Решение по дело №2138/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2016 г. (в сила от 21 юли 2016 г.)
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20164430102138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.05.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

          При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2138/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Производството е по реда на чл.30, ал.1, вр.чл.29, т.8 и т.9, вр.чл.28, ал.1 вр.чл.25, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за закрила на детето.

Пред РС-Плевен е депозирана молба от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Плевен, в която се твърди, че във повод на постъпил сигнал до О"ЗД"-гр.Варна с Вх. № ЗД-02/0060 от 11.02.2016г., подаден от Директора на ЦНСТ-гр.Варна във връзка с няколкократни бягства на детето Т.С.А. ЕГН **********, било извършено социално проучване на случая, при което се установило, че с Решение № 382/24.01.2015г. по описа на РС Варна по гр.д.№ 15937/2014г. спрямо детето Т.С.А. ЕГН ********** е предприета мярка за закрила чрез настаняването му за отглеждане в специализираната институция ЦНСТ- *** за срок за срок до навършване на пълнолетие.Твърди се, че видно от приложеното удостоверение за раждане на детето Т.С.А. ЕГН ********** негова майка е Д.Д.А. ЕГН **********, баща - С.З.А. ЕГН **********, като майката твърди, че С.А. не е биологичен баща на детето, за такъв се сочи лицето ***, с което г-жа А. живее на семейни начала повече от десет години. Твърди се, че майката и лицето сочено за биологичен баща живеят в жилище което е без водоснабдяване и не е електрифицирано находящо се в местността "Кемер дере". Жилището разполага с една стая годна за обитаване, като поддържаната хигиена е на много ниско ниво. Семейството се намира в затруднено финансово положение. Г-жа *** не работи на постоянен трудов договор, а *** работи във фирма за почистване. И двамата не плащат социални и здравни осигуровки. Твърди се, че се наблюдава липса на постоянство в отношенията между майката и детето. Г-жа *** редовно е посещавала социалната институция, в която е била настанена Т., но не е демонстрирала нужната ангажираност и заинтересованост към проблемите и ежедневието на Т.. Твърди се, че в последствие дните в който майката може да я посещава са били сведени до три на месец, с цел ограничаване на негативното влияние, което г-жа *** оказва спрямо непълнолетната. След зачестяване на а контактите между Т. и майка се е увеличила и честотата на бягствата от тийнейджърката, като тя често е откривана в дома на родителите си. Твърди се, че през 2015. биологичният баща е посещавал момичето само три пъти и към настоящия момент не е налице здрава емоционална връзка между тях. Твърди се, че въпреки работата с майката с цел повишаване на нейния родителски капацитет и стимулиране за промяна, към настоящият момент такава не се наблюдава. Родителите на непълнолетната не са в състояние да напътстват и да оказват възпитателни мерки спрямо своята дъщеря. Твърди се, че г-жа *** не притежава необходимия родителски капацитет, не разполага с нужните финансови ресурси, за задоволяване на ежедневните потребности на детето и не може да осигури нужната стабилна и подкрепяща семейна среда, нито да предостави сигурността и закрилата необходими за нормалното физическо и психическо развитие на Т.. Твърди се, че по време на своя престой в социалната услуга резидентен тип „Центъра за настаняване от семеен тип „ гр.Варна са констатирани множество бягства от страна на Т.А., като след издирване Непълнолетната е откривана при своите биологични родители. Твърди се, че в резултат на съвместна работа с екип на ЦОП гр.Варна служители на ЦНСТ гр.Варна и близки на детето без родствена връзка с нея-*** и *** са положени усилия в насока за ограничаване на девиантните прояви на Т. свързани с бягства от социалната услуга, като същите са били временно преустановени. Твърди се, че в началото на 2016г. момичето отново е започнало да бяга от ЦНСТ гр. Варна, като е установено,че е прекарвала по-голямата част от времето, когато е отсъствала от социалното заведение и от училището и, с криминално проявено лице на има Николай. При едно от бягства, тя е намерена в дома на друго криминално проявено лице, осъждано за изнасилване, живеещо е близост до родителите й. Твърди се, че биологичните родители на непълнолетната знаят за нейните бягства, като тя Често ги е посещавала, но не проявяват адекватно отношение към тези прояви, не съзнават опасностите, които то крие и са я укривали при опитите да бъде намерена. Във връзка с контактите й с криминално проявени лица е налице реален риск от нейното въвличане в дейности свързани с трафик с цел сексуална или друг вид експлоатация. Твърди се, че при проведените от съответните специалисти разговори с Т., е констатирано, че тя не проявява критичност към своите постъпки и. не осъзнава реалната опасност, в която те я поставят. Липсата на реална преценка относно риска, на който се излага, създадените връзки с криминално проявени лица, неблагоприятното влияние иа нейните родителите и зачестилите девиантни прояви, които има вероятност да се превърнат в устойчиво поведение, обуславят нуждата непълнолетната да бъде отделена тази средата с неблагоприятно влияние. Твърди се, че ДСП-Варна и ДСП Плевен считат, че употребата на възможността за шестмесечен престой в КЦ-Плевен би послужила за откъсването на Т. от тази среда и би послужила за поставянето й в подходяща ограничаваща поведението такава с цел корекционно-възпитателна дейност чрез работа със съответните специалисти -социален работник и психолог при Кризисен центъра за жени и деца ,преживели насилие "Център отворена врата" гр.Плевен. Съблюдаването на адекватен на поставените цели режим и перманентния контрол на дейностите, с които се ангажира непълнолетната може да се реализира в социалната услуга, която предлага КЦЖДПН-целенасочена професионална психологическа работа с детето с оглед възпрепятстване въвличането на Т.С.А. в дейности по чл. 11 от ЗЗДет. Твърди се, че в тази връзка с административна Заповед с № ЗД-ЗЗД-БН-01/0058/26.02.2016г. на директора на ДСП Варна е прекратено настаняването на детето Т.С.А. в Център за настаняване от семеен тип -*** и е настанено временно в Социална услуга резидентен тип КЦ"Център отворена врата" гр.Плевен. Твърди се, че с оглед на изложеното, отдел Закрила на детето при ДСП Плевен е на становище, че чрез предприемането на мярка за закрила посредством настаняването на Т.А. в социална услуга резидентен тип КЦ "Център отворена врата" гр.Плевен се осигурява неговият „най-добър" интерес по смисъла на параграф 1, т.5 ,6 .Б",б."в", б.Т" и б."Д" от ДР на ЗЗДет. В тази среда биха могли в най-пълен обем да бъдат задоволени неговите образователни, здравни и социални потребности, да бъдат предоставени нужните социални и психологически консултации и да бъде осигурена сигурна и безопасна среда, като към момента това е и единствената алтернатива за Т.С.А. .

Моли се съдът, поради гореизложеното и на основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето, да се произнесе с решение, с което да постанови прекратяване на настаняването на детето Т.С.А. ЕГН ********** в социалната услуга резидентен тип „Център за настаняване от семеен тип" -*** и на основание чл. 28, ал.1 във вр с чл. 25 , ал. 1, т.2 и т.3 от същия закон да определи мярка за закрила спрямо него - настаняване в социална услуга резидентен тип Кризисен център за жени и деца, преживели насилие "Център отворена врата" гр.Плевен, за срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето ако е в негово интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред- 26.02.2016г .

Съдът, като  прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази становищата  на страните, намира за установено следното:

         Видно от представеното удостоверение за раждане  се установява, че детето Т.С.А., ЕГН********** е родено на ***г., с посочени родители Д.Д.А. -майка, и баща-С.З.А.. От решение № 382/24.01.2015г., постановено по гр.д.№15937/2015 г. на РС-Варна, се установява, че детето е настанено в Център от семеен тип-Варна, ул.Ген.Колев № 90 за срок до навършване на пълнолетие.  Установява се също, че със заповед №ЗД-ЗЗД-ВН-01/01.10.2014г. на директора на Дирекция”Социално подпомагане”-Плевен, е прекратено настаняването на детето в Център от семеен тип-Варна и  е настанено по административен ред до произнасянето на съда в Кризисен център гр.Плевен. От приложеният по делото социален доклад се установява изложената в молбата фактическа обстановка.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Правото на закрила е най – общо формулирано в чл.10 ЗЗДет. Според текста ,,Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Закрила трябва да се осигури на всяко дете без каквато и да е дискриминация (чл.2 от Конвенцията за правата на детето).

При настаняване на дете извън семейството се предоставя приемна грижа ( детето се настанява в семейство на роднини или близки или в приемно семейство), социална услуга резидентен тип или настаняване в специализирана институция.Настаняването на детето извън семейството е крайна и изключителна мярка.То се предприема след изчерпване на възможностите за закрила в семейството.По изключение може да се предхожда от мерки за закрила в семейна среда,когато се налага спешното извеждане на детето.

Съгласно чл.25 ЗЗДет, ал.1, т.2 дете може да се настани извън семейството когато ,,родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не полагат грижа за детето“.От приложените по делото доказателства се съдът констатира, че са налице хипотезата на чл.25 по т.2 ЗЗДет.

Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. В тази връзка подходяща мярка, която е в интерес на детето, е "настаняване в специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, поискан в молбата, е адекватен на търсената закрила, налице са предпоставките по чл.30, ал.1, вр.чл.29, т.8, вр.чл.28, ал.1 вр.чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДет. Безспорно по делото е установено, че майката на детето не е  в състояние да му осигури сигурна среда, а и повлиява негативно поведението на детето. Установи се, че то е било настанено в Център от семеен тип гр.Варна, но от са установени множество бягства, най-често след посещения на майката, след което детето е откривано или при биологичните си родители или при други лица от мъжки пол, с които няма родствена връзка и са криминално проявени. Установено е, че детето не проявява самокритичност към поведението си и е преценено, че отдалечаването от тази среда би повлияло положително поведението на детето. От друга страна по делото не се установи възможност за прилагане на друга мярка за закрила по отношение на Т.А. осмев настаняването в друга специализирана институция. С оглед на изложеното, следва да бъде поставено прекратяване настаняването на детето Т.А. в Център от семеен тип гр.Варна и настаняване на детето за отглеждане и възпитание в Кризисен център гр.Плевен за срок от 6 месеца, или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред-26.02.2016г.

.        Водим от горното, съдът ;

Р Е Ш И:

 

    ПРЕКРАТЯВА, на основание по чл.30, ал.1, вр.чл.29, т.8, вр.чл.28, ал.1 вр.чл.25, ал.1, т.2, от Закона за закрила на детето, настаняването на детето Т.С.А., ЕГН ********** в Център от семеен тип *** и ГО НАСТАНЯВА  в  Кризисен център за жени и деца, преживели насилие „Център Отворена врата гр.Плевен за срок 6 месеца, или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред-26.02.2016г.

Препис от решението да се изпрати на  молителя и на заинтересованите страни.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в      едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: