Р Е Ш Е Н И Е
№ 734 07.06.2019г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХІ-ти наказателен
състав
На 04.06.2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Георги Иванов
Секретар:
Снежана Петрова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Г.Иванов
НАХ дело № 1167 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „КТ Е.“
ЕООД, ЕИК ***** срещу Наказателно постановление № 2923 от
04.12.2018 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по
чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО
му е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 4000 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно, тъй като АНО не е обсъдил
прилагането на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи се моли НП да бъде отменено.
Дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, не изпраща представител.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния
си представител юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Счита, че
случаят не е маловажен, тъй като за процесния период
работниците не са били здравно осигурени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
При
извършена проверка на дружеството-жалбоподател от служители на ТД на НАП -
Бургас се констатирало, че в качеството си на осигурител съгласно чл. 5, ал. 1 КСО жалбоподателят не е заплатил дължимите за месец август 2018 г. здравни
осигуровки за 36 работници общо в размер на 772.67 лева. Осигуровките е
следвало да бъдат заплатени в срок до 25.09.2018 г. Във връзка с установеното нарушение бил
съставен срещу жалбоподателя на 30.10.2018 г. АУАН, а впоследствие на
04.12.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установената
от съда фактическа обстановка.
Жалбоподателят
не оспорва установените от съда факти, посочени по-горе. Изложените в жалбата
възражения се отнасят до правната страна на спора.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление
и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено
са описани в пълна степен в АУАН и в НП. И в двата акта е отразено,
че жалбоподателят в качеството си на осигурител не е изплатил здравни
осигуровки за 36 работника за месец август 2018 г. Непосочването на имената на
конкретните работници, чиито здравни вноски не са били заплатени, не е съществен
пропуск, тъй като за съставомерността на нарушението
е достатъчен фактът на невнасянето, като законът не отдава значение на това
нито колко са работниците, нито кои конкретно поименно са те. Ето защо съдът
намира, че в случая е налице достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
В случая се касае за извършено нарушение
по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО, съгласно които разпоредби здравни осигуровки на работниците се заплащат от
работодателя до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен
трудът. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че за
месец август 2018 г. дружеството-жалбоподател не е изплатило здравни осигуровки
за 36 работника общо в размер на 772.67 лева. Не е спорно по делото, че
жалбоподателят е работодател и осигурител, както и че дължи плащане на здравни
осигуровки на работниците си. Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение,
но излага твърдения в жалбата, че се касае за маловажен случай.
Що
се касае до наведеното възражение за липса на мотиви в НП досежно
неприложението на чл.
28 от ЗАНН то се споделя от съда, доколкото действително мотиви в тази
насока липсват, но това само по себе си не влече отмяна на НП на процес.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен. При
определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда
от фактическата обстановка, при която е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения и
нарушаване правата на осигурените лица, пряко свързано и с попълване на
държавния бюджет. С процесното нарушение се засягат
важни обществени отношения, които уреждат здравното осигуряване на гражданите
на Република България. Неплащането на здравни осигуровки от жалбоподателя е
осуетило възможността на 36 осигурявани лица да ползват здравни услуги, тъй
като при не внасяне на осигуровки, се прекъсват здравно-осигурителните права на
ползващото се лице и същото не може да получи медицинска помощ, нито болничен
лист т.е. препятства се достъпа на работниците до здравните услуги, които могат
да ползват, в случай че са здравно осигурени. Самото нарушение е резултатно,
понеже с извършването му е ощетен бюджетът на здравно-осигурителната каса с
размера на невнесените здравно-осигурителни вноски.Соченото от жалбоподателя
обстоятелство, че е било образувано изпълнително дело за принудително събиране
на дължимите суми и плащания са били извършвани предвид финансовите му
възможности, съдът не го намира за такова, което да налага приложение на чл. 28 ЗАНН. Следователно случаят не е маловажен и правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЗО предвижда за
юридическите лица имуществена санкция в
размер от 4000 лева до 8000 лева. Следва
да се посочи, че с предвидения по закон висок долен праг на наказанието по чл.
104, ал. 1 ЗЗО се цели засилена охрана на осигурителните права на
работниците, тъй като наказанието, освен всичко друго, има и превъзпитателен и
превантивен ефект по отношение на нарушителите. При определяне на санкцията,
наказващият орган е съобразил, че нарушението е извършено за първи път и е
наложил имуществена санкция за извършеното нарушение в минимално предвидения от
закона размер, поради което при доказаната съставомерност
на административното нарушение за съда не съществува възможност за редуцирането му чрез
изменение на наказателното постановление в частта на наложената с него
имуществена санкция.
С оглед изложеното обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2923 от 04.12.2018 г., издадено
от зам. директор на ТД на НАП – Бургас, с което на „КТ Е.“ ЕООД, ЕИК ****, на
основание чл. 104, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване за нарушение по чл.
40, ал. 1, т. 1, б. „в” ЗЗО, вр. чл. 7, ал. 1 КСО му
е наложено наказание „имуществена санкция”
в размер на 4000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.