Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 7090
10.4.2018 г., гр. Пловдив
Божидар
Кърпачев- районен съдия при
Пловдивски районен съд, като съдия-докладчик по НЧХД № 2215/2018 г. по описа на
ПРС, I н.с., след
като се запознах с материалите по делото и в изпълнение на правомощията
си по чл. 250-252 НПК намирам, че не са налице условията за разглеждане на
тъжбата по същество, доколкото същата е нередовна.
На първо място в тъжбата са изложени по противоречив и
изключващ се начин обстоятелствата досежно мястото на извършване на деянието. На
ред първи абзац втори е посочено- …около 21.00 часа, в неговия дом…“. В същото
време в изречение трето на същия абзац е посочено „.. Лежах неподвижно на пода
на стълбищната площадка…“, А в изречение четвърто от този абзац : „..Той влезе
в жилището си…“ При тези обстоятелства остава напълно неясно дали деянието е
извършено в жилището на Г.К. или извън него.
Безспорно е както в теорията така и в практиката, че
деянието се характеризира като съвкупност от телодвижения, извършени под
контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място. От цитираното
определение следва, че мястото и времето на извършване на деянието са съществен
негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и
ограничаващ го от останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от
телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването им е различно, то би се
касаело за различно деяние- в този смисъл ясното и точно посочване на мястото
на извършваното деяние е иманентна част от изискванията за редовност на тъжбата
и от правото на защита.
На следващо място нито в обстоятелствената част на
тъжбата, нито в петитума й е посочено
ясно и недвусмислено какви са причинените телесни повреди. Действително, както
в петитума, така и в обстоятелствената част е посочена правната квалификация
според тъжителката на причиненото увреждане- а именно разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 или 129 –лека телесна повреда. Липсва обаче ясно
изложение на фактите в какво са се изразявали самите телесни повреди. Наистина
в обстоятелствената част има следното посочване: „контузия на главата, гръдния
кош и ръцете-многостепенна лека телсна повреда с временно разстройство на
здравето. В заключението на представеното от тъжителката съдебно медицинско удостоверение,
приложение към тъжбата, са посочени следните увреждания: контузия на главата и
тялото, с включени контузия на гръден кош, кръвонасядания по главата, корема и
двата горни крайника. В същото време в
тъжбата изрично се моли да се назначи СМЕ, която като отчете приложените към
делото медицински документи, включително и СМУ, да установи какви са причинените увреждания.
При това положение не става ясно каква е точната воля на тъжителката дали
претендира наказателната отговорност на подсъдимия да бъде ангажирана за всички
увреждания посочени в СМУ или само за частта от тях, които са намерили изрично
отразяване в тъжбата.
Следва да се отбележи, че е безспорно и в теорията и
практиката, че тъжбата е акта в
наказателните производства от частен характер, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство от общ характер, който определя предмета на
разглеждане по делото и предмета на доказване в процеса. Тъжбата очертава престъплението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
подсъдимият трябва да се брани. В този
смисъл връчването на препис от тъжбата
за запознаване на подсъдимия е аналога
в делата от частен характер на привличането
като обвиняем и предявяване на обвинението в наказателния процес от общ
характер. От този момент възниква правото на защита на подсъдимия и от този момент той може да използва всички
средства- да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори
повдигнатото му обвинение. В този смисъл
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото престъпление, а именно
изпълнително деяние, време и място на
извършване по точен ясен и недвусмислен начин се явява същностен елемент от
правото на защита на подсъдимия, като в
противен случай той се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
деяние , с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. В този смисъл
абсолютно недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимия, е да се дава ход на тъжба, която не съдържа
ясно изложение на всички съставомерни обстоятелства с аргумент, че
съставомерните телесни повреди ще бъдат уточнени от събраните по делото
доказателства, в случая СМЕ. Действително възможно е от доказателствата по
делото да се очертае различен кръг на причинените увреждания в сравнение с изложените
в тъжбата. В този случай тъжителят може да прибегне до изменение на обвинението
по чл. 287 НПК. Изменение на обвинението е допустимо обаче само, ако
първоначално е била налице редовна тъжба, т.е същата да съдържа точно, ясно и
изрично посочване на всички съставомерни
обстоятелства, в случая фактите за причинените телесни повреди, за които се
води наказателното производство. В настоящия случай такова ясно посочване липсва.
В случая не може да намери приложение института на
даване на указания за отстраняване на нередовност на тъжбата. Известно е, че в
гражданското право, ако исковата молба е подадена в даден давностен или
преклузивен срок, то нередовности по същата могат да се отстраняват и след
изтичане на този срок, стига исковата молба, макар и нередовна, да е подадена в
дадения срок. В наказателното право, обаче с оглед значимостта на защитаваните
обществени отношения този принцип не намира приложение. Точно обратното в
трайната си практика ВКС е застъпил становище, че указания за отстраняване
на нередовности в тъжба могат да бъдат давани и нередовностите могат да бъдат
отстранявани само до изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал.3 НПК. Така изрично Р Е Ш Е Н И Е №29/13
февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело № 1325/2016
година на ВКС и Определение № 127 от
26.09.2013 г. по ч.н.д. д№ 1724/2013 г. на Върховен касационен съд.
В случая в тъжбата се
твърди, че деянието е извършено на 09.10.2017г, като от същата дата тъжителката
е разбрала за него. Тъжбата е подадена в срок- на 5.4.2018г. Същата обаче е
нередовна. Към настоящия момент шестмесечния срок по чл. 81, ал.3 НПК е
изтекъл, поради което с оглед цитираната практика на ВКС, указания не могат да
се дават и нередовности не могат да се отстраняват. С оглед гореизложеното на
основание чл. 25, ал.5, т.2 НПК производството следва да бъде прекратено
Ето защо,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО, ОБРАЗУВАНО ПО ТЪЖБА ВХ.№ 21270/ 05.04.2018.
Препис от
разпореждането да се връчи на частния
тъжител и на обвиняемия
Разпореждането подлежи
на обжалване по реда на глава 21 НПК в петнадесет дневен срок от връчване на
препис от него пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
Е.Р.