Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ......./16.12. |
Година 2023 |
гр. София |
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав
|
на
пети юли |
Година 2023 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела
Станчева
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1129
по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са предявени
при условията на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ) и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите..
Ищецът „Б.Б.З.Р.“ АД *** (ББР) чрез юрк. К.К. твърди, че по сключен договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. ищецът предоставил на „Т.2.“ ООД инвестиционен кредит в размер на 2 050 000 евро, която сумата била усвоена на части в периода 31.08.2010 г. – 11.05.2011 г. при задължение да бъде върната до 11.04.2020 г. Твърди се И.Е.Н., действащ като едноличен търговец под наименование „Т. 91 – И.Н.“, „Т.2.“ ООД, Т.А.Н. и И.И.Н. на 11.05.2010 г. да са договорили с ищеца, че ще поръчителстват за изпълнение на договора. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да върне непогасения остатък от 1295915,93 евро, поради което, поради преустановено плащане по кредита, с покана изх. № 4704-770/29.08.2016 г., връчена на „Т.2.“ ООД при условията на чл. 47 ГПК, ищецът уведомил кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Сумата не била платена доброволно и в указания допълнителен срок. Ищецът предявил вземането си в заповедно производство, но ответното дружество възразило. Иска се да бъде установено, че вземането съществува.
Ищецът твърди и с чл. 21 от договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. да е договорена неустойка за забава плащането на главницата и лихвата, като за периода от 01.01.2017 г. до 14.02.2017 г. включително твърди да възлизат съответно за забавена главница - на сумата 20271,98 евро и за забава на лихвата – 94,77 евро.
Ищецът поддържа с чл. 11 (я) от договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. да е договорена и неустойка за нереализирани обороти забава плащането на главницата, която за периода от 01.01.2016 г. до 14.02.2017 г. включително твърди да възлиза на сумата 3243,53 евро.
Ответникът „Т.2.“ ООД, с връчен препис от исковата молба и доказателствата чрез счетоводител на 15.09.2020 г., не представя отговор по делото. Възражението, провокирало настоящия спор е бланкетно – липсват твърдения за обстоятелства, поставящи под съмнение съществуването, съответно размера на процесните вземания.
Ответникът И.Е.Н., действащ като едноличен търговец под наименование „Т. 91 – И.Н.“ с връчен препис от исковата молба и доказателствата чрез пощенски оператор на 02.03.2021 г. не представя отговор по делото. Възражението, провокирало настоящия спор е бланкетно в указания вече смисъл.
Ответникът „Т.2.“ ООД с връчен препис от исковата молба и доказателствата на 14.04.2022 г. не депозира отговор по делото при бланкетно възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ответницата Т.А.Н., уведомена за предявените претенции на 15.09.2020 г. с препис от исковата молба и доказателствата чрез съпруг, не депозира отговор по исковата молба при бланкетно възражение и срещу издадената заповед за изпълнение.
Ответникът И.И.Н. не депозира по делото отговор на исковата молба при бланкетно възражение и срещу издадената заповед за изпълнение.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалните представители на ищеца – юрк. К., поддържа исковете. Смята претенциите за доказани по основание ри размер. Претендира разноски като представя и списък. Навежда доводи и в писмени бележки.
Ответникът „Т.2.“ ООД, призован за съдебната фаза на спора на 25.10.2022 г. чрез счетоводител, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът И.Е.Н., действащ като едноличен търговец под наименование „Т. 91 – И.Н.“ призован за съдебната фаза на спора на 31.10.2022 г. чрез адв. Д., не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът „Т.2.“ ООД призован за съдебна фаза на производството на 31.10.2022 г. чрез адв. Д., не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответницата Т.А.Н., уведомена за предявените претенции на 15.09.2020 г. призована за съдебната фаза на производството на производството на 18.10.2022 г. чрез съпруг, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът И.И.Н. уведомен за съдебната фаза на производството на 18.10.2022 г. чрез баща, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установени следните факти:
От представения Договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. се установява писмено изразено съгласие, че ищецът предоставя на „Т.2.“ ООД (наричано в договора кредитополучател) инвестиционен кредит в размер до 2050 000 евро или левовата равностойност на сумата при срок на усвояване до 11.05.2011 г. и краен срок за издължаване общия размер на кредита – 11.04.2018 г. Уговорено е кредитът да бъде предоставен чрез задължаване на заемна сметка, открита на името на кредитополучателя и усвояван при предоговаряни в хода на изпълнение на договора начини. Кредитополучателят се е задължил да открие разплащателна сметка във валутата на кредита и поетапно да депозира по нея средства, представляващи собственото му участие в проекта в размер общо от 2095519 лв. (1071421,85 евро) и всички разплащания да прави през разплащателни сметки в ББР или да представя разходооправдателни документи за реализирани плащания по собственото участие съгласно структурата и времевия график за изпълнение на проекта. Според 11(я) кредитополучателят се е задължил да реализира по сметките си в ББР минимални годишни кредитни обороти в размер на 4 000 000 лв., считано от 01.01.2012 г. Уговорено е погасителните вноски да се дължат ежемесечно при съгласуван погасителен план (Приложение № 1 към договора) , променян впоследствие досежно гратисния период и размера на погасителните вноски съответно с Анекс № 5, Анекс № 9, Анекс № 10, Анекс № 11, Анекс № 12, Анекс № 14, Анекс № 15, Анекс № 16, Анекс № 17, Анекс № 18. Съгласно Анекс № 20 кредитополучателят дължи да направи вноска по главница в размер на 204000 евро на 31.03.2016 г. и да погаси окончателно главницата на вноски до 30.04.2019 г. Договорено е и разсрочено плащане на лихви.
Клаузата на чл. 21 от Договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. предвижда, че при нарушаване на сроковете за издължаване на кредита, кредиторът събира наказателна надбавка над договорения лихвен процент в размер на 6 пункта.
С договор от 11.05.2010 г. И.Е.Н., Т.А.Н. и И.И.Н. са се задължили пред ищеца да погасяват възникналото главно задължение при условията, в размера и сроковете съгласно договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. като отговарят солидарно с „Т.2.“ ООД. Посочено е, че поръчителите отговарят и за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително за лихвите, комисионите, такси и разноските по сбиране на непогасеното вземане. Изразено е и съгласие, че отговорят за изпълнението и след падежа, ако кредиторът предяви иск за изпълнение срещу кредитополучателя в срок до 6 месеца от падежа на главното задължение. На 11.05.2010 г. с отделен договор И.Е.Н., в качеството си на управител на едноличен търговец с наименование „Т. 91 – И.Н.“, при идентични условия се е задължил да отговаря солидарно с „Т.2.“ ООД. В член 1 ал. 1 от договора изрично е посочено, че визираното в последствие „главно задължение“ касае задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
На 11.05.2010 г. писмено е изразено съгласие и „Т.2.“ ООД в качеството си на поръчител да отговаря солидарно пред ищеца за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по процесния договор.
Съгласно Анекс № 6 от 10.03.2011 г. при неизпълнение на задължението по чл. 11(я) от Договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г. договорената лихвена надбавка се увеличава с 2 пункта като увеличения размер се прилага, считано от началото на годината, следваща годината, в рамките на която е допуснато неизпълнението и е в сила до края на годината, в която условието бъде изпълнено. Клаузата на чл. 11(я) е изменена впоследствие и с Анекс № 12 от 30.07.2012 г. като първоначално договорения входящ паричен поток от 4 000 000 лева на годишна база е редуциран до 3 000 000 лв. за годишен календарен период, считано от 01.01.2013 г. до крайния срок на кредита. Посочено е, че при неизпълнение на това условие договореният лихвен процент се увеличава с 2 пункта годишно върху размера на остатъчния дълг до изпълнение на условието.
Страните не спорят, а и представеното извлечение от сметка сочи на усвоена сума по кредита до 11.05.2011 г. в общ размер от 2050000 евро, което обстоятелство се потвърждава и от неоспореното заключение на вещото лице Б.Б.. С Анекс № 15/08.05.2013 г., сключен при участието на всички страни по спора, като остатък по кредита е посочена сума в размер на 2 022 819,93 евро.
На 04.10.2016 г. И.И.Н. е удостоверил получаване на нотариална покана за „Т.2.“ ООД, от чието съдържание се установява писмено изявление за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем считано от 24.08.2016 г. при указание да не са заплатени просрочена главница в размер на 212 000 евро за периода 31.03.2016 г. – 29.07.2016 г., просрочена лихва, неустойка 116449,60 евро за периода 31.03.2016 г. – 31.07.2016 г. и комисиона за управление 1330,55 евро за периода 10.08.2016 г. – 24.08.2016 г.
От неоспореното заключение на вещото лице Б.Б. се установява също така, че при анализ на счетоводните записвания при ищеца непогасена остава главница по договора в размер на 1 295 915,93 евро, а за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. не е реализиран кредитен оборот. Не се твърди кредитен оборот да е формиран и за периода 01.01.2017 г. – 14.02.2017 г.
При установената фактическа
обстановка от събраните доказателства, относими към повдигнатия в случая спор,
от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. чл. 430 ал. 1 ТЗ
Договорът
за банков кредит е консенсуален, което ще рече, че
правоотношението възниква по силата на постигнато съгласие, което пряко
ангажира ангажира банката да осигури ползването на
обещания ресурс. Задължението за връщане произтича от усвояване на сумата,
което именно ищецът дължи да докаже. По делото не се спори, а и доказателствата
позволяват извод, че кредитът е усвоен. Кредитополучателят не твърди
По
делото не се спори, а и от заключението на вещото лице съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение, обуславящо
насрещното задължение за кредитополучателя да върне предоставената му сума при
договорените условия. Ответникът „Т.2.“ ООД не твърди да върнал претендираната главница, нито сочи на друг зачетен от
правния ред погасителен способ. При тези съображения съдът приема така
предявения иск за основателен и доказан в пълен размер срещу този ответник.
Нормата на чл. 138 ЗЗД
свързва писмено поетото задължение за изпълнение на чуждо задължение с ангажиране
личната отговорност на поръчителя. При тези обстоятелства и с оглед
неоспорените писмени договори за ответниците И.Е.Н.,
действащ като едноличен търговец под наименование „Т. 91 – И.Н.“, „Т.2.“ ООД, Т.А.Н.
и И.И.Н. е възникнало задължение да отговарят за изпълнение
на всички задължения по процесния договор и в
частност за връщане на предоставения кредит. С Тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022 год. по тълкувателно дело
№ 5 по описа за 2019 г. на ОСГТК на ВКС, е утвърдено разбирането, че установената
гаранция за поръчителя с нормата на чл. 147 ал. 1 ЗЗД произтича от известен му
срок за изпълнение на обезпечения дълг. Законът предвижда облекчен ред за
събиране вземанията на банка, какъвто статут има и ищеца чрез заповедно
производство независимо от размера на дълга. При тези съображения съдът приема
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на 15.02.2017 г. за
своевременно предявена претенция по смисъла на чл. 147 ал. 1 изр. първо ЗЗД.
По силата на чл. 139 ЗЗД
поръчителят определя обема, в който се ангажира да отговаря. Поетото задължение
включва главницата по кредита, поради което неизпълнението на това задължение
ангажира и отговорността на тези ответници, която и
по силата на изразеното съгласие в чл. 1 от договорите, те носят солидарно.
По делото не се твърди, а и
не се установява каквото и да било от специалните обстоятелства, погасяващи акцесорното обезпечително задължение. Ето защо и при
достигнатия извод, че търсената главница е дължима, ответниците в качеството си
на поръчители дължат изпълнение при условията на солидарност.
По исковете с правно
основание чл. 92 ЗЗД
Законът
овластява страните по договор да съгласуват механизъм за остойностяване на
вреди от неизпълнение на произтичащо от правоотношението задължение. При допуснато
неизпълнение формираната сума е призвана да обезщети кредитора без да се налага
той да доказва реално претърпени вреди. В тази връзка върховният касационен съд
е имал повод да посочи, че регулативния потенциал на тази отговорност произтича
от кумулативното наличие на три функции – обезпечителна, обезщетителна
и санкционна като на съда е възложено служебно да се увери в наличието на този
потенциал (Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС).
Изследваните
в случая клаузи за забава при плащане на главница и лихви визират неприемливо
от правния ред развитие на договорното отношение – неизпълнение на поет
ангажимент. Самият закон установява необоримо предположение, че
несвоевременното изпълнение на парично задължение поражда вреда. Договорният
механизъм не разкрива противоречие на общоутвърдени
принципи, изграждащи регулаторния механизъм на добрите нрави.
Както
задължението за погасяване на главницата, така и задължението за плащане на
лихва произтичат от договора за банков кредит. Клаузата на чл. 11(я) от
договора обуславя плащане на сума, пряко изводима от неизпълнение на поето по
договора задължение. Настоящият състав обаче приема, че тази клауза не
обосновава неустоечна отговорност, на каквато ищецът
основава претенцията си в заповедното производство. Понеже отговорността за обезвреда е ограничена до вреди, находящи
се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с неизпълнението – чл.
82 ЗЗД, неустоечната клауза следва да покрива
типичните и закономерни вреди от съответното неизпълнение. Предвид обезщетителния характер на неустойката нейно основание се
явява нежелан от правния ред и неприемлив за страните резултат от развитие на
правоотношението. В този смисъл неустойката обосновава самостоятелно вземане, съвместяващо указаните вече функции по
отношение на конкретно, договорно установено задължение, изводимо от очертания
от страните обхват на уговореното неустоечно
покритие.
След
последвалата редакция на чл. 11(я) в хода на изпълнение на договора клаузата въвежда
задължение, нетипично за кредитното правоотношение – да върне усвоения финансов
ресурс и да заплати възнаграждение за договорения период на използването му. Неизпълнението
на това основно задължение препятства кредитора да се възползва от очакваното
постъпление към договорен момент. Клаузата на чл. 11(я) предписва задължение за
кредитополучателя да осигури входящ паричен поток, което не произтича от
кредитното правоотношение, но може да бъде обяснено с икономическия интерес за
кредитора за привличане на средства, израз на който е и договорената възнаградителна лихва. Предвид и договорената последица от
неосигурения паричен поток – увеличаване
ставката за формиране на възнаградителната лихва, еднозначно следва извод, че неизпълнението
на обещаното рефлектира върху механизма за остойностяване на възнаградителната лихва. Показателно в тази насока е и
пряката връзка между договорената промяна и обема на паричния поток –
достигането му води автоматично до възстановяване първоначалния договорен
размер. Следователно клаузата не визира нежелана от правния ред последица от
неизпълнението, а води до промяна на условията, при които кредиторът осигурява
ползването на предоставения финансов ресурс. При тези обстоятелства настоящият
състав приема съгласуваната воля да утвърждава условие за индексиране размера
на възнаградителната лихва – цената на предоставения
финансов ресурс. Това препятства разграничаване на договорената ставка от общия
размер на възнаградителната лихва.
Понеже
договореният паричен поток рефлектира върху желаното от кредитора
възнаграждение за предоставения финансов ресурс няма основание да се приеме, че
неизпълнението формира вреда, за да обоснове и присъщата за неустойката обезщетителна функция досежно
нежелана от правния ред последица от развитие на правоотношението. Липсата на
обещания поток по силата на постигнатото съгласие води до промяна в размера на
възнаграждението, т.е. поражда вземане за кредитора в завишен размер, което пък
изключва наличието на вреда, която да бъде компенсирана.
Очертаният
предмет на спора с предявените в заповедното производство вземания изключва
изследването на самостоятелното от правна гледна точка вземане за възнаградителна лихва, а по изложените вече съображения
настоящият състав не намира основание част от това вземане да бъде подведено
под института на неустойката.
При
тези съображения настоящият състав приема, че клаузата на чл. 11(я) от договора
не поражда вземане за неустойка и съответно предявеното на това основание
вземане на ищеца не съществува.
По
силата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД забавеното
изпълнение ангажира длъжника да поеме и произтичащите от това негативни
последици. Както бе посочено вече неполученото плащане в договорения срок
лишава кредитора от възможност да се ползва от паричния ресурс, което и поражда
вреда за кредитора. Ето защо при установеното неизпълнение на задължението за
връщане на главницата и при липса на твърдение да е погасено своевременно
задължението за възнаградителна лихва през периода от
01.02.2017 г. – 14.02.2017 г., налице са вреди, обуславящи и неустоечно покритие.
Клаузата
на чл. 21 сочи на постигнато съгласие за 6 процентни пункта за остойностяване
на договореното обезщетение, а указанието за добавяне към възнаградителната
лихва позволява еднозначен извод, че касае самостоятелен интерес за кредитора
при придадена меродавност и на правилата за определяне относителната тежест на
ставката във времето – договорена база 365/360 (чл. 15 ал. 3 от договора). Не
се установява обаче вземането да възлиза на твърдяния
размер. Безкритично приетото заключение сочи на формирано вземане върху
непогасената главница към 01.01.2017 г. в размер на
17 498,09 евро, до която сума предявеното на това основание вземане се
явява доказано по размер, а за разликата следва да бъде отхвърлен.
Вещото
лице Б. установява начислена възнаградителна лихва в
размер на 15686,12 евро. При договорения механизъм за остойностяване на
неустойката при заявения период на забава от 14 дни, определен по реда на чл.
162 ГПК възлиза на 36,60 евро, до която сума така предявеният иск следва да
бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен.
По
силата на чл. 140 ЗЗД отговорността на поръчителите се разпрострира
върху всички последици от неизпълнението, което ангажира и привлечените на това
основание ответници в производството да отговарят и
за допълнително възникналите и установени в настоящото производство задължения,
произтекли от неизпълнението на кредитополучателя.
По
претенцията за законна лихва от датата на заявлението до окончателно плащане на
главницата
Издадената
заповед за изпълнение признава лихвоносност на
вземането за главница. Нормата на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение от
задължението на съда да обезпечи защита на ликвидно вземане, ангажирайки го да
определи вземане за лихва единствено по основание, а размерът му да бъде
определен при погасяване на главницата. Процесуалният закон не установява
собствено съдържание на визираното вземане за лихва, нито определя пораждащите
го обстоятелства. Ето защо и досежно това
самостоятелно от правна гледна точка вземане приложим е материалният закон.
Съгласно
чл. 79 ал. 1 ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение ангажира длъжника да
възмезди кредитора и за вредите от закъснението. Основа за формиране на
самостоятелното вземане обаче е установено по основание и размер парично вземане. Както бе посочено вече нормата
на чл. 86 ЗЗД установява необоримо предположение, че неизпълненото парично
задължение поражда вреда като регламентира и механизъм за остойностяването й.
Към
твърдяната в процеса дата – 15.02.2017 г. вземането за главница е било
изискуемо в пълен размер, а следователно и лихвоносно. Ето защо и така
предявеното вземане съществува и следва да бъде утвърдено по основание, а
неговият размер да бъде определен в процеса на изпълнение на задължението.
По разноските
Съгласно
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в това производство следва да бъдат взети
предвид направените в заповедното производство разноски като бъде решен окончателно
и този въпрос.
При
достигнатия извод за изхода от спора ответниците дължат да възстановят
направените от ищеца и доказани в процеса разноски – заплатена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, пропорционално на уважената част от исковете.
Ищецът
е защитаван в процеса от юрисконсулт, поради което в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени както възнаграждение от 150 лв. за осъществена защита
в рамките на самостоятелното заповедно производство, така и възнаграждение за
настоящото производство. Претендираното на това
основание вземане от 100 лв. за исковото производство, с което съдът е обвързан
с оглед диспозитивното начало, се включва в
предвидения размер. Относим и към тази форма на
имуществена отговорност е утвърденият механизъм за разпределяне – ответниците
дължат да заплатят и това вземане пропорционално на уважената част от исковете.
С
оглед нормата на чл. 140 ЗЗД поръчителите отговарят и за тези вземания при
условията на солидарност.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените при условията на чл. 422 ГПК искове, че з. „Б.Б.З.Р.“
АД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ, по договор за банков
кредит № 608 от 11.05.2010 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 9341/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав срещу „Т.2.“
ООД,
ЕИК *********, И.Е.Н., ДЕЙСТВАЩ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ ПОД
НАИМЕНОВАНИЕ „Т. 91 – И.Н.“ ЕИК *********, „Т.2.“ ООД ЕИК *********, Т.А.Н.
и И.И.Н.,
дължими солидарно, както следва:
1) на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ за сумата 1 295 915,93 евро – невърнат
остатък от получен кредит, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 15.02.2017 г. до окончателно изпащане на сумата.
2) на основание чл. 92 ЗЗД за сумата 17 498,09 евро – неустойка за
забава досежно главницата (чл. 21 от договора) за периода
01.01.2017 г. – 14.02.2017 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 20271,98 евро;
3) на основание чл. 92 ЗЗД за сумата 36,60 евро – неустойка за забава досежно възнаградителната лихва
за периода 01.02.2017 г. - 14.02.2017 г., включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 94,77 евро.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Б.Б.З.Р.“ АД,
ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** да бъде признато за установено, че съществува вземане за неустойка по чл.
11(я) от договор за банков кредит № 608 от 11.05.2010 г. срещу „Т.2.“ ООД, ЕИК *********, И.Е.Н.,
ДЕЙСТВАЩ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ ПОД НАИМЕНОВАНИЕ „Т. 91 – И.Н.“ ЕИК *********, „Т.2.“ ООД ЕИК *********, Т.А.Н.
и И.И.Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Т.2.“ ООД, ЕИК *********, И.Е.Н., ДЕЙСТВАЩ КАТО ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ ПОД НАИМЕНОВАНИЕ „Т. 91 – И.Н.“ ЕИК *********, „Т.2.“ ООД ЕИК *********, Т.А.Н. и И.И.Н. при условията на солидарност да заплатят на „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 103551,76 лв. – разноски в заповедното производство пред Софийски
районен съд и в исковото производство пред Софийски градски съд;
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
от 248,85 лв. – възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в
заповедното производство пред Софийски районен съд и в исковото производство
пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от
страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията и по реда
на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ:
|
цена на иска |
дължима такса |
Заповедно производство |
ИЛ по арбитражно решение |
уважен иск |
отхвърлен размер |
разноски за ищеца |
разноски за ответника |
|
|
2534591,25 |
0,00 |
|
|
2534591,25 |
0,00 |
100,00 |
|
2534591,25 |
|
39648,55 |
34223,29 |
|
|
34223,29 |
5425,26 |
150,00 |
|
39648,55 |
|
6343,79 |
71,58 |
|
|
|
6343,79 |
|
|
6343,79 |
|
185,35 |
0,00 |
|
|
71,58 |
113,77 |
|
|
1250 |
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
|
|
|
|
0,00 |
|
|
0 |
|
|
2580768,94 |
0,00 |
0 |
|
|
|
550,00 |
|
2581833,59 |
|
|
34294,87 |
2568886,12 |
11882,82 |
104330,76 |
0,00 |
|||
|
4301,28 |
4 |
2 |
||||||
|
0,00 |
||||||||
|
52301,28 |
0,00 |
51377,72 |
||||||
|
52607,93 |
0,00 |
|||||||
|
0,00 |
54,25 |
63,44 |
#DIV/0! |
|||||
|
103230,76 |
0,00 |
0,00 |
|
103230,76 |
248,857 |
102802,58 |
||
|
|
0,00 |
|
|
######## |
11882,82 |
103850,38 |
0,00 |
|
|
118,83 |
237,66 |
0,00 |
|
0,00 |
минимално адвокатско възнаграждение |
114759,92 |
530,84 |
265,42 |
|
0,00 |
685,90 |
25688,86 |
|
685,90 |
|
|
|