№ 117
гр. Свиленград, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 26-001309/ 11.08.2021г
издадено от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково с което
на ” МЕСОКОМБИНАТ СВИЛЕНГРАД”ООД с БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул.„Острица” № 35,ап.10,
представлявано от управителя Мариян Тонев Дечев, за извършено нарушение
по чл. 10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване е наложено на основание чл.416,ал.5 от
КТ във вр.с чл. 413,ал.2 от КТ административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
В 7дневия срок е постъпила жалба от наказаното дружество,в която се
навеждат общи оплаквания за незаконосъобразност на НП, без да се излагат
конкретни доводи.Твърди се,че дружеството не е извършило адм.нарушение ,
подлежащо на санкциониране. Сочи още,че не ставало ясно в какво се
изразява извършеното нарушение,за което била наложена адм.санкция.Моли
съда да отмени обжалваното НП .
1
В съдебно заседание дружеството жалбоподател,редовно призовано не
изпраща представител. За него се явява адв.Коларова,която поддържа
жалбата по изложените в нея доводи. По същество пледира за отмяна на
обжалваното НП,като излага подробни съображения в тази насока.
Претендира присъждане на разноски по делото .
Административно наказващият орган /АНО/ - Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Хасково, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и
моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение. В условията на
алтернативност ,пледира намаляне на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Страна Районна прокуратура –Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени и гласни доказателства, посредством разпита
на свидетелите Г. Г. Ан. и П. Зл. Н. се установява,че на 07.07.2021г.
горепосочените двама свидетели / инспектори от ДИТ / при проверка за
спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ в обект на контрол-
цех за преработка и обработка на птиче месо в гр.Свиленград,ул.Камчия №2,
стопанисвано от дружеството –жалбоподател,като по време на проверката
присъствал упълномощено от дружеството лице-Я.И.Я..
При проверката на място и след изискани и представени документи били
констатирани множество нарушения/11/, които били отразени в Протокол за
извършена проверка с изведен рег.№ ПР2122737/28.07.2021г. ,като под номер
7 било констатирано ,че в обекта се констатира експлоатация на компресор
„Ремеза“ със сериен №807/25825,но при проверката по документи не било
представено досие на въведения в експлоатация въздушен компресор
„Ремеза“ със сериен №807/25825,съгласно изискванията на чл.10 от
НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
2
оборудване. Представена била единствено документация на италиански
език,както и инструкция за безопасна работа с компресор.
С процесният Протокол за извършена проверка били дадени предписания /11
на брой/към работодателя, в това число и по констатираното под номер 7
нарушение,а именно в срок до 31.08.2021г. дружеството да поддържа досие
на въведения в експлоатация въздушен компресор „Ремеза“ със сериен
№807/25825, съгласно изискванията на чл.10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване.
Същият е подписан от двамата свидетели и от упълномощеното от
дружеството лице-Я.И.Я.,като екземпляр от същият му е връчен на
28.07.2021г.
Връчена е призовка /на 07.07.2021г./на основание чл. 45,ал.1 от АПК на
дружеството,съгласно която е призован да се яви в дирекцията на 16.07.2021г.
в 13,00ч. и да представи документи във връзка с извършената проверка.
Призовката е получена от присъствалото лице – упълномощено от
дружеството лице-Я.И.Я..
За така извършената проверка след явяването на упълномощеното от
дружеството лице-Я.И.Я.,бил съставен Протокол за извършена проверка с рег.
№ ПР2122737/28.07.2021г.,който бил подписан от двамата проверяващи и от
Я.И.Я. ,като й е връчен екземпляр от същият.
На същата дата/28.07.2021г./ бил съставен , предявен и връчен на
представител- на дружеството -упълномощеното от дружеството лице-Я.И.Я.
АУАН №26-001309 за извършено нарушение на чл.10 от НАРЕДБА № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Както се посочи-актосъставителят е изложил в акта подробно фактическо
описание на деянието твърдяно като административно нарушение,
посочвайки неговите обективни признаци, както и цифровата му правна
квалификация – чл.10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
3
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване – вписаната за нарушена
разпоредба, така също и излагайки фактическите обстоятелства при
осъществяването и установяването на същото.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО е издал процесното Наказателно
постановление /НП/ № 26-001309/ 11.08.2021г издадено от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково с което на ”
МЕСОКОМБИНАТ СВИЛЕНГРАД”ООД с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: град Смолян, ул.„Острица” № 35,ап.10,
представлявано от управителя Мариян Тонев Дечев, за извършено нарушение
по чл. 10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване е наложено на основание чл.416,ал.5 от
КТ във вр.с чл. 413,ал.2 от КТ административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв.
Видно от съдържанието на санкционния акт, неговата обстоятелствена част,
АНО е възприел изцяло, както фактическите констатациите, така и правната
квалификация на нарушението, дадени от контролния орган-вписани в АУАН
и същите са възпроизведени по напълно идентичен начин.
НП е редовно връчено на нарушителя, по пощата, с писмо с обратна
разписка, датирана за получаване на 07.09.2021г., като същата е приложена в
АНПр – оформена с подпис на получателя и вписа дата на получаването й –
лично от пълномощника на дружеството -Яръмова.
По делото са представени доказателства относно компетентността на АНО да
съставя НП по КТ, а именно: Заповед №3-0058/11.02.2014г.на Изп.Директор
на ИА „ГИТ“; Заповед №ЧР-920/16.05.2018г. за назначаване на Кирчо Жеков
Кирев на длъжност Директор в Главна инспекция по труда/Дирекция ИТ в
гр.Хасково и длъжностна характеристика,относно посочената длъжност на
АНО.
Процесната документация относно представената на италиански език
документация относно компресор „Ремеза“ със сериен №807/25825,е
надлежено превед на български език от страна на АНО и е приет като
4
доказателство по делото.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г. Г. Ан. и П.
Зл. Н.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Г. Г. Ан. и П. Зл. Н. да имат личностно отношение към
представители на дружеството-жалбоподателя. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-
жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелите Г. Г. Ан. и П. Зл. Н. са в служебно
правоотношение с АНО, но в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при
АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл
е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година,
докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на
посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
5
обективната истина по делото,поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законно установения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от
ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от
КТ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП,
досежно описанието на вмененото административно нарушение и фактите по
неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на
двата акта. В контекста на изложеното, спазени са всички останали
процесуални изисквания от формална страна досежно съдържание, като
съдът не констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт, с
оглед липсата на някой от императивно изискуемите реквизити, предвидени в
чл. 57 ЗАНН.
Дружеството жалбоподател е наказано за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл.10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
6
и при използване на работното оборудване .
Следва да се посочи ,че разпоредбата на чл.10 от Наредба № 7/1999 г.
вменява задължение на собствениците или ползвателите на предприятие,
обект или работно оборудване да поддържат досие, което съдържа: 1.
екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща се до
проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в
част "Технологична", протоколите за успешно проведени единични и
приемни изпитвания на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ
въвеждането на строежа в експлоатация, доказващи съответствието на
изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ и 2. всички документи,
отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията,
включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната
среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
Видно от процесните АУАН и НП, на жалбоподателят е вменено извършено
нарушение по чл.10 от Наредбата, изразяващо се в непредставяне на
техническо досие на използваното работно оборудване/въздушен компресор
„Ремза“,съгласно изискванията на чл.10 от Наредба №7,а единствено били
представени документация на италиански език и инструкция за безопасна
работа с компресора.
Нито в АУАН, нито в атакуваното НП не е посочено документите по коя от
двете точки на чл.10 от Наредбата не е представил жалбоподателя пред
контролния орган. Така формулираните в чл.10 от Наредбата две точки
съдържат изискване за различни документи, които да се съдържат в досието
на работното оборудване, като тези по точка първа касаят по-скоро строежи
или приемни /първоначални/ изпитвания на машини. В т.2 от въпросната
разпоредба са включени и всички документи, отразяващи периодични
изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и
7
измерванията за състоянието на работната среда, в т.ч. и тези съдържащи
резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв. В този смисъл
изискуемото по чл.10 от Наредбата досие следва да съдържа различни по
характер документи, описани съответно в т.1 и т.2 на разпоредбата.
Доколкото в направеното от наказващия орган описание и квалификация на
нарушението не става ясно досие съдържащо документите по коя от двете
точки на чл.10 от Наредбата не е било представено, съществено е било
засегнато правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място, както в АУАН, така и в НП, се посочва ,че нарушението
се изразява в това, че не е представено досие на използваното работно
оборудване. Разпоредбата на чл.10 от Наредбата обаче, вменява задължение
на собственика или ползвателя не да съставя, а да поддържа досие,като
безспорно същият е поддържал,тъй като пред проверяващите са представени
документи относно въздушния компресор/на италиански език и инструкция
за безопасна работа с компресора/ но е и изрядно.
На последно място, за да се наложи административно наказание по чл.413
ал.2 от КТ, работодателят трябва да не е изпълнил задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно § 1 . Т.1
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд- по смисъла на този
закон: "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд,
които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и
създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално
благополучие на работещите лица.
При това положение следва да се приеме,че неизпълнение на задължението за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд би било налице в
случай, че работодателя позволи на работниците да ползват въпросният
въздушен компресор, въпреки опасност от настъпване на трудова злополука,
респ. използването му води до професионални заболявания или създава
предпоставки увреждане на физическото или психическото състояние на
работника .
В тази връзка съдът счита ,че самото непредставяне/респективно
неподдържане/ на досие на въздушния компресор не води автоматично до
извода, че жалбоподателя не е изпълнил задълженията си по чл.413 ал.2 от
8
КТ,тъй като такива доказателства не се ангажираха от страна на АНО.
В допълнение на тези мотиви следва да се посочи, че административно-
наказващият орган в случая не е конкретизирал при описанието на
нарушението защо приема, че неизпълнението на задължение по чл. 10 от
Наредба № 7/1999 г. представлява неизпълнение на задължение за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от работодателя.
Приложената от него санкционна разпоредба на чл. 413, ал.2 от КТ
предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15000 лева. Към тази разпоредба препраща нормата на чл. 55 от ЗЗБУТ –
законът, с който се уреждат правата и задълженията на работодателите за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и в който е дадена
легалната дефиниция на понятието "здравословни и безопасни условия на
труд". Член 55 от ЗЗБУТ предвижда лицата, които нарушават изискванията
или не изпълняват задълженията си по този закон /т.е. ЗЗБУТ/, да носят
отговорност по чл. 413, 414, 415 и 416 от Кодекса на труда и другите
специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Безспорно
Наредба № 7 за минималните изисквания за здлавословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, издадена на основание чл. 7, ал.2 от ЗЗБУТ, има характер на
специфичен нормативен акт по смисъла на горецитираната норма по
отношение използването на работното оборудване, но в тази наредба няма
предвидена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 10
от същата, а от съдържанието на АУАН и НП не може да се установи кои
предвидени в ЗЗБУТ изисквания нарушава, или кои задължения по този закон
не изпълнява работодателят в случая, за да бъде санкциониран по чл. 413,
ал.2 от КТ./така и РЕШЕНИЕ № 378 от 30.12.2014 г. постановено по КАНД №
342 по описа на Адм.съд Хасково за 2014 година/.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и
назеконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
9
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират и от двете страни разноски,като от АНО се
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,а от страна на
жалбоподателят се претендира присъждане на разноски за адвокат в размер
на 350лева.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв. или в случая 335,00лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това
дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на
10
Жалба,събиране на доказателства и пледиране, т.е. е налице съответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира малко над минималния такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,а именно размера не следва да
бъде редуциран до минимално предвидения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 26-001309/ 11.08.2021г издадено от Директора на
Дирекция”Инспекция по труда” гр.Хасково с което на ”
МЕСОКОМБИНАТ СВИЛЕНГРАД”ООД с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: град Смолян, ул.„Острица” № 35,ап.10,
представлявано от управителя Мариян Тонев Дечев, за извършено нарушение
по чл. 10 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване е наложено на основание чл.416,ал.5 от
КТ във вр.с чл. 413,ал.2 от КТ административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер 1500лв .
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция
„Инспекция по труда „ гр.Хасково с адрес гр.Хасково,ул.Патриарх Евтимий
№2 ДА ЗАПЛАТИ на ” МЕСОКОМБИНАТ СВИЛЕНГРАД”ООД с
БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес на управление: град Смолян, ул.
„Острица” № 35,ап.10, представлявано от управителя Мариян Тонев Дечев,
сумата в размер на 350,00лв., разноски по АНД №709/2021г. по описа на РС
Свиленград, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен
11
съд Хасково от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12