РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бяла, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20214510101041 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от ЦВ. АНГ. ЦВ., чрез адвокат Ю.М. Н. -
АК - Русе против ЕЛК. Д. П.. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че същият е
собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ 95 кв.м. (Деветдесет и пет квадратни метра), ЛЯТНА КУХНЯ със
застроена площ 16 кв.м. (Шестнадесет квадратни метра) и СГРАДА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ 20 кв.м. (Двадесет
квадратни метра), построени на основание отстъпено право на строеж по
Договор от 21.05.1958 година, сключен на основание решение на изпълкома,
взето с протокол № 15 от 20.11.1957 година, в имот - частна общинска
собственост (на Община Ценово), а именно: урегулиран поземлен имот IX
(Девет римско) в квартал 61 (Шестдесет и първи), село Кривина, община
Ценово, област Русе, адрес: улица Дунав № 6 (Шест арабско) по кадастрален
план, одобрен със Заповед № 390/ 18.02.1935 година на Кмета на Община
Ценово, по регулационен план, одобрен със Заповед № 391/ 1935 година на
Кмета на Община Ценово с площ по регулационен план 1000 кв.м. (Хиляда
квадратни метра), Трайно предназначение: Урбанизирана територия, при
граници: улица, урегулиран поземлен имот II, урегулиран поземлен имот III и
урегулиран поземлен имот X, както и да осъди ответницата да му предаде
1
владението върху имота, както и да заплати на ищеца разноските по делото,
съобразно приложените платежни документи.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва иска
по основание, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност,
считано от 1996 година до настоящия момент. Прави доказателствени
искания в тази връзка.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и приобщените по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от нотариален акт №179,том 5 ,рег.№7255,дело №689 от 2021г.
издаден от нотариус Елисавета Джонова,вписан под № 162, том 12, дело №
2331, вх. per. № 4636 от 18.10.2021 година на СВ - град Бяла, ищецът е
собственик на следния имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 95
кв.м. (Деветдесет и пет квадратни метра), ЛЯТНА КУХНЯ със застроена
площ 16 кв.м. (Шестнадесет квадратни метра) и СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ 20 кв.м. (Двадесет квадратни метра),
построени на основание отстъпено право на строеж по Договор от 21.05.1958
година, сключен на основание решение на изпълкома, взето с протокол № 15
от 20.11.1957 година, в имот - частна общинска собственост (на Община
Ценово), а именно: урегулиран поземлен имот IX (Девет римско) в квартал 61
(Шестдесет и първи), село Кривина, община Ценово, област Русе, адрес:
улица Дунав № 6 (Шест арабско) по кадастрален план, одобрен със Заповед №
390/ 18.02.1935 година на Кмета на Община Ценово, по регулационен план,
одобрен със Заповед № 391/ 1935 година на Кмета на Община Ценово с площ
по регулационен план 1000 кв.м. (Хиляда квадратни метра), Трайно
предназначение: Урбанизирана територия, при граници: улица, урегулиран
поземлен имот II, урегулиран поземлен имот III и урегулиран поземлен имот
X.
Сградите са придобити по наследство от А.Ц. А. и И.А.Ц., на основание
строителство, извършено в дворно място общинска собственост, като
собствеността е констатирана от нотариуса въз основа на следните
документи:
1. Скица № 371 от 02.09.2021 година, издадена от Община Ценово.
2
2. Удостоверение № 99 от 09.09.2021 година, издадено на основание §
16, ал.1 от ПР на ЗУТ от арх. Г.Т. - Главен архитект на Община Ценово.
3. Договор за отстъпено право на строеж от 21.05.1958 година, сключен
на основание решение на изпълкома, взето с протокол № 15 от 20.11.1957
година.
4. Данъчна квитанция от 28.05.1958 година за плащане цената на ОПС.
5. Протокол от 25.08.1958 година за дадена строителна линия и
определено ниво за едноетажна къща и кухня.
6. Строително разрешение № 12, протокол за дадена строителна линия и
определено ниво и приходна квитанция от 21.09.1966 година за пристройка -
склад.
7.Строително разрешение № 5, протокол за дадена строителна линия и
определено ниво и приходна квитанция от 24.10.1964 година за ограда.
8. Акт № 418 от 20.03.2003 година за частна общенска собственост,
вписан в СВ - Бяла под № 156, том 13, дв. вх. per. № 5372, вх. per. № 5434 от
27.07.2011 година.
9. Удостоверение за наследниците на А.Ц. А., изх. № 43 от
09.07.2021година, издадено от Кметство Кривина.
10. Удостоверение за наследниците на И.А.Ц., изх. № 15 от 13.03.2018
година, издадено от Кметство Кривина.
Съдът след като взе предвид установената по-горе фактическа
обстановка,намира от правна страна следното:
Успешното провеждане на иска с правно основание чл.108 от ЗС се
предпоставя от няколко условия: ищецът да е собственик на процесния имот,
същият да се владее от ответника и това да става без правно основание. След
като от изложеното по-горе се установи, че ищеца е собственик на имота на
база наследствено правоприемство като същевременно не е спорно, че
ответницата се намира във владение на същия, следва да бъде разгледано
противопоставеното от последната възражение за настъпил ефект на
придобивна давност.
С ТР № 1 от 04.01.2001 г. т.6 при действието на отменения ГПК е
прието, че възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат
да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне
3
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по
отношение на това отбранително средство. Това възражение обаче следва да
се направи преди приключване на съдебното дирене, с оглед
равнопоставеността на страните и за да могат да се съберат доказателства по
него. Тази задължителна практика не е обявена за изгубила силата си, но
приложимостта й следва да се преценява с оглед новата процесуална уредба,
предвиждаща преклузивни срокове и поетапна преклузия на възраженията,
навеждането на нови обстоятелства и посочване на нови доказателства.
Възможностите на ответника да заяви правоизключващи възражения, каквото
е възражението за придобивна давност се преклудира поетапно с изтичането
на срока за отговор, съгласно чл. 133 от ГПК и в първото заседание за
разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал.3 от ГПК. След това заседание за
всяка от страните е открита възможността да твърдят новооткрити
обстоятелства и да сочат и представят новооткрити доказателства, които не са
могли да узнаят, посочат и представят своевременно, при полагане на
дължимата грижа. /чл. 147 ГПК/ Възможността за възражение за придобивна
давност обаче никога не би била новонастъпила, или нововъзникнала предвид
това, че тя е основана на владение, а давностният срок за придобивната
давност не може да изтича в хода на производството до колкото с
предявяване на иска той се прекъсва. Предвид изложеното, възражението за
придобивна давност следва да се направи пред първата инстанция с отговора
към исковата молба, или най-късно в първото съдебно заседание по делото,с
оглед на което съдът намира същото за допустимо.
За установяване, респ. опровергаване на твърдението на ответницата за
упражнявано от нея владение върху имота за период, надхвърлящ
определеният от чл. 79, ал. 1 от ЗС десет годишен срок до предявяването на
иска за собственост срещу нея, по делото са разпитани две групи свидетели,а
именно Т.Ц.а и Р.Г., показанията на първата от които съдът преценява през
призмата на чл.172 от ГПК,като отчита евентуалната им заинтересованост. От
същите се установява,че описаният имот е ползван от И.А. Ц.,брат на ищеца
до смъртта му на 11.03.2018 година. В имота, заедно с И.Ц., е живяла и
ответницата ЕЛК. Д. П. като негов партньор и само на това основание.
Ищецът е единствен наследник на И.А.Ц., който не е обективирал желание да
прехвърли своята част от имота на ответницата, нито е извършил действия по
предоставяне ползването на имота на Е.П. на някакво правно
4
основание.Свидетеля Григоров установява още,че ответницата е в
незадоволително здравословно състояние,като не разполага със средства да
закупи имота,но няма и къде да отиде да живее ,ако бъде принудена да го
напусне.
Така събраните гласни доказателства кореспондират с представените
пред БРС писмени доказателства. За осъществяване на целения оригинерен
придобивен способ ответницата следваше да установи, че е упражнявала в
период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния
недвижим имот (corpus), без противопоставянето от страна на титуляра на
правото на собственост (ищците), както и да е демонстрирала по отношение
на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик
(аnimus), т.е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое
намерение ответникът следва да е манифестирал спрямо собственика-ищец,
за да отблъсне неговото владение и това да му стане известно. Иначе всяко
скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини,
не сочи на такава промяна. Само доколкото елементите от фактическият
състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода
на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен имот,
може да бъде уважено. В конкретния казус ответницата не установява
субективният елемент (аnimus) от фактическият състав на чл. 79 ЗС. Това е
така, защото за осъществяване на фактическият състав на този оригинерен
придобивен способ се изисква упражняване на фактическа власт в нужния
срок явно и несмущавано, което не се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. По отношение на процесния обект на
правото на собственост ответницата не е изразила намерение да владее за себе
си идеалните части на другия съсобственик, които тя е държала заедно с него
и за него,след неговата смърт през 2018г. Това държане на идеалните части не
е трансформирано във владение за себе си, не е манифестирано намерението
да бъде едноличен собственик на имота, не е отблъснато владението на
другите съпритежатели на собствеността. По изложените съображения,
възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност се явява
неоснователно.
Тук е мястото съдът да отбележи,че разглеждания казус се явява не
5
дотолкова правен , а до морален такъв.Безспорно е ,че ответницата е живяла в
имота от 1996г. до смъртта на своя фактически съжител,респективно
наследодател на ищеца, и продължава да живее в имота и до настоящия
момент,като няма правно основание за това. Безспорно е също,че последната
е в лошо здравословно състояние ,не разполага със средства и не може да си
позволи закупуване на имота , респективно закупуване на друг имот.В тази
връзка съдът счита,че единствено и само в правомощията на правоимощия
ищец е да прецени дали, доколко и как ответницата може да обитава имота
,както и при какви параметри следва да се случи това.
С оглед изложеното,съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан, и подлежащ на уважаване изцяло.
Предвид изхода на спора и основателността на иска следва да бъде
разгледано направеното от пълномощника на ответницата възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК. В съответствие с предвидената от закона възможност
съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на
фактическата и правна сложност на делото. Съгласно Тълкувателно решение
№6/2012г. на ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер, като разбира се следва да се вземе
предвид фактическата и правна сложност на делото. Минималното
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. е в размер на 313.00 лв.
В случая заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лв. Предвид факта, че производството по
делото е протекло в едно заседание,а и същото не се отличава с правна и
фактическа сложност съдът намира, че адвокатското възнаграждение се явява
прекомерно с оглед горецитираните разпоредби и следва да бъде намалено до
предвидения в наредбата минимум.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕЛК. Д. П.,ЕГН
6
********** , че ЦВ. АНГ. ЦВ.,ЕГН ********** е собственик на следния
недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 95 кв.м.
(Деветдесет и пет квадратни метра), ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 16
кв.м. (Шестнадесет квадратни метра) и СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ 20 кв.м. (Двадесет квадратни метра),
построени на основание отстъпено право на строеж по Договор от 21.05.1958
година, сключен на основание решение на изпълкома, взето с протокол № 15
от 20.11.1957 година, в имот - частна общинска собственост (на Община
Ценово), а именно: урегулиран поземлен имот IX (Девет римско) в квартал 61
(Шестдесет и първи), село Кривина, община Ценово, област Русе, адрес:
улица Дунав № 6 (Шест арабско) по кадастрален план, одобрен със Заповед №
390/ 18.02.1935 година на Кмета на Община Ценово, по регулационен план,
одобрен със Заповед № 391/ 1935 година на Кмета на Община Ценово с площ
по регулационен план 1000 кв.м. (Хиляда квадратни метра), Трайно
предназначение: Урбанизирана територия, при граници: улица, урегулиран
поземлен имот II, урегулиран поземлен имот III и урегулиран поземлен имот
X.
ОСЪЖДА ЕЛК. Д. П.,ЕГН ********** да предаде на ЦВ. АНГ.
ЦВ.,ЕГН ********** владението на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ 95 кв.м. (Деветдесет и пет квадратни метра),
ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ 16 кв.м. (Шестнадесет квадратни метра)
и СГРАДА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ 20 кв.м.
(Двадесет квадратни метра), построени на основание отстъпено право на
строеж по Договор от 21.05.1958 година, сключен на основание решение на
изпълкома, взето с протокол № 15 от 20.11.1957 година, в имот - частна
общинска собственост (на Община Ценово), а именно: урегулиран поземлен
имот IX (Девет римско) в квартал 61 (Шестдесет и първи), село Кривина,
община Ценово, област Русе, адрес: улица Дунав № 6 (Шест арабско) по
кадастрален план, одобрен със Заповед № 390/ 18.02.1935 година на Кмета на
Община Ценово, по регулационен план, одобрен със Заповед № 391/ 1935
година на Кмета на Община Ценово с площ по регулационен план 1000 кв.м.
(Хиляда квадратни метра), Трайно предназначение: Урбанизирана територия,
при граници: улица, урегулиран поземлен имот II, урегулиран поземлен имот
III и урегулиран поземлен имот X.
ОСЪЖДА ЕЛК. Д. П.,ЕГН ********** да заплати на ЦВ. АНГ.
7
ЦВ.,ЕГН ********** сумата в размер на 363.00лв./триста шестдесет и три
лева/,представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8