Решение по дело №3648/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 07.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  3648  по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.188 от ЗЗП за обезвреда на неимуществени вреди причинени на колективните интереси на П. при ответника.

Ищецът „С.за П.П.на П.“ твърди, че на 11.11.2013г. ответникът е започнал рекламна кампания за промоционална продажба на стоките в магазинната му мрежа и на сайта за електронна търговия с наименование „22% отстъпка на всичко“ в периода 14-17.11.2013г. През периода на промоцията в магазините на ответника е имало активни още 30 промоции с намаление на цените извън обявената вече промоция. Върху табелите на стоките не е било обозначено дали тази промоция се предлага за конкретната стока. Всъщност промоцията се е прилагала едва след закупуването на продукт в магазин, което се отразявало в касовия бон. След приключване на кампанията, в КЗП и подадена жалба от потребител , закупил стока от магазин на ответника по време на промоцията. КЗП е образувала преписка и с решение е установила извършено нарушение на чл.32 ал.1 вр. чл.33 ал.1 от ЗЗК . На ответника била наложена имуществена санкция. Ответникът обжалвал решението на КЗП пред ВАС. Съдът оставил жалбата без уважение. Решението на ВАС било обжалвано пред петчленен състав на ВАС, който потвърдил решението на тричленния състав на ВАС.  Ищецът сочи, че поведението на ответника по време на рекламната промоция от 12.11.2013г. до приключване на промоцията на 17.11.2013г. е подвеждащо и представлява нелоялна заблуждаваща търговска практика. В резултат, клиентите на магазините са били въведени в заблуждение по отношение на цената на стоките, включени в промоцията. Продажната цена не е била разбираема по лесен и недвусмислен начин. Ищецът сочи, че с това поведение ответникът е нарушил редица норми на вътрешното и на европейското право във връзка със защита на П.. Ищецът твърди, че е пасивно легитимиран да предяви иск по чл.188 от ЗЗП , тъй като е включен в списъка по чл.164 ал.1 т.7 от ЗЗП. Сочи, че нарушението е установено с влязло в сила решение на КЗК. Намира, че ответникът е нарушил колективния интерес на П.. Засегнати са всички, върху чието икономическо поведение е повлияла заблуждаващата реклама. Според ищеца това са две категории потребители: тези, които в резултат от заблуждаващата реклама са взели решение за сключване на сделка и са закупили продукти от магазините в периода на промоцията без рекламираната от дружеството отстъпка от 22%; и П. , които в резултат  от заблуждаващата реклама са взели решение за сключване на сделка и са закупили продукти от магазините в периода на промоцията с отстъпка, по – ниска от рекламираната от дружеството отстъпка от 22%. Ищецът сочи, че е увреден колективния интерес на тези две групи потребители, а не индивидуалните вреди на всяко лице от описаните две групи. Ищецът счита, че ответникът дължи обезщетение за увреждането на колективните интереси на П. в резултат на нелоялна търговска практика. Счита, че размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост  като бъдат съобразени броят на реализираните в периода на промоцията покупки спрямо предходните дни и увеличението в приходите на ответника за периода на промоцията спрямо предходните дни. Намира, че в случая вредите на колективния интерес на П. биха били репарирани със заплащане на обезщетение от 30 000лв. Претендира тази сума от ответника ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.11.2013г. и разноските по делото.

Ответникът „П.“ ЕООД оспорва иска като недопустим, оспорва го по основание и по размер. Посочва, че ищецът  няма правен интерес да предяви настоящия иск, тъй като липсва увреждане на колективния интерес на П. в резултат на промоцията, а е налице увреждане на индивидуални потребители. Освен това посочва, че ответникът има нов собственик и нова политика, в резултат на която срещу него не са постъпвали претенции за нарушаване на ЗЗП. Оспорва претенцията за лихва.  Допълнително ответникът посочва, че ответникът в хода на производството пред съда е лишен от възможността на предявява колективни искове. Отделно от това посочва, че с решението на КЗК причинените на колективния интерес вреди са отстранени и овъзмездени в пълна степен. В този смисъл намира предявения иск за недопустим и моли съда да прекрати производството по делото. Излага и съображения по съществото на спора, като алтернативно, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, вкл. с водената пред КЗП административна преписка и с водените пред ВАС дела, установи следното:

На 17.01.2014г. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ е сезирана с жалба на физическо лице, във връзка с проведена от „П.“ ЕООД промоция в периода 14-17.11.2013г. В жалбата е изложено, че съгласно промоцията в периода 14-17.11.2013г. всички предлагани в магазините стоки е следвало да бъдат предлагани с 22% намаление на цените, но това в действителност не е било така. В жалбата е посочено, че се касае за заблуждаваща реклама. КЗК е извършила проверка, за което била образувана преписка  КЗК/352/2014г. С решение №925/10.07.2014г. по тази преписка КЗК установила, че е извършено нарушение по чл.32 ал.1вр. чл.33 ал.1 от ЗЗК от страна на ответника „П.“ ООД и му е наложил имуществена санкция в размер на 0,1% от приходите за продажби на стоки на дружеството за финансовата 2013г., равняващи се на 83 655лв. Комисията е установила, че въпреки твърдението в рекламното съобщение, че промоцията се отнася за всички стоки в магазина, това на практика не е било така. Продавани са стоки без намаление /296 бр. артикули и акцизните стоки/, както и такива с друг процент намаление, които тогава са били в друга промоция. Установено е, че ответникът е продал стоки на клиенти без да им предостави обещаната отстъпка от 22%. Комисията е приела, че  рекламата е имала заблуждаващ характер.

По жалбата на „П.“ ЕООД спорът е бил пренесен пред ВАС, три членен състав. С решение № 7657/24.06.2015г. по адм.дело№ 10242/14г. ВАС е отхвърлил жалбата на „П.“ ЕООД против решението на КЗП. Решението на ВАС е потвърдено от петчленен състав на ВАС с решение № 10674/14.10.2015г. по адм.дело № 9058/2015г.

След влизане в сила на решението на КЗП, на 23.11.2015г. ищецът е предявил настоящия иск срещу ответника в съда. Изложените в исковата молба обстоятелства са изцяло взаимствани от констатациите от проверката на КЗП.

В исковата молба ищецът твърди, че е ЮЛНЦ, което осъществява дейност в обществена полза и със заповед № РД -16-1630/22.11.2012г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма е включен в списъка по чл.164 ал.1 т.7 от ЗЗП. С включване в списъка по чл.164 ал.1 т.7 от ЗЗП сдружението е процесуално легитимирано да предявява искове по чл.188 от ЗЗП за обезщетяване на вреди, причинени на колективни интереси на П..

При извършената от съда справка в публичния регистър на Министерството на правосъдието[1] се установява, че ищецът е вписан в регистъра на ЮЛНЦ, които осъществяват обществена полза /въпреки че последния публичен доклад за дейността на сдружението е за 2009г., след което липсват публични данни за дейността му/. На сайта на Министерството на икономиката е публикуван Списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на П. утвърден със заповед № РД-16-1053/10.12.2009г., допълнен със заповед № РД-16- 1630/22.11.2012г.[2] В списъка са вписани девет организации, между които и ищеца. На сайта на МИ е публикувана и заповед № РД-16-662/14.07.2016г. на министъра на икономиката , с която е отменена заповед № РД-16-143/05.03.2015г. на министъра на икономиката, с което ищецът е признат за представително С.на П. на национално ниво за срок от 3 години. [3] Няма данни тази заповед да е била обжалвана, респ. отменена. На сайта на МИ липсва друга информация, поради което съдът приема, че ищецът не е представително С.и не може да предявява искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на П.. Към момента на подаване на исковата молба ищецът е бил представително С.на национално ниво, но в хода на съдебното производство е загубил това качество. Съгласно отменителното определение на САС по в.ч.гр.д.№ 2674/2018г. не е необходимо сдружението да е представително, за да предяви настоящия иск. Следователно същият е допустим и следва да се разгледа по същество.

Искът е неоснователен по следните съображения:

 С влязло в сила решение на КЗП, което е преминало през съдебен контрол, е установено нарушение по отношение на ответника по чл.32 ал.1 от ЗЗК – „Забраняват се заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама“ - вр. чл.33 ал.1 от ЗЗК – „Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент“ . На основание чл.100 ал.1 т.6 на ответника „П.“ ООД  е наложена имуществена санкция в размер на 0,1% от приходите за продажби на стоки на дружеството за финансовата 2013г., равняваща се на 83 655лв. В настоящата искова молба се излагат същите обстоятелства, установени от КЗК , като се иска за същото, вече установено от КЗК нарушение „П.“ ЕООД да бъде осъден да заплати сума като обезщетение за увреден колективен интерес на П. от прилагане на нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Съдът намира, че ответникът вече е заплатил за извършеното от него нарушение и не следва да заплаща второ обезщетение за същото нарушение, този път по предявен срещу него колективен иск от потребителска организация.  

Колективните искове по ЗЗП защитават колективните потребителски интереси на обществото. Същата цел да защити обществения интерес, т.е всеки потенциален клиент на „П.“ ЕООД има и решението на КЗК. С него се установява не само извършеното нарушение, но и се налага имуществена санкция. Последната отделно не е обвързана с действителния приход на търговеца, получен в резултат на нелоялната търговска практика, а е изчислена въз основа на оборота на търговеца и  е в съответно  в много по-висок размер. Тази санкция има възпираща функция и цели в бъдеще този търговец да не допуска същото административно нарушение. Каква е целта на обезщетението по чл.188 от ЗЗП. Съгласно цитираното от страните определение № 603/20.10.2011г. по ч.гр.д.№ 556/2011г. на ВКС, ІVг.о.  обезщетението по осъдителния иск по чл.188 от ЗЗП „служи за отстраняване на последиците от нарушението или за създаването на условия такова нарушение да не бъде извършвано“.  Това обезщетение не се присъжда на страните индивидуално, а се присъжда на колектива  /така определение по гр.д.№ 17/2013г. на ВКС и ВАС/. Следователно по отношение на търговеца обезщетението по чл.188 от ЗЗП има функцията на имуществена санкция – да не извършва отново същото нарушение. По отношение на колектива също- има превантивна функция и цели в бъдеще по отношение на колектива търговеца да не прилага нелоялни търговски практики.  Обезщетението не служи за компенсиране на нанесените на пострадалите клиенти имуществени или неимуществени вреди. Общественият интерес вече е бил защитен. Ответникът не дължи обезщетение на ищеца.

По разноските:

И двете страни претендират разноски. Представят списъци.

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват направените от него разноски. Същият е представил списък за разноски в размер на 3432лв. с ДДС платен адвокатски хонорар. Ищецът възразява по списъка. Възражението е основателно. В тежест на ищеца следва да се възложи на заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения хонорар – 1430лв. 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.за П.П.на П.“ , БУЛСТАТ *******срещу „П.“ ЕООД , ЕИК *******иск с правно основание чл.188 от ЗЗП за сумата 30 000лв. , ведно със законната лихва от 12.11.2013г. представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени на колективните интереси на П. в резултат на прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в разпространение  в периода 12.11.2013г. – 17.11.2013г. на рекламни послания за провежданата промоция „ 22% отстъпка за всичко, само от 14 до 17 ноември“, която реклама подвежда и е била в състояние да подведе П. до които е адресирана и е била в състояние да повлияе на тяхното икономическо поведение.

ОСЪЖДА „С.за П.П.на П.“, БУЛСТАТ *******да заплати на „П.“ ЕООД , ЕИК *******на основание чл.78 ал.3  от ГПК разноски по делото в размер на 1430лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: