№
69 13.07.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на осми
юли
2020
година В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
Н. ИВАНОВ
Секретар: М.Коматарова
Прокурор: Е.Гоцев
като разгледа докладваното
от съдия КОНДОВА
ВНОХД
№ 158 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по протест на РС-Елхово и по жалба на гражданския
ищец и частен обвинител Н.Б.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез повереника му
- адвокат от АК-*****, срещу Присъда № 9 от 29.01.2020 г., постановена по НОХД
№ 291/2017 г. по описа на РС - Елхово.
С присъдата, подс.М.С.Г.
с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на
**.**.**** год., в пожъната слънчогледова нива, находяща се в землището на с. ********,
общ.********, обл.*****, чрез прегазване с предна гума на лек автомобил марка „******“
с peг. № * ** ** **, причинил на Н.Б.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на двете кости на подбедрицата на десния крак, довела до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за срок не по-малък от 30 дни,
поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1
от Наказателния кодекс.
С присъдата е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Н.Б.Д. против
подсъдимия М.С.Г. граждански иск за заплащане на сумата от 20837.99 лева, от
която 20000.00 лева представлява претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди и сумата 837.99 лева - представляваща претендирано
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на деянието, вменено на
подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– **.**.**** година до окончателното плащане, както и искането за заплащане на
разноски по делото на основание чл. 189 от НПК.
С присъдата е
постановено изисканата от МБАЛ „**.***********“
АД гр.***** и приложена по делото медицинска документация във връзка с
проведеното лечение на Н. Б.Д.
в Отделение по
травматология и ортопедия през **** г. и през **** г., след влизане в сила на присъдата, да се върне
обратно на МБАЛ „**.***********“ АД гр.*****.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът е постановил разноските по делото
да останат за сметка на Държавата.
Въззивният
протест е бланкетен. С него се претендира отмяна на присъдата и постановяване
на нова такава, с която подс.Г. да бъде признат за виновен в осъществяване на
вмененото му във вина престъпно деяние и да му бъде наложено наказание по вид и
размер, предложени от РП в хода на пренията пред първоинстанционния съд. В протеста
не са изложени каквито и да било аргументи в подкрепа на заявената претенция.
В
подадената жалба и в допълнението към нея се навеждат доводи за необоснованост
и неправилност на присъдата като постановена при допуснати съществени нарушения
на материалния и процесуалния наказателен закон. Претендира се отмяна на
присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.Г. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение с всички законови последици от това.
Претендират се и направените от частния обвинител Н.Д. разноски по делото пред
въззивната инстанция.
В
съдебното заседание пред ОС-Ямбол, представителят на Окръжна прокуратура-Ямбол
поддържа протеста, като се присъединява към съображенията и основанията,
посочени в жалбата на частния обвинител. Претендира за отмяна на присъдата на
РС-Елхово и постановяване на нова такава, с която подс.Г. да бъде признат за
виновен в осъществяване на престъплението по повдигнатото му обвинение.
Повереникът
на частния обвинител Н.Д. - адв.К., поддържа въззивната жалба и допълнението
към нея, като акцентира на твърдението си за допуснати съществени процесуални
нарушения при събиране и оценка на доказателствата по делото, в резултат на
което счита постановената присъда за неправилна и като такава претендира да
бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс.Г. да бъде
признат за виновен по предявеното му обвинение.
Въззиваемият
- подс.М.Г. участва в съдебно заседание лично и с упълномощеният от него
защитник - адв.Б.. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че фактическата
обстановка е правилно изяснена и съдът е дал ясен, обоснован и задълбочен
отговор на всички правно значими въпроси. Излага собствена интерпретация на
доказателствените материали. Акцентира на обстоятелството, че по делото не се е
установило подсъдимият да е причинил телесното увреждане на частния обвинител,
поради което според защитата правилно е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият и
защитника молят присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована, а
протеста и въззивната жалба - оставени без уважение като неоснователни.
Съдът,
след като се запозна с изложеното в протеста и във въззивната жалба и
допълнението към нея, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и
в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира следното:
Протестът
и въззивната жалба са процесуално допустими като подадени от лица, имащи право
и интерес да протестират/обжалват и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК.
Разгледани
по същество се преценят като основателни относно наличието на допуснато от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение.
НОХД
№ 291/2017 г. по описа на Районен съд-Елхово е образувано по внесен обвинителен
акт срещу М.С.Г. за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С оглед предвиденото за инкриминираното престъпление наказание към момента на
разглеждане на делото - до шест години лишаване от свобода, съгласно нормата на
чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК, съдебният състав, разглеждащ делото, се състои от един
съдия и двама съдебни заседатели. В посочения троен състав, след даване ход на
съдебното следствие по НОХД № 291/2017 г., съдът е назначил повторна съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от в.л. Е. Б., а предвид съществено
разминаване между заключенията на двамата експерти по назначените първоначална
/в ДП/ и повторна експертизи - д-р С.С. и д-р Е. Б. относно механизма на
причиняване на увреждането, е назначил и тройна съдебно-медицинска експертиза с
вещи лица д-р Т. Ч., д-р Й. С. и д-р Х. Х.. Поради
оспорване заключението на тримата експерти по тройната съдебно-медицинска
експертиза и направено искане от прокурора и повереника на частния обвинител да
бъде включен и автоексперт за изчерпателност и изясняване механизма на
настъпване на телесното увреждане на Н.Д., районният съд в открито съдебно
заседание на **.**.**** г. е назначил нова комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица д-р Х.Е. – съдебен лекар, д-р В. К. –
лекар-ординатор със специалност Хирургия и П. П. – автоексперт. Поради
постъпила молба от вещото лице д-р В. К., съдът в троен състав в открито
съдебно заседание на **.**.**** г. е освободил д-р К. от изготвянето на
експертизата и е разпоредил на Изпълнителния директор на МБАЛ ******* да посочи
от лекарския състав на болницата специалист по ортопедия и травматология, който
да изпълни експертната задача на мястото на д-р К.. В изпълнение на това
разпореждане на съда, Изпълнителният директор на МБАЛ ******* с писмо от **.**.****
г. е посочил за такъв специалист д-р М. П. П.. Последният обаче не е бил
назначен от състава на съда, разглеждащ делото, за вещо лице по поставената
експертна задача. Единствено с разпореждане на съдията-докладчик от **.**.****
г. - еднолично, без участието на съдебните заседатели е било разпоредено
следното: „Да се призоват трите вещи лица като се уведомят за поставените им
задачи и че следва да представят заключението си в 7-дневен срок преди датата
на с.з....”.
Комплексната
СМАЕ била изготвена от д-р Х. Е., д-р М. П.
и П. П. - автоексперт и в
открито съдебно заседание на **.**.**** г. била приобщена към доказателствата
по делото чрез прочитане на писменото й заключение и разпит на участвалите вещи
лица. При постановяване на присъдата си, районният съд е поставил заключението
на комплексната експертизата в основата на фактическите си съждения относно
броя, вида, характера и механизма на причиненото на пострадалия телесно
увреждане, като именно тя е дала основание на съда при констатирано
противоречие между първоначалната /от ДП/ медицинска експертиза и следващите
назначени повторна и тройна медицински експертизи относно механизма на
причиняване на телесната повреда, съдът да даде вяра именно на заключението на
повторната и тройната съдебно-медицински експертизи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от НПК, актът за назначаване на експертиза
следва да съдържа задължителни реквизити, сред които са задачата на
експертизата, имената на вещите лица и учреждението, в което работят.
Едноличното определяне на въпросите на експертизата или пък вещите лица, които
да я изготвят, единствено от председателя на състава на съда /съдия-докладчик/
води до нарушаване на принципа за неизменност на състава, тъй като двама от
неговите членове не са участвали при назначаването на експертизата с
конкретните вещи лица - поименно и по месторабота.
Принципът
за неизменност на съдебния състав по чл. 258, ал. 1 от НПК изисква делото да се
разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на
съдебното заседание. Изискването за неизменност произтича от принципите за
непосредственост и устност на наказателното производство и в същността си
означава, че съдебният състав, който постановява присъдата, трябва в персонално
идентичен състав да е извършил цялостната дейност по допускане, събиране и
проверка на доказателствения материал в съдебното следствие от стадия на
съдебното заседание. Ако неизменността на състава е нарушена и не всички негови
членове са участвали непосредствено в допускането, събирането и проверката на
доказателствата, съдебният състав, постановил присъдата е незаконен. Посоченият
процесуален порок е съществен по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и то от
категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения, тъй като
допускането им винаги обуславя необходимостта от отмяна на присъдата, без да е
нужно да се изследват неблагоприятни последици за страните от допуснатото
нарушение, както и дали наказателноправното положение на подсъдимия би се
подобрило, ако същото не бе допуснато. Това е така, тъй като установеният
задължителен ред за конституиране на състава на съда е основна гаранция за
справедлив процес, която осигурява както разкриването на обективната истина,
така и укрепването на външната убедителност и доверие в правоздавателната
дейност.
В
случая атакуваната първоинстанционна присъда е постановена от незаконен състав,
тъй като е нарушен принципът за неизменност на състава на съда. С едноличното
приемане от съдията-докладчик на определения от изп.директор на МБАЛ ******* д-р
М. П., за експерт, без участие на съдебните заседатели при определяне на
експертния състав по експертизата, безспорно е нарушена неизменността на
съдебния състав. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е
абсолютно и всякога представлява основание за отмяна на присъдата, като отстраняването
му е възможно единствено чрез повторно разглеждане на делото от законен състав
на първостепенния съд.
При
направения извод за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение
от категорията на абсолютните, настоящата инстанция намира за ненужно да
обсъжда останалите доводи във въззивната жалба и протест.
По
изложените съображения въззивният съд в настоящия съдебен състав счита, че
следва да се отмени проверяваната присъда и делото да се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.335, ал.2, вр.чл.334, т.1 от НПК, Ямболски окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда
№ 9 от 29.01.2020 г., постановена по НОХД № 291/2017 г. по описа на РС - Елхово
и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.