№ 3391
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110200159 по описа за 2024 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.Т.” ЕООД срещу наказателно постановление № 22-2300482 от
23.11.2023 година на Директора на ДИТ-София, с което на „М.Т.” ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за нарушение на член 415, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят чрез юрисконсулт Р. посочва, че дружеството не е осъществило вмененото
му административно нарушение. Посочва, че до лицето многократно са отправяни покани да
се яви, за да му бъде изплатено трудовото възнаграждение. Алтернативно моли да се
приложи член 415в, ал.1 от КТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата по подробно изложени в писмен
вид съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка от 12.06.2023 година до 23.08.2023 година по спазване на
трудовото законодателство на „М.Т.“ ЕООД е дадено предписание под номер 4 по протокол
ПР2321948 от 23.08.2023 година, а именно да удостовери изплащането на трудово
възнаграждение за месец май 2023 година на Д.С. в срок до 31.08.2023 година. При
извършена последваща проверка от 15.09.2023 година до 30.10.2023 година, че конкретното
1
предписание под номер 4, не е изпълнено. За последващата проверка бил съставен протокол
за извършена проверка ПР2336867 от 30.10.2023 година. Поради неизпълнение на даденото
предписание в срок свидетелят Т. Т. съставила АУАН № 22-2300482 от 30.10.2023 година за
нарушение на член 415, ал.1 от КТ, въз основа на което било издадено обжалваното НП.
Свидетелят Т. посочва, че в хода на проверката са й предоставени писмени декларации, че
трудовото възнаграждение на Д.С. за месец май 2023 година е изплатено авансово. Бил
предоставен и РКО за 1000,00 лева, изплатени на лицето, но в него не фигурирало
основание за плащането на сумата.
В качеството на свидетел е разпитан С.Г., служител на „М.Т.“ ЕООД. Свидетелят посочва, че
трудовите възнаграждения за текущия месец се изплащат в края на следващия календарен
месец. През май 2023 година свидетелят бил на една опашка с Д.С. за изплащане на трудови
възнаграждения и видял, че срещу РКО С. получил плик, в който се предполага да се намира
парична сума. Малко след това С. напуснал и Г. знаел, че до С. за изпращани покани да се
яви, за да му се доизплатят трудови възнаграждения. Свидетелят Г. заявява, че аванс се
предоставя на служителите по тяхно изрично искане.
Представен е трудов договор от 24.04.2023 година, с който Д.С. е назначен в дружеството
„М.Т.“ ЕООД. На 01.06.2023 година С. подал молба за прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 01.06.2023 година. С покана от Деница Т.-Д., управител на
„М.Т.“ ЕООД, от 02.06.2023 година, до Д.С., било отразено, че трудовото правоотношение не
може да бъде прекратено на основание член 327, ал.1, т.2 от КТ, тъй като С. самоволно
напуснал работното си място. В писмото е посочено, че трудовото възнаграждение за месец
април 2023 година му е изплатено на 19.05.2023 година и му е предоставен аванс за месец
май 2023 година. С покана от 19.06.2023 година управителят на дружеството посочила, че на
19.05.2023 година финансовите задължения на дружеството към С. са изплатени и поради
прекратяване на трудовия му договор, на основание член 71 от КТ, считано от 12.06.2023
година, С. е поканен в тридневен срок да се яви в офис на дружеството за оформяне на
трудовата му книжка. Представени са и два броя разписка от „Български пощи“ ЕАД от
05.06.2023 година и от 19.06.2023 година с получател Д.С.. Покани до лицето за изплащане
на трудовите му възнаграждения са отправени и на 19.09.2023 година и на 18.10.2023
година. В писмо до ДИТ-София Т.-Д. посочва, че С. бил назначен за юрисконсулт и в
дружеството „Т. 2000“ ЕООД, чийто пълномощник била Т.-Д.. В това си качество й били
предоставени суми за възнаграждение на С. от управителя на „Т. 2000“ ЕООД, които били
изплатени на С. заедно с дължимите възнаграждения в „М.Т.“ ЕООД за периода април-май-
2023 година.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установено от АУАН, показанията на св.
Т. и св.Г., протокол за извършена проверка от 23.08.2023 година и за протокол за извършена
проверка от 30.10.2023 година, трудов договор с Д.С., покани от управителя на „М.Т.“ ЕООД
до С., разписки от оператори на пощенски услуги, РКО от 19.05.2023 година за сумата от
1 000,00 лева, както и АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
2
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона – Заповед № З-00693 от 15.08.2022
година на Изпълнителния директор на ГИТ, заповед за назначаване на свидетелката Т. и
длъжностна характеристика.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с всички изисквания
на процесуалния закон.
Отговорността на работодателя за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците
и служителите по член 128 от КТ, както и останалите дължими обезщетения с паричен
характер, включително и това по член 224, ал.1 от КТ да изплати при прекратяване на
трудовото правоотношение обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж, има обективен и императивен
характер, тъй като с посочените норми на КТ се охраняват правата на работниците и
служителите. Освен да начисли дължимите суми за трудово възнаграждение, работодателят
съгласно член 270, ал.3 от КТ е длъжен да удостовери получаването му от работника с
подпис във ведомост или срещу разписка, а по изрично негово искане или на неговите
близки да изплати възнаграждението по банков път.
За да изпълни това си задължение обаче, е необходимо и съдействието на работника или
служителя. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., че възнагражденията се изплащали
„на ръка“ срещу РКО в края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.
Въпреки че в РКО от 19.05.2023 година не е посочено основанието за плащане на сумата от
1000,00 лева не е опровергано обстоятелството, че РКО е подписан от С.. С. е подал молба за
прекратяване на трудовото му правоотношение на 01.06.2023 година, считано от същия ден.
На 02.06.2023 година, преди началото на проверката на служители на ДИТ-София,
управителят на „М.Т.“ ЕООД е отправила покана до С. да се яви в офис на дружеството за
уреждане на трудовите отношения с лицето, в която насока са и показанията на свидетеля Г..
Въпреки отправяните многобройни покани до лицето в хода на проверката на ДИТ-София,
контакт с лицето не е установен. Видно от датата на изпращане на електронни писма до
ДИТ-София, с данни за банкова сметка на Д.С., изпратени от самия него, такива данни са
предоставени едва на 18.10.2023 година и са препратени на „Т. 2000“ ЕООД, а не до „М.Т.“
ЕООД. Действително, от представения РКО от 19.05.2023 година не може по категоричен
начин да се направи извод, че посочената сума касае трудовото възнаграждение за месец май
2023 година, дължимо от „М.Т.“ ЕООД, по делото са налични достатъчно по обем писмени
доказателства, че управителят на „М.Т.“ ЕООД е положила усилия да се свърже със С. и да
уреди финансовите въпроси, свързани с прекратеното му трудово правоотношение. Въпреки
че отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна съгласно член 83 от ЗАНН, съдът намира,
че поради субективните действия на Д.С. изпълнението в срок на предписанието на ДИТ-
3
София от страна на „М.Т.“ ЕООД е било невъзможно.
По изложените съображения съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е осъществило
състава на нарушението по член 415, ал.1 от КТ.
На основание член 63д, ал.3 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивника следва да бъде
заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2300482 от 23.11.2023 година на Директора на
ДИТ-София, с което на „М.Т.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00
лева за нарушение на член 415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - София да заплати на „М.Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, 80,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4