Присъда по дело №14025/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 234
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110214025
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 234
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
СъдебниИ. П. М.

заседатели:ВЛАДИСЛАВ АНГ. ФИЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.
и прокурора Я. Г. Н.
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110214025 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Т. Т. , роден на *************** българин,
български гражданин, със средно образование, с адрес:
************************** неженен, осъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 25.07.2021 г., за времето от 15:00 часа до 17:15 часа,
в гр.София, ул.”Никола Габровски” пред № 1, протИ.законно е отнел чуждо
моторно превозно средство – мотоциклет марка
„***************************** на стойност 8700,00 лв., от владението на
К. М. М., без негово съгласие с намерение да го ползва - престъпление по чл.
346, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а,
ал.1 НК, му налага наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА и 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ режим, на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА, на основание чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК, от така
наложеното наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което
1
подсъдимият И. Т. Т., с ЕГН ********** е бил задържан по ЗМВР – със
заповед за задържане рег. №225зз-793/04.08.2021 г. за срок до 24 часа.
ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимият И. Т. Т., с ЕГН **********,
приобщените по делото веществени доказателства, както следва: 3 броя
мобилни телефони и 2 бр. СИМ карти, запечатани в полиетиленов плик с
картон серия А 0420758 и СП 103 НЕКД СДВР; текстилно яке и тениска,
запечатани в хартиен плик с картон серия А 0466871 и СП 103 НЕКС-СДВР;
маратонки, запечатани в хартиен плик с картон сер.А 0466870 и СП 103
НЕКС-СДВР.
ДА ОСТАНАТ на съхранение по делото, веществените доказателства,
представляващи магнитни носители – дискове, предадени с протоколи за
доброволно предаване, както и с писма от А1 и Столична община.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимия И. Т. Т., с ЕГН
********** /с посочени по-горе данни за самоличност/ да заплати разноските
по делото за експертизи, направени в досъдебната фаза на процеса, в размер
на 442,36 /четиристотин четиридесет и два лева и 36 ст./ лева , в полза на
Държавния бюджет и по сметка на СДВР.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда №234 от 09.05.2023 г. , постановена по НОХД
№14025/2022 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав
С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу подсъдимият И. Т. Т., с ЕГН **********, за това че на
25.07.2021 г., за времето от 15:00 ч. до 17:15 часа, в *******************
протИ.законно е отнел чуждо моторно превозно средство – мотоциклет марка
„*****************, рама № ****************************на стойност
8700,00 лв. от владението на К. М. М., без негово съгласие с намерение да го
ползва - престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство, в разпоредително заседание, на
основание чл. 76 от НПК е конституиран като частен обвинител пострадалия
от престъплението К. М. М..
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на глава XXVII от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на прокуратурата, в заключителната си пледоария
поддържа, че въз основа на събраните доказателства се налага извод за
доказаност на обвинението, поради което моли за постановяване на присъда,
с която подс. Т. да бъде признат за виновен. Моли да му се наложи наказание
близо до минимума, с оглед на това, че подсъдимият е неосъждан и е признал
вината си. Моли да му се възложат направените по делото разноски. Взема
отношение по веществените доказателства.
Повереникът на частния обвинител моли за постановяване на
осъдителна присъда, като се признаят за установени, обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт.
Частният обвинител К. М. М. се придържа към становището на
повереника си.
Упълномощеният защитник на подс. Т.- адв. Т. счита, че при определяне
на справедлИ.то наказанието следва да се вземат предвид възрастта на
подсъдимия Т., както и неговото имуществено състояние. Посочва, че
подзащитният му е имал желание да възстанови материалните щети, но
финансовото му състояние не му е позволило. Моли да се наложи наказание
около минимума, предвиден в закона за престъплението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на подзащитния му, като счита, че
изпълнението на същото следва да бъде отложено на основание чл. 66 от НК с
изпитателен срок от 3 години.
Подс. Т. поддържа изложеното от защитника си, признава се за
виновен. Същият изказва съжаление за случилото се и го определя като
грешка. В своята последна дума, на основание чл. 297 от НПК, моли за
наказание около минимално предвидения в закона размер.
Подсъдимият Т., по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът
1
с протоколно определение от 09.05.2023 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е
приел направените от същия самопризнания за подкрепящи се от събраните
на досъдебното производство доказателства, поради което е определил, че
при постановяване на присъдата ще бъдат използвани направените
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и без да се анализират събраните
доказателства, от които същите се установяват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за
несъмнено установена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, която изцяло беше призната от подс. Т., а именно:
Подсъдимият И. Т. Т. е роден на *************** българин, български
гражданин, с адрес по лична карта: *****************************и адрес
по местоживеене: ******************************, със средно
образование, неженен, осъждан, работи без трудов договор по негови данни, с
ЕГН **********.
Свидетелят К. М. е собственик на мотоциклет марка
„*****************, рама № ***************************. На 25.07.2021
г. той излязъл от дома си и се придвижил с посочения мотоциклет до плувен
комплекс „*****, находящ се в г****************** Паркирал мотоциклета
пред главния вход на плувния комплекс около 15:00 ч. и влязъл в комплекса.
Двигателят на мотоциклета се задействал без помощта на контактен ключ, а
М. не го заключил с верига. Около 17:15 ч. установил, че мотоциклетът не е
на мястото си и подал сигнал на телефон 112. По случая е образувано
досъдебно производство.
Доколкото мястото, на което е бил паркиран мотоциклетът попада в
обхвана на охранителните камери на ресторант „*****************, в хода
на разследването е приобщен видеозапис от същите.
При прегледа на видеозаписите е установено, че на 25.07.2021 г. в 14:23
ч. астрономическо време, съответстващо на 15:23 ч. лятно часово време, в
близост до паркирания мотоциклет спира лек автомобил марка „Тойота“,
модел **********************, собственост на Й. Т., майка на подсъдимия
И. Т. Т., от който слиза лице от мъжки пол, познато на свидетеля К. И.
/полицай в криминална група, сектор *******.действие на криминалната
престъпност“ – 01 РУ-СДВР/ като И. Т.. Т. приближава до паркирания
мотоциклет „*****************, рама *********************** разглежда
го внимателно, хваща го за дръжките, след което се връща при автомобила и
отпътува. В 15:13 ч. астрономическо време, съответстващо на 16:13 ч. лятно
часово време на 25.07.2021 г. Т. се връща при мотора и отпътува с него.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
като се позовава на направеното самопризнание на подс. Т. по чл. 371, т.2 от
НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства,
събрани в досъдебната фаза - показанията на свидетелите К. М., К. И. И., Й.
И. Т., К. П. А., видео- техническа експертиза (л.42 от ДП), видео-техническа
2
експертиза (л.86-95 от ДП), оценителна експертиза, справка за съдимост
/л.88-89 от делото/, протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, определение
по НЧД №953/98г. по описа на СГС, 10-ти състав, определение
№29/16.03.1999г. на Софийски апелативен съд и други писмени
доказателства.
Съдът намира, че събраните и проверени по надлежния ред
доказателства в хода на досъдебното производство са еднопосочни,
непротИ.речиви, взаимнодопълващи се и подкрепени от направеното по реда
на чл. 373, ал. 2 от НПК самопризнание на обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт от подсъдимия И. Т.. Предвид на това, настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото разглеждането на делото е протекло по реда
на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК, която урежда
диференцирана процедура за разглеждане на делото, то не е необходимо
подробното обсъждане на доказателствата, събрани по същото. Разпоредбата
на чл. 373, ал. 3 от НПК дава възможност на съда при постановяване на
присъдата си да се ползва от събраните на досъдебното производство
доказателства, съпоставени с направеното от подсъдимото лице
самопризнание. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се
налага извършването на доказателствен анализ при провеждането на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Явно е, че законът
е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на
мотивите към присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в
обсъжданата разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото
съдържание за мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер,
разгледани по общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да
посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали ги е приел за такива и да изложи съображения при протИ.речие в
доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За
разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че
в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Това е така, доколкото съдът преди да
пристъпи към разглеждане на делото по тази диференцирана процедура е
направил предварителна преценка на доказателствения материал и достигнал
до извода, че същият подкрепя направеното от подсъдимия самопризнание,
която предварителна преценка е обективирал в определението си по чл.372,
ал.4 НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира от правна страна, че с гореописаното поведение
подсъдимият И. Т. Т. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК, като на 25.07.2021г. за
времето от 15:00 часа до 17:15 часа в гр.
************************протИ.законно отнел чуждо моторно превозно
3
средство- мотоциклет марка „*****************, рама №
************************* на стойност 8700,00 лв., от владението на К. М.
М., без негово съгласие с намерение да го ползва.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние,
датата и мястото на извършването му, индивидуализацията на предмета на
престъплението и причинените вредни последици. Гореизброените
обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело, се
явяват безспорно доказани въз основа на показанията на свидетелите К. М.,
К. И., Й. Т., К. А., както и от протоколите за оглед на веществени
доказателства, експертните заключения, писмените доказателства, които
подкрепят направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание от
подсъдимия.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ с особени
характеристики – моторно превозно средство, което е било отнето от
фактическата власт на свидетеля К. М.. В случая това е мотоциклет марка
„*****************, рама ********************** на стойност 8700,00 лв.,
съгласно заключението на изготвената СОЕ.
Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в
отнемането на процесния предмет от владението на свидетеля М.. За да е
налице отнемане на инкриминираната вещ, то следва деецът да е прекратил
фактическата власт върху нея и да е установил своя фактическа власт, която
да бъде трайна. От събраните по делото доказателства и доказателствени
средства се установява по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимият е отнел моторното превозно средство, като се е отдалечил от
мястото, където се е намирала вещта, заедно с нея и по този начин е
установил своя фактическа власт върху същата. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 346 от НК се реализира чрез действие, като следва
деецът да е установил своя фактическа власт единствено с цел ползване на
инкриминираната вещ. Съдът намира, че доколкото подсъдимият Т. е отнел
моторното превозно средство, но той не е променил отношението си към
вещта в смисъл да започне да я третира като своя собствена – не са събрани
доказателства да е подменил регистрационните табели, да се е разпоредил с
нея и т.н., а единствено е отнел вещта с цел да я използва, то се явява
довършено престъплението по чл. 346 от НК.
Във връзка с последното, съдебният състав приема, че отнемането на
предмета на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК е довършено, доколкото
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици на това престъпление – реализирана е промяна на фактическата
власт върху чужда движима вещ, предмет на посегателство, с намерение
същата да бъде ползвана.
Настоящата съдебна инстанция намира, че авторството на деянието се
доказва безспорно както от събраните по делото гласни доказателствени
източници, така и от писмените такива, а в частност от назначената и
4
изготвена по делото видео-техническа експертиза, от която се прави извода,
че лицето отнело инкриминирания мотоциклет е именно подсъдимият И. Т..
Същото обстоятелство се доказва и от направеното от подсъдимия цялостно
признание в хода на съдебното производство на описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактология.
От субективната страна, съдът намира, че деянието е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е извършил престъпното деяние, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, а във волеви аспект е искал и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от своята неправомерна
дейност. Налице е и специалната цел, която се изисква за съставомерността на
престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК. Същият не е демонстрирал, че третира
вещта като своя, не е действал с присвоително намерение, което именно
отличава деянието му от кражбата и поради това покрива напълно
изискуемите признаци на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК .
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, вр. с чл. 58а
от НК, съдът намира, че наказанието на подсъдимия И. Т. следва да бъде
определено, с оглед на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, а именно, съдът
при постановяване на осъдителна присъда, определя наказанието „лишаване
от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказание "Лишаване от свобода" в относително определен размер от 1 до 8
години.
При индивидуализация на наказателната отговорност и при преценка
на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че
следва да вземе предвид като смекчаващо обстоятелство изказаното
съжаление от подсъдимия, изразено при упражняване на правото му на
последна дума. Като такова обстоятелство съдът не отчете изразеното
желание за възстановяване на имуществените вреди от престъплението,
доколкото това желание не беше обективно материализирано, тъй като до
реално възстановяване на вредите не се стигна.
Съдът не отчете, като смекчаващо вината обстоятелство и
процесуалното признание, направено от подс.Т. по реда на чл.371,т.2 от НПК,
тъй като същото има единствено характер на предпоставка, активираща
приложението на глава 27 НПК /Р-233-2011-III; Р-193-212-II; Р-151-2012-II/,
като същевременно според настоящия съдебен състав това самопризнание, в
настоящия случай не може да се отчете като форма на съдействие при
установяване на обективната истина, спомогнало своевременно и съществено
за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител, още в
хода на досъдебното производство. Това е така, защото видно от
доказателствата по делото, подс. Т. не е давал обяснения в хода на
5
досъдебното производство с характер на самопризнания, които да са
спомогнали своевременно и съществено за разкриване на престъплението, по
смисъла на т.7 от ТР № 1/06.04.2009 г. на ВКС, за да може да се отчете като
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да обоснове
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК само на това основание.
От друга страна липсва нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
вината и отговорността на дееца обстоятелства.
Настоящата съдебна инстанция не намира за смекчаващо
отговорността обстоятелство „чистото съдебно минало на подсъдимия“ и в
този смисъл не се съгласява с изразеното от прокурора и защитника
становище в тази насока, а напротив отчита предходните осъждания на
подсъдимия И. Т. като отегчаващи вината на лицето обстоятелства и
доказващи по- високата обществена опасност на дееца и склонността на
същия към незачитане на установения в страната правов ред, доколкото за
предходните му осъждания не е била настъпила реабилитация, към момента
на извършване на деянието по настоящето дело.
Съдът намира за нужно да посочи, че от събраните по делото
доказателства, и в частност от приложеното по делото определение на
Софийски градски съд по НЧД №953/1998г., по описа на СГС / на л. 70 от
делото/ се установява, че подсъдимият И. Т. е бил осъден от турски
наказателен съд за извършено от него престъпление, като му е било наложено
наказание 8 години и 4 месеца „Лишаване от свобода“. Същото обстоятелство
се потвърждава и от последната, приложена по делото справка за съдимост на
подсъдимото лице /л.88-89 от делото/. Присъдата на турския наказателен съд
е била призната за изпълнение от Софийски градски съд, така че подсъдимият
е следвало да доизтърпи наложеното му наказание от турския наказателен съд
в местата за лишаване от свобода в Република България. При определяне на
наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият, съдът е приспаднал
изтърпяното наказание от 865 дни от подсъдимия в Р. Турция. Определението
на съда е влязло в законна сила на 16.03.1999г. Същият е изтърпял в Р.
България наказание в размер на 2 години и 4 месеца, като на 27.07.2000 г. е
бил условно предсрочно освободен /УПО/, на осн. чл.70 НК, видно от
приложената справка от ГДИН /л.18-19 от делото/. Доколкото съдебният акт,
с който е постановено УПО не е изпратен в бюро „Съдимост“ при СРС и не е
вписан в справката за съдимост на подс. Т., не може да се установи какъв
изпитателен срок му е бил определен, но доколкото същият следва да е в
размер на неизтърпяната част от наказанието, то се налага извод за това, че
изпитателният срок следва да е бил най-малко две години.
Дори и считано от датата на реалното освобождаване от затвора, за
това осъждане реабилитация е била възможна да настъпи най-рано на
27.07.2010 г., на осн. чл.88а, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.3 от НК. От друга
страна, най-ранното деяние /това по НОХД №3238/2013 г. на РС-Варна/,
включено в кумулативната съвкупност, формирана от следващите три
осъждания на лицето – по НОХД № 200/2013 г. на РС-Дупница, по НОХД
6
№3238/2013 г. на РС-Варна и по НОХД №4058/2014 г. на СГС, е извършено
на 05.08.2010 г. и според настоящия съдебен състав към този момент не би
следвало да е настъпила реабилитация за осъждането по дело №953/1998 г.,
доколкото съгл. чл.88а, ал.3 НК, при УПО срокът за реабилитация започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок. Доколкото същият
следва да е бил не по-малко от 2 години в конкретния случай, то към
05.08.2010г. не са били изминали 12 години и съответно не е била настъпила
реабилитация, за това първо по време осъждане /по дело №953/1998 г. на
СГС, със съдебния акт по което е приета за изпълнение присъда на турския
наказателен съд/. Следователно, в случая ще е приложима разпоредбата на
чл.88а, ал.4 НК и лицето ще се счита за реабилитирано след изтичане на
предвидените срокове за реабилитация за всички осъждания. Последното по
време осъждане на лицето е това по НОХД №4058/2014 г. на СГС, деянието
по което е в съвкупност с деянията по НОХД № 200/2013 г. на РС-Дупница и
по НОХД №3238/2013 г. на РС-Варна. Присъдата по НОХД №4058/2014 г. на
СГС е влязла в сила на 25.01.2018 г. и с нея на подс. Т. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ /ЛОС/ за срок от 1 година, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от 3 години. За това осъждане може да настъпи
реабилитация само по чл.88а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, т.е. с
последователно изтичане на определения изпитателен срок /3г./ и срока за
реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 НК /5г./ и предстои да изтече
на 25.01.2026 г. Следователно към датата на настоящето деяние /25.07.2021 г./
не е била настъпила реабилитация за нито едно от осъжданията на лицето.
Това е отрицателна предпоставка и за приложението на разпоредбата
на чл.66, ал.1 от НК, доколкото лицето е осъждано на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, за което към момента на извършване на
деянието от 25.07.2021 г. не е била настъпила реабилитация. С оглед на
което, съдът не приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а постанови
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 4 месеца, при първоначален „общ“ режим, на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
За да определи наказанието в този размер, като отегчаващи
обстоятелства бяха отчетени предходните осъждания на лицето за общо 4
деяния, всяко от които представлява умишлено престъпление от общ
характер, като две от деянията са идентични на разглежданото по настоящето
дело. Освен това, въпреки ефективното изтърпяване на наказания лишаване
от свобода с не малка продължителност е видно, че подсъдимият не се е
поправил и превъзпитал, с оглед на което съдът счете, че наказанието, което
следва да му се наложи следва да е над минималния размер, предвиден в
закона, поради което при предвиден специален минимум от 1 година ЛОС и
максимум от 8 години, счете, че справедлИ.то наказание за постигане на
целите по чл.36 НК не може да е по-малко от 2 години ЛОС. След редукция
на същото с 1/3, на осн. чл.58а, от НК, съдът наложи на подс. Т. наказание
ЛОС в размер на 1 година и 4 месеца.
7
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от така определеното на
подсъдимия наказание бе приспаднато времето, през което същият е бил
задържан по ЗМВР със заповед за задържане рег. №225зз-793/04.08.2021г. за
срок до 24 часа.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест
на подсъдимия И. Т. бяха възложени направените в наказателното
производство разноски в размер на 442,36 лева (четиристотин четиридесет и
два лева и тридесет и шест стотинки) за изготвени на досъдебната фаза
експертизи, които следва да се заплатят по сметка на СДВР.
Съдът се произнесе и по разпореждането с веществените
доказателства, като разпореди оптичните носители на информация да останат
по делото, а вещите, иззети при извършеното претърсване и изземване на
адреса на подсъдимия - да му се върнат, с оглед липсата на основание за
приложение на разпоредбата на чл.53 НК по отношение на тях.
Въз основа на изложените фактически и правни съображения, Софийски
районен съд, НО, 129-ти състав постанови присъда по делото.
Настоящите мотиви към нея са обявени на 23.05.2023 г.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
Съобщи за изтекли лични данни