Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ………..04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. П. СТОИЦЕВ
2.Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Благовест
Байраков, като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНОХД
№ 5220/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на XXI от НПК.
С присъда от 05.10.2017г. по
НОХД № 5220/2015г. на СРС, НО, 114-ти състав подсъдимият О.Л.Д. е признат за
виновен в това, че на
11.09.2009г. около 01.40 часа в гр. София, при управление на лек автомобил
„БМВ“ с ДК номер *******е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост, тъй като в много груба
форма засяга интересите на обществото и упорито не се прекратява като: на бул. *******след
като спрял на подаден му сигнал за спиране за полицейска проверка със стоп
палка „Образец МВР“ от И.Г.М., полицай при 03 РУ СДВР, изпълняващ службата си
като ПП 31-3, не изчакал в автомобила да бъде проверен от него, като продължил
движението си по бул. „Сливница“ и след като му бил подаден звуков сигнал и
разпореждане за отбиване в дясно от полицай Т.И.Г.и полицай Н.А.П., действащи
като АП 31 - 03 РУ СДВР, отново спрял, но преди да му бъде извършена проверка,
внезапно потеглил в посока бул. „Тодор Александров“, като на кръстовището на
бул. „Христо Ботев“ и ул. „Пиротска“ отново не се подчинил на звуков и
светлинен сигнал за спиране, подаден му от полицай Т.И.Г.и полицай Н.А.П.,
действащи като АП 31 и от полицай О.П.С.и полицай Н.Т.Н.— 03 РУ СДВР, действащи
като АП 73-3, вместо това рязко ускорил движението на автомобила, който
управлявал, навлязъл в лентата за насрещно движение и в района на кръстовището
на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Сливница“ не спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, след което самокатастрофирал и при задържането му от
полицай О.П.С., Н.Т.Н., Т.И.Г.и Н.А.П. се опитал да избяга от
местопроизшествието - престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 вр ал.1 от НК.
Със същата присъда, на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен по
първоначално повдигнатото обвинение да е отправил обиди към горепосочените
полицейски служители с думите „мръсни ченгета“, „оставете ни на мира“,
„копелета гадни“, „нещастници“, „мръсни куки“, „пускайте ни да си ходим“.
В
законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от упълномощен защитник на подсъдимия
О.Л.Д., в която се твърди, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Въз
основа на това се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на
нова, с която да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане за връщане на
делото на прокурора или на първоинстанционния съд поради допуснати съществени
нарушения, довели до ограничаване правата на подзащитния му. След запознаване
с мотивите на първоинстанционната
присъда е депозирано допълнение към въззивната жалба. Изтъкват се аргументи, че
вмененото деяние не представлява престъпление. Посочва, че подсъдимият е бил
привлечен към административно-наказателна отговорност за същото деяние с АУАН №
553690 и издаденото към него наказателно постановление. Наложено е било
административно наказание „глоба“ в размер на 410 лева, която е била заплатена
от подсъдимия. Предвид това се твърди, че присъдата е постановена в
противоречие с принципа non bis in idem, поради което същата следва да бъде
отменена. На следващо място упълномощения защитник адв. С. сочи, че съдът не е
обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, довело до
възприемане на погрешна фактическа обстановка. Твърди, че не е доказано по
безспорен начин, че подзащитният му се е движел с висока скорост, тъй като
скоростта не е измерена по законосъобразен начин, както и че е преминал на
червен светофар, поради съществени противоречия свързани с това обстоятелство.
Обръща внимание на показанията на свидетеля Л..Х– таксиметров шофьор, които
били изпълнени с множество противоречия, а съдът не ги е обсъдил. Оспорва
твърдението, че подсъдимият е бил „видимо пиян“ и че е отправял обиди и
неприлични жестове. Посочва, че неоснователно не са кредитирани показанията на Е.Д.и
Р.Д.. Адв. С. твърди и наличие на противоречие в самите мотиви на съда. От една
страна, първоинстанционният съд приема за установено наличието на арогантно
поведение и изричане на обиди. От друга страна, при анализа на показанията на
свидетеля С.е посочил, че именно той потвърждава, че подсъдимият е изрекъл тези
думи, но тъй като показанията му остават изолирани, то тези обстоятелства не
следва да се вменяват на подсъдимия. Предвид изложените аргументи, адв. С.
твърди, че не е извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, пред. 2, алт. 2 вр.
ал. 1 от НК. Моли за отмяна на присъдата и за оправдаване на подзащитния му.
В
закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК настоящият състав намери, че не е
необходимо провеждането на разпит на подсъдимия, както и събирането на други
доказателства пред въззивната инстанция.
В
открито заседание на 23.01.2019г. подсъдимият О.Л.Д., редовно призован, не се
явява. За него се явява адв. С. – упълномощен защитник. Заявява, че
подзащитният му не желае да присъства в съдебното заседание и моли да бъде
даден ход на делото.
Представителят
на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна. В хода на съдебните
прения посочва, че първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата в тяхната
цялост и по отделно, като е стигнал до правилен извод. Законосъобразно е приел
обвинението за безспорно доказано, въз основа на което е постановил и своята
присъда. Не счита, че са налице основания на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за
прекратяване на наказателното производство. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В
своята пледоария адв. С. заявява, че изцяло поддържа въззивната си жалба и
допълнението към нея. Изтъква, че подзащитният му вече е санкциониран за същото
деяние по административен ред. Твърди, че първоинстанционният съд е приел за
безспорно установени факти, за които са били налице множество противоречия,
неразгледани от съда. От друга страна, немотивирано съдът не е кредитирал
показанията на майката и брата на подсъдимия. Твърди, че не е реализирана
отговорността по отношение нанесения побой от страна на полицаите върху
подсъдимия, като вместо това същият е бил осъден за хулиганство. Моли присъдата
да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, и като провери законността
и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл.
314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това
изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Настоящето
разглеждане на делото пред въззивна инстанция е второ по ред. С първото по
делото решение №1202/27.11.2014г. на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав,
първоинстанционната присъда от 08.11.2013г. на СРС, НО, 115-ти състав по НОХД
8096/2011г. е изцяло отменена, а делото е върнато на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения. Констатирано е съществено
процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, като в
обстоятелствената част и в диспозитива му не е конкретизирано, коя хипотеза на
чл. 325, ал. 2 от НК е вменена на подсъдимия. По този начин е нарушено правото
на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен и вследствие на това да
организира защитата си.
Внесен
е нов обвинителен акт, с които са изпълнени разпорежданията на XIV-ти въззивен
състав и е образувано НОХД № 5220/2015г., по което е постановена обжалваната
присъда. Същата е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се
установява от събрания по делото доказателствен материал. Първостепенният съд
ясно и безпротиворечиво е изложил мотивите към присъдата, като аргументирано са
посочени доказателствените средства, въз основа на които е формирано вътрешното
му убеждение относно установените фактически положения. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност, второинстанционният съд не намери основания за
промяна на фактическата обстановка, която е следната:
Подсъдимият
е О.Л.Д., с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:*** круша 16 и гр. Русе, ул. Студентска, бл. Воден.
На
10.09.2009г. подсъдимият Д. оставил ключовете за личния си автомобил марка
„БМВ”, червен на цвят с ДК№*******в дома си и отишъл на концерт с негов
приятел. Свидетелят Р.Д. – брат на подсъдимия, искал да впечатли приятелката
си, поради което взел ключовете за автомобила без разрешението на брат си и
родителите си, и отишъл до бул. „Христо Ботев“, където живеела. Не успял да я
намери, поради което свидетелят Д. решил да отиде при брат си, тъй като знаел,
че концертът се провеждал в близост до Централна ЖП гара. Оставил автомобила в
пряка на бул. „Сливница“ и отишъл при подсъдимия. При срещата им подс. Д.
направил забележка на по-малкия си брат, че взел автомобила, без да има
шофьорска книжка. Подс. Д., вече изпил неизвестно количество алкохол, взел
ключовете за колата и двамата с брат му се качили в лекия автомобил. Свидетелят
Д. седнал на задната седалка, а подсъдимият – зад волана. Автомобилът бил с две
врати.
Подсъдимият
карал превозното средство по бул. „Сливница“ с посока от бул. „Христо Ботев“
към бул. „*****“. На 11.09.2009г., около 01:40 часа на бул. „Сливница“, №***бил
пешеходен патрул на 03-то РУ-СДВР /ПП31-3/, в състав от свидетелите И.Г.М. и Д.Г.Д..
При изпълнение на служебните си задължения свидетелят М. забелязал л.а. марка
„БМВ”, червен на цвят с ДК № *******и подал ясен сигнал на подсъдимия със
стоп-палка по образец на МВР да отбие и да спре автомобила си за проверка.
Подсъдимият поради високата си скорост подминал свидетеля М., въпреки това
намалил и отбил вдясно. Свидетелят М. се отправил към превозното средство, за
да извърши проверка. Водачът на лекия автомобил не изчакал полицейския служител
и внезапно потеглил отново, продължавайки движението си по бул. „Сливница“.
Междувременно
по бул. „Сливница“ патрулирал автопатрул 31 в състав свидетелите Г. иП., които
забелязали неподчинението на водача на лекия автомобил, като в същото време
били уведомени и от свидетеля М.. АП 31 последвал лекия автомобил на подсъдимия
по бул. “Сливница“ със служебен полицейски автомобил, настигнали л.а. „БМВ“, който
спрял на кръстовището на бул. „Мария Луиза“ и бул. „Сливница“, и се изравнили
се с него. В този момент свидетелят Г. разпоредил на подс.Д. да отбие в дясно и
да спре автомобила за проверка. Подсъдимият отбил, но не изчакал свидетеляП.,
който излязъл да извърши проверката. СвидетелитеП. и Г. веднага
последвали подсъдимия със служебния си автомобил с включени светлини и звуков
сигнал, като междувременно докладвали ОДЧ-трето РУП-СДВР за това, че
подсъдимият отказва да изпълни полицейското разпореждане да спре. Подсъдимият Д.
продължил да управлява собствения си лек автомобил по бул. „Тодор Александров“,
след което извършил маневра десен завой и се отправил по бул. „Христо Ботев“
към бул. „Сливница“.
На
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Пиротска“ изпълнявали служебните си
задължения свидетелите Н. и С.като АП 73-3. Свидетелят Н. бил извън служебния
автомобил и подал стоп-палка по образец на МВР на приближаващото се МПС,
управлявано от подсъдимия Д.. Последният отново не изпълнил задължението си да
спре, като частично навлязъл в лентата за насрещно движение, при което щял да
се удари в свидетеля Х. – таксиметров шофьор. След поредното неподчинение
подсъдимият бил последван и от автопатрул 73-3. На кръстовището, образувано от бул.“Хр.Ботев“ и бул. “Сливница“,
подсъдимият преминал с автомобила си на червен светофар на светофарната уредба,
като по този начин създал опасност и обърканост в движението на движещите се по
улицата автомобили.
Достигайки
кръстовището с бул. „Мария Луиза“ подсъдимият предприел ляв завой в посока
Централна ЖП гара. Изпълнявайки тази маневра той загубил контрол над лекия
автомобил и самокатастрофирал, като л.а. марка „БМВ“ се обърнал по таван върху
трамвайното шосе.
Първи
на местопроизшествието пристигнали свидетелите Г. иП., а след тях и останалите
полицейски служители. Полицейските
служители предприели действия по изваждане на двете лица от катастрофиралия
автомобил. При излизане от автомобила, подс.Д. опитал да избяга от
местопроизшествието, но бил задържан, чрез използване на физическа сила и
помощни средства. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ в състав
свидетелитеЧ.и П.като и пред тях подсъдимият продължил да се държи арогантно, с
което възмутил последните.
От
заключението по изготвената на досъдебното производство комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза се установява, че подсъдимият Д. страда от
шизоафективно разстройство – същинско психично заболяване-психоза, което по
време на пристъп /епизод/ се приравнява към продължително разстройство на
съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Вещите лица считат, че към 14.03.2015г.,
когато е изготвено заключението психичното разстройство, подс. Д. е в стадий на
ремисия – период на болестта без болестни симптоми. Предвид това същият може да
разбира и ръководи действията си и с оглед психичното си състояние може
правилно да възприема и ако желае да възпроизвежда факти от действителността от
значение за делото. Подсъдимият може пълноценно да участва в наказателния
процес.
От
заключението по изготвената на съдебното следствие комплексна съдебно
психиатрична и психологическа експертиза се установява, че при подс. Д. е
налице шизоафективно разстройство – заболяване, което се характеризира с
появата на психотични епизоди с афективно параноидна симптоматика и има
сравнително благоприятен ход. Епизодите са бурни, но след това следват
продължителни ремисии и по-рядко се оформя личностов дефицит – емоционално
волева промяна на личността като последица от продължително протичаща психоза.
Вещите лица са на мнение, че към момента на изготвяне на заключението подс. Д.
е в състояние на ремисия на болестта и при прегледа му не са установени данни
за психотично състояние или личностова промяна, които биха могли да се
приравнят към продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Считат, че психичното му състояние правилно му позволява да възприема
фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях. Може
пълноценно да участва в наказателния процес с участието на защитник. Посочват,
че заболяването при подс.Д. е настъпило след инкриминиратата дата 11.09.2009г.
Горната
фактическа обстановка се установява след проведен анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни
доказателствени средства – свидетелски показания, дадени пред
първоинстанционния съд Н.А.П. (л. 40-43), както и частично приобщените му
показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (ДП, л.24-25); Т.И.Г.(л.71-73),
както и частично приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 от НПК (ДП, л.18-19); О.П.С.(л.89-90 и 222-223), както и частично приобщените
му показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК (ДП, л.27-28); Д.Г.Д.
(л. 88/гръб/-89); И.Г.М. (л.90/гръб-91), както и приобщените му в цялост
показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (ДП, л.31); Н.Т.Н.(л.136-137),
както и приобщените му показания в тяхната цялост на осн. чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК (ДП, л.21-22); Л.А.Х. (л.102/гръб/-104), както и частично
приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (ДП,
л.67); Ц.И..(л. 104-105), както и приобщените ѝ показания в цялост на
осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (ДП, л.66); К.Н.П.(л.138), както и
приобщените му показания в тяхната цялост на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, от НПК (ДП, л.24-25) Н.Е.К. (л.117/гръб/-118), както и частично приобщените му
показания на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК (ДП, л.79); К.Я.Ч.(л.137/гръб/-138);
В.Г.Г. (л.182/гръб/-183), както и частично приобщените му показания на осн. чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК (ДП, л.81); Е.Д.(л.152/гръб/-154), Р.Д. (л.154-155);
изготвените по делото СППЕ и комплексна СППЕ; справка за съдимост, докладни
записки и други.
Според
настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд е интерпретирал правилно
доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е извел обосновани изводи
относно фактите, които е приел за установени.
Въз
основа на възможния за събиране и проверка доказателствен материал първостепенният
съд е формирал вътрешното си убеждение, посочвайки кои доказателствени средства
кредитира и защо. По делото изчерпателно са събрани доказателствените
материали, необходими за установяване по безспорен начин на всички
обстоятелства, значими за правилното му решаване – факта на извършване на
деянието, авторството му, механизма на осъществяването му, субективната страна
на престъплението, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които
деянието е било извършено от подсъдимия. Въззивната инстанция споделя
направените изводи на контролирания съд, като съображенията за това ще бъдат
подробно разгледани.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи, че първоинстанционната присъда се
основава предимно на свидетелски показания, дадени в хода на съдебното
следствие, както и такива частично или изцяло приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Следва да се отбележи, че повторното събиране на
свидетелските показания в хода на съдебното производство е извършено при
спазване на принципите за състезателност, равнопоставеност и непосредственост,
като подсъдимият и неговият защитник са имали реалната възможност, която е и
осъществена, да участват в разпита на свидетелите по делото, поставяйки под
съмнение тяхната достоверност. Наред с тези показания обвинителната теза се
подкрепя и от останалия доказателствен материал –писмените доказателства в
настоящото производство. Единствено обстоятелството, че подсъдимият е изричал
обидни думи остава изолирано, като доказателствените източници установяващи
този факт са показанията на свидетеля С., дадени пред първоинстанционния съд,
както и показанията на свидетелите Н., Г. иП., приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК. Те не са и категорични, че именно подсъдимият е изрекъл
вменените обиди, а свидетелите заявяват, че двамата с брат му са отправяли
подобни обидни думи. Предвид това правилно първостепенният съд е оправдал
подсъдимия касателно обстоятелствата да е изричал обидни думи.
На
първо място, следва да бъде обсъдено възраженията на защитата досежно допуснато
съществено процесуално нарушение, а именно нарушение на принципа non bis in
idem. По делото са приложени писмени документи – АУАН №553690/11.09.2009г. и
издаденото впоследствие НП №А03707/06.10.2009г., както и АУАН
№553691/11.09.2009г. и НП №114456/09.10.2009г. Видно от посочените документи на
подсъдимият е наложено наказание за това, че на 11.09.2009г. управлявайки л.а.
марка „БМВ“, с рег. № *******от бул. „Сливница“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“
и на кръстовището с бул. „Княгиня Мария Луиза“ поради движение с несъобразена
скорост и при употреба на алкохол причинил пътно-транспортно произшествие,
както и за това, че не предоставил документ за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност. Деянията, за които е наложена
административно-наказателна отговорност, както и фактическата обстановка се
различава от настоящото производство. Деянията са взаимно свързани, но не са
едни и същи. Административно-наказателната отговорност е реализирана по отношение
несъобразената скорост и управляване на лек автомобил в нетрезво състояние, в
резултат на което е причинено пътно-транспортно произшествие. Подсъдимият е признат за виновен в това, че
систематично не се е подчинил на полицейски разпореждания, преминал е на червен
светофар, след ПТП-то се е опитал да избяга, което реализира състава на
хулиганство по чл. 325, ал. 2, пред. 2, алт. 2 от НК. Предвид изложеното
настоящата инстанция намира възраженията на защитника на подсъдимия досежно
основанието за прекратяване на наказателното производство, поради нарушаване на
принципа non bis in idem, за неоснователни. Двете производства са за различни
деяния, макар и осъществени на една и съща дата. Вследствие на гореизложеното
съвсем оправдано се явява използването на съставените актове за установяване на
административно нарушение и наказателни постановления като писмени документи.
Същите се явяват официални доказателствени документи – съставени са от
длъжностни лица в кръга на службата им, поради което се явяват писмени доказателства
в настоящия процес.
Внимателен
анализ изискват свидетелските показания на полицейските служители, на чиито
разпореждания подсъдимият не се е подчинил. Това са свидетелите Н.А.П., Т.И. Г.,
О.П.С., Н.Т.Н., И.Г.М. и Д.Г.Д.. Показанията на посочените свидетели са
логични, обективни, последователни, взаимно допълващи се, като не са налице
съществени вътрешни противоречия, както и противоречия с останалия
доказателствен материал по делото, поради което първоинстанционният съд
правилно е кредитирал същите. Настоящата инстанция напълно споделя този извод.
СвидетелитеП., Г., Д. и С.заявяват непосредствено пред първоинстанционния съд,
обстоятелствата относно неподчинението на подсъдимия на трите полицейски
разпореждания. Тези разпореждания са следните – сигнал със стоп-палка по
образец на МВР, подадена от свидетелят М., при което разпореждане подсъдимият
спрял, но не изчакал извършването на проверка от полицейските служители и
потеглил отново. Второто неподчинение е по отношение разпореждане от страна на
свидетеля Г., а трето при подаване на стоп-палка по образец от свидетеля Н..
Посочените свидетели дават сведения и, че подсъдимият се е движел с висока скорост,
както и че след като подсъдимият Д. и брат му са извадени от катастрофиралия
лек автомобил, те се опитали да избягат. По отношение на посочените
обстоятелства съдът констатира, че свидетелите са разпитвани през 2016 година,
а деянието е извършено септември 2009 година. Въпреки изминалият период от
време, около 7 години, както и естеството на служебни задължения на
свидетелите, част от тях, а именноП., Г., Д. и С., дават изключително подробни,
логични и непротиворечиви показания в открито съдебно заседание. Предвид
посочените причини е обяснима липсата им на спомен относно конкретната дата,
номер на автомобил, на служебен автомобил, както и на конкретно изречени обидни
думи от страна на подсъдимите, поради което и в тези им части те са приобщени
на основание чл. 281, ал.4 вр. ал. 1, т.2 от НПК. Единствено свидетелите
показания Н. и М. от досъдебното производство са прочетени в тяхната цялост,
като те потвърждават казаното от тях.
Посочените
по-горе свидетелски показания се подкрепят и от тези на свидетеля Л..Х–
таксиметров шофьор. Този свидетел дава информация относно преследвания от
полицаите лека автомобил, а именно л.а. марка „БМВ“, червено на цвят. Потвърждава
посочената посока на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил,
както и че след него се е движел служебен автомобил на полицията с включени
светлинни сигнали. Неговите показания потвърждават, че подсъдимият е навлязъл в
лентата за насрещно движение, както и косвено, че подсъдимият е преминал на
червен сигнал, тъй като споделя информация относно работещите светофарни
уредби. Показанията му относно това, че полицейска кола се е движела точно зад
него остават изолирани, като в тази им част не се кредитират. По отношение на
датата и часа на инцидента, както и дали някое от лицата, извадени от
полицейските служители, са буйствали и обиждали служителите на МВР показанията
на свидетеля са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.2 от НПК. В
съдебно заседание свидетелят Х. потвърждава показанията си от досъдебното
производство, които се подкрепят от останалия доказателствен материал и взаимно
се допълват. Предвид гореизложеното съдът не намира за основателно възражението
на адв. С., че показанията на този свидетел не са подложени на подробен анализ
от районния съд въпреки многобройните противоречия. Настоящата инстанция
намира, че такъв анализ не е бил необходим, доколкото съдът е съпоставил тези
показания с останалите при изложението на цялостния доказателствен анализ.
Обсъдил е в кои части показанията се подкрепят от доказателствен материал, като
в останалата част не са кредитирани.
На
следващо място, следва да бъдат подложени на анализ показанията на свидетелите П.и
Ч.. Поради липса на спомени на тези свидетели техните показания са приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Съдът кредитира тези показания, тъй като и
двамата заявяват, че често стават обекти на обиди и агресия при осъществяване
на професионалните си задължения и след като при разпита са заявили, че лицатаа
са буйствали и са обиждали, то те потвърждават именно тази информация.
Свидетелите
Н. К. и В. Г. потвърждават, че подсъдимият и брат му се държали агресивно,
буйствали, като св. К. заявява, че са и псували. В частта относно показване на
неприлични жестове съдът не кредитира показанията на двамата свидетели,
доколкото те остават изолирани досежно тази информация.
Първостепенният
съд правилно е кредитирал показанията на Р.Д. и Е.Д.досежно обстоятелствата, че
по-малкият брат е взел ключовете, отишъл да види приятелката си – безуспешно,
след което отишъл при брат си. Останалата част от показанията се намират в
противоречие със събрания доказателствен материал по делото. Правилно районният
съд е констатирал и, че разказът на майката относно медицинското състояние на
сина ѝ след инцидента не е част от предмета на доказване, вследствие на
което в тази част показанията не са взети под внимание. Настоящата инстанция
намира за неоснователно твърдението на защитата, че необосновано не са
кредитирани показанията на Р.Д., който е бил очевидец на случилото се. Освен
очевидец свидетелят е и брат на подсъдимия, поради което той е заинтересовано
лице от изхода на делото и неговите показания следва да бъдат подложени на
внимателен анализ. Информацията от тези гласни доказателствени средства не се
подкрепя от доказателствената съвкупност. Те остават изолирани, поради което е
налице една тенденциозност да подкрепят защитната теза, а не да отразяват
обективно спомените на свидетеля. Предвид посоченото въззивната инстанция
споделя извода на първоинстанционният съд досежно този доказателствен източник.
Неоснователно
е твърдението на защитника на подсъдимия, че първоинстанционният съд е приел на
база предполагаеми хипотези на участниците, че подсъдимият се е движел с висока
скорост, посочвайки, че тази скорост не е измерена по законосъобразен ред. В
действителност същата не е измерена чрез техническо средство, което не
позволява конкретно цифрово изображение на скоростта, с която се е движел
подсъдимият. Въпреки това същата може да бъде изведена от показанията на
по-горе посочените свидетели. Установяването на факти чрез свидетелски
показания в наказателния процес е допустимо, още повече когато всички те дават
непротиворечива информация относно скоростта. Освен показанията на полицейските
служители, за висока скорост съобщава и свидетелят Х. – таксиметровият шофьор.
В допълнение настоящата инстанция намира за необходимо да се посочи, че тези
свидетели са и преки очевидци на случилото се, поради което техните показания
се ценят с висока доказателствена стойност.
Следващо
възражение на защитата е досежно обстоятелството, че подсъдимият е преминал на
червен светофар, което настоящата инстанция намира за неоснователно. Съдът е
дал вяра на показанията на свидетеля Н., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК, като същият свидетелства, че водачът на лекия автомобил
е преминал на червен сигнал на светофара на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Сливница“. Това твърдение се потвърждава от показанията на свидетелятП.,
дадени непосредствено пред първоинстанционния съд, който свидетелства, че
подсъдимият е преминал на червен сигнал, като не уточнява на кое кръстовище.
Правилно съдът е отчел, че косвено това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетелят Х., който споделя, че по това време на денонощието
работят единствено светофарните уредби на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Сливница“. Предвид посоченото неоснователно се сочи от защитата, че е налице
противоречие, тъй като свидетелят Г. посочва, че в този момент светнал зелен
сигнал и подсъдимият завил надясно по бул. „Княгиня Мария Луиза“. Визираният
завой от защитата темпорално се осъществява непосредствено след второто
неподчинение от подсъдимия на полицейското разпореждане. Преминаването на
червен сигнал на светофарната уредба се осъществява на различно от посоченото
от защитата кръстовище, както и след третото неподчинение от страна на
подсъдимия на полицейско разпореждане.
Неоснователно
е и възражението, че не е обосновано твърдението относно нетрезвото състояние
на подсъдимия. Това обстоятелство се установява не само от свидетелските
показания, но и от извършената проверка с дрегер. Освен това посоченото
възражение е напълно несъстоятелно, тъй като с присъдата подсъдимият не е
признат за виновен за управление на моторно превозно средство в пияно
състояние.
На
следващо място неоснователни са възраженията на защитата относно противоречия в
мотивите към присъдата, че на места съдът е приел за установено, че подсъдимият
е имал агресивно поведение и е буйствал, а на стр. 16-17 приема, че казаното от
свидетеля С.относно изречените обиди от подсъдимия остава изолирано, поради
което не кредитира неговите показания в тази им част. Всъщност в мотивите си
първоинстанционният съд е приел, че както подсъдимият, така и брат му Р.Д. са
имали арогантно поведение и са отправяли обиди, но не е доказано по безспорен
начин кой от двамата какви обиди е отправил, поради което и подсъдимият е
оправдан да е отправил обиди към горепосочените полицейски служители с думите
„мръсни ченгета“, „оставете ни на мира“, „копелета гадни“, „нещастници“,
„мръсни куки“, „пускайте ни да си ходим“. Освен това контролираният съд приема,
че извършеното деяние се субсумира под квалифицирания състав и е извършено с
изключителна дързост не поради изречените обидни думи, а заради системното
неизпълнение на разпореждане на полицейски служители и опита на подсъдимия да
избяга от местопроизшествието.
Предвид
гореизложеното настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционният
съд от правна страна. Приетата за доказана по делото фактология,
обективираща неправомерното поведение на подсъдимия О.Д., мотивира категорично
заключението за осъществено от подсъдимия престъпно посегателство против ред и
общественото спокойствие, което се субсумира от обективните и субективните
признаци на квалифицирания състав на чл.325, ал.2, пр.2, алт.2, вр. ал.1 от НК.
Хулиганството
разкрива редица особености от обективна страна, свързани с оценка на неговата
тежест. Деянието е насочено срещу обществения ред и спокойствие. При всички
случаи хулиганството се осъществява чрез непристойни действия, т.е. такива,
които са забранени от закона или морала и скандализират обществото. Тези
действия могат да имат най-разнообразни форми. В настоящия случай са налице
всички обективни елементи от квалифицирания състав. На първо място, подсъдимият
е извършил активни действия, с които грубо е нарушил обществения ред.
Инкриминираните непристойни прояви се изразяват в неподчинение на три
разпореждания на полицейски служители да спре автомобила, за да бъде извършена
проверка, като вместо това подсъдимият продължил движението по булевардите
„Сливница”, „Мария Луиза“, „Тодор Александров” и „Христо Ботев”, като на
кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Сливница“ преминал на червен
светофар. В следствие на неговите действия се е стигнало до преследване по
улиците на гр. София и ангажирането на значителен обем полицейски сили, като
при задържането им подсъдимият и брат му са направили опит за бягство от
местопроизшествието. Неизпълнение на разпореждане на орган на власт, както и
нарушаване на правилата за движение по пътищата са обществено неприемливи и
нарушават установения в държавата обществен ред. Подобни действия създават смут
и обърканост сред населението, като чрез тях подсъдимият е показал значително
неуважение. Поведението му скандализира обществото и поставя гражданите в
опасност, тъй като неспазването на обществено приети норми или по-точно на
правилата за движение по пътищата, водят до застрашаване на човешки животи.
Налице
е и следващият елемент от обективната страна на престъплението, а именно
деянието е извършено на публично място – посочените булеварди са централни за
град София. Макар и деянието да е извършено през тъмната част от денонощието,
когато по улиците не е имало много движещи се автомобили, булевардите са
публично място, където важат общоприети правила за поведение.
По
отношение на извършеното от подсъдимия престъпно деяние е налице и
квалифициращият признак, а именно деянието по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост. Съгласно Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. №
4/1974 г., пленум на ВС „изключителна дързост е налице, когато в много груба
форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси“. Безсъмнено по делото се доказа, че подсъдимият
три пъти не се е подчинил на разпореждания на полицейски служители, като освен
това два пъти не е изчакал да бъде направен проверка, а при приближаване на
полицаят е потеглял. Подсъдимият въпреки тези разпореждания и последвалото
преследване с включени светлинни и звукови сигнали на служебните автомобили на
два автопатрула, не е спрял, за да бъде осъществена проверката, като
преследването е приключило след настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Упорито деецът не е прекратявал непристойната си проява, като по този начин е
показал пренебрежително отношение към органите на властта, които съблюдават за
спазването на общественият ред и общоприетите норми.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е осъзнавал, че не се подчинява на разпорежданията на полицейските
служители, но въпреки това не преустановил действията, а вместо това упорито
продължавал да се противопоставя на тези разпореждания, нарушил и правилата за
движение по пътищата, преминавайки на червен светофар и опитал да избяга от
местопроизшествието. Същият е формирал ясна представа, че с предприетите
действия грубо нарушава обществения ред и проявява явно неуважение към
обществото, както и че непрекратяването им се характеризира с изключителна дързост.
Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, като е желаел настъпването
на правния резултат, а именно грубото нарушаване на обществения ред.
На
основание чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за невиновен по първоначално
повдигнатото обвинение да е отправил обиди към полицейски служители с думите
„мръсни ченгета“, „оставете ни на мира“, „копелета гадни“, „нещастници“,
„мръсни куки“, „пускайте ни да си ходим“. Въззивната инстанция споделя този
извод, като законосъобразно поради недоказаност на това обстоятелство
подсъдимият е оправдан.
За така
осъщественото деяние контролираният съд е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години. Наказанието е
индивидуализирано по правилата на чл. 54 от НК, като първоинстанционният съд е
отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно наказанието е
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а като такива са взети
под внимание чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата относително млада
възраст към момента на деянието, добрите му характеристични данни, събрани чрез
показания та свидетелката Дончева /негова майка/ и продължителния период от
време, считано от извършване на деянието до постановяване на присъдата.
Преценката, че за да бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК не е необходимо
ефективното изпълнение на наказанието, настоящата инстанция намира за
законосъобразна, предвид обстоятелството, че това е първа престъпна проява на
подсъдимия.
Законосъобразно
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноските са възложени в тежест на
подсъдимия.
Мотивиран
от тези съображения и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т. 6 НПК,
Софийски градски съд, НО, VI
въззивен състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.10.2017г. по НОХД № 5220/2015г. на
СРС, НО, 114-ти състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.