№ 8220
гр. С., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110163320 по описа за 2024 година
Ищецът З.Л.И.“АД е предявил срещу ответника З.Д.Б.Ж.З.” АД обективно съединени
искове с правно основание чл.415,ал.1 ГПК вр чл. 411 КЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 255,64лв., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2024г. до
пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди,
че във връзка с реализирано на 25.09.2020г. ПТП в гр. С., до склада на Т. на * водачът на л.а
*** с рег. *** при излизане от крайпътна територия не пропуска движещия се л.а. *** с рег.
№ ***, който при сблъсъка се отклонява и се удря в спирка на Ц.Г.М. ЕАД като причинява
на същата щети. Ищецът заявява, че по сключена застраховка с ЦГМ АД обективирана в
застрахователна полица Пожар и природни бедствия и Щети № 98011910003023 е заведена
щета №0000-9801-В4-20-7675 и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
481,27лв., а с включени ликвидационни разходи 496,27лв. Ищецът твърди, че след
извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на
застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба
размер. Посочва, че към датата на събитието л.а *** с рег. *** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, като последният е заплатил сумата от 240,63лв. с
включени ликвидационни разходи, с което обосновава и правният си интерес за предявяване
на иска за пълната изплатена от него сума в размер на 496,27лв.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.Д.Б.Ж.З.” АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че между него и собственика на л.а *** с рег. *** е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че
ищецът е заплатил сумата от 496,27лв. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като
твърди че водачът на л.а *** има вина за настъпване на процесното ПТП. Оспорват се и
констатираните щети по вредения автомобил да са настъпили в резултат от процесното ПТП.
При условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване от страна на
водача на л.а. *** с рег. № ***. Заявява, че заплатеното обезщетение е в завишен размер.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си З.ължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
че л.а *** с рег. *** е застрахован по застраховка ГО при ответника; че, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 496,27лв и че ответникът е изплатил
сумата от 255,63лв.
Установява се по делото, че между ищеца и ЦГМ е сключена сключена застраховка с
ЦГМ АД обективирана в застрахователна полица Пожар и природни бедствия и Щети №
98011910003023 е заведена щета №0000-9801-В4-20-7675.
По делото е разпитана свидетелката И. И. И., която заявява, че е участвала в
процесното ПТП, като твърди, че се движела по ***, като в близост до склада на „Т.“, при
опит да направи ляв завой автомобилът и бил ударен в дясната части от поетата кинетична
енергия от удара, автомобилът се ударил в спирка на градски транспорт. Вследствие на удара
автомобилът и бил тотална щета.
По делото е изслушано заключение по САТЕ, която дава следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП – на 25.09.2020г. около 0,30 часа в района на №2, на *** до
склада на Т., водачът на МПС „***“ с рег. № ***, нализайки по *** от крайпътна територия
не пропуска преминаването на движещия се по уличата л.а *** с рег № *** като реализира
ПТП със същия. Вследствие от удара и поетата кинетична енергия л.а *** се отклонва от
посоката си на движение с посока на ляво и реализира удар в спирката на градския
транспорт, увреждайки обозначителен знак с табло, стъкло и конструкцията на спирката.
Вещото лице посочва, че материалните щети нанесени по застрахованото имущество са
настъпили в резулатат от процесното ПТП. Вещото лице посочва, че стойността на вредите е
в размер на 481,27лв., а с включени ликвидационни разходи възлиза на 496,27лв. Вещото
лице посочва, че от техническа глезна точка причина за възникване на процесното ПТП е
поведението на водача на застрахования при ответното дружество автомобил ***, който е
предприел излизане от крайпътна територия и е предприел излизане като е пресякъл
траекторията на движение на л.а *** без да го пропусне. Вещото лице посочва, че може да
се приеме, че сколостта на л.а *** е била 20-25км в час, а тази на л.а. ***, съдейки по
деформациите на автомобила е била 40-45 км. В час. Вещото лице посчва, че от техническа
гледна точка водачът на л.а *** не е допринесъл с поведението си за настъпване на пътно-
транспортното произшествие.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по свидетелката, доколкото същите са
логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията и съответстват на приетите по
делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на
ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод,
че виновен за ПТП е водачът З. С., управлявала - водачът на л.а *** с рег. ***.
Неоснователни са възраженията на ответното дужество за изкючителна вина на
2
водача на л.а *** доколкото същото се опровергава от заключението на приетата САТЕ и
разпита на водача в съдебно заседание.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване, тъй като съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г. по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС
/.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника водачът на увреденият автобус
да е допринесъл за настъпване на ПТП. Горното се потвърждава от разпита на участвалата в
процесното ПТП, а с още по-голяма сила от приетата САТЕ. Твърденията за шофиране с
превишена скорост от страна на И. И. се опровергават от констаттациите на вещото лице,
направени въз основа на деформациите по управлявания от нея автомобил, които са
обективни.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
“Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане
на ищеца, следва да бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната пазарна стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Съгласно заключението
на автотехническата експертиза стойността на ремонта на причинените щети възлиза на
сумата от 481,27 лева, а с включени ликвидационни разходи – 496,27лв., което прави искът
основателен в пълния му предявен размер.
При съобразяване на извършеното от ответника плащане преди началото на процеса,
съдът намира иска за основателен за сумата от 255,64лв. – тоест следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът има право на направените както в исковото, така и заповедното произовдство
разноски в пълен размер. Разноските в заповедното производство са в размер на 755лв., от
които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв. – държавна такса. За исковото
производство разноските са както следва 25лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско
3
възнаграждение, 50лв. – депозит за свидетел и депозит за САТЕ 200лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.415,ал.1 ГПК, че З. „Д.Б.Ж.З.“АД, с
ЕИК ***да дължи на З.Л.И.“ АД, ЕИК ***, с адрес: *** сумата 255,64 лева, представляваща
незаплатена част от главница за регресно вземане по щета №№0009801-В4-20-765 за вреди
по по застраховано имущество по Застрахователен договор Пожар и природни бедствия и
Щети на имущества Номер: 98011910003023 вледствие на пътно-транспорто произшествие
настъпило на 25.09.2020г. в гр. С., ведно със законната лихва от 26.08.2024г. до изплащане на
вземането за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично З.ължение по ч.гр.д.
51399/2024г. по описа на СРС, II ГО, 179 състав.
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.З.“АД, с ЕИК *** да заплати на З.Л.И.“ АД, ЕИК ***, с адрес: ***
сумата от 75лв. разноски в заповедното производство и сумата от 375лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д.
51399/2024г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4