№ 76
гр. Плевен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
С.А
Членове:РЕНИ В. Г.
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело №
20224400500850 по описа за 2022 година
С решение № 1575/28.10.2022 г. по гр.д.№ 20224430103627 по описа за
2022 година на ПлРС е осъден Ц. С. А. да заплати на А. А. Г. сумата от
4 530.50 лв., представляваща половината от платените от ищцата като
солидарен длъжник в периода от 26.08.2013 г. до 16.08.2021 г. суми за
погасяване на задължения по договори за потребителски кредит № FL246962
от 11. 04.2007 г., сключен с „Българска пощенска банка“ АД гр. София, и №
FL612636 от 31.10.2011 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД гр.
София, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба 29.06.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 6 391 лв. е отхвърлен иска като
неоснователен.Осъден е Ц. С. А. да заплати на А. А. Г. сумата от 576. 49 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
Депозирана е въззивна жалба от Ц. С. А., чрез пълномощник, срещу
решение № 1575/28.10.2022 г. по гр.д.№ 3627/2022 г. по описа на ПлРС, което
се обжалва частично - в частта, в която е уважен искът на А. А. Г. с правна
квалификация чл.127 от ЗЗД за уважения размер от 4 530.50 лв., ведно със
1
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба -
29.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъдените
разноски в размер на 574.49 лв.Излагат се доводи, че така постановеното
решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,
постановено при съществени процесуални нарушения е необосновано
съгласно представените писмени доказателства, поради което се прави искане
да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск, като се присъдят и направените за двете
инстанции разноски.
За въззиваемата страна А. А. Г. процесуалният представител изразява
становище да се постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционното решение № 1575/28.10.2022 г., постановено по гр.д.№
3627/2022 г. на ПлРС, като правилно и законосъобразно, като се присъдят и
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във възивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд е приел, че регресният иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД е безспорно установен,
тъй като безспорно е установена солидарната отговорност между страните по
делото с оглед на сключения между тях и „Юробанк и Еф Джи България“АД
договор за потребителски кредит № FL612636/31.10.2011 г., като е приел аз
ирелевантно твърдението, че сумите не са използвани за семейството, а за
погасяване на стари задължения на въззиваемата, възникнали преди
сключването на брака им.
В решение № 60266/23.12.2021 г. по гр.д.№ 1136/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о., на
което се позовава въззивникът, е прието, че когато солидарните длъжници са
2
съпрузи и един от тях е получил заем, той трябва да заяви за какви конкретни
семейни нужди е разходвана сумата.Ако получилият заема съпруг не заяви за
какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във
вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно.
Безспорно е между страните обстоятелството, че те са сключили
граждански брак на 28.02.2005 г., който е прекратен с влязло в сила решение
на 26.07.2012 г.
От приложения договор за потребителски кредит № FL246962/11.04.2007
г. е видно, че на А. Г. и Ц. А., като кредитополучатели, е отпуснат от
„Българска пощенска банка“АД потребителски кредит в размер на 15 000 лв.
за текущи нужди, като крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е до 20.04.2017 г.
Приложен е и договор за потребителски кредит № FL612636/31.10.2011 г.,
от който е видно, че на А. Г. и Ц. А., като кредитополучатели, е отпуснат от
„Юробанк И Еф Джи България“АД потребителски кредит в размер на 12 840
лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
потребителски кредит № FL246962/11.04.2007 г., сключен между банката и А.
Г. като кредитополучател и Ц. А. - като съкредитополучател и договор за
издаване на кредитна карта от 05.07.2006 г., сключен между банката и А. Г.
като кредитополучател/картодържател, като крайният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви, е до 31.10.2021 г.
От обясненията на въззиваемата А. Г. по чл.176 от ГПК пред въззивната
инстанция е видно, че са изтеглили 15 000 лв. за ремонт на бащината му
къща, където са се установили да живеят, тъй като къщата се е нуждаела от
тотален ремонт.Като са взели тези 15 000 лв., за около 10 000-11 000 лв. са
закупили „Фиат Мареа“, на негово име по време на брака, като той го е
продал, без да й даде нищо.С останалата сума са започнали ремонта.Накарал
е сина й да тегли втори кредит от „Банка ДСК“, който тя е изплатила.След
това той я накарал да рефинансират кредита в „Пощенска банка“ и се е
получила една разлика от около 1 000 лв., които са взели на ръка.Тези 15 000
лв. са един и същ кредит с разликата, че е рефинансиран.До 2005 г. не е имала
нито един кредит.
В процесния случай А. Г. е предявила иск с правно основание чл.127 от
ЗЗД да й бъде заплатена от Ц. А. сумата от 6 391 лв.
3
От доказателствата по делото е видно, че е образувано изп.д.№
20138150401135 въз основа на изпълнителен лист от 17.05.2013 г., издаден по
ч.гр.д.№ 2604/2013 г. по описа на ПлРС по молба на кредитора „Юробанк
България“АД, като видно от ПДИ до страните, общото задължение по
изпълнителното дело към 01.07.2013 г. възлиза на 15 957.29 лв.
От въззивника е платена по изпълнителното дело сумата от 3 706.50 лв.,
поради което същият може да претендира от другия солидарен длъжник
половината от тази сума, т.е. 1 853.25 лв., която първоинстанционният съд е
приспаднал от сумата по исковата претенция 6 391 лв. и е присъдил сумата от
4 530.50 лв., чиято дължимост е предмет на настоящето производство.
Неоснователен е доводът на въззивника, че сумата от 15 000 лв., предмет
на първия кредит, е била използвана от въззиваемата А. Г. за погасяване на
нейни стари задължение от преди сключването на брака между страните, а тя
е използвана за нужди на семейството.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД и не е уважил възражението на въззивника за изтекла погасителна
давност относно платените до месец 20.06.2017 г. погасителни вноски, като е
приел, че правото на регресен иск възниква от пълното погасяване на
задължението към кредитора, което е станало към дата 20.04.2021 г.Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.В настоящия случай началната дата на изискуемостта е
датата на плащането, тъй като няма пречка след този момент солидарният
длъжник да поиска плащане от другия длъжник в повече от това, което е
платил - искът да бъде предявен и за няколко платени вноски по предявения
иск в давностния срок по чл.110 ЗЗД.
Чл.127, ал.2 ЗЗД урежда вътрешните отношения между солидарните
длъжници и регресното право се погасява с общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД, като и в настоящето производство е спорен между страните
въпросът кой е началният й момент.
Не би могло да се приеме, че солидарният длъжник по задължение,
разделено на анюитетни вноски, който е изплатил една или няколко вноски,
има право да иска от останалите солидарни длъжници да му върнат
припадащите им се части от тези вноски, макар и цялото задължение още да
4
не е платено (определение № 731/28.06.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 71/2017 г.,
ІV г.о.).
Платените вноски от А. Г. в периода от 14.03.2016 г. до 20.04.2021 г. по
размер не са съгласно погасителния план по договора.
Първоинстанционният съд е приел, че началният момент на
погасителната петгодишна давност е 20.04.2021 г., когато от страна на
въззиваемата е погасено цялото задължение към „ЕОС Матрикс“ - когато е
направена от нея последната погасителна вноска.
Регресното право по чл.127, ал.2 от ЗЗД на един от солидарните длъжници
спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от
солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от
него.Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. –
размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се
дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга,
но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а какъвто е към
момента на погасяването, което е станало на 20.04.2021 г.
В процесния случай не се касае за периодични платежи, а за изплатена
част от общ дълг на единия солидарен длъжник, който претендира платената
от него част на другия длъжник.
Кредитът е погасен на 20.04.2021 г. и към датата на депозиране на
исковата молба 29.06.2022 г. не е изтекла общата 5-годишна погасителна
давност, поради което предявеният иск е основателен за сумата от 4 530.50
лв., както е приел първоинстанционният съд.
Неоснователно въззивникът счита, че с оглед на възражението му за
изтекла погасителна давност съдът е следвало да отхвърли иска и за сумата от
989.21 лв., представляващи половината от платените до 20.06.2017 г. суми в
размер на 1 978.43 лв. като погасени по давност.
На последно място във въззивната жалба се сочи, че
първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не кореспондира със
събраните по делото доказателства.От служебната бележка, издадена от
ЕОС“Матрикс“ЕООД на 29.09.2022 г. е видно, че задължението по договор за
потребителски кредит № FL612636/31.10.2011 г. е прехвърлено с договор за
цесия от 18.01.2016 г.Съгласно същата, въззиваемата е погасила изцяло
5
задължението, като общата дължима сума е била 11 577.49 лв., а видно от
приложената справка, задължението е платено по два начина -доброволно и
чрез постъпване на сума по изп.д.№ 01135/2013 г.
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че като не е съобразил
характера на плащанията, тъй като има дублиране на платени суми, съдът
неправилно е приел, че размерът на цялото задължение е 12 782 лв., а не на
действително погасеното задължение в размер на 11 577.49 лв.
Общото задължение по изпълнителното дело към 01.07.2013 г. е 15 957.29
лв.
По изпълнителното дело от въззивника е заплатена сумата от 3 706.50 лв.,
а сумата от 11 577.49 лв. е постъпила в счетоводната система на
ЕОС“Матрикс“ЕООД след датата на цесията - 18.01.2016 г. до датата на
издаване на служебната бележка 29.09.2022 г., като е отразено доброволно
плащане и съдебно изпълнение.
От приложената справка от ЧСИ е видно, че по изпълнителното дело
освен сумата от 1 190 лв. е заплатена от въззиваемата и сумата от 1 315.34 лв.,
т.е. общо заплатената сума от нея е 2 505.34 лв.
Поради това не може да се приеме, както се сочи във въззивната жалба, че
сумите, които въззиваемата е превеждала на ЧСИ Т. К., са постъпвали по
сметките на ЕОС“Матрикс“ЕООД, поради което има дублиране на платените
суми.
В зависимост от изхода на спора са присъдени и разноски по компенсация
от първоинстанционния съд.
Ето защо не са налице основания за отмяна на решението в обжалваната
му осъдителна част, поради което следва да бъде потвърдено в същата.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемата направените по делото разноски във въззивната инстанция в
размер на 800 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1575/28.10.2022 г. по гр.д.№
6
20224430103627 по описа за 2022 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е осъден Ц. С. А. от с.***, ЕГН **********, да
заплати на А. А. Г. от с.***, ЕГН **********, сумата от 4 530.50 лв.,
представляваща половината от платените от ищцата като солидарен длъжник
в периода от 26.08.2013 год. до 16.08.2021 год. суми за погасяване на
задължения по договори за потребителски кредит № FL246962 от 11. 04.2007
год., сключен с „Българска пощенска банка“ АД гр.София, и № FL612636 от
31.10.2011 год., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД гр. София,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба 29.06.2022 год., до окончателното изплащане на сумата; в
която е осъден Ц. С. А. от с.***, ЕГН **********, да заплати на А. А. Г. от
с.***, ЕГН **********, сумата от 576.49 лв., представляваща деловодни
разноски по компенсация.
Осъжда Ц. С. А. от с.***, ЕГН **********, да заплати на А. А. Г. от
с.***, ЕГН **********, сумата от 800 лв. разноски по делото във въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7