Р Е
Ш Е Н
И Е №19
гр. Кюстендил, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Р. С. след като разгледа
докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 431 по описа за 2019 г. на КнОС и за
да се произнесе взе предвид :
Адвокат Е.Д.Й. в качеството на
пълномощник на Л.К.Я. *** обжалва решение №606/01.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 310/2019 г. по описа на КнРС, с което е признато за установено по отношение на Л.К.Я., че И.Г.К. ***, В.Б.П. *** и Е.Г.Р. *** са
собственици на поземлен имот с идентификатор 29386.501.214 по КККР на с.****, Кюстендилска
област, състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено място за жилищни нужди в
урбанизирана територия, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 29386.501.213,
собственост на наследниците на Й. Е. Н., № 29386.501.215, собственост на Л.К.Я.,***-земеделски
земи, отменен е на основание чл. 537, ал.2 ГПК, нотариален акт № ***, том **, рег.№ **, нот.дело № ***/20*** г. на Нотариус Е. П.
с рег.№ *** по Регистъра на Нотариална камара-гр.София, с който Л.К.Я. е
призната за собственик на основание давностно владение на урегулиран поземлен
имот, парцел IX, имот пл. сн. № 101, квартал 26 шести по плана на с.****, Кюстендилска.област,
с площ от 1031 кв.м., при съседи: УПИ VIII-102, квартал 26, УПИ 100, кв.26, улица,
земеделски имот на наследниците на К. Й. С.. Във
въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е недопустимо, тъй като между страните по
делото е имало друг съдебен спор- установителен иск за процесния имот,
приключил с влязло в сила съдебно решение, което обстоятелство е игнорирано от
първоинстанционния съд. Изложени са съображения и относно неправилност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че решението е постановено без да бъдат
разгледани и обсъдени в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и без да се обсъдят правните аргументи, изложени в писмения отговор,
допълнителните молби и писмената защита, а също и че първоинстанционният съд не
е зачел обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт, легитимиращ Л.Я.
като собственик на процесния имот. Искането е отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск като
неоснователен.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който са оспорени
твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на
районен съд.
С определение от 20.09.2019 г., постановено по
настоящото дело, окръжен съд е оставил без движение исковата молба, с указание
ищците да посочат начален момент на установяване на фактическа власт върху
процесния имот, както и период на осъщественото давностно владение, както
и да посочат също така всеки един от
посочените в исковата молба наследодатели в кой период от време е осъществявал
владение върху имота. С писмена молба вх. № 6829/02.10.2019 г. исковата молба е уточнена, като е посочено,
че давностното владение върху процесния имот е продължило повече от 60 години-
от общия наследодател В. Г. К. от 06.10.*** г. до 09.04.** г. и продължило от наследодателите
на ищците- Г. В. К. и А. В. К. до
тяхната смърт поотделно, както и от ищците до 30.06.*** г. (признаване на
ответницата за собственик на основание давностно владение) и до предявяване на
исковата молба- 07.02.2019 г.
Съдът е изпратил препис от молбата на насрещната
страна. В писмен отговор № 7073/11.10.2019 г., процесуалният представител на
ответницата Л.К.Я. я оспорва изцяло, като твърди, обстоятелството, че
наследодателят на ищците В. К. е бил записан като собственик в разписния лист
по регулационния план, но не се доказва,
че същият е владеел и ползвал процесният имот като собственик, че наследниците
на В. К.- Г. К. и А. К. никога не са го владеели, както и ищците никога не са
го владеели. Изразява становище, че подадената на 18.08.2005 г. данъчна
декларация от В.П. не се отнася до процесния имот.
Въззиваемите чрез пълномощника си в срок са депозирали
писмен отговор, с който оспорват основателността на въззивната жалба и молят да
се потвърди решението на КнРС. Претендират разноски.
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен
акт, приема следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен от И.Г.К., В.Б.П. и Е.Г.Р. срещу Л.К.Я.,
иск за признаване за установено по отношение на последната, че ищците са
собственици на основание давностно владение, упражнено в период общо над 60
години на поземлен имот с иденфикатор 29386.501.214 по КККР на с. *****, Кюст.област,
състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено място.
С обжалваното решение районен съд е уважил искът по чл. 124, ал.1 от ГПК изцяло.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
От удостоверение за наследници №
43/28.05.2018 год. се установява, че ищците са наследници на В. Г. К., починал
на **** год.
Представена е скица № 552/24.10.2018 год.
на парцел IX, имот пл.сн.№ 101, кв.26 по плана на с.****, Кюстендилска област,
от която е видно, че процесният имот е записан на името на В. Г. К. по разписен
лист. Посоченото обстоятелство се установява и от представения по делото
разписен лист.
По делото е представена декларация за
недвижим имот, в която имот, находящ се в м. „***”, с *** е деклариран от
ищцата В.П. и като съсобственици са
посочени и останалите ищци.
С нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот.дело № ***/*** г. на Нотариус Е. П.
