото лице, в
заключението от изготвената АТЕ, потвърдено и в съдебно заседание, безспорно е
установено и доказано, че към момента в който подс. П. е възприел опасността и задействал
спирачната система на автомобила, той се е движел с 80,88 км/ч. и не е могъл да
предотврати сблъсъка между двата автомобила, превишавайки разрешената скорост от 50
км/ч., за движение в населено място, като по този начин е нарушил законовата разпоредба
на чл. 21 от ЗДвП. Намира, че подс. К.П. е извършил престъпление по възведеното му
обвинение, за което в производството по делото са събрани необходимите гласни и писмени
доказателства. Предлага, съдът да наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Отделно от това наказание, намира че са налице основания за налагане на наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“, както и разноските по делото да бъдат
възложени на подсъдимия.
Представителят на ВОП в съдебното заседание не поддържа подадения протест, но не го
оттегля. Счита, че първоинстанционният съд е събрал всички относими и необходими
доказателства за разкриване на обективната истина и въз основа на правилно установена
фактическа обстановка е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Защитата в лицето на адв. Любославов от АК Варна изразява становище за правилност,
законосъобразност и справедливост на първоинстанционната присъда, поради което, моли
да бъде потвърдена. Вторият защитник - адв. Сл. Събев от АК Добрич, счита че
първоинстанционният съд е стигнал до единствения възможен правилен извод, а именно, че
деянието не е противоправно, не е извършено виновно, не съществува причинноследствена
връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици,
поради което пледира съдът да потвърди присъдата на РС –Девня.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в протеста, допълнението към същия и в
2
съдебно заседание доводи и съображения, след цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извършена по реда на чл. 314 от НПК, прие следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустим, а разгледан
по същество, се явява частично основателен, но не и по основанията наведени в него, а по
следните съображения:
Атакуваният съдебен акт е постановен по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия, за
извършено деяние по чл.343, ал.3, буква “а“, пр.1 и пр.2, вр. ал.1, буква“б“, вр.чл.342,
ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с
доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното
съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:
Подс. КР. ПЛ. П. бил правоспособен водач на МПС. Притежавал СУМПС и имал
налагани административни наказания по ЗДвП и ППЗДвП. Управлявал л.а марка
„Фолксваген Голф“ с рег.№****** собственост на баща му – св.Пламен Янев П.. Свидетелят
Б.Р.Г. живеел в гр.Суворово, обл.Варна. Не притежавал СУМПС.
На 06.10.2018г. около 03.00 часа, в гр.Суворово подс.П. управлявал автомобила си по
ул.“Драган Стоянов“. В същото време св. Г. управлявал автомобила си марка „Опел Астра“
по ул.“Панагюрище“. При пресичането на двете улици се образувало кръстовище, като
движещите се по ул.“Драган Стоянов“ били с предимство обозначено със съответния пътен
знак Б3, а движещите се по ул.“Панагюрище“ били без предимство и на кръстовището за тях
бил поставен знак „СТОП“ Б2. Св.Б.Г. не спазил абсолютното задължение да спре и да
осигури предимство и без да намалява скоростта си на движение от около 50 км/ч навлязъл
в кръстовището. В кръстовището, но по ул.“Драган Стоянов“ навлязъл и л.а „Фолксваген
Голф“ управляван от подс.П. със скорост от около 80 км.ч. Подс.П. възприел автомобила
управляван от св.Г., задействал спирачната система на автомобила си, но поради
превишената скорост, с която се движил не успял да спре. Последвал удар между двата
автомобила, като автомобила управляван от подс.П. се ударил челно в лявата странична
част на автомобила управляван от св.Г.. В резултат на настъпилото ПТП пострадали
подс.П., св.Р.И. – пътник в автомобила управляван от св.Г., св.Х.А.Х. – пътник в автомобила
управляван от подс.П. и св.Б.Р.Г..
В хода на разследването били назначени и изготвени СМЕ от чието заключение е
видно, че в резултат на настъпилото ПТП, подс.П. получил средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на капачката на коляното, св.Р.И. – пътник в автомобила
управляван от св.Г. получил тежка телесна повреда изразяваща се в разкъсване на слезката с
последващо оперативно отстраняване, св.Х.А.Х. – пътник в автомобила управляван от
подс.П. получил три леки телесни повреди изразяващи се в контузия на главата, разкъсно-
контузна рана на главата, контузия на гръден кош и контузия на лява ръка, а св.Б.Р.Г.
получил средни телесни повреди изразяващи се в съчетана травма – контузия на главата
3
счупвания на горен и долен клон на лява и дясна срамна кост, счупване на кръстеца,
счупване на ляв страничен израстък на пети поясен прешлен и хематоми в областите около
счупванията. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си, като твърдят,
че описаните телесни увреждания отговарят да са получени по начин, време и място
описани по делото и напълно кореспондират с настъпилото ПТП.
В производството е назначена и изготвена АТЕ. Съгласно заключението към момента
на задействане на спирачната система скоростта на движение на л.а „Фолксваген Голф“
била около 80 км/ч, а към момента на ПТП скоростта на движение на същият л.а била около
50 км/ч. Тъй като по делото липсват данни за задействане на спирачната система на л.а
„Опел Астра“, чрез изчисления вещото лице е достигнало до извода, че този л.а въобще не е
спрял на знака „Стоп“ и скоростта му на движение към момента на удара между двете МПС
била около 53 км/ч. Като причина за настъпване на ПТП вещото лице приема не спирането
на знака „Стоп“ от страна на водача на л.а „Опел Астра“ и невъзможността на водача на л.а
„Фолксваген Голф“ да спре и да предотврати удара. За л.а“Фолксваген Голф“ ударът е челен
в предна част, а за л.а „Опел Астра“ ударът е страничен, в предна странична част.
Заключението от АТЕ сочи, че дори и при движение на л.а „Фолксваген Голф“ със скорост
от 50 км/ч ударът между двата автомобила би бил неизбежен, макар и може би с по-леки
последствия. Според вещото лице независимо от скоростта на движение на л.а „Фолксваген
Голф“ отново би настъпило ПТП, поради скоростта на движение на л.а „Опел Астра“, тъй
като неговият водач не би могъл да спре и да предотврати удара.
Описаната фактическа обстановка ДРС е намерил за установена по несъмнен и
безспорен начин въз основа на показанията на свидетелите и приложените на д.п. писмени
доказателства. Същата не се оспорва от страните по делото Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка РС е приел, че предложената от обвинението правна
конструкция на виновно независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
подс.П. и на св.Г. не намира опора в събраните по делото доказателства. Съдът е приел за
установено по безспорен и категоричен начин каква е ролята на всеки един от участниците в
процесното ПТП. РС-Девня е приел, че въпросното ПТП е настъпило само и единствено
поради действията на св.Б.Г.. Счел, е че дори всеки един от автомобилите, участници в ПТП
да се беше движил със скорост от 50 км/ч ударът между тях е бил неизбежен. Според съда
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача
на л.а „Опел Астра“. Налице е пряка причинно – следствена връзка между неговото виновно
поведение и настъпилото ПТП, т.е ако св.Г. като водач на МПС бе спазил абсолютното си
задължение да спре и да осигури предимство, възведено с поставения на улица
„Панагюрище“ при пресичането и с ул.“Драган Стоянов“ знак Б2 „СТОП“ той щеше да
възприеме л.а“Фолксваген Голф“, да не навлезе в кръстовището и нямаше да последва удар
между двата автомобила.
В мотивите си и поради изложените по-горе съображения районният съд е приел, че
деянието е несъставомерно.Този извод е правилен и ВОС се солидизира с него. Установява
се от заключението на извършената АТЕ от вещото лице инж. Е.К.И., че скоростта на л.а.
4
„Фолксваген Голф“ управляван от подсъдимия, към момента на задействане на спирачната
система е 80,88 км/ч., а към момента на удара е около 50км/ч. Скоростта на л.а. „Опел
Астра“ управляван от пострадалата в момента на удара е била 50 км/ч. Вещото лице
приема, че при движение с тази скорост от 80 км/ч. водача на л.а. „Фолксваген Голф“ не е
имал възможност да предотврати ПТП-то, задействал е спирачната дейност, но удара би
настъпил и при движение с около 50 км/ч., тъй като и л.а. „Опел Астра“ се е движил с
определена скорост.
Както и първоинстанционния съд, така и настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението на тази извършена АТЕ, тъй като изводите на тази експертиза се подкрепят и
допълват от всички други събрани доказателства.
Безспорна е липсата на спирачни следи от л.а. „Опел Астра“ управляван осв. Г., което от
своя страна сочи, че последния не е задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил т.е. не е изпълнил задължението си вменено му в разпоредбите на закона, а е
предприел действия, които не са правилни, а именно навлизане в кръстовище и път с
предимство в резултат на които е настъпило ПТП.
За правилното решаване на делото, преди всичко са от съществено значение действията
на подсъдимия при възникване на опасността от ПТП, като от събраните по делото
доказателства е видно, че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил със скорост
значително по-висока от тази която е разрешена за движение в населено място.
При така възприетата фактическа обстановка и от въззивната инстанция, настоящият
състав на съда счита, че извършеното от подс. П., деяние, не е престъпление, предвидено в
особената част на НК, но съставлява административно нарушение, поради неспазване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което следва да му бъде наложено административно
наказание.
Разпоредбата на чл.301,ал.4 НПК задължава съдът да се произнесе и по въпроса дали
деянието не съставлява административно нарушение, когато същото не е престъпление.
Това е убегнало от вниманието на ДРС поради което и съдебния акт следва да се коригира в
тази насока, чрез неговото изменение.
С оглед правомощията на въззивния съд по чл. 337, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НПК, доколкото е
налице протест на прокурора, намира, че са налице предпоставки за изменение на
първоинстанционната присъда на РС - Девня. Деянието съставлява административно
нарушение, предвидено в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно управлението на лек автомобил
със скорост от 80.88км/ч. в населено място. Според посочената норма при избиране на
скоростта за движение на водачите на ППС е забранено да превишава стойността от 50км/ч.
в населено място
В процеса по индивидуализация на наказанието по санкционната разпоредба на чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, където се предвижда наказание глоба в размер на 100 /сто/лева – при
превишаване на разрешената скорост от 21 до 31 км/ч., съдът взе предвид тежестта
извършеното нарушение - в горната част на диапазона и личността на подсъдимия, който
5
както бе посочено е санкциониран за нарушение на ЗдвП и намира, че деянието не
съставлява маловажен случай. По посочената причина ВОС намери, че на подсъдимия
следва да бъде наложено предвиденото в закона наказание- глоба в размер на 100 лева.
За пълнота на изложението и с оглед направеното от представителя на ВРП искане за
налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС, следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл.182, ал. 1, т.6 от НК, наказанието „лишаване от право да се
управлява МПС“ се налага, само когато превишената скорост е с над 50км/ч. повече от
допустимата за съответното населено или извън населено място. В настоящият казус това
кумулативно предвидено наказание е неприложимо, тъй като разликата в скоростта при
управлението на л.а. от подс. П. е с 30км/ч. повече от допустимо определената.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НПК, Варненски окръжен
съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 8/13.05.2021 г. по НОХД № 287/20 г. на Районен съд гр. Девня, 3-ти
наказателен състав, с която подс. КР. ПЛ. П. е бил признат за НЕВИНЕН в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр. 1 и пр.2, вр. ал.1, б. „б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и
оправдан по това обвинение, КАТО извършеното деяние съставлява административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП му НАЛАГА
наказание "ГЛОБА" в размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6