МОТИВИ към
присъда по НЧХД № 317/2017 г. по описа на РС-Червен бряг:
Производството по делото е образувано по тъжба на Й.П.Й., с ЕГН **********,
подадена със съгласието на родителите й П.Й.Ц. и К.М.Ц. против подсъдимия Н.Н.К., с ЕГН **********, българин, български
гражданин, ******, затова че, на ***в ***й причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по долните крайници и оток на дясната подбедрица,
или ***неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 НК.
На основание чл. 84 от НПК в производството по
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск черпещ своето правно основание
в чл.52 и чл.86 от ЗЗД против подсъдимия за заплащане на сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинените на тъжителката от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на деянието – 08.08.2015 г., до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание
тъжителката Й.П.Й., редовно призована не се явява, представлява се от родителя
и законен представител П.Й.Ц. ***. Представителите на тъжителката молят съда да
признае подсъдимия за виновен, както и да уважи гражданския иск в пълен размер,
като основателен и доказан.
Подсъдимият Н.Н.К.,
редовно призован, се явява лично и с адвокати Ц.А. и Л.Г. ***. Подсъдимият и пълномощниците
му молят съда да го признае за невиновен, както и да отхвърли предявения граждански
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди всички събрани
по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
На ***. В ловната
дружинка на селото се включвали А.Е.А., Х.Н.Х.., ***/***Н.К. В /***който бил
известен в селото с прякора си ***и Н.Н.К.. В края на деня ловната дружинка се
прибрала от лов и решили да посетят центъра на селото, за да пийнат по бира и
отпразнуват началото на ловния сезон.
По същото време и
място ***„Й.“, ***собственост на родителите на тъжителката, на маси пред
заведението се намирали тъжителката и ***й В.Й., заедно с родителите им – П.Й.Ц.
и К.М.Ц. и техния ***
– Й.Ц.Б.. На маса до тях седял и пиел бира св. ***В близост до тяхното
заведение се намирала дискотека, стопанисвана от ***Й.Ц. /леля на тъжителката/.
Поради обстоятелството, че между П.Й.Ц.
и Н.К. В имало дългогодишна вражда, както и обстоятелството, че бащата на
тъжителката бил забранил на последния и работниците му да закупуват алкохол от
неговото заведение, около 08.00 часа Н.К. В и Х.Н.Х.. влезли в дискотеката на Ц.
и поръчали бири за ловджиите. През това време отвън възникнал скандал между ***/**** и П.Й.Ц.. Като чули
разправията Н.К. В, Х.Н.Х.. и И.Й.Ц. излезли и отишли пред ***„Й.“. Н.К.
В и П.Й.Ц. започнали да се обиждат и псуват. В разправията се включил и Й.Ц.Б. /*** на тъжителката/. В
този момент пристигнал с личния си автомобил и подсъдимия, който се присъединил
към баща си за да го подкрепи. Скандалът между двете групи станала ожесточен и
съпроводен с нанасяне на удари. ***ударил няколко пъти В.Й. и я блъснал, след
което взел вила и я насочил към последната. В този момент се намесил А.Е.А. и
взел от ръцете на Н вилата. Междувременно К.Ц. позвънила на тел.*** два пъти,
като помолила за съдействие и изпращане на екип на МВР на място. В 20.11 ч. на
телефон *** се обадила и И.Й.Ц., която заявила, че е станало голям скандал, като
боят е между десет човека, но към момента няма пострадали и не е необходима
линейка. По време на скандала тъжителката Й.Й. взела страната на своя баща и
застанала пред него за да го защити от лицата, които го обиждали и нападали. Тъжителката
застанала в лице срещу Н.Н.К. и всеки от тях опитвал да предпази близкия си
роднина. Бил повикан на място и кмета на селото – И. Й. И. – б.ж. ***който
пристигнал незабавно на мястото заедно с дъщеря си Й. *** Й.а. На място
пристигнали и служителите на МВР-Л.Ц.В. и Я.М.Б., които разговаряли с П.Й.Ц. и Н.К. В, но поради обстоятелството, че
двете лица и в тяхно присъствие са разменяли обидни думи и ругатни, ги
предупредили, че ако не престанат ще бъдат задържани в РУ на МВР-Червен бряг.
Служителите на МВР съставили протоколи за полицейско предупреждение на двамата
и напуснали местопроизшествието. По време на проверката присъстващите лица и
участниците в инцидента не съобщили на служителите на МВР за причинени телесни
увреждания вкл. нанесен побой над някое лице или избити зъби. По време на проверката
тъжителката се намирала в близост до ***си В.Й. във видимо добро здравословно
състояние, спокойна и без видими белези за нанесени и удари и ритници.
На 10.08.2015 г. тъжителката
и ***й били освидетелствани в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ
Плевен бил извършен преглед на Й. П. Й. от ***П.в Катедрата и им били издадени
медицински удостоверения с № 4628/2015 г. /за Й.Й./ и № 4638/2015г. /за В.Й./.
На 14.08.2015 г.
тъжителката била прегледана от ***И.Н.била установена остра стресова реакция на
Й.П.Й. с тревожно депресивен характер и било предписано лечение със зопикон и
оропрекс.
С
тъжба вх.№ 521/03.02.2016 г. било образувано настоящето производство пред
РС-Червен бряг.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички, оценени в
тяхната съвкупност доказателства по делото, а именно писмените доказателства – копие на съдебно медицинско удостоверение амб. № 462/2015
г., копие от материалите по досъдебно производство №Д-324/2015 г. по описа на
РП – Червен бряг; копие на удостоверение изх. №154/ 14.08.2015 г., гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на ***Ц., Л ***, В.Й., Л.В., Я.Б., П.П.
и др., както и заключенията на вещите лица по назначената съдебно техническа и
тройна медицинска експертиза.
За установяване на
обективната истина по делото са приобщени редица писмени доказателства:
Видно от заверено копие на съдебно медицинско
удостоверение амб. № 462/2015 г.,
приложено на л.5 от делото, на 10.08.2015 г. в 14.00 часа в Катедра по
съдебна медицина и деонтология при МУ Плевен бил извършен преглед на Й. П. Й.
от ***П.в Катедрата. Видно от съдебно медицинското удостоверение като
предварителни сведения в документа е посочено следното:„по данни на
прегледаната съобщава, че на 08.08.2015 г. около 20.00 часа била ритана по
краката от трима познати мъже“. Видно от удостоверението при прегледа били
установени следните травматични увреждания: ******* Видно
от съдебно медицинското удостоверение уврежданията са в резултат на действие на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с такива, че могат да бъдат
получени по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения.
Видно от заверено
копие на удостоверение изх. № 154/14.08.2015 г., след преглед в амбулаторията
АСМП по психиатрия-*** И.Н.гр.
***била установена остра стресова реакция на Й.П.Й. с тревожно депресивен
характер и било изписано лечение: зопикон и оропрекс.
Видно от материалите
по досъдебно производство №Д-324/2015 г. по описа на РП ***приложени към писмо
вх .№ 1665/1.04.2016 г. на 3.11.2015 г. с постановление на прокурор при РП ***било
образувано ДП № 324/2015 г. /ЗМ 547/2015 г. на РУ Червен бряг/ срещу неизвестен извършител за
това, че на 08.08.2015 г. в село Сухаче, обл. Плевен причинил средна телесна
повреда на Й.Ц.Б. от с.с. – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК. В
хода на досъдебното производство е приобщена справка с рег. № 374000-5618/16.10.2015
г. за извършена проверка по преписка вх. №374000-4393/2015 г. изготвена от инспектор Ц.П.. Видно от
същата в РУ на МВР ***е постъпила жалба от лицето К.М.Ц. срещу Н.К. В, Н.Н.К. и
***Н и тримата ***, за причиняване на психически и физически тормоз с
евентуални данни за нанасяне на телесна повреда. Видно от изготвената справка
след извършена полицейска проверка по жалбата се установило, че на 08.08.2015 г.
жалбоподателката К.Ц. се намирала в собственото си заведение заедно със
съпругът си П. и двете им *** Й. и В., ***й Й.Ц. и други лица от селото. По
същото време пред заведението спрял микробус на Н.К. В от който слезли
последния, както и синът му Н.Н.К. и ***Н. Тримата слезли от превозното
средство видимо пияни, приближили се до масата, където седели К. и семейството
й, и между двете групи възникнал скандал, в хода на който В. била ударена в
областта на главата от ***Н, а Н.Н. се приближил до масата и ударил Й.Ц. в
областта на главата. Видно от съдържанието на жалбата на К.М.Ц. в същата
/л.81-82 от делото/ не се излагат данни за причинени травматични увреждания на Й.П.Й..
Видно от съдържанието на жалбата К.Ц. посочва обстоятелството, че ***Н хванал за ръката дъщеря й В., ударил я
в областта на главата и я изблъскал в тила, както и че ***Й.“.
Видно от обяснението,
дадено от К.М.Ц., писмено доказателство приложено на л.83 от делото, в същото
не се посочва на Й.П.Й. да са причинени травматични увреждания, както и на нея
да са й нанесени удари. Видно от обяснението на л. 84 на П.Й.Ц. „Й. отнесе
няколко ритника в краката от Н.Н.“.
Видно от обяснението
на Й.П.Й., на л.86 дадено на 21.08.2015 г. пред служител на МВР Ц.П., „Й.
застанала между Н. ***с цел да защити последния, при което подсъдимия започнал
да я бута и рита по краката“.
Видно от заверено
копие на съдебно медицинско удостоверение №463/2015г., издадено на В.П.Й.,
последната посочва, че причинените й травматични увреждания са в резултат на
„нанесен побой от познат мъж“.
Видно от докладна
записка рег.№ 374Р-9565/12.08.2015 г., на л.100 от делото изготвена от ***при
РУ на МВР Червен бряг, на 11.08.2015 г. служителят на МВР бил сигнализиран от
лицето ***като последната в сигнала посочила, че лицето Н.К. В и негови
работници са закупили алкохол и има възможност да започнат саморазправа с нея и
членовете на семейството й, вкл. синът на Верка Боянова – П.Й. Ц..
Видно от материалите
по досъдебното производство изпратени с вх. № 1665/01.04.2016 г.
досъдебното производство е висящо и не е приключило към тази дата.
Видно от справка рег.№
374000-5403/29.09.2016 г. в РУ на МВР ***на 25.04.2016 г. е регистрирано
досъдебно производство № ЗМ №209/24.04.2016 г. по подаден сигнал от П.Й. *** за
палеж на дървен навес на ***„Й.“*** и палеж на два броя лекотоварни автомобили.
В сигнала не се съдържат данни за унищожени, повредени охранителни камери и
записи към тях. В тази насока е и справка на А.Г.от 29.089.2016 г. рег.№ 374000-5402/29.09.2016
г.
Видно от заверено
копие на фактура №5229/27.05.2016 г. с получател *** и доставчик ***на
процесната дата 27.05.2016 г. от *** били закупени 9 броя камери, 1 бр. монитор,
рутери, дискове, рекордени захранващи блокове и др. движими вещи.
Видно от справка изх. №УРИ105830-230/21.09.2016 г. на Дирекция
Национална система ***, районен център Монтана, на 08.08.2015 г. са регистрирани
3 повиквания в базата данни на Национална система *** за настъпил инцидент в ***както
следва: 1/ в 20.01.39 часа от мобилен телефон *** с подаващ сигнала К.Ц..
Инцидентът е предаден на ОДЧ на МВР в 20.03.26 часа и е приет от дежурния в
20.05.58 часа. 2/ 20.08.51 часа от мобилен телефон ***като подаващата сигнал се
е представила като К.Ц.. 3/ в 20.11.02 часа от мобилен телефон ***като
подаващата сигнала се е представила като И.*** Ц.. Към справката е представен
компакт диск съдържащ аудио записи 3 броя и електронни картони.
Видно от уверение
№95/16.02.2016г., издадено от ***подсъдимият
Н.Н.К. е студент редовно дневно обучение, втори курс ***
Видно от справка
рег.№157/30.03.2017г. за съдимост на подсъдимия Н.Н.К., подсъдимият не е осъждан.
В хода
на производството са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели по делото.
Очертават се три групи свидетели- на тъжителката,
на подсъдимия и третата, включваща показанията на свидетелите на МВР, посетили
мястото на инцидента по подаден сигнал на телефон *** и извършили впоследствие
полицейска проверка по случая.
По искане на тъжителя
са разпитани в качеството на свидетели В.И.Х., П.Ц.П., Д.Й.Д., Й.Ц.Б., П.Й.Ц., В.П.Й.,
И.Й.Ц., Л В. ***.
Видно от показанията на свидетеля В.И.Х. , спорът между двете групи на 08.08.2015г. започнал
от подсъдимия и ***Последните първоначално посетили близката дискотека, която
се намирала на разстояние 10 метра от кафенето на П.Ц. като вътре заплашвали с
трошене на вещи. Впоследствие
подсъдимия и ***започнали да се бутат в П.Ц. и ***Й.Б.. Тъжителката помолила да
престанат, но подсъдимия започнал да я удря в тила и я заритал в краката отзад.
Й.П.Й. се намирала „в купа”. Докато била в мелето свидетеля забелязал, че
докато са един срещу друг Н.К. нанесъл
удари на Й.Й. - няколко пъти отзад по главата и отзад по краката, странично, в
резултат на което тя се свлякла на земята.
Видно от показанията на свидетеля, след кратко време последния посочи,
че всъщност подсъдимия е ударил само един път. ******* . Съдът кредитира
частично показанията на свидетеля относно обстоятелството, че на мястото на
конфликта с бус са пристигнали Н. В, Т Н и Х.Х., а впоследствие с автомобил пристигнали подсъдимият и А А.,
както и относно обстоятелството, че първоначално тримата свидетели влезли в
дискотеката, която се намирала в близост до кафенето на П.Ц.. В останалата част
съдът не кредитира показанията на свидетеля поради наличието на трудово правно
връзка между от същите последния работи
при ***то на тъжителката в *** както и поради противоречията в показанията на
свидетеля. Първоначално по време на разпита св. В.Х. заявява пред състава на
съда, че подсъдимият ударил с юмрук по тила тъжителката и няколкократно я ритнал отзад по краката, а впоследствие промени позицията си като
потвърди, че ударът бил само един, но силен, отзад по краката на Й.Й. като
засегнал и двата крака. Ето защо предвид
нелогично и непоследователно излагане на събитията от страна на свидетеля и
предвид наличието на трудово правно зависимост
от ***то на тъжителката, съдът не
възприема показанията му в тази им част като правдиви и достоверни и
съответстващи на обективната действителност по делото.
Видно от показанията на свидетеля П.Ц.П., в хода на разправата между двете семейства и
техните деца, подсъдимият ударил няколко шамара на Й., а след като последната
паднала я ритал по двата крака
многократно. По същото време Т Н отишъл до буса на Н. В и взел вила, с която се
насочил към сестрата на Й.Й., но св. А А. я взел от ръцете му и я захвърлил
настрани. Н ударил ****
на В. Й. в областта на лицето и тила с
юмруци. Видно от показанията му: „****
Съдът кредитира с доверие част от показанията на свидетеля предвид наличието на
трудово правна връзка с бабата на тъжителката-В.Б.която се явява негов
работодател. Съдът приема за достоверни и правдиви показанията на св. П.
относно деянието на Т.Н по отношение на В.Й.. Служебно известно на съда е, че в
РС-***е образувано НЧХД № 33/2016 г., в хода на което Н е признат за виновен в
престъпление по чл. 130, ал.1 НК, с пострадала именно сестрата на Й.Й.. В
останалата част от показанията на свидетеля, съдът не ги кредитира с
доверие и приема същите за пристрастни и
несъответстващи на обективната действителност, тъй като не кореспондират с
останалите доказателства по делото вкл. показанията на другия свидетел на
тъжителката В.Х., който посочва, че ударът бил един, но силен и в двата крака
на Й.Й. и показанията на св.В.Й., която
заявява, че ***й не е падала на земята.
При проведения
допълнителен разпит на свидетеля, последния посочва следното:Н., ***и други
хора бяха с тях – Гълъба, и Х, Д. Н. Тях ги видях, караха се с П. и Й.. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля поради съответствието на показанията на свидетеля с представеното от
тъжителката заверено копие на съдебно медицинско удостоверение амб. №462/2015 г.
Показанията на св .П. са единствените, в които се приобщават гласни
доказателства относно нанасяне на удари между лицата, взели участие в
разправията на въпросната дата, което се подкрепя и от изнъпроцесуалното
признание на тъжителката направено пред медицинско лице преди изготвянето на
удостоверение № 462/2015 г. От гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св.П. и от съдържанието на удостоверение № 462/2015г. се
установява, че между участниците е имало
не само размяна на реплики и обидни думи, но и нанасяне на удари. Без да
посочва кои лица си нанасят удари,
свидетели използва множественото число „те“, което обуславя извод, че повече от
едно лице нанася удари. Инстинктивната реакция на свидетеля да не вземе участие
в разправията е естествена и логична и именно поради това, съдът кредитира с
доверие показанията на свидетеля в частта, в която посочва, че „те се бият“.
Като взе предвид обстоятелството, че свидетеля посочва множество лице, които се
бият, както и термина използван от св. В.Х., че тъжителката се намирала “в
куп“, а св. Л И. – „Й. беше из бъркотията там където се разправяха“, съдът
приема, че показанията на свидетеля следва изцяло да бъдат кредитирани с
доверие относно обстоятелството, че на процесната дата е имало сред участниците
в разпрата и осъществено физическо
въздействието от повече от едно лице.
Видно от показанията на свидетеля Д.Й.Д., подсъдимият бутнал Й.Й. и последната паднала на
земята, след което Н.К. започнал да я рита по краката няколкократно. В
показанията си свидетеля посочва, че св.А А., който бил в компанията на Н.В му
нанесъл побой. Това обстоятелство дискредитира
показанията му като обективни и безпристрастни с оглед на
обстоятелството, че с показанията си
създава възможност да настъпят негативни последици за синът на Н.В, а по
този начин да отмъсти за нанесения побой
от А.. Въпреки обстоятелството, че свидетеля отрича да е бил мотивиран
да свидетелства, мотивът му прозира от репликата **** Ето защо съдът не кредитира с
доверие показанията му като приема, че свидетеля цели компанията на В да бъде санкционирана.ните заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетеля.ата, изхвърли го и му каза да си заминава и той си отиде. ха и той си
за. .
Не могат да се приемат
за достоверни в цялост и показанията на свидетеля Й.Ц.Б. /*** на тъжителката/. Видно от показанията на свидетеля
подсъдимият дръпнал Й., тя паднала на земята и я ритал в краката. ****** опитал да наръга с вила В.Й.,
а Й. **** ***й.“. Предвид
наличието на роднинска връзка с тъжителката и наличието на пряко интерес от
изхода на делото, съдът кредитира с доверие част от показанията на свидетеля в
частта, в която посочва, че лицето Т Н насочил вила към В.Й.. Това
обстоятелство кореспондира с показанията на всички свидетели по делото, а и е
известно от НЧХД № 33/2016 г. Съдът кредитира с доверие и показанията на
свидетеля, че на мястото на инцидента в неговото начало се е намирал и св. М.Р.М.поради
съответствието с показанията на последния. В останалата част от показанията
съдът не кредитира с доверие фактите и обстоятелствата, изложени от свидетеля.
От една страна е налице роднинска връзка с тъжителката,
която поставя под съмнение безпристрастността на свидетеля, а от друга е налице
съществено противоречие с останалите свидетели по делото – т.нар. свидетели на
тъжителката – св. Х., св.Д. и най-вече изложеното от сестрата на пострадалата –
В.Й.. Последната е категорична, че ***й по време на инцидента не е падала на
земята. Ето защо съдът не кредитира като обективни показанията на св. Й.Б. в
частта относно механизма на причиняване на травматичните увреждания на Й.Й..
Видно от показанията
на свидетеля П.Й.Ц. ****
инцидента се случил пред ***„Й.“, чийто собственик е ЕТ „К.Ц.“, представлявано
от съпругата му. В показанията си свидетеля заявява, че инцидента бил записан
от монтираните охранителни камери в заведението, но последните били унищожени в палеж
по-късно, за което бил подаден сигнал в МВР с подробен опис на изгорелите вещи
вкл. камерите. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля, поради
обстоятелството, че е пряко заинтересуван от изхода на делото и поради
противоречието между показанията му и приобщеното по делото писмено
доказателство - справка рег.№ 374000-5403/29.09.2016 г. в РУ на МВР Червен
бряг, от която се установява, че на
25.04.2016 г. е регистрирано досъдебно производство № ЗМ №209/24.04.2016 г. по
подаден сигнал от П.Й. *** за палеж на дървен навес на ***„Й.“*** и палеж на
два броя лекотоварни автомобили, но в
сигнала не се съдържат данни за унищожени, повредени охранителни камери и
записи към тях.
Установява се от
показанията на св. Л В И/братовчедка
на тъжителката/, свидетелката не е видяла подсъдимия да удря тъжителката. От
показанията й се установява още, че на следващия ден с братовчедката си са се
видели, но Й.Й. не е споделила, че е била удряна, както и че има белези от
удари. *******ъпреки
наличието на роднинска връзка с тъжителката, съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката. Л *** и Й.Й. са **** и по делото не са приобщени
доказателства да се намират във влошени междуличностни отношения. Въпреки тези
обстоятелства, свидетелката излага неблагоприятни за Й.Й. факти. Същевременно
показанията на свидетелката кореспондират с тези на св. В. Д, както и с тези на
св. П., Д., Х. и В.Й. в частта относно поведението на св. Т. Н. Показанията на
свидетелката са логични и последователни, възпроизвеждат непосредствено възприети
факти и обстоятелства относно поведението на отделните участници в
конфликта, поради което съдът ги кредитира
изцяло с доверие като обективни, безпристрастни и съответстващи на
действителността.
Видно от показанията
на св. В.П.Й. /***на Й.Й./, в хода
на инцидента между двете групи тъжителката взела участие в опит да спре
разправията. Й.Й. се намирала с лице към Н. К., а подсъдимия я ритнал няколко
пъти. В показанията си свидетелката заявява следното: „******* Въпреки роднинската
връзка с тъжителката, съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която посочва, че ***й не е падала
на земята. В останалата част показанията на свидетелката не кореспондират с
писменото доказателство по делото – заверено копие на съдебно медицинско
удостоверение амб. № 462 /2015 г., както и със заключението на вещите лица по
назначените съдебно медицински експертизи в частта относно местонахождението на
следите от травматичните увреждания, а именно кръвонасядания по вътрешната
повърхност на подбедриците вкл. в горната и средна трети. Ето защо съдът не
възприема показанията на свидетелката относно изложените факти, че
травматичните увреждания на Й.Й. са причинени от Н.К., както и относно
механизма на причиняването им. Съдът кредитира с доверие показанията на В.Й.
единствено в частта относно поведението на Н и относно факта, че тъжителката не
е падала на земята, тъй като последният представлява неизгоден за семейството
факт, свързан с предмета на доказване.
Видно от показанията
на ***Й.Ц. **** последната не е видяла подсъдимия да удря Й., но от
св. П.Ц. на следващия ден разбрала, че „Н. е ритал Й.“, „мисля, че с ритници я
е бил“. Свидетелката забелязала следи по краката на тъжителката – на левия крак
отпред и отзад имаше червено, зачервяването. Съдът кредитира частично
показанията на свидетелката относно поведението на Н *** и обстоятелството, че не е
била непосредствен очевидец на ударите, довели до травматичните увреждания. В
останалата част съдът не възприема показанията на свидетелката за правдиви.
Видно от показанията на следващия ден тъжителката бил с открити крака и това
позволило да забележи зачервяванията. Видно от съдебно медицинско удостоверение
амб. № 462/2015 г. на 10.05.2015 г. Й.Й. била освидетелствана с кръвонасядания
и по двата крака, а такова обстоятелство свидетелката не сочи в съдебно
заседания. Същевременно Ц. признава, че поддържа добри отношения със своя брата
и е научила за извършителя /че е именно подсъдимия/ от него и тъжителката. Ето
защо тази част показанията на свидетелката /относно зачервяванията на следващия
ден/ съдът приема за пристрастни и недостоверни, поради което не ги кредитира с
доверие. В тази си част показанията на свидетелката не кореспондират и с
показанията на нейната дъщеря, която пред състава на съда посочи, че на
следващия ден от инцидента също се е видяла с Й.Й., но последната не е имала
оплаквания и не е коментирала случилото се.
Втората група свидетели,
която се очерта в процеса, включва свидетелите на подсъдимия, а именно А.Е.А., Х.Н.Х..,
М.Р.М.,М.М.М., И. Й. И., Й. *** Й.а, Т Г.Н, Н.К. В.
Видно от показанията
на свидетеля А.Е.А., разпрата на
08.08.2015 г. е била единствено между П.Й.Ц. и Н.К. В, като двамата си
разменяли взаимно обидни думи и ругатни. Свидетеля посочва още, че Й.Й. не е
била бита и се е намирал встрани със ***си. Отделно от мястото на инцидента е
бил и подсъдимия. Видно от показанията на св.А., последния отрича да е взимал
вила от ръцете на св. Т Н. Свидетеля заявява още, че на мястото на инцидента не
са се намирали В.И.Х. и П.Ц.П.. Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля поради противоречието между
показанията му и тези на свидетелите на тъжителката вкл. Л *** и В.Й., от които
се установява, че тъжителката се е опитала да попречи на разправията като е
застанала „в средата на мелето“ /св.В.Х./, а едва след пристигането на място на
служителите на реда е застанала встрани заедно със своята ***В.Й..
Противоречието между показанията на свидетеля и тези на останалите свидетели
относно мястото, на което се е намирала тъжителката по време на деянието, както
и обстоятелството, че св. А. е сочен от по-голяма част от свидетелите като член
на ловната дружинка, в която участва и бащата на подсъдимия и самия Н. К.,
обуславя извод за пристрастност в изложените от последния факти, поради което
съдът не ги възприема с доверие като годно доказателство по делото.
Установява се от
показанията на св. Х.Н.Х.., че
скандала е възникнал между бащата и ***то на тъжителката от една страна и Н.К. *** от друга. Видно от
свидетелските показания на св.Х., в скандала не са взели участие децата на
спорещите, като Й. е седяла на пейка в близост до заведението, а подсъдимият не
е взел участие в разправията. В показанията си свидетеля посочва: *****. ….Никой не го е удрял.
Никакви скандали не е имало с децата….. ****дял В.Й., както тъжителката
да е била бита. Съдът кредитира частично
показанията на св. А. в частта, в която посочва, че е пристигнал около 07.00
часа с буса на Н.К. В и двамата са влезли в заведението на св. Ц. за да си
закупят алкохол, след като преди това през деня са били на откриване на ловния
сезон. В тази си част показанията му кореспондират с тези на св.Ц., поради
което съдът ги кредитира с доверие с
оглед на обстоятелството, че се подкрепят от показанията на свидетел на
тъжителката. Съдът кредитира с доверие и посочено в показанията от свидетеля,
че на мястото са се намирали **** В.Х.
и Д.Д., което се подкрепя и от техните показания, както и относно факта, че Т Н
****
е държал вила в ръцете си. Последното обстоятелство се подкрепя и от
показанията на свидетелите на Й., Ц. и ***.
В останалата част съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля
поради противоречието с останалите гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на ***, Й. и Ц., относно мястото на което се е намирала по време на
инцидента Й.Й.. Последното, както и факта, че е член на ловната дружинка, в
която участва и бащата на подсъдимия и самия Н.К., обуславя извод за липса на
обективност в показанията на Х., поради което съдът не ги кредитира с доверие.
Видно от показанията
на свидетеля ***** последния не е
очевидец на нанесени удари по отношение на Й.Й.. Свидетеля заявява, че разправията
е възникнала между Н.К. В и П.Й.Ц.. Свидетеля
отрича да е бил бутан или удрян, както твърди св. В.Х., но признава, че бирата
му била бутната *****
след което спорещите влезли в заведението, а свидетеля се прибрал в домът си. Свидетеля
е категоричен: „Й. и В. бяха там, те седяха на шосето в близост до нашата маса.
Двете момичета си приказваха.“, както и че ****Н. не съм го видял.„. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетеля, поради обстоятелството, че
последния е станал очевидец на разпрата в нейното начало, както и поради
съответствие с показанията на св. П., Х. и Б. относно обстоятелството намирал
ли се е или не на мястото на инцидента на процесната дата.
Видно от показанията на свидетеля ******
последния се намира във влошени
взаимоотношения с П.Й.Ц., поради което не посещава заведението му. На
процесната дата се е намирал пред кафе аперетива, Н.В отишъл в заведението на Ц. да си вземе бира и
при влизането му в обекта П.Ц. започнал да обижда последния като му отправял
ругатни.В показанията си свидетеля посочва, че ******Той постоянно си стои там.“.
След излизането пред заведението В и П.Ц. се спречкали, а свидетеля побързал да
се прибере в домът си. В показанията си свидетеля е категоричен, че не е видял
децата на спорещите на мястото. Съдът кредитира с доверие част от показанията
на свидетеля, в която посочва, че на мястото се е намирал и свидетеля М.Р.М.,М.М.поради
съответствието с показанията на последния и тези на св. П., Х. и Б. в тази си
част. В останалата част съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля.
Установи се по делото вкл. от показанията на Н.К. В, че последния е влязъл в
заведението на св. Ц., а не в това на св. Б., както и че не е бил сам както
твърди свидетеля М., а е заедно със св. Х.Н.Х... Ето защо и предвид посочените
от свидетеля изключително влошени междуличностни отношения с бащата на
тъжителката /„ от седем години не стъпвам там от тези проблеми, които ми
създадоха“/, съдът не кредитира с доверие тази част от показанията на
свидетеля.
Установява се от
показанията на свидетеля ***/***че
на процесната дата ловната дружина се прибрала
от лов и посетили местното заведение на П.Й.Ц., находящо се на центъра в
селото. При излизането от заведението на Н.К. В, между последния и П.Й.Ц.
възникнали пререкания, но Й.Й. и Н.К. не взели участие в тях. Свидетеля не е
забелязал подсъдимия да удря тъжителката и отрича да е удрял определено лице,
но признава, че се е бил подпрял на
вила. Видно от показанията му освен Ц. и В други лица не са взели участие в
инцидента.Съдът кредитира част от показанията на свидетеля относно лицата,
които се включват в ловната дружинка, както и обстоятелството, че всички са
посетили центъра на селото за да отпразнуват проведения лов на 08.08.2015 г. В
останалата част показанията на свидетеля не кореспондират с станалите гласни
доказателства и служебно известния факт, че по образувано НЧХД № 33/2016 г. по
описа на ЧРС свидетеля е бил признат за виновен в престъпление по чл.130, ал.1 НК с пострадала В.Й., като е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“. Ето защо съдът не възприема
останалата част от показанията му като правдиви и не ги цени като годни
доказателства по делото.
Видно от показанията
на св. Н.К. **** свидетеля е
категоричен, че на процесната дата конфликта е възникнал между него и
бащата на тъжителката, както и че синът
му се е притекъл на помощ, когато в разправията се е включил ***то на Й.Й..
Свидетеля заявява, че подсъдимия не е удрял Й.Й., както и че същата заедно със ***си
са се намирали наблизо. Посочва, че от лице с име Х. научил, че на следващия
ден бащата на тъжителката й нанесъл побой в дискотеката на св.Ц.. Съдът кредитира частично показанията на
свидетеля в частта относно признанието, че е взел участие н конфликта, заедно
свидетелите Й.Ц.Б. и П.Й.Ц.. Този факт се установява и от останалите гласни доказателства ,
съдържащи се в показанията на Л ***, В.Х., П.П., Д.Д., А.А., Хр.Х., М.М. и М.М..
съдът кредитира с доверие и изложения от свидетеля факт, че подсъдимия се е
включил в разправията за да му се притече на помощ, в момента когато към
спорещите се присъединили и св. Й.Ц.Б., той като представлява неизгоден за
подсъдимия факт. В останалата част относно поведението на подсъдимия,
местонахождението на Й. и В. Й. и тяхното физическо и психическо състояние,
съдът не кредитира с доверие предвид обстоятелството, че свидетеля е баща на
подсъдимия и е пряко заинтересуван от изхода на делото.
Видно от показанията
на св. В.И. Д /****в.Л В. ***/, свидетеля
посочва, че на 09.08.2015 г. дъщеря му
се обадила и съобщила, че между синът му и лице с прякор **** саморазправял със синът му,
което наложило последния да живее известно време със своя баща в ***. В
показанията си свидетеля посочва, че не
знае нищо за инцидента на 08.08.2015 г., но бил помолен от Н.К. В да помогне на
сина му. Свидетеля е категоричен, че не поддържа връзка с П.Ц. и не е
разговарял с децата си за Й. и В. Й.
Установява се от
показанията на свидетеля Г.В.
К., че на процесната дата се е намирал в заведението на св.Ц., чул е разправията пред обекта, но не е
очевидец. При излизането си от кафенето не е забелязал кои лица са взели
участие в разправията. Поради липса на роднинска или друга връзка с някоя от
страните по делото, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля,
независимо от обстоятелството, че с показанията не се внасят преки
доказателства, свързани в предмета на доказване по делото.
В хода на
производството са приобщени гласни доказателства чрез разпит на трета група
свидетели – служителите на МВР, които по подаден сигнал на телефон *** са
посетили местопроизшествието и са извършили първоначална полицейска
проверка на случилото се.
Видно от показанията на свидетелят Л.Ц.В., при пристигане на място били установени двете
групи спорещи, които продължили да си отправят обидни думи и реплики, но
свидетелите заявяват следното: „ в наше присъствие никой не е казал, че някой е
бит. Ако са казали да сме викали Бърза помощ. Й. и Н. бяха видимо здрави.
Нямаше нищо по тях. Следи от побой нямаше“. Показанията на свидетеля
кореспондират и с тези на св. Я.М.Б. – „Имаше обидни думи между тях двамата. Ако е
удряно трябва да има видимо следи по
това дете. Видимо аз не съм забелязал да има..“. И двамата свидетели са
категорични, че на място не им е било
съобщено за нанесен побой или избит зъб на определе6он лице, както и
същите не са забелязали травматични увреждания върху тъжителката. Поведението
на спорещите се изразявало в размяна на реплики, ругатни и псувни, но не и във
физическо въздействие от някой от тях. Съдът кредитира изцяло с доверие
показанията на двамата свидетели – служители на РУ на МВР-Червен бряг. Показанията им
съответстват както помежду им, така и с останалите гласни доказателства по делото и писмените доказателства -
справка изх. № УРИ105830-230/21.09.2016 г.
на Дирекция Национална система ***, районен център Монтана; справка с
рег.№374000-5618/16.10.2015 г. за извършена проверка по преписка вх. № 374000-4393/2015
г. и др., поради което съдът ги приема за правдиви, безпристрастни и
съответстващи на обективната действителност.
Видно от показанията на Ц.Н.П.,
в хода на проверката по подаден сигнал е снел обяснения от участниците в
конфликта, като през месец октомври на свидетеля било предоставено и медицинско
свидетелство за избит зъб, за което била съставена справка рег. №374000-5618 от 16.10.2015 г. Свидетеля посочва, че не е посетил мястото на
произшествието, а снел обяснения от
участниците в полицейското управление и е изготвил доклад за резултата от
проверката въз основа на представените писмени доказателства от потърпевшите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло с доверие като обективни и
безпристрастни и съответстващи на писмените доказателства по делото вкл.
материалите по досъдебно производство № Д-324/2015 г. по описа на РП Червен
бряг.
За отстраняване на противоречията
между отделните свидетели са извършени в хода на производството очни
ставки на основание чл. 143, ал.4 НПК,
но фактите и обстоятелствата, изложени
по време на очната ставка, остават непроменени
и не се различават от показанията на свидетелите в хода на разпита на
всеки от тях.
Видно от заключение на вещото лице по назначената
съдебно техническа експертиза
вх. №5958/29.11.2016 г., предоставеният за обследване диск от Дирекция
Национална система *** за дата 08.08.2015 г. съдържа 3 /три/ папки. Всяка от
папките съдържа текстови файл /картон/ и на обаждането към ***/ и аудио файл –
разговор на диспечер с лица, които са позвънявали на ***. Разговорът към център
*** е инициран от мобилен телефон *** на 08.08.2015 г. в 20.01.39 часа от лице,
представило се като К.Ц.. По данни на Център *** инцидентът е предаден на ОДЧ
на ОД МВР Плевен в 20.03.26 часа и е приет от дежурния в 20.05.58 часа. Разговорът
към център *** е иницииран от мобилен телефон ***на 08.08.2015 г. в 20.08.51
часа от лице, представило се като К.Ц.. Линията остава отворена. Чува се жена,
която плаче. Разговорът към център *** е иницииран от мобилен телефон ***на
08.08.2015 г. в 20.11.02 часа от лице, представило се като И.Й.Ц.. Към
заключението на вещото лице е приложено
съдържанието на папките в констативно-съобразителната част /л.199-200 от
делото/. Видно от съдържанието на
разговорите, при подаване на сигнала на
тел.*** към 20.01 часа К.Ц. посочва, че
за момента няма пострадали, а към 20.11.
в при подаване на сигнала от И.Ц. последната заявява, че „става меле,
боят е между десет човека, но към този момент не е необходима линейка..” Съдът кредитира изцяло с доверие заключението
на вещото лице като обективно и безпристрастно и съответстващо на писмените
доказателства по делото вкл. справка изх.№УРИ105830-230/21.09.2016г. на Дирекция
Национална система ***, районен ***
Видно от заключение на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза на ***П.Т., последната се базира на документацията по делото, която е от преглед и
от психиатър. Видно от заключението на
вещото лице, касае се за кръвонасядане на долните крайници от 1.5 до 10 см. Има
оток в същата област. Същите увреждания по долните крайници може да се получат
от ритане като голямото кръвонасядане, което е причина да се приеме
разстройството на здравето временно и неопасно за живота. Двете кръвонасядания
9.5 и 10 см. е възможно да бъдат от
ритане така, както се съобщава в тъжбата. Няма на друго място. На такива места
са, че може да се получат от ритане. Те са общо 4 като най- голямото
кръвонасядане, което е 10 на 7 см., то е мотивация за приемане разстройство на
здравето временно и не опасно за живота. Съдът кредитира частично заключението
на вещото лице относно характера и вида на телесните увреждания, причинени на
тъжителката, но не и относно механизма на причиняването им, поради
обстоятелството, че същото не е съобразено с приобщените допълнително гласни
доказателства в показанията на разпитаните свидетели по делото, а е обосновано единствено и само на приобщеното
заверено копие на медицинско удостоверение №462/2015 г., заверено копие на
удостоверение изх.№ 154/14.08.2015 г. и изложеното в тъжбата.
Видно от заключение на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза на ***П.Л., ***Д.В. и ***С.Д. – Представили сме заключение,
което поддържаме. От данните и материалите по делото е видно, че при съдебномедицински
преглед /освидетелстване/ на 10.08.2015 г. по Й.П.Й. са установени следните
травматични увреждания: ****************
- съобщено от пострадалата:
- ритане от трима мъже по краката /съобщено при медицинския преглед/;
- удряне с ръце по тялото и ритане по краката от подсъдимия, с което
пострадалата е повалена на земята /съобщено в тъжбата/;
- съобщено в свидетелските показания;
- поваляне на пострадалата от подсъдимия чрез дърпане и последващо
ритане по краката;
- поваляне на пострадалата от подсъдимия чрез удар/и с ръце /юмрук
или шамари; съответно при нападател отзад или отпред на пострадалата/,
последващо ритане по краката отзад
и/или отпред, както е на земята и/или при изправяне;
- ритане на пострадалата от подсъдимия по краката, с което я поваля на земята;
- ритане на пострадалата от подсъдимия по краката, без да я поваля на
земята.
По наличните данни не е възможно да се конкретизира
някой от съобщените механизми. Възможно е уврежданията да са получени от удари
с крак /ритане/, най-вероятно при взаиморазположение между пострадала и
нападател „очи в очи“, т.е. един срещу друг. Съобразно характера, локализацията и данните за клиничното им протичане,
уврежданията по долните крайници са довели до болки и страдание. При изслушването на вещите лица в
съдебно заседание, последните излагат становище, че за да се получат такива травматични увреждания лицето следва да е било много
разкрачено, за да проникне крака и да попадне на тази вътрешна част, като
заявяват, че не е невъзможно, но е малко
вероятно.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещите лица Л., В. и Д. като компетентно и обективно изготвено, в
съответствие с целия доказателствания
материал по делото в т.ч. писмените и гласни доказателства.
ПРИ ТАКА УСТАНОВЕНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЪДЪТ СТИГНА ДО СЛЕДНИТЕ ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Престъплението по чл.
130, ал. 1 НК се намира в глава II, раздел II, категоризиращ престъпленията
против личността. Обект на това престъпление е противоправно поведение от
страна на деец, спрямо пострадало лице, изразяващо се в причиняването на
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно чл.130, ал.1 НК „ който причини другиму разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК се наказва за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две
години или с пробация“.
Лека телесна повреда с
разстройство на здравето по чл.130, ал.1 НК е налице, когато на пострадалия са
причинени анатомични увреждания или функционални смущения извън визираните в
чл.128, ал.2 и чл.129, ал.2 НК. Такива
са уврежданията, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или
временно опасни за живота. Лека телесна повреда и контузна рана, която
причинява оток и посиняване. Изпълнителното деяние на този вид престъпление се
осъществява чрез действие и е от естество да въздейства върху човешкия
организъм , което да предизвика изменение в отделните органи, тъкани или
системи или да предизвика промяна в тяхното функциониране. От значение за този вид престъпления е
установяване особеностите на причинния процес, който следва изпълнителното
деяние, които са свързани с възможността за еволюция на причиненото увреждане
към подобрение или неговото влошаване.
В конкретния случай са
налице доказателства за причинени травматични увреждания на пострадалата от
категорията на леките телесни повреди, съдържащи се в писменото доказателство -
медицинско удостоверение №462/2015г. В тази насока е и заключението на вещите лица по назначената
съдебно медицинска експертиза. Видно от заключението, уврежданията по долните
крайници на тъжителката са довели до болка и страдания, но с оглед съдържанието
на посоченото удостоверение №462/15г.
вещите лица приемат и наличие на разстройство на здравето временно и не опасно
за живота т.е. доказателства за елемент от състава на престъпление по чл.130,
ал.1, но не и на ал.2 от НК.
За да е налице
съставът на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, следва да са осъществени
елементите както от обективна, така и от субективна страна.
В конкретния случай
при внимателен прочит и анализ на доказателствата по делото не може да направи
категоричен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
Установява се от представеното по делото заверено копие на съдебно медицинско удостоверение
амб. №462/2015г., приложено на л.5 от
делото, че прегледът на тъжителката е осъществен два дни след датата на
деянието като пред лекаря от *********** че в издаденото удостоверение на В.Й. - №
463/10.08.2015г., приложено на л.89 от делото, св.В. Й. посочва, че й ************** Разминаването в
текста на издадените два документа категорично опровергава вероятността да се
касае за допусната грешка от страна на издателя. Очевидно е за съда, че
освидетелстваните са посочили различно съдържание с оглед на случилото се по
отношение на всяка от тях. Издаденото съдебно медицинско удостоверение амб.
№462/2015г. не бе оспорено и не бе опровергано
по никакъв начин в хода на производството, поради което съдът го приема
за ключово за делото писмено доказателство. Последното е съставено в най-кратък
срок след датата на деянието и е основният източник на факти за състава на
съда. В подкрепа на посоченото от Й.Й.
преди издаването на съдебно медицинско удостоверение амб. №462/2015г. е и
съдържанието на жалбата с вх.№ 928/2015г., приложена на л. 81 от делото, на К.М.Ц..
Жалбата е насочена срещу подсъдимия, св.Н.К. В и св. ***Н , и тримата от ******* В жалбата майката на
тъжителката посочва, че ***Н ударил В.Й., изблъскал я и я ударил в областта на
главата, като същата участ сполетяла малката й дъщеря Й., която застанала пред
своя баща получила множество удари и ритници. От сигнала съдът установява,
че според К.Ц. удари по Й.Й. е нанесъл и ***Н .
Доказателства, че на
процесната дата участие в инцидента са
взели по-голям брой лица, а не само подсъдимия и неговия баща, е и заключението
на вещото лице по назначената техническа експертиза. Видно от последното по
време на провеждане на разговора с телефон ***, ***Ц. изрично посочва, че в
мелето се бият десет лица.
По делото са приобщени гласни доказателства,
които са изключително противоречиви и внасят в процеса доказателства за
различен от посочения от тъжителката механизъм на изпълнителното деяние: св. В.И.Х.-
един удар отзад в областта на подбедрицата като засяга и двата крака; св.П.Ц.П.
– шамари в областта на главата и ритане по краката отпред; св.Д.Й.Д.-
подсъдимият бутнал Й.Й. и последната паднала на земята, след което Н.К.
започнал да я рита по краката няколкократно; св. Й.Ц. Б. -
подсъдимият дръпнал Й., тя паднала на земята и започнал да я рита; св.В.П.Й.
– тъжителката била с лице към подсъдимия и той я ритал с крак в долната част,
под коляното, отпред; подсъдимия я ритал в краката и блъскал; Й. не е падала на
земята;
В тази насока е и заключението на вещите лица по
назначената съдебно медицинска експертиза, които по аналогичен начин
установяват различни механизми на причиняване на травматични увреждания: поваляне на пострадалата от подсъдимия чрез
дърпане и последващо ритане по краката; поваляне на пострадалата от подсъдимия
чрез удар/и с ръце /юмрук или шамари, съответно при нападател отзад или отпред
на пострадалата/, последващо ритане по
краката отзад и/или отпред, както е на земята и/или при изправяне; ритане на
пострадалата от подсъдимия по краката, с
което я поваля на земята и ритане на пострадалата от подсъдимия по краката, без
да я поваля на земята. Видно от заключението на вещите лица, именно поради
наличието на различни данни за различни механизми на причиняване на травматичните
увреждания е обективно невъзможно с категоричност да се посочи кой от тях е
меродавния, а от тук и наличието на причинно следствена връзка между деянието и
резултата.
Гореизложеното внася
съмнение в процеса относно авторството и изпълнителното деяние. Факта, че
кръвонасяданията на тъжителката са налични единствено по вътрешната повърхност
на двете подбедрици, което се извежда от
основното писмено доказателство – съдебно медицинското удостоверение №
462/10.08.2015 г. и заключението на вещите лица вкл. изявлението на в.л. С.Д. в
съдебно заседание, който заяви, че за да се получат по подобен начин
травматични увреждания от вътрешната страна на подбедриците, следва
пострадалата да е била силно разкрачена, обуславят извод, че не са налице
категорични доказателства в подкрепа на изложеното от тъжителката.
Доказателства, че позата на тъжителката е била именно такава /силно
разкрачена/, по делото не са приобщени. Заключението на вещите лица се
възприема изцяло от състава на съда като компетентно изготвено и изцяло в
съответствие с противоречивия доказателствен материал по делото.
Съдът не приема за
доказано възражението от страна на процесуалните представители на подсъдимия,
че нанесените травматични увреждания са резултат на нанесен побой на следващия
ден над Й.Й. и ***й от техния баща. Доказателства в тази насока не са
приобщени, поради което тази версия се приема за защитна от съда.
След преценка на целия
доказателствен материал по делото, както от писмените, така и от гласните
доказателства, съдът приема, че уврежданията на тъжителката могат да бъдат
причинени и от други лица - участници
в стълкновението. Този извод се обуславя
от заявеното от самата тъжителка на 10.08.2015 г. пред медицинското лице по
време но освидетелстването / „трима познати“/ , както и от заключението на вещите лица по
назначената съдебно медицинска експертиза. Последните са категорични, че *************
С оглед на установената
фактическа обстановка, съдът приема, че не са налице доказателства-безспорни и
несъмнени, изключващи всяка друга версия за нанесени телесни увреждания само и
единствено от страна на подсъдимия. Именно поради наличието на този
доказателствен дефицит се налага извода, че не е доказано авторството на
престъпното деяние и механизма на
осъществяване на изпълнителното деяние, предвид на което е и спорна
причинно-следствената връзка между констатираните от съдебния лекар и
обективирани в съдебно медицинската експертиза увреждания на тъжителката, и
действията на подсъдимия.
На следващо място не
са установени доказателства за субективния елемент от състава на
престъплението. Видно от приобщените гласни доказателства отношенията между двете семейства са били
изключително влошените вкл. агресивни на
моменти, но се е свеждал до родителите,
а не и до техните деца. До този момент липсват доказателства за влошени
междуличностни отношения между подсъдимия и тъжителката, които да навеждат, че
Н.К. е целял да причини травматичните увреждания, като е съзнавал обществено
опасния характер на деянието и да е целял настъпването на престъпния
резултат.
Не са налице безспорни
доказателства относно мотива и целта на подсъдимия като елемент от
субективната страна на престъплението по чл.130, ал.1 НК - да увреди
тъжителката или да защити своя баща, както и дали поведението не е било
предизвикано от насрещната страна.
С оглед приобщените гласни и писмени доказателства, вкл. заключенията на
вещите лица по назначените техническа и медицинска експертизи, съдът прие,
че по делото не са събрани безспорни и
категорични доказателства за участието на подсъдимия в престъплението, предмет
на обвинението, както от субективна, така и от обективна страна.
Липсват както доказателства за осъществени елементите от състава на
престъплението по 130, ал.1 НК от обективна страна – за участието на Н.К. в
осъществяването на изпълнителното деяние –„причини“, но и доказателства за осъществени елементите от субективната страна
на деянието, че подсъдимия е съзнавал, че с нанасяне на твърдените
удари в областта на лицето и тялото на пострадалото лице ще причини на същото
телесни увреждания от категорията на визираните в тъжбата, като е и искал
настъпването на тези последици.
Събраните по делото доказателства
не са в състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно
авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се породят
съмнения у съда, че именно подсъдимия е осъществил описаното в тъжбата деяние. В конкретния случай събраните от
съда улики не съставляват в своята съвкупност система от факти, които да водят
до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали. Съгласно чл.
303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива и на предположения. Съдът следва и
да обоснове изводите си по въпросите по чл. 301 от НПК единствено на събраните
по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК, ред.
При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив
извод относно участието на подсъдимия в извършване на деянието, както е
посочено от обвинението, не може да се формира извод, че Н.К. е осъществил състава на чл.130, ал.1 НК и
това е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ал.2 от НПК Съдът следва да признае подсъдимия
за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, в противен случай,
Съдът съгласно разпоредбата на чл. 304
от НПК го признава за невиновен.Присъдата не може да почива на
предположения, а обвинението следва да е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът прие, че подсъдимия
Н.Н.К., не е
осъществил състава на престъпление по чл.
130, ал.1 НК,
тъй като не се доказа по несъмнен и категоричен начин на ***в ***да е причинил на Й.П.Й., с ЕГН **********
лека телесна повреда, ***или ***неопасно за живота, поради което и на основание
чл.304 НПК го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 НК като го
призна на основание чл.304 НПК за невиновен.
По гражданския иск:
С оглед липсата на доказателства за извършено от
подъсдимия престъпление по чл.130, ал.1 НК, предявения от Й.П.Й., с ЕГН **********
действаща лично и със съгласието на родителите си П.Й.Ц. с ЕГН ********** и К.М.Ц.,
с ЕГН ********** граждански иск с правно основание чл.52 ЗЗД против Н.Н.К. с
ЕГН **********, за заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл. 130, ал.1 от НК ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 08.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан бе отхвърлен от съда.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът осъди Й.П.Й., с ЕГН **********
представлявана от родителите си П.Й.Ц. с ЕГН ********** и К.М.Ц. с ЕГН **********
да заплати на Н.Н.К., ЕГН ********** сумата от 922.93 лв./деветстотин двадесет
и два лева и деветдесет и три стотинки/ общо направени разноски по делото за
вещо лице и адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка Районен съд
***сумата от 212 /двеста и дванадесет/ лева общо държавни такси за образуване
на дело и върху отхвърления иск по чл. 52 от ЗЗД, както и сумата от 661, 53 лв. разноски за вещи лица.
При така направените фактически и правни констатации и изводи и с оглед
вътрешното си убеждение, съдът постанови своята оправдателна присъда.
Районен съдия: