НОХД № 608/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия С.М.Л. ***, е за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно за това че на 19.05.2019 г. в гр. С., обл.П. се
е заканил с убийство на С.К.Ч. ***, с думите: „Внимавай момче, имам и друга
пушка, ще дойда и ще те застрелям от упор!“ и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, излагайки подробни доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода,
като приложи института на условното осъждане, като се вземат предвид както
смекчаващите така и отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Л. се явява лично в съдебно заседание и
със упълномощения си защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения.
Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан, като подробни съображения в
подкрепа на искането се излагат от защитника.
С протоколно определение на съда пострадалият
С.Ч. бе конституиран като частен обвинител в процеса, като чрез повереника си
поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда и
налагане на справедливо наказание и прави искане за присъждане на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 19.05.2019г. около 16,00 часа, постр. С.Ч.
бил в двора на дома си, находящ се в гр. С.на бул. „С.“ № 32 и играел с двете
си деца- на 3 години и на 9 години. В двора била и неговата майка св. С.Г.. По
същото време в съседния дом, на ул. „***“ № 11, отвън бил св. С.Л. и стрелял с въздушна
пушка, марка „Хатсън“, кал. 5,5 мм, с №01181033, собственост и предоставена му
от неговия баща- подс. С.Л..
В един момент св. Г. усетила във въздуха
изстрел от пушка, след което се чул шум от удар по стъкло на прозорец, който
бил възприет и от постр. Ч.. Тъй като децата му играели в двора и уплашен от шума,
пострадалият се качил на терасата на втория етаж на къщата си, за да провери от
къде се стреляло. Тогава видял св. С.Л. в двора на съседния имот, с пушка в
ръка и му извикал: „Защо стреляш? Тука има деца! Ще нараниш някого!“, при което
Л. му отвърнал, че стрелял по кутии и се прибрал. Притеснен от случилото се,
постр. Ч. подал сигнал на тел. 112, като съобщил за стрелба от съседен имот с
мощна въздушна пушка, както и че няма пострадали лица, но бил ударен прозорецът
му, като не искал лична разправа, а съдействие от полицията. На сигнала се
отзовали свидетелите А.Д. и Г.М.- полицейски служители в РУ- С.. Пострадалият
им обяснил какво е чул и видял, като показал и прозореца, в който се е ударила
сачмата. Посочил двора на Л.и че в него е видял момче с пушка и поискал
полицаите да изяснят дали той е стрелял и да го предупредят, за да не стане
злополука, тъй като се притеснявал за децата си. Полицейските служителите
направили оглед на мястото, където постр. Ч. посочил, че е чул шума от
изстрела, като констатирали, че нямало нанесени щети. Не търсели сачми, поради
малкия им размер.
След това свидетелите Д. и М. отишли в дома
на подс. С.Л., който останал изненадан от посещението им. Полицейските
служители обяснили какъв е повода да отидат. При проведения разговор станало
ясно, че подс. Л. притежава регистрирана въздушна пушка, за която предоставил надлежните
документи, както и че действително със същата е стрелял неговия син- св. С.Л..
Подсъдимият обяснил на полицаите, че синът му стрелял с пушката само в негово
присъствие, в двора им встрани от къщата, на обособено място по обезопасена
мишена и показал мястото. На св.С.Л. бил съставен предупредителен протокол по
чл.65 от ЗМВР. Подс. Л. силно се ядосал на случилото и действията на съседите
си. Поради тази причина и св. Д. му отправил устно предупреждение да се
въздържа от саморазправа със съседите си, след което полицейските служители си
тръгнали.
Въпреки устното предупреждение, подс. С.Л. и
сина му- св. С.Л. отишли пред дома
на постр. Ч.. Последният все още бил
на двора и видял двамата мъже, като разпознал св. Л. като момчето, което
възприел преди това с пушката. Подс. Л. тръгнал към заключената дворна врата и
се блъснал в нея. Тогава постр. Ч. попитал какво ставало, а подсъдимият
започнал да вика „Кой си ти? За какъв се мислиш? До сега полиция не е идвала у
нас! Защо ми пращаш полицаи? Какво като имам пушка, какво като е стреляно?“
Пострадалият помолил подсъдимия да се успокои, като отворил другата незаключена
входна врата и ги поканил да се разберат. Подс. Л. обаче продължил с агресивен
тон към постр. Ч., като му заявил „Момче, внимавай! Не се занимавай с мен, не
ме познаваш! Ще взема пушката и ще те застрелям от упор!“, след което продължил
да го обижда. Постр. Ч. се опитал да го накара да се успокои, а св. Г., която също
била на двора, се намесила и поканила подсъдимия да му покаже мястото, където
била попаднала сачмата. Подс. Л. погледнал мястото и като видял, че прозорецът
не е счупен, отново реагирал ядосано, като заявил, че прозорецът не бил счупен
и не трябвало да се занимават с него. След това се обърнал към постр. Ч. и му
казал „Стой си на гъза, момче, имам и други пушки, ще дойда и ще те застрелям!“
Св. Г. се опитала да спре подсъдимия, като попитала св. С.Л. дали той е
стрелял, при който той отвърнал, че е стрелял, но си бил вкъщи и можел да си
стреля. Тогава се намесила и съпругата на пострадалия- св. Н.Х., която се
намирала на втория етаж на къщата, от където наблюдавала случващото и направила
забележка, че това е жилищен район и че за стрелбите си има стрелбище. Подс. Л.
обаче се разкрещял срещу нея да не се меси и да си затваря устата. След това
отново се обърнал към постр. Ч. и ръкомахайки и приближавайки се към него
заплашително му казал“ Ще си го получиш!“, след което си тръгнали със сина му.
Силно притеснен от отправените му заплахи от
подсъдимия, постр. Ч. ***, където пред оперативния дежурен полицай съобщил за
станалото и отправените му закани. Тъй като полицейският служител реагирал
спокойно и не обърнал много внимание на думите му, пострадалият си тръгнал
обезпокоен и решил да подаде писмена жалба в полицията и в прокуратурата. След
като се прибрал постр. Ч., по-късно в дома му пристигнал св. С.Л., като му
обяснил, че по-рано баща му е реагирал агресивно, че са го посетили с намерение
да се саморазправят, но той е стрелял с пушката и повече нямало да стреля, като
помолил пострадалия да не се жалва. Ч. му отвърнал, че вече бил съобщил в
полицията.
На другия ден- 20.05.2019 г., пострадалият подал
писмена жалба до Началника на РУ- С., а два дни по-късно сезирал и РП- П..
По този повод било
отпочнато настоящото наказателно производство.
След инцидента постр. С.Ч. променил начина си
на живот, силно уплашен от заканите на подс. С.Л.. Когато се прибирал със
семейството си в тъмната част на денонощието осветявал улицата пред дома им,
оглеждал се, започнал да заключва и двете дворни врати. Предупредил майка си да
не извежда децата навън и предупредил близките си да се пазят. Започнал да стои
повече в дома си и целенасочено избягвал срещите с подсъдимия.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
изцяло въз основа на показанията на пострадалия С.Ч. и на свидетелите Н.Х., С.Г.,
в това число и дадените от нея показания на ДП, инкорпорирани в
доказателствения материал чрез прочитането им на чл.чл.281 ал.5 във вр. с ал.1
т.1 от НПК, както и на показанията на свидетелите А.Д. и Г.М., дадени на
съдебното следствие и в ДП, чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 във
вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК, частично от показанията на свидетелите С.Л. и В.Л.,
както и писмените доказателства, приети по делото и вещественото доказателство-
СД, съдържащ аудиозапис на приетия сигнал на тел.112, предявен на страните чрез
неговото възпроизвеждане.
В показанията
си постр. С.Ч. бе категоричен, че на процесната дата и място, подс. С.Л. е
дошъл в дома му, след като е подал сигнала на тел.112 за стрелбата с пушка и след
посещението на полицейските служители, като започнал още от улицата на дворната
им врата, да се разправя с него защо е викал полиция в дома му, предупредил го
да не се занимава с него и му се заканил с думите „Внимавай момче, имам и друга пушка, ще дойда и ще те
застрелям от упор!“ Сочи още, че след като се уверил, че прозорецът не бил
счупен, се ядосал още повече, за това че е идвала полиция и отново му се
заканил, че ще го застреля и ще си го получи. Пострадалият бе категоричен, че
подсъдимият е бил агресивен, ръкомахал е с ръце и се е бил на близко разстояние
до него, докато е изричал заплашителните думи и че това се е случило в
присъствието на неговата майка и по-големият му син. Постр. Ч. заяви още, че се
е уплашил и притеснил от станалото, затова решил да отиде директно в
полицейското управление и да се оплаче, а не да звъни на тел. 112, както и че с
оглед реакцията на дежурния полицай, преценил, че трябва да подаде и писмена
жалба в полицията и прокуратурата. От показанията му стана ясно, че е започнал
да се страхува в следващите дни, като вече заключвал и двете дворни врати на
дома си, предупредил майка си да не извежда децата му навън, той и близките му
започнали да седят повече в къщи и да се пазят, като когато се случвало да се
прибира по-тъмно осветявал с фаровете на автомобила си улицата и се оглеждал.
По време на разпита на постр. Ч., съдът възприе, че той трепери и се вълнува
силно, когато разказва за случая, особено в тази част, в която описва
поведението на подс. Л. и словесните закани, които му е отправил.
Вярно
е, че в показанията на постр. Ч. има известни разминавания с тези дадени от
него на ДП и то по отношение на точните думи, с които подсъдимият му се е заканил,
и по-конкретно последователността на употребените от него изрази, но съдът
намира, че това е напълно нормално с оглед отдалечеността във времето, факта че
той все още се намира под влиянието на преживяното, като е логично да забрави
конкретни подробности или пък защото желае да забрави и да се пребори с
преживяното. Сам в показанията си постр. Ч. заяви „Аз се стремя да го забравя
това нещо“.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на пострадалия С.Ч.,
т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Действително той е пострадал от
едно тежко престъпно посегателство против личността, каквото е престъплението
закана с убийство и като такъв би могъл да се възприема като заинтересован от
изхода на делото. Съдът обаче отчете, че преди инцидента той не е имал никакъв
личен мотив да уличава необосновано извършителя, приписвайки на подсъдимия
поведение или деяние, което обективно той да не е извършил. Няма и причина той
да му отмъщава за нещо, още повече че преди този случай той не го познава. От
своята майка св. Г. разбира, че това е съседът С.Л.. Освен това показанията на
постр. Ч. кореспондират с тези на свидетелите Г., Н.Х. и с тези на Д. и М.,
досежно първата фаза на инцидента свързана със стрелбата с въздушната пушка. В
показанията си първите две свидетелки също описват поведението на подсъдимия и
отправените от него закани за убийство към пострадалия. Описват хронологията на
събитията, който съвпада с тази описана от постр. Ч. и също разказват за
промяната в неговото поведение след случая и страхът и притесненията, които е
изпитвал. Полицейските служители също, както и пострадалия, категорично
посочиха, че подаденият сигнал на тел. 112 е бил за стрелба с въздушна пушка и
че не е имало подаден сигнал за пострадали лица. Вярно е, че заявиха, че в
сигнала се съобщавало за счупен прозорец, каквито щети те не констатирали, но
следва да се има предвид, че пострадалият категорично заяви, че не е съобщавал
за причинени щети и пострадали лица. Това се потвърди и от възпроизведения в
съдебно заседание запис на приетия сигнал на тел. 112. Действително в него
пострадалия съобщава, че е „ударен прозореца“, но не и че счупен. Факт, който
се съобщава и от постр. Ч. и от свидетелките Г. и Ч., който също заявиха, че са
чули шум, трясък като удар в прозорец. Това е обяснил и С.Ч. на свидетелите Д.
и М. и ги е завел да видят къде е попаднала сачмата при стрелбата. Видно и от
снимката на електронния картон на приетото повикване е, че операторът не е
отразил счупване на прозорец, нанесени щети или пострадали лица. Освен това
следва да се отчете и обстоятелството, че свидетелите Д. и М. са били изпратени
на сигнала от оперативния дежурен полицай, който е приел сигнала от оператора
от РЦ-112 и е предал същия на АП, като е възможно да им е заявил, че има счупен
прозорец изхождайки от сигнала за „ударен прозорец“ или пък самите полицейски
служители да са останали с впечатлението за това, че в резултат на стрелбата
има счупен прозорец. Всичко това не може да разколебае достоверността на
показанията на постр. Ч.. Ето защо съдът прие, че С.Ч. депозира своите
показания не от стремеж да обвинява необосновано извършителя, а единствено с
цел да се разкрие обективната истина. Индиция за това е и обстоятелството, че
същият не пожела да се възползва от процесуалните си права на пострадал и да
предяви граждански иск, като единствено се конституира като частен обвинител
против подсъдимия. Това говори, че той не търси никакво възмездие лично за себе
си, а желае единствено подсъдимият да бъде санкциониран съобразно предвиденото
в закона. Това личи още от заявеното пред оператора на тел. 112, когато
съобщава за стрелбата с пушка, като сочи, че не желае личностна саморазправа и
търси съдействието и намесата на органите на реда.
Както се посочи вече показанията на постр. Ч. напълно
кореспондират с тези на свидетелите С.Г. и Н.Х., които са станали очевидци на
случилото се. Св. Г. категорично заяви, че подсъдимият е бил много агресивен и
е крещял срещу сина й, като му се заканил с думите „Аз имам не една, а повече
пушки и ще те убия!“ и „От упор ще те стрелям!“ Вярно е, че има разминаване в
посочването на конкретно изречените заканителни думи в показанията дадени от
тази свидетелка на съдебното следствие и в ДП, но следва да се има предвид,
както самата тя заяви след прочитане на показанията й дадени на ДП, че
възпроизвежда думите, така както ги е запомнила, като не може точно да се върне
към онзи момент, но категорично думите отправени от подсъдимия са били в
смисъл, че ще го убие. В този смисъл са и показанията на св. Н.Х., която също
потвърди, че с пристигането си подсъдимият е викал и крещял, като е казал на
съпруга й „Ще си го получиш! Ще те застрелям от упор, имам и други пушки!“ Тази
свидетелка заяви, още че подс. Л. е вървял постоянно срещу пострадалия и не му
е „оставил лично пространство“. Независимо, че не е налице напълно съвпадение в
показанията на тези две свидетелки и пострадалия досежно изречените от подс. Л.
думи, което е съвсем логично и нормално и заради отдалечеността във времето и
заради начина по-който всеки ги е възприел и емоционалното състояние в което е
бил, но няма спор, че всеки от тримата свидетели заявява, че подсъдимият е
казал „Ще те убия Имам и други пушки, внимавай, ще те застрелям от упор, ще си
го получиш“, като е без значение в случая последователността на изричането на
тези думи, възпроизведена по различен начин от свидетелите. Факт е обаче, че и
тримата сочат, че такива думи са изречени от подс. Л..
От особена важност е да се посочи също, че
свидетелките Г. и Ч. са и преки очевидци на състоянието на пострадалия, защото
веднага след инцидента, а и в следващите дни са добили непосредствени
впечатления за състоянието на постр. Ч., виждайки психическото му състояние
след случилото се, като го описват в своите показания. Така например св. Г.
сочи, че синът й непрекъснато се е озъртал, започнал да заключва, живеел под
страх. В този смисъл са и показанията на св. Ч.,която заяви, че след инцидента
съпругът й е бил много притеснен, емоционално се затворил, държал заключено, не
излизал и си стоял в къщи, постоянно се оглеждал, станал неспокоен през нощта,
трудно заспивал.
Вярно е че свидетелите Г. и Х. се намират в пряка
роднинска връзка с пострадалия- първата е негова майка а другата- негова
съпруга, като по този начин са пряко заинтересовани от изхода на делото, но
предвид обстоятелството, че техните показания са еднопосочни и последователни,
кореспондират помежду си и не противоречат и на останалите обективни
доказателства- показанията на полицейските служители и ВД- възпроизведения
аудиозапис на приетия сигнал на тел. 112, а от друга страна, не бяха оборени от
нито едно от останалите доказателства по делото, то съдът няма основание да не
кредитира техните показания. Освен това за съда не остана съмнение, че тези две
свидетелки бяха обективни в показанията си, тъй като заявиха само това което са
чули и възприели. Така напр. св. Г. заяви, че по време на инцидента нейната
снаха не е била отвън, а горе в къщата и не знае дали е чула станалото, макар
че нищо не й пречеше да заяви, че св. Ч. също е чула заканите на подсъдимия.
След прочитането на показанията й дадени на ДП, св. Г. заяви, че се сетила, че
действително снаха й се намесила и казала нещо за „стрелбище“, при което
подсъдимият я „нарекъл нещо“, като можеше да заяви, че си се спомнила с точност
всичко, което й бе прочетено. Св. Х. пък съвсем обективно заяви, че е чула само
веднъж подсъдимият да се заканва с думите „Ще те застрелям от упор, имам и
други пушки“, макар че можеше да посочи, че е чула няколко закани. И двете
свидетелки обективно посочиха, че не са чули разговора между пострадалия и св. С.Л.,
когато сам се е върнал по-късно в дома им, въпреки че можеха да заявят това,
което самият пострадал сподели за проведения между двамата разговор и най-вече
заявеното му от св. Л..
Показанията на пострадалия и свидетелите Г. и Ч. се
явяват преки доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Косвено доказателство за авторството на деянието са показанията на св. Л.К.-
полицейският служител, който извършил проверката по случая след депозираната от
пострадалия жалба. Той разказа, макар и без подробности, онова което е научил
от постр. Ч., а именно че подс. Л. му се заканил, но не може да си спомни точно
с какви думи е бил заплашен, като според него за причиняване на телесна
повреда.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия
съдебен състав да си изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира
извод за авторството на престъплението в лицето на подс. С.Л. и за неговата
виновност.
В своите обяснения обобщено подс. Л. лансира друга
версия, а именно, че не се е заканвал нито с думи, нито с действия спрямо
постр. Ч., а напротив, че той го посрещнал нападателно и го питал какво иска от
него, макар че подсъдимият се интересувал за пострадалото дете и искал да
възстанови причинените щети. Посочи също, че след като Ч. му казал че нямало
пострадало дете и нямало щети, той го попитал защо тогава подавал „фалшиви
сигнали“, при което пострадалият му бил отвърнал „(е щял да прави каквото си
иска“. Заяви също, че го е питал дали е сигурен, че се е стреляло от неговия
дом, като след потвърждение от Ч. му бил обяснил, че и съседите имали пушки и
след като разбрал, че детето не е пострадало, със сина му си тръгнали.
Съдът не даде вяра на обясненията на подс. Л., като ги
прие за негова защитна позиция с цел избягване на наказателната отговорност, т.к.
тези негови твърдения се опровергаха по категоричен начин от коментираните
по-горе свидетелски показания и веществено доказателство. Категорично се
установи, че полицейските служители, които са посетили дома на подсъдимия са му
съобщили, че са във връзка с подаден сигнал за стрелба от неговия дом в
съседния и въобще не са му казвали, че има ранено дете, защото нито е бил приет
такъв сигнал, нито те са констатирали такова обстоятелство при посещението в
дома на пострадалия. Св. Д. му е казал, че е имало сигнал за счупен прозорец,
но такава щета не е установена. Именно обстоятелството, че липсва щета от
стрелбата с пушка от страна на сина му и че полицаи са отишли в неговия дом,
както и че е бил съставен предупредителен протокол на С.Л., са изнервили силно
и ядосали подс. С. Л., поради което и св. Д. го е предупредил устно да не се
саморазправя със съседите си. Затова и твърдението на подс. Л., подкрепено от
показанията на неговия син- св. С.Л. и съпругата му- св. В.Л., че е посетил
дома на пострадалия единствено с цел да помогне на пострадалото дете и да
възстанови щетите, се обориха по категоричен начин от коментираните вече
свидетелски показания и ВД, което означава, че действителната цел на
посещението му е била саморазправа с пострадалия, в какъвто смисъл са и
показанията на Ч., с които възпроизвежда споделеното пред него от св. Л.
впоследствие за техните намерения за посещението. Прави впечатление и
твърдението, с което се опитва да омаловажи действията си подсъдимия,
заявявайки, че не е възможно синът му да е стрелял, а по-скоро съседът, който
имал по-мощна пушка и от дома му било възможно да се стреля в неговия дом. И
това му твърдение обаче не може да бъде възприето, тъй като самият подсъдими
пред полицейските служители е потвърдил, че неговият син е стрелял, което
обстоятелство и св. Л. е признал, заради което е и бил предупреден писмено от
полицаите. Постр. Ч. също бе категоричен, че е видял непосредствено след
стрелбата св. Л. в дома му с пушка в ръката, а и с. Г. бе категорична в
показанията си също от къде е чула да идва шума от стрелбата, още повече че и
предния ден също се е стреляло в дома на подсъдимия и тя е правила забележка.
Няма никаква логика, след като подсъдимият е бил
уведомен от полицейските служители, че няма пострадали и щети, той въпреки това
да отиде в дома на пострадалия и да предлага помощ. Логично би било,
поведението ме да е насочено към извинение за станалото, ако наистина е искал
да се разберат с пострадалия. Няма логика, ако подсъдимият наистина се е държал
спокойно и не е отправял закани към пострадалия, последният веднага да отиде и
да се оплаче наместо в полицията за станалото, а впоследствие и да подаде
писмени жалби в прокуратурата и РУ. Още по-нелогично е посещението на св. С.Л.
в дома на пострадалия, по-късно след случилото се, за да поиска извинение и да
помоли пострадалия да не се жалба от поведението на баща му, според думите на
пострадалия. Нелогично звучи обяснението на св. Л., че отишъл само за да
поговори с Ч.. Прави впечатление и заявеното от св. В.Л., че след като съпругът
й и сина й се върнали от Ч., че подсъдимият й казал, че разговаряли с Ч., но
той не му бил повишил тон и не бил го заплашвал. При положение, че св. Л.
заяви, че чувала всичко от мястото, където се намирала в дома им, докато
подсъдимия и св. Л. били при съседа им Ч. и че чула само съпругът й да пита как
е детето и да плати пукнатото стъкло, като нито се били разправяли, нито е чула
заплахи, няма никаква логика да заявява, че съпругът й е направил горния
коментар без тя да го пита в тази насока и при положение, че според нея не
имало викове и закани. Това сочи, че показанията на тази свидетелка са
депозирани единствено в подкрепа на защитната теза на подсъдимия.
За това и за съда не остана съмнение, че подс. С.Л. е
бил силно афектиран от посещението на полицейските служители в дома му, особено
след като от тях е разбрал че няма пострадал и причинени щети. Освен това прави
впечатление и това, че той приема за напълно нормално и приемливо да се стреля
в двора му с пушката ,след като има според него обезопасено място, затова и се
е ядосал за направеното полицейско предупреждение на неговия син да не стреля в
дома. Всичко това го е накарало да отиде в дома на пострадалия и да се разправи
с него, заради това, че той се е оплакал в полицията без причина, според
неговите разбирания, с което му е създал дискомфорт, и това го е накарало да
предприеме активни действия за саморазправа, като влетявайки в двора на
пострадалия с крясъци и викове, се е нахвърлил върху него и му е отправил
словесни закани с убийство. Афектираното състояние на подсъдимия обаче не може
да оправдае действията му, тъй като постр. Ч. е бил в правото си да поиска
съдействие от органите на реда и то именно с цел да се предотвратят евентуални
тежки последствия.
На следващо място прави впечатление и това,
че тезата на подсъдимия бе доразвита и подкрепена в съдебната фаза на процеса и
чрез показанията на свидетелите К.Т., М.Т. и С.М.. Чрез техните показания се
прокара тезата, че подс. Л. е провел един спокоен разговор с постр. Ч. и че не
е имало никакви закани от негова страна. Следва обаче да се вземе предвид на
първо място това, че от показанията на пострадалия и свидетелите Г. и Ч., по
време на инцидента на улицата не е имало други хора. Вярно е, че св. Т. заяви,
че е видяла подсъдимия и сина му да отиват към дома на пострадалия, където на
улицата двамата разговаряли със Ч. спокойно, като след това си тръгнали.ат, но
не чула и не възприела никаква разправия. Учудващо е тогава, защо при връщането
им обратно тя им задала въпроса „Какво става?“, а подсъдимият й отвърнал „стана
тук някакво недоразумение“ Освен това тя заяви, че не свързва видяното от нея
със конкретния случай и не можа да посочи кога е възприела заявеното от нея,
нито дали е имало и друга среща между подсъдимия, сина му и пострадалия. Св. Т.
пък посочи, че е бил в магазина и отвътре е видял минаващите по улицата Л.и
нищо не е чул. Той бе категоричен и че не е имало по това време клиент при
него, нито е влязъл клиент в магазина му, след като е видял Л.да се прибират. С
оглед именно на заявеното от него и съдът не кредитира показанията на св. М.,
който твърди че е бил в близост, когато Л.говорели с Ч. и че не бил чул разправия,
но все пак се заслушал в разговора им, от който нищо не разбрал, въпреки че ги
слушал поне 10 минути. Освен това този свидетел твърди, че С.Л. и синът му били
с автомобил, което пък е в противоречие с показанията на свидетелите Трошанови,
които са ги възприели да се движат пеша. Освен противоречията в показанията на
тези трима свидетели, съдът констатира противоречия между техните показания и
тези на останалите свидетели. Напр. според св. Т. разговора между подсъдимия,
неговия син и пострадалия се е повел на улицата пред дома на последния. Според
св. С.Л. той и баща му са били отвън пред дворната врата, а пострадалият бил
отвътре в двора си.
Всичко казано до тук даде основание на съда
да направи извод, че показанията дадени от свидетелите Л., Л., Т., Т. и М., не са обективни и с тях същите се стремят да
омаловажат действията на подс. С.Л. и да подкрепят защитната му позиция, още
повече че първите двама се намират в близки родствени отношения с подсъдимия-
съпруга и син, което ги прави пряко заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. С.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 от НК,
като на 19.05.2019г. в гр. С., обл.П., се е заканил с убийство на С.К.Ч. *** с
думите: „Внимавай момче, имам и друга пушка, ще те застрелям от упор!“ и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни
елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. Той
е съзнавал, че отправяйки към постр. С.Л. думите „Внимавай момче, имам и друга
пушка, ще те застрелям от упор!“, отправя закана с убийство по отношение на
същия. Съзнавал е, че тази закана може да предизвика страх у пострадалия за
осъществяването й и на практика подсъдимият е целял точно това- искал е да
изплаши С.Л., за да го принуди повече да не се оплаква и да не търси съдействие
от полицейските органи.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен
начин от съвкупния анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществено
доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подс. Л. е извършител,
т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, осъществено от него.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя закана с
убийство към постр. С.Ч. и че тази закана е от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх у пострадалия за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо
заплашеният реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните думи
по своето съдържание, вид, начин на отправяне, както и с оглед обстановката, в
която са отправени, не само са били от естество, че да възбудят основателен
страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв,
видно от показанията на пострадалия и свидетелите С.Г. и Н.Х..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е в раздел
V-ти на глава ІІ от НК- „Престъпления против личността”.
Конкретното деяние извършено от подс. Л., също е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като е извършено в присъствието на
други лица, сред които и малолетното дете на пострадалия, посред бял ден, в
дома на пострадалия, в близост до улицата.
Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност- не е осъждан, няма регистрирани други криминални и противообществени
прояви, по местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран и настоящето
деяние е инцидентна проява в живота му.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в желанието за саморазправа, което е една рефлексия от
психологическия профил на лицето и проявеното раздразнение от постъпката на
пострадалия- да се оплаче на органите на реда, вследствие на което те са
посетили дома му.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
на подсъдимия съдът отчете чистото му съдебно минало, добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност, както и напредналата му възраст. Като отегчаващи
обстоятелства съдът прецени и естеството на заканата, по конкретно факта, че
освен вербално е била придружена и с активни настъпателни действия към
пострадалия, както и дързостта и мисълта за безнаказаност, с които е действал, в
присъствието на своя син и на малолетното дете на пострадалия, както и липсата
на критичност по отношение на поведението му.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът намери, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б” от НК като определи наказание
„Пробация“ определяйки двете задължителни пробационни мерки за контрол и
въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година
и шест месеца при честота на явяване и подписване два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
шест месеца. Така определеното по вид и размер наказание, съдът намери за
справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С.Л. беше осъден
да заплати на частния обвинител С.Ч. сторените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, тъй като от представения по
делото договор за правна защита и съдействие (л.20), се установява, че С.Ч. е
заплатил в брой на адвокат И.Г. от ПзАК възнаграждение в размер на 400 лева.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: