РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. ХАСКОВО, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С решение № 7/14.01.2022 година, постановено по гр.д. № 366/2021
година по описа на РС-Димитровград е уважен предявеният от Г. С. Л. против
„Неткредит“ ООД – София иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, като е
прогласена нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски
кредит №*** от 21.10.2020 година, сключен между „Неткредит“ ООД и Г.
С.Л. С оглед изхода на делото, дружеството-ответник е осъдено да заплати на
ищцата деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер
на 350 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
производството „Неткредит“ ООД – София. Въззивникът подава жалба, с
която въвежда оплаквания за неправилност на атакуваното решение,
изразяваща се в необоснованост и нарушения на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата
за неустойка като противоречаща на добрите нрави.. Излагат се подробни
съображения, като се сочи, че неустойката по договорите за кредит е
изключена от обхвата на ГПР, определен в ЗПК, не е част от неговата
стойност и няма предвидено нормативно ограничение на нейния размер, като
не може да се приеме, че тя води до начисляване на необоснована печалба от
финансовата институция. Освен това се сочи, че предвидената в договора за
кредит неустойка не се дължи при законосъобразно развитие на
1
правоотношенията, а единствено при неизпълнение на поетите от
кредитополучателя задължения. Посочва се, че неустойката не се дължи
изначално в пълния размер, а се заплаща месечно и зависи от периода на
неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция. Твърди се, че се
дават няколко различни възможности на кредитополучателя за предоставяне
на гаранция по кредита, които не са неизпълними. Оспорва неустойката да
води до скрито оскъпяване на кредита. В тази връзка сочи, че на потребителя
преди сключването на договора му е предоставена информация, както за
изискването за предоставяне на обезпечение и неговият размер (сбор от
главница и възнаградителна лихва), така и за неустойката при неизпълнение
на това задължение, механизма за начисляването и събирането й. С тези и
останалите доводи, подробно развити във въззивната жалба, правят искане за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на ново
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират разноски
за първа и въззивна инстанция.
Въззиваемата страна Г.С.Л. от град *** оспорва жалбата като
неоснователна по изложените в отговора на въззивната жалба съображения.
Твърди, че с постановеното решение съдът е обявил клаузата по чл. 6 от
договора, предмет на исковата претенция, за недействителна. Твърди, че
уговорената неустойка е извън присъщата й обезщетителна функция,
противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. Прави искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Хасковският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по
същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на
обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират
същото като нищожно или недопустимо.
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, след което
ги е обсъдил в съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Въз
2
основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от
направения от решаващия съд.
ХОС споделя изцяло възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, а тя и не е спорна по делото и на основание чл. 272 от
ГПК препраща към мотивите на решението на РС-Хасково, без нужда да се
преповтарят.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание Между страните не се
спори, а и видно от приложения по делото договор за потребителски кредит,
ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1000, която е
следвало да бъде изплатена на 12 вноски. Фиксираният годишен лихвен
процент по кредита е 41. 05 %, годишният процент на разходите – 49, 72 %. С
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договора страните са постигнали съгласие, че
кредитолучателят следва да обезпечи задължението си с банкова гаранция
или гаранция, издадена от небанкова институция, която да предостави в срок
до края на следващия ден от сключване на договора, съгласно реда и
условията, предвидени в общите условия. Гаранцията е определена в размер
на 1236 лева със срок на валидност 23.10.2021 година. С клаузата на чл. 6, ал.
1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението
на длъжника да осигури посоченото обезпечение в установения срок, същият
следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1080 лева.
Уговорено е, че неустойката се заплаща всеки месец, заедно с всяка
погасителна вноска. При така установената фактическа обстановка, която не
се оспорва и пред въззивния съд, първоинстанционният съд е приел, че
клаузата за неустойка накърнява добрите нрави, поради което е приел същата
за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Няма спор за това, че страните са обвързани с договорно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Ищецът претендира
3
нищожност на неустоечната клауза по чл. 6 от договора поради
противоречието с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. Освен обезпечителна и обезщетителна, по
волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
В конкретния случай, така както е въведена неустоечната клауза,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. ХОС в настоящия си състав се солидаризира със застъпеното в
съдебната практика разбиране, че целеният от кредитодателя ефект чрез тази
клауза е - да се обремени заемополучателят с допълнителни парични
задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата
на връщане сума, а представено като санкция за неизпълнение на задължения
на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Съответно, без ясно и
лесноразбираемо за потребителя включване на сумата, с която ще бъде
увеличено задължението на кредитополучателя, в общия размер на разходите
по кредита. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите
нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка.
4
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21,
ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока – 108 % от предоставената в
заем сума, като обстоятелството, че се заплаща всеки месец, доколкото
размерът на месечната вноска за непредоставена гаранция е дори по – голям
от размера на месечната вноска за главница по кредита.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
клаузата на чл. 6 от процесния договор за заем се явява нищожна поради
противоречие с добрите нрави, от което следва, че предявеният от Г. С.Л. иск
е основателен.
РС-Димитровград е стигнал до същия извод, поради което
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на спора в полза на
въззиваемата страна се дължат разноски, като се претендират такива по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която разпоредба се
позовава пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора
за правна защита е отразено, че същата се предоставя безплатно.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно цената на иска и чл. 7,
ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на 300 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/14.01.2022 година, постановено по
гражданско дело № 366/2021 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3 /Литекс Тауър/,
ет.10, представлявано от управителя И.Н.Х.-С., да заплати на адв. М.В. М.,
5
пълномощник на ищеца Г.С.Л. сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6