Р Е Ш Е Н И
Е
№……
гр. Враца, 18.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви
състав, в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от
съдията
н.а.х.д. №388/2019 г. по описа на
ВрРС
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.Н.Д.,***-0967-001473 от 18.10.2018 г., издаден от началник
група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2,
т.2 ЗДвП, на основание чл.178Е ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв.
В
жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
е издадено при липсата на извършено нарушение и се моли за неговата отмяна.
В
с.з. жалбоподателката се явява лично и с адв. Й. Т., като поддържат жалбата и
доразвивайки изложените в същата съоражения, молят за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е
изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява
становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на
атакувания санкционен акт.
Като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански
районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На
14.10.2018 г., около 09:40 часа, управляваният от жалбоподателката лек
автомобил Опел Тигра с рег. №******, бил паркиран в гр. Враца, на тротоара до
блок, находящ се на ул. Христо Ботев №79. Същият бил забелязан от св. С. Н. –
мл. автоконтрольор при ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, който приел, че с това
паркиране е осъществен състава на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП. С оглед на това, той
съставил на жалбоподателката АУАН №451527, в който отразил, че като е паркирала
собствения си автомобил на тротора пред жилищен блок, жалбоподтелката е
осъществила състава на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателката, предявен й е и в графа възражения същата отразила, че има
такива.
На
18.10.2019 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание
на нарушението и субсумирането му под нормата на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП, е
издадено НП, с което на основание чл.178Е ЗДвП, на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията наа св. С. Н. и А. Тоткова,
от приложения по делото снимков материал, както и от останалите приложени по
делото писмени материали. От доказателствената маса по категоричен начин се
установява датата на която е прието, че е извършено нарушението, обстоятелствата
при които същото е възприето, че е извършено, както и обстоятелствата около
съставянето на АУАН. Доколкото обаче доказателствената маса е безпротиворечива
по отношение на релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното й обсъждане
за ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата
е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен
срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателката основания, съдът изследва
правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка
настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган
и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче счита, че
отразеното в АУАН и НП фактическо обвинение не запълва нормата, под която е
субсумирано, което представлява съществно процесуално нарушение. Доводите си
съдът извлича от следното:
Видно
е, че с АУАН и НП жалбоподателката е обвинена в това, че като е паркирала на
тротоар пред жилищен блок, същата е извършила нарушение по чл.98, ал.2, т.2
ЗдвП. В състава на нарушението по чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП обаче е поставено условие за съставомерността на деянието – паркирането
освен да е на тротоара непосредствено пред
входовете на жилищни сгради и гаражи, да е и затрудняващо достъпа до тях.
В настоящия случай в НП не е посочено, че паркирането е създало реално
затруднение за достигане до входовете на блока. А с неизясняването и
непосочването на това обстоятелство се достига до неяснота и непълнота в
описанието на нарушението, която непълнота е процесуално нарушение предвид
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в която като задължителен
реквизит на НП е посочено описание на нарушението, дата и място, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Допускането на посоченото процесуално нарушение води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и до
ограничаване на възможностите му да го реализира, тъй като не е
ясно какви точно незаконосъобразни действия са му вменени и при
какви обстоятелства. При това то се явява съществено нарушение и представлява
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Отделно от това, изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП, съдът възприе, че от доказателствено обезпечената
фактология и най-вече от показанията на св. А. Тоткова и приложения по делото снимков
материал, се установява, че автомобилът е паркиран на тротоар с голяма ширина и
по начин, непрепятстващ входовете на блока. С оглед на това съдът приема, че
обстоятелството дали паркирането създава реално
затруднение за достигане до входовете на блока, освен неописаното в АУАН
и НП, остава и недоказано от събраните в хода на
производството доказателства. Това също представлява основание за отмяна на
санкционния акт.
При така посоченото по-горе съществено процесуално
нарушение и недоказаност на съставомерността на вмененото юридическо обвинение,
съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено, а жалбата да се приеме
за основателна.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0967-001473 от 18.10.2018 г., издадено от началник група към
ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП, на
основание чл.178Е ЗДвП, на К.Н.Д.,***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: