Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 18.06.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тридесети май през 2018 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 16557 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 18189 от 26.01.2017 г.
постановено по гр.д. № 80429/2015 г. на СРС, 119 състав, са уважени предявените
от „Т.С.” ЕАД, срещу Р.К.Р. , Б. и Й.К.Р.,
че съществува вземане на „Т.С.” ЕАД, срещу ответниците в размер на 2944,94 лв.
за употребена топлинна енергия, от които главница в размер на 2 562.60 лева за
незаплатена топлинна енергия за времето от месец септември 2011 година до месец
април 2013 година, 382.34 лева лихва за забава за времето от 31. X. 2011 година
до 14. II. 2014 година, ведно със законната лихва върху главницата от 29. IV.
2014 година, когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателното
изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 26. VI. 2014 година по частно гражданско дело №23215 по
описа на Софийския районен съд за 2014 година, разпределени така : за 2/3 за Р.К.Р.
и по 1/6 за Б. и Й.К.Р., като за горницата до
2 783.52 лева главница и 415.30 лева лихва са отхвърлени исковете. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъ9дил тримата
ответници да заплатят на ищеца разноски по водене на исковото производство
в размер на 920.16 лева и разноски по заповедното производство в размер на
373.82 лева, и съответно ищецът да заплати на тримата ответници разноски по водене на исковото производство в размер на 47.48 лева.
Това решение е обжалвано в срок само
от ответника Б.К.Р. в частите, в които исковете срещу него са били уважени за
1/ 6 част от сумите, вкл. и за разноските. С жалбата се излага оплакване за
неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, произтичащи от
необсъждане от страна на съда на направеното от този ответник възражение за липсата на пасивна материална
легитимация на иска спрмо него, тъй като след смъртта на общия на ответниците
наследодател на 3.03.2003 г. , е заявил отказ от наследство, който отказ бил
надлежно вписан в специалната книга на
съда под № 153/2003 г., поради котео Б.Р. не се явява съсобственик на
процесното жилище и не може да отговаря за задължения за топлинна енергия за
исковия период м.09.2011-м.04.2013 г. , тъй като не притежава качеството потребител
по смисъла на закона. Това възражение счита за достатъчно, поради което не
следва спрямо него да се обсъждат другите възражения на страните и другите
събрани доказателства по делото. Въпреки това излага оплаквания и подругите
заявени общо от ответнизите възражения касаещи исковете. Моли да се отмени
решението в обжалваните части и исковете срещу него да се отхвърлят изцяло
поради неоснователност.Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач не са дали писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба слезд този срок,
подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира
разноски за въззивната инстнация 300лв. за защита от юрисконсулт съгласно списък на разноските за въззивната инстанция
по чл.80 от ГПК, инкорпориран в същата писмена молбаГПКГПСГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая съобразно
оплакванията по въззивната жалба, в предмета на възивна проверка за правилност
се очертават фактите относно това, дали е доказано ответникът да има качеството
на битов клиент (собственик или ползвател) на топлофициран имот
за битови нужди, за процесния период – месец март 2012 г. до месец
април 2014 г., както и дали през процесния период за посочения обект е потребено
количеството топлоенергия на претендираната стойност от
ищеца, респ. и лихви за забава върху нея.
В
частите, в които исковете спрямо другите двама ответници са били уважени, и в
които исковете спрмо тримата ответинци са били отхвърлени, решението е влязло в
сила като необжалвано и не е предмет на въззивна проверка за правилност.
Оплакванията
по въззивната жалба на ответника Б.К.Р. определя обхвата на въззивната
проверка за правилност. Спорни по делото са фактите, от фактическия състав на
вземането на ищеца за топлинна енергия относно наличието на облигационна връзка
с ответника Б.К.Р., като възраженията на ответника
относно неучастието му в собствеността на процесното жилище е основно такова, и
евентуалните възражения за липсата на доказателства за количеството доставена
ТЕ .
Първоинстанционният
съд е основал решението си на база установен от събраните по делото
доказателства факт, че наследодателят на ответниците К.Б.Р. е придобил имота по силата на покупко-продажба,
а в последствие ответниците са го наследили от него., поради което е приел, че са собственици на процесния топлоснабден
имот през процесния период. Приел е, че няма данни за промяна на
собствеността след 1972 г., когато наследодателя К.Б.Р. е придобил собствеността върху процесното жилище, поради
което ответниците, вкл. и Б.К.Р. като съсобственици са и
потребители на топлинна енергия (ТЕ) за исковия период. Относно размера е възприел писмените доказателства и
СТЕ, приети по делото.
Тези изводи въззивният съд намира
за неправилни спрямо ответника Б.К.Р., също и необосновани, защото се
опровергават от събраните по делото доказателства и не са съобразени в
възражение на ответника за отказ от наследството на покойния собственик на
процесното жилище. Първоинстанционният
съд не евключил това възражение в доклада по чл.146 от ГПК, нито го е обсъдил в
решението. Още с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, подаден в срок,
ответникът Б.К.Р. чрез пълномощника си адв.Д. Т.,
е оспорил пасивната си материалноправна легитимация с възражението, че се е
отказал от наследството на наследодателя си К.Б.Р. и отказът е вписан в
специалната книга на съда № 153/2003г. Доказателство за този отказ е приложено
към отговора - удостоверение № 651/04.06.2003
г. на СРС, видно от което Б.К.Р. с молба вх.№ 651/04.0.2003 г. е
заявил пред съда отказ от наследство на К.Б.Р., който отказ е вписан в книгата
на съда под № 153/2003г. От другите събрани по делото писмени доказателства се
установява, че К.Б.Р. е придобил правото на собственост върху процесното жилище
през 1972 г. Отказът от наследство препятства преминаване на правото на
собственост/съсобственост върху процесното жилище от патримониума на Кирил Р.
към ответинка Б.К.Р., поради което ответникът Б.К.Р. не придобива качеството
потребител по смисъла на ЗЕЕЕ отм., нито на ЗЕ. По делото няма твърдения , нито
доказателства на друго основание ответникът Б.К.Р. да е придобил право на
собственост върху процесното жилище , поради което исковете за главница и лихви
срещу него за 1/6 част от исковите суми се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят. Ответникът Б.Р. не носи отговорност за разноските на ищеца нито в
заповедното, нито в исковото производство.
Поради несъвпадане изводите на
двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се отмени, и в
частта за разноските, определени за дължими от ответника Б.Р., в частта за 1/ 6
част от сумите по обжалваното решение.
По разноските: Съобразно изхода на
спора, въззивника-ответник има право на възстановяване на разноските за двете
съдебни инстанции. Съгласно списъците по чл.80 от ГПК се искат 1200лв. общо за адвокатско възнаграждение и 65лв.
за държавна такса и банкови комисионни(50 +15). Направеното от ищеца възражение
пред въззивния съд за прекомерност на адв. възнаграждение, съдът намира за
основателно, и на основание чл.78, ал.5 от ГПК определя възнаграждение за
защита от адвокат в минимален размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г.
на ВАдвС по 300лв. за всяка инстанция, общо 600лв., съобразно цената на
исковете снрещу този ответник, която е под 1000лв., и липсата н афактическа и
правна сложност на спора по иска срещу него. Следва да му се присъдят и 50лв.
за държавна такса по въззивната жалба и още 10лв.(а не 15лв.) за банкови такси по 2-те вноски бележки.
Съгласно чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец няма право на
възстановяване на разноски.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 18189 от 26.01.2017 г. постановено по гр.д. №
80429/2015 г. на СРС, 119 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е установено, че съществува вземане на „Т.С.” ЕАД, срещу Б.К.Р., в
размер на 427,10 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за времето от месец септември 2011
година до месец април 2013 година, в размер на 63.72 лева лихва за забава за времето от 31. X.
2011 година до 14. II. 2014 година, ведно със законната лихва върху главницата
от 29. IV. 2014 година, до окончателното изплащане на сумите, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26. VI. 2014 година
по частно гражданско дело №23215 по описа на СРС
за 2014 година, КАКТО
И В ЧАСТТА, в която е осъден Б.К.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД , разноски по водене на исковото производство в размер на 153,36 лева и разноски по заповедното производство в размер
на 62,30 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД,ЕИК ***, срещу Б.К.Р. ЕГН ********** *** искове
по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че съществува
вземане на „Т.С.” ЕАД, срещу Б.К.Р., в размер на 427,10 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за
времето от месец септември 2011 година до месец април 2013 година, в размер на 63.72 лева
лихва за забава за времето от 31. X. 2011 година до 14. II. 2014 година, ведно
със законната лихва върху главницата от 29. IV. 2014 година, до окончателното
изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 26. VI. 2014 година по частно гражданско дело №23215 по
описа на СРС за 2014 година.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** ЕИК********, да заплати на основание чл.78,
ал.3 и ал.5 от ГПК на Б.К.Р. ЕГН ********** *** 660лв. разноски за двете съдебни
инстнации.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.