се удостоверява, че ответницата Л.Я. е призната за собственик на основание
давностно владение на парцел IX, имот пл.сн.№ 101, кв.26 по плана на с.****, Кюстендилска
област. По делото няма спор, а и от скица № 15-715268/04.10.2018 г. се
установява, че по сега действащата Кадастрална карта на с. ****имотът е с
идентификатор 29386.501.214.
Представен е нотариален акт №**, т.***,
дело № ***/**** г., от който е видно, че ответницата Л.Я. е закупила
неурегулиран парцел VІІІ, имот пл.№ 102, в кв. 26 по плана на с. *****, обл.
Кюстендил, който понастоящем е с
идентификатор 29386.501.215
По делото са разпитани свидетели, които
установяват факти и обстоятелства, свързани с владението на процесния имот.
С влязло в сила решение №65/24.01.2019
г., постановено по гр. д. № 1900/2018 г. по описа на КнРС е отхвърлен искът на И.Г.К., В.Б.П. и Е.Г.Р. срещу Л.К.Я. за признаване за установено
между страните, че ищците са собственици по наследство от В. Г. К., починал на ****
г. на поземлен имот с идентификатор 29386.501.214 по КККР на с.****,
Кюстендилска област, състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено място за
жилищни нужди в урбанизирана територия.
От така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Предявеният иск е допустим С влязлото в сила решение, постановено по гр. д. №
1900/2018 г. по описа на КнРС е
отхвърлен предявеният от
настоящите ищци срещу настоящата ответница
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
между страните, че ищците са собственици по наследство от В. Г. К. на процесния
имот. По принцип наследяването не е предвидено в закона (чл.77 от ЗС) като
самостоятелен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
и когато има позоваване на наследственото правоприемство, то наследникът следва
да посочи и конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е
придобил правото, предмет на спора. В случая това не е сторено, поради което
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Независимо че постановеното
решение страда от съществен порок, то не е било обжалвано и е влязло в сила,
поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и е станало задължително за
всички съдилища - чл. 297 от ГПК. Силата на пресъдено нещо
означава, че въпросът за собствеността на посоченото основание не може да се
пререшава - чл. 299, ал.
1 от ГПК. В случая от изложените в исковата молба и в уточнението на същата фактически
обстоятелства е видно, че ищците вече се позовават на конкретен придобивен
способ, а именно давностно владение, който в предходното дело не е бил заявен.
Следователно независимо, че е налице идентичност между двете дела по отношение
на страните и предмета на делото, не може да се приеме, че е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на настоящия спор, тъй като това, че е бил
отхвърлен иска на едно основание, не пречи да се предяви нов иск на ново
основание. Ето защо съдът счита, че не е налице отрицателната процесуално
предпоставка за предявяване на иска- сила на пресъдено нещо, поради което искът
е допустим.
Разгледан по същество съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображения:
Съгласно чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или
несъществуването на едно право, когато
има интерес от това. В случая ищците имат
правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния имот.
С ТР №11/21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ВКС,
ОСГК е обобщена съдебната практика и са дадени разяснения по въпросите за
доказателствената сила на констативните нотариални актове за право на
собственост върху недвижим имот, издадени по реда на чл. 587 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността правото на собственост,
както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса. С посоченото
тълкувателно решение е прието, че констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът
не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост,
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право, т.е. да опровергае
констатациите в констативния нотариален акт за собственост. Тежестта на
доказване при оспорване на признато с нотариален акт право се носи от
оспорващата страна, когато тя не разполага с документ за собственост за същото
право. В случая по делото се установява, че ищците нямат документ за
собственост за процесния имот, а ответницата се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост. Имайки предвид доказателствата по делото съдът
счита, че ищците са оспорили констатациите в нотариалния акт. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС, за да се
придобие правото на собственост по
давност е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е
постоянно и непрекъснато /да нямат случаен характер, а да са израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други
лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с
насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че
владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. В случая от събраните
по делото гласни доказателства не се установява ответницата Л.Я. да е
осъществява фактическа власт върху процесния имот. Свидетелите В. К. и Л. И.
твърдят, че не са виждали ответницата в имота или че е имала претенции към
него. Свид. Т. В. заявява, че не е чул Л. да говори, че има имот в съседство с
нейния. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото тези свидитили
са съседи на имота и имат непосредствени впечатления. Свид. О. П. казва, че е
ходил преди десетина години да помага на ответницата да косят трева, но не може
да каже чии е имота, както и кой го обработва, защото имало дървета и е
обраснало. Свид. В. С. заявява, че имотът е на З. и ответницата е родена в
него, но в голямата си част от
наблюденията му касаят съседния собственост на ответницата имот. Свид. С.
Я., който е син на ответницата, твърди, че имотът е техен, косели са тревата,
сушели са сеното, пасли са си кравите. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, доколкото същият е в близки роднински връзки с ответницата и
показанията му не се подкрепят от останалите доказателства по делото. От
съвкупната преценка на свидетелските показания не може да се достигне до
категоричния извод, че ответницата необезпокоявано е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот по отношение
на процесния имот в определения от закона срок. Следователно ищците са провели
пълно обратно доказване, като са опровергали фактите, обуславящи посоченото в
нотариалния акт придобивно основание-
давностно владение.
В настоящия случай, доколкото съдът приема, че са
оспорени констатациите в констативния нотариален акт, следва да се приеме, че
нито една от спорещите страни не се легитимира като собственик на имота въз
основа на представен по делото нотариален акт, поради което правото на
собственост на твърдения придобивен способ- давностно владение следва да се
доказва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК. Следователно в тежест на ищците
е да докажат, че са придобили правото на собственост на основание давностно
владение.
С оглед
приложените по делото гласни и писмени доказателства съдът счита, че ищците
също не доказват, че по силата на давностно владение върху процесния имот,
продължило повече от 60 години- от общия наследодател В. Г. К. от 06.10.1954 г.
до 09.04.1969 г., след това от наследодателите на ищците- Г. В. К. и А. В. К. до тяхната смърт
поотделно, а в последствие и от ищците до 30.06.2015 г. (признаване на
ответницата за собственик на основание давностно владение) и до предявяване на
исковата молба- 07.02.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.
Следователно присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
правоприемство между двамата владелци. В случая от представеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че
ищците са наследници на общия наследодател В. Г. К., като Е.Р. и И.К. са
наследници на- Г. В. К. (син на В. К.),
а В. П. е наследник на А. К. (дъщеря на
В. К.). Съдът намира обаче, че по делото не е доказано, че както праводателите
на ищците, така и самите те, да са осъществявали постоянно и непрекъснато
владение на имота. Действително свидетелите В. А. К., Л. Н. И. и Т. А. В.
твърдят, че имотът е на В. К., след неговата смърт - на Г. и на А., като
последната го е косяла докато е имала крави, но от показанията на посочените
свидетели не може по категоричен начин да се приеме, че те са осъществявали
непрекъсната фактическа власт и че владението е било явно, т.е. да са
демонстрирали собственическите намерения по несъмнен начин върху имота. Свид. В.
твърди, че е виждал Г. и А. в имота преди години, но сега не може да каже кой
го стопанисва. Свид. И. сочи, че последните 5-6 години си пасе козата и коси тревата в същия. Не може да се приеме,
чее налице явно владение, т.е. то се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за това. В показанията си свид. В. сочи, че не знае сега, кой
стопанисва имота, а свид. П. също не може да каже чий е. Безспорно е по делото, доколкото всички
свидетели го заявяват, че имотът е запустял, обраснал е в храсти, треви,
дървета, което обстоятелство говори, че имотът е изоставен. Предвид посоченото
съдът не може да приеме, че както праводателите на ищците, така и последните са
осъществили продължително необезпокоявано и явно владение върху процесния имот
през исковия период, поради което и да са го придобили по давност.
По делото са приложени
скица и разписен лист, в които имотът е записан на В. К.. Представена е
и декларация за недвижим имот, в която
ищцата В.П. е декларирала недвижим имот, но от описанието на
местонахождението не може да се направи категоричен извод, че се отнася до
процесния имот. Следва да се посочи, че сами по себе си тези доказателства не
могат до доведат до извод, че ищците са собственици на имота. Тяхната преценка
е с оглед на всички представени по делото доказателства, а в настоящия
случай при съвкупната преценка на
гласните и писмените доказателства, съдът счита, че правото на собственост на
основание давностно владение не е доказано.
Горното обосновава извода, че решението
на районен съд е постановено при неправилна преценка на събраните по
делото доказателства, поради което се
явява необосновано и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
решение с което да се отхвърли предявеният иск.
На въззиваемата се дължат направените
пред двете съдебни инстанции разноски, които са в общ размер на 825 лв., от
които 800 лв.- адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 25 лв. държавна
такса за втората инстанция.
Мотивиран от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №606/01.07.2019 г., постановено по гр.д. №310/2019г.
по описа на КнРС и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от И.Г.К.,***, Кюстендилска област, ул.“***“№ **, В.Б.П.
*** и Е.Г.Р., ЕГН ********** ***
срещу Л.К.Я.,ЕГН ********** от с.***, Кюстендилска област иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците И.Г.К., В.Б.П.
и Е.Г.Р. са собственици на поземлен имот с идентификатор 29386.501.214 по КККР
на с.****, Кюстендилска област, състоящ се от 1053 кв.м. празно незастроено
място за жилищни нужди в урбанизирана територия, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 29386.501.213, собственост на наследниците на Й. Е. Н., №
29386.501.215, собственост на Л.К.Я.,***-земеделски земи ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, И.Г.К.,***, Кюстендилска област, ул.“****“№ *** , В.Б.П.
*** и Е.Г.Р., ЕГН ********** ***
на Л.К.Я.,ЕГН ********** от с.***, Кюстендилска област сумата от 825 лв. (осемстотин
двадесет и пет) лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: