Определение по дело №392/2020 на Административен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 08.10.2020 год.

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 392 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от „Ванис Агрифарм“ ЕООД, със седалище с. Галата, ЕИК *********, представлявано от М. С. И., чрез В. С. И., чрез адв. С. Г., срещу Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане УИН 11/280519/54973 на М. С. И., в качеството му на управител на „Ванис Агрифарм“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 666889, подадено от В. С. И..

С разпореждане от з.с.з. на 15.09.2020 г. е констатирано, че в приложената от ответника административна преписка липсва съобщение по чл. 61 от АПК, поради което липсват доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за оспорване, като отделно жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Поради това със същото разпореждане жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 200, във вр. с чл. 151, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок; 2. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател; 3. да представи доказателства за представителна власт на В. С. И. /упълномощил адв. С. Г./; 4. да представи документ за платена д.т. от 50 лв. по сметка на Административен съд – Ловеч, като е указано, че при неизпълнение на всяко от горните указания жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Със същото разпореждане е изискано от ответника - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“: съобщение за дата на връчване на обжалваната заповед, както и изрично писмено становище за допустимост на жалбата във вр. с чл. 159, т. 5 и чл. 197 от АПК.

С молба вх. № 3548/28.09.2020 г. на жалбоподателя се отстраняват сочените в разпореждането от 15.09.2020 г. нередовности на оспорването, като се представя ново адвокатско пълномощно /на л. 163 от делото/, подписано от управителя на дружеството-жалбоподател, с което се потвърждават извършените до момента от адв. С. Г. процесуални действия.

С писмо вх. № 3639/02.10.2020 г. на ответника се сочи, че обжалваната в настоящото производство заповед е изпратена на жалбоподателя с писмо изх. № 02-6500/3434 от 30.07.2020 г. и е получена от жалбоподателя на 03.08.2020 г., за което се представя обратна разписка на л. 165 от делото.

В жалбата се сочи, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, като допълнително се сочи, че не е ясно кой е органът, издал заповедта, сочи се неспазване на установената форма, сочат се съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с неуведомяване на адресата по реда на чл. 26 от АПК, сочи се противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби. В заключение се моли съда да отмени Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като се иска и присъждане на разноски по делото.

Ответникът е ангажирал подробно писмено становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата, вх. № 3312/08.09.2020 г.

Съдът намира жалбата, подадена по реда на Глава десета, раздел IV, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, за допустима като подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в срока по чл. 197 от АПК, считано от съобщаването на ожалваната заповед, видно от разписка на л. 165 от делото – заповедта е съобщена на 03.08.2020 г., а жалбата е подадена на 17.08.2020 г., видно от пощенско клеймо на плик на л. 28 от делото и е заведена при ответника на 19.08.2020 г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК - Административният орган спира производството - когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Необходимо е да са налице кумулативно и двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства, 2. чието установяване е от значение за издаването на акта; Константна е съдебната практика, че не се изискват доказателства за образувано наказателно производство, както и че актът за спиране на производството по чл. 54, ал. 1 от АПК следва да е мотивиран.

Не се споделят доводите на жалбоподателя, че заповедта е нищожна, поради издаването от некомпетентен орган, както и доводите, че не е ясно кой е издател на заповедта.

Видно от съдържанието на Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, от същата недвусмислено става ясно, че е издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – В. Г., който е подписал обжалваната заповед с отбелязване на име и длъжността му. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция.

Ясна е и датата на издаване на заповедта, като е ясно и нейното съдържание.

Отделно в обжалваната заповед са изложени достатъчно подробни мотиви на четири страници от заповедта, като е приложена и таблица за допълнителна прецизност и яснота на мотивите на заповедта.

Ето защо съдът намира, че Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма на административния акт, включително достатъчно подробни мотиви.

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало след постъпила информация – подаден сигнал от А. Д. Н., заведен с № 02-110-0400/1001 от 27.08.2019 г., като сигналът е получен в ДФЗ – ЦУ от ОД на ДФЗ Ловеч във връзка със сигнал от Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч от 26.08.2019 г., което е безспорно между страните, а и е видно от писмените доказателства в административната преписка.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че освен горните сигнали, са били получени и два броя жалби с № 02-6500/6565 от 03.09.2019 г. и № 02-6500/6565#1 от 23.10.2019 г. от С. М. Н. срещу В. С. И. и „обвързани с него лица и фирми“. Първата жалба е до „Европейската служба за борба с измамите“, като е придружена с подписка на жители на с. Галата и с. Български извор.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че от извършен анализ от експертите на дирекция „Противодействие на измамите“ са установени роднински връзки и идентичност между кандидатите физически-лица и управителите на няколко юридически лица, като това е подробно описано в доклад до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и в сигнала на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Върховна касационна прокуратура /на л. 40-61 от делото/, като в същия сигнал е изложена достатъчно подробна фактическа обстановка, включително по отношение на конкретни имена.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че след изпратения сигнал на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Върховна касационна прокуратура /на л. 40-61 от делото/ изх. № 02-6500/6565 от 21.02.2020 г., с писмо изх. № 756/2020 от 23.03.2020 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч и вх. № 02-6500/6565 от 26.03.2020 г. на ДФЗ /на л. 62 от делото/ ответникът е уведомен, като му е изпратено копие от постановление за възлагане на предварителна проверка от 23.03.2020 г. на прокурор при ОП – Ловеч /на л. 63-64 от делото/, видно от което се възлага проверка не Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР – Ловеч по преписка № 756/2020 г. на ОП - Ловеч за престъпление но чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че с писмо УРИ № 123120-257 от 22.06.2020 г. и вх. № 02-110-1400/279 от 24.06.2020 г. /на л. 65-66 от делото/, че ДФЗ са уведомени от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ - Плевен, Ловеч за извършването на проверка по пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП – Ловеч във връзка с извършено престъпление от четири физически лица Ловеч - престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, включително и В. С. И. –пълномощник на жалбоподателя и М. С. И. – управител на дружеството-жалбоподател, по който повод от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ - Плевен, Ловеч изискват допълнителна писмена информация от ДФЗ. Следва да се посочи, че изисканата от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ - Плевен, Ловеч информация със същото писмо касае оригинали на документи, находящи се в администрацията на ответника.

Поради изложеното и видно от посочените по-горе писма и сигнали, обжалваната в настоящото производство заповед е издадена след получените писма за образувана проверка, като следва да се посочи, че са налични две преписки: преписка № 756/2020 г. по описа на ОП – Ловеч и пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП – Ловеч.

Отделно от административната преписка, от сигнала на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Върховна касационна прокуратура /на л. 40-61 от делото/ изх. № 02-6500/6565 от 21.02.2020 г., както и от съдържанието на таблицата в обжалваната заповед, е видно, че шестима от седемте кандидати са с един и същ пълномощник – В. С. И.. Дирекция „Противодействие на измамите“ в докладна записка изразява становище, че е „налице разделяне от едно стопанство на седем такива“, като голяма част от дейностите по заявяване, земеделските обработки /доколкото се извършват такива/, организацията на всички дейности, свързани с дейността на кандидатите за земеделски стопани, се координират от едно и също упълномощено лице – В. С. И.. Сочи се, че „разделянето“ е извършено с цел избягване на ограниченията на плащанията при някои от мерките, както и поради факта, че при евентуални проверки от ДФЗ, при заявени и необработени парцели, ще бъде санкционирано само едно лице.

В обстоятелствената част на обжалваната заповед са изложени и допълнителни мотиви: „В тази връзка ДПИ счита, че „Ванис Агрифарм“ ЕООД, чрез своя пълномощник В. С. И. е заявило площи по схеми и мерки на ДП, които не е обработило. От заявените и необработени площи за кампания 2019 г. са налични и голям брой необработени цели БЗС-та. Изложените обстоятелства и направените изводи и резултати от проверки в ДФЗ са обективирани докладни записки от администрацията и специализираната дирекция с № 02-6500/6565 от 20.11.2019 г. и 11.02.2020 г. Изложеното до тук води до хипотезата за представяне на неверни сведения, целящи получаване на неследващо се подпомагане.“

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че при издаване на обжалваната в настоящото производство Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на довода на жалбоподателя, че не е бил уведомен за стартиралото производство по издаване на обжалваната заповед, посочен на няколко места в жалбата като нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, следва да се посочи, че както чл. 26, ал. 1, така и чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК се намират в раздел първи на глава пета, като разпоредбите предхождат разпоредбите относно самото издаване на ИАА. Ето защо доводът за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК би бил относим едва при издаден индивидуален административен акт.

В случая не се е стигнало до издаването на ИАА, т.к. с обжалваната в настоящото производство Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане УИН 11/280519/54973 на М. С. И., в качеството му на управител на „Ванис Агрифарм“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 666889, подадено от В. С. И..

Ето защо твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК не се отразява при преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, с която се спира административното производство преди да се издаде ИАА.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя във връзка с противоречие на Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с материалноправните разпоредби.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК - Административният орган спира производството - когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта.

Представените от жалбоподателя удостоверения от ОП – Ловеч с идентично съдържание, но от различни дати на л. 17-25 от делото, като тези на л. 18, л. 19 и л. 20 са напълно еднакви, включително и с дата на издаване – 10.03.2020 г., не са относими при преценката за законосъобразност на настоящата заповед. Същите удостоверения на ОП – Ловеч удостоверяват единствено, че срещу В. С. И., ЕГН: **********, на съответна дата, няма обвинения по неприключили наказателни производства.

За настъпването на предпоставката за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е необходимо изобщо да е стартирало наказателно производство, респ. да е образувано досъдебно производство, нито дори да има привлечено обвиняемо лице. Достатъчно за изпълнението на фактическия състав на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е наличието на „престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта“.

Поради това е ирелевантно дали срещу пълномощника на дружеството жалбоподател – В. С. И. има повдигнати обвинения и неприключили наказателни производства, като следва да се посочи, че управител на дружеството-жалбоподател е друго лице – М. С. И., който е брат на В. С. И..

В обжалваната в настоящото производство заповед са изложени достатъчно подробни мотиви, като всички мотиви на издателя на заповедта се подкрепят от представените по делото доказателства към административната преписка, които съдът кредитира, а и не се оспорват от жалбоподателя, който, освен сочените по-горе неотносими удостоверения от ОП – Ловеч /на л. 17-25 от делото/, не представя други доказателства..

Административното производство по издаване на обжалваната заповед е започнало след постъпила информация – подаден сигнал от А. Д. Н., заведен с № 02-110-0400/1001 от 27.08.2019 г., като сигналът е получен в ДФЗ – ЦУ от ОД на ДФЗ Ловеч във връзка със сигнал от Областна дирекция по безопасност на храните – Ловеч от 26.08.2019 г., което е безспорно между страните, а и е видно писмените доказателства в административната преписка.

Няма спор, а и се установява от писмените доказателства в административната преписка, че с писмо УРИ № 123120-257 от 22.06.2020 г. и вх. № 02-110-1400/279 от 24.06.2020 г. /на л. 65-66 от делото/, ДФЗ са уведомени от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ - Плевен, Ловеч за извършването на проверка по пр. пр. № 900/2019 г. по описа на ОП – Ловеч във връзка с извършено престъпление от четири физически лица Ловеч - престъпление по чл. 248а, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, включително и В. С. И. – пълномощник на настоящия жалбоподател, както и управителя на дружеството-жалбоподател М. С. И., по който повод от ГДБОП, Сектор „Борба с организираната престъпност“ - Плевен, Ловеч изискват допълнителна писмена информация от ДФЗ, като се изискват и оригинали на документи, находящи се при ответника.

Отделно от административната преписка, както и от съдържанието на таблицата в обжалваната заповед, е видно, че шестима от седемте кандидати са с един и същ пълномощник – В. С. И.. Дирекция „Противодействие на измамите“ в докладна записка изразява становище, че е „налице разделяне от едно стопанство на седем такива“, като голяма част от дейностите по заявяване, земеделските обработки /доколкото се извършват такива/, организацията на всички дейности, свързани с дейността на кандидатите за земеделски стопани, се координират от едно и също упълномощено лице – В. С. И..

Ето защо и като съобрази изложеното по-горе, че представените удостоверения от ОП – Ловеч /на л. 17-25 от делото/ са ирелевантни, като за настъпването на хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е необходимо нито да е стартирало наказателно производство, респ. да е образувано досъдебно производство, нито дори да има привлечено обвиняемо лице, съдът намира, че обжалваната заповед съответства на разпоредбите на закона.

Проверката за наличието на „престъпни обстоятелства“ по смисъла чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК не е предпоставена нито от започване на наказателно производство, нито от привличане на обвиняемо лице, а още по-малко от хода на евентуално такова производство в неговата досъдебна и съдебна фаза.

Достатъчно е доказването кумулативно и на двете предпоставки за спиране съгласно нормата на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК: 1. престъпни обстоятелства, 2. чието установяване е от значение за издаването на акта. Крайният акт – е уведомителното писмо, с което се признава или отказва правото на кандидата да получи средства за подпомагане, вследствие на подадено заявление за кандидатстване по схемите и мерките на директни плащания. Следва да се посочи, че превенцията за нарушения, свързани с измами, е задължителна част от работата на ДФЗ – РА, поради което правилно при установената по-горе фактическа обстановка е издадена Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е спряно административното производство преди издаване на ИАА.

Съдът намира, че се доказаха от всички писмени доказателства по делото, които, като подробни и ясни съдът кредитира, и двете предпоставки за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което обжалваната заповед е законосъобразна.

От страна на ответника не се претендират разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум“.

Водим от горното и на основание чл. 202, т. 2, чл. 200, във вр. с чл. 54, ал. 5, във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Ванис Агрифарм“ ЕООД, със седалище с. Галата, ЕИК *********, представлявано от М. С. И., чрез адв. С. Г., срещу Заповед № 03-РД-2287/29.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, е спряно административното производство по обработката за кампания 2019 г. на заявление за подпомагане УИН 11/280519/54973 на М. С. И., в качеството му на управител на „Ванис Агрифарм“ ЕООД, кандидат по схемите и мерките на директни плащания с УРН 666889, подадено от В. С. И..

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред ВАС от СТРАНИТЕ, участващи в административното производство.

Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

АДМ. СЪДИЯ:

Номер на акта:	937
Дата:	8 октомври 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия:	Йонита Цанкова Цанкова

Дело:	20207130700392
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	8 септември 2020 г.

Определение по дело №392/2020 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта