Решение по дело №220/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 301                                               15.09.2020 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На       двадесет и шест и август                                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар      Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№220 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК.

                 Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Т.В.Й. с която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите  66,02 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 09.09.2019 г. в имот, находящ се в гр.Разград,  бул.“Бели лом“, ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 4,005 лв. обезщетение за забава за периода от 31.01.2019 г. до 12.11.2019  г., които са част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по  ч.гр.д.№2285/2019 г. Сочи, че  ответникът заедно с брат си е потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че двамата са  ползвали такава на обща стойност 132,04 лв. и не са заплатил тази сума, поради което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2285/2019 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски. Към исковата молба са приложени общи условия, удостоверение за наследници,  фактури, издадени за периода, справка за задълженията, протокол за прихващане, констативен протокол за извършен отчет, индивидуална справка за използвана топлинна енергия.

            Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител в депозирания отговор счита исковете за допустими, като твърди, че от приложените към исковата молба доказателства не се доказват твърдените от ищеца обстоятелства и факти.

                След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. 

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2285/2019 г. е издадена заповед за изпълнение №4627/14.11.2019 г. срещу  Т.В.Й. и Й. В. Й. ***»ЕАД за сумата 132,04 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.12.2018 г. – 09.09.2019 г. на адрес гр.Разград, бул.»Бели лом», №***, ведно със законната лихва от 13.11.2019 г. и за сумата 8,01 лв. обезщетение за забава за периода 31.01.2019 г. – 12.11.2019 г.  За ½ от тези суми е издаден изпълнителен лист срещу Й. В. Й., по отношение на който заповедта е влязла в сила. Същата заповед е връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК.

            По делото са представени общите условия  на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва  от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела  в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили  остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела  в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./ Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

            За имота, находящ се на адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, *** е представена молба от В. Й.В. от 25.12.1980 г. за сключване в градската мрежа за отопление, както и акт за разпространение на нето кубатура на апартамента на молителя, в който акт не е посочена дата на съставяне и е подписан от председателя на домсъвета. В процесния период партидата за същия имот е записана на Р. В. В. По същата са начислени съответно 132,04 лв. главница и 140,05 лв. обезщетение за забава. Според представеното удостоверение за наследници ответниците Т.В.Й. и Й.В.Й.  са наследници на Р. В. В.. Ответницата Т.В.Й. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в процесния апартамент на ул.“Бели лом“, ***.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

            За да е обвързана с общите условия на „Топлофикация Разград“, ответницата следва да бъде купувач на топлинна енергия. Тъй като не е сключила изричен договор за доставка на топлинна енергия, Съдът следва да прецени дали същата отговаря на изискването на чл.3, ал.1 от Общите условия, а именно дали е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право  на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая правото на собственост не бе установено, не бяха представени доказателства и за това ответницата да е наследник на лицето, поискало включването на имота в топлопреносната мрежа. Обстоятелството, че титуляр на партидата на имота е майката на ответницата, без да е установено основанието, на което ищецът я е записал като такава, не установява задължението на ответницата за заплащане на топлинна енергия.

            Ето защо съдът счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан поради което следва да бъде отхвърлен.

            С оглед неоснователността на иска ответниците не дължат заплащане и на направените по делото разноски.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ,  предявени от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК *** срещу Т.В.Й., ЕГН ********** *** за установяване, че ответницата дължи на ищеца сумите  66,02 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 31.12.2018 г. – 09.09.2019 г. в имот, находящ се в гр.Разград,  бул.“Бели лом“, ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 4,005 лв. обезщетение за забава за периода от 31.01.2019 г. до 12.11.2019  г., които са част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по  ч.гр.д.№2285/2019 г.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№ 2285/2019 г. на РРС.

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: