Р Е Ш Е Н И Е
№261780/23.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2883 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Веолия
Енерджи Варна” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес *** срещу Г.С.К., ЕГН ********** ***,
с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 675,74
лева – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 11.2017г.-04.2018г. по партида
№12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.10, вх.4, ап.78, сумата от 119,24 лева – лихва за забава
за периода 01.01.2018г.-05.12.2019г., сумата от 103,47 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 11.2018г.-04.2019г. по партида №12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к.
Възраждане бл.10, вх.4, ап.78, както и сумата от 7,73 лева лихва за забава за периода 01.01.2019г.-05.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата
молба в съда – 28.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ответницата е единствен наследник на С.И.К., б.ж. на гр. Варна,
починал на 23.05.2017г., по отношение на който е открита партида №12121 за имот
намиращ се в гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.10, вх.4, ап.78. Посочва се, че
доставената топлинна енергия на обекта за процесния период не е заплатена.
В срок по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
удостоверение за наследници на С.И.К., б.ж. на гр. Варна, починал на
23.05.2017г., от което се установява, че единствен наследник на последният е
ответницата Г.С.К. – дъщеря.
Представени са извлечения
по сметките за задължения на потребители на топлоенергия към „В.Е.В.“, в които се сочи, че под
партиден №12121 е разкрита партида на потребление с титуляр С.И.К. по отношение
на обект на доставка на топлоенергия в гр. Варна, ж.к. Възраждане, Бл.10, вх.4,
ап.78.
Представен е пусков фиш от
05.01.1996г. за топла вода издаден от „Т.– Варна“, в който се сочи, че за
бл.10, вх.3 и вх.4 е осъществено монтиране на изправни водомер и топломер.
Със свидетелство за
проверка от изготвено от „Е.Т.“ ЕООД от 08.03.2017г. е удостоверена
метрологичната точност на топломер №8219866.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на §
1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./ дава
общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на
потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към
самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и / или за горещо
водоснабдяване – чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ. Съгласно въведеното с нормата не
чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право
на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона
се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела
в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела
в отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а
собственикът остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Това изключение от общия принцип на индивидуално поемане на
облигационни отношения изцяло съответства на специфичния характер на
доставката, чието техническо осъществяване изключва ограничаване на ползите
само в една обособена част от общата сграда / конкретен обект от сградата не
може да се топлоизолира от
останалите /.
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема, че считано от 1996г. обект
представляващ апартамент №78, вх.4, бл.10 в жк.
Възраждане на гр. Варна се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Ищецът е доставчик на топлоенергия на посочения обект на потребление, поради
което за титуляря по партида се поражда задължението за заплащане на
топлоенергията съобразно нормативно приетите цени за съответният период. Не се
спори, че за процесния период, за който съдът е сезиран процесното количество
топлоенергия е доставено на адреса на потребление, поради което следва да бъде
прието, че ищецът е изправна страна по възникналото по повод доставката на
топлоенергия облигационно правоотношение между страните.
Съдът от
представените по делото писмени доказателства приема, че титуляр по партида на
доставка на процесният обект на потребление е наследодателят на ответницата С.К.,
по отношение на който се установи, че е починал преди сезиране на съда с
настоящата исковата молба. Наследник на титуляра по
партида на доставка на ел. енергия е ответницата, в качеството и на низходящ. При
така изложеното и доколкото съдът прие, че ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на тополенергия на адреса на потребление в гр .Варна, титуляр на който е наследодателят на страната,
както и доколкото не е спорно, че той приживе е бил носител на материални права досежно топлоснабдения апартамент, то ответницата в качеството й на
негов единствен наследник отговоря изцяло за задълженията, които за породени за
последният приживе. Не се установява от представеното по делото удостоверение
за наследници други лица имащи качеството на наследници по отношение на
починалият титуляр на доставка, не се установи и отказ от наследство от страна
на ответницата по отношение наследството останало от нейният праводател, което
да обоснове извод за недължимост на вземанията на ищеца.
По изложените съображения
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, като ответницата
бъде осъдена за заплати на ищеца сумата от 675,74 лева –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 11.2017г.-04.2018г. по партида №12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к.
Възраждане бл.10, вх.4, ап.78, сумата от
119,24 лева – лихва за забава за периода 01.01.2018г.-05.12.2019г.,
сумата от 103,47 лева главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 11.2018г.-04.2019г. по партида №12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к.
Възраждане бл.10, вх.4, ап.78, както и сумата от 7,73 лева лихва за забава за периода 01.01.2019г.-05.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата
молба в съда – 28.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
Съдът извърши
служебна справка, като констатира, че ищецът не е заплатил дължимата по делото
държавна такса при образуване на делото в съд, въпреки наличните изявления в
тази насока, които се съдържат в негова молба вх. № 33702/03.06.2020г. При тези
съображения и доколкото предявените искове биват уважени, ответницата се явява
страна, която остава задължена за разноски, поради което следва да бъде осъдена
за заплати сумата 200 лева, дължима по делото държавна такса по сметка на съда,
същата определена в размер от по 50 лева за всеки един от предявените искове,
на осн. чл. 77 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Г.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес *** сумата от 675,74 (шестстотин седемдесет и пет лева и 74 ст.) лева – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 11.2017г.-04.2018г. по партида №12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к.
Възраждане бл.10, вх.4, ап.78, сумата от
119,24 (сто и деветнадесет лева и 24 ст.) лева – лихва за забава за периода
01.01.2018г.-05.12.2019г., сумата от 103,47 (сто и три
лева и 47 ст.) лева главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 11.2018г.-04.2019г. по партида
№12121 за имот намиращ се в гр. Варна, ж.к. Възраждане бл.10, вх.4, ап.78,
както и сумата от 7,73 (седем лева и 73 ст.) лева лихва
за забава за периода 01.01.2019г.-05.12.2019г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в
съда – 28.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда Г.С.К., ЕГН ********** *** да
заплати на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в
размер на 200 (двеста) лева, както и
5 (пет) лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
77 ГПК.
Банкова сметка ***женията си към В.Е.В.” ЕАД: ОББ АД IBAN:***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от съдебния акт пред Варненски окръжен съд.Решението в
частта, с която ответницата бива осъдена за дължимата държавна такса подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: