О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140
гр. Попово, 24.02.2020 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 91/18 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Б. Д.“ ЕАД–гр. С., чрез пълномощник:
гл.юрк. К. Н., със съдебен адрес:***, „Б. Д.“, на вниманието на гл. юрк. К. Н.,
против К.Ф., ЛНЧ **********, роден на *** г., с адрес на продължително
пребиваване: гр. ******, искове за присъждане на сумата 16 279.88 лв. – главница, сумата
359.77 лв. – неплатена редовна
(възнаградителна) лихва за периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г., сумата
11.26 лв. – неплатено обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава върху
просрочена главница) за периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
изплащане на задължението – всички суми претендирани като дължими по Договор за
кредит за текущо потребление от 12.09.2016 г. Претендират се и разноски по
делото.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
подаден писмен отговор от адв. С.П.С. ***, с адрес за упражняване на дейността:
гр. ****, действаща като особен представител на ответника К.Ф., в който е
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Съдът намира,
че исковата молба е редовна, предявените искове са допустими, родово подсъдни
на районен съд и местно подсъдни на Поповски районен съд.
Съдът счита,
че приложените към исковата молба писмени доказателства, са относими, допустими
и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.
Следва да бъде
допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача, подробно описана в
доказателственото искане, направено с исковата молба.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, както и да бъде указана на страните възможността да постигнат
съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕДЯВЕНИТЕ
ИСКОВЕ са допустими, родово подсъдни на районен съд и местно подсъдни на
Поповски районен съд.
ПРИЕМА ПИСМЕНИЯ
ОТГОВОР, подаден от особения представител на ответника в срока и по реда на чл.
131 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 30.03.2020 г.
– 9.40 ч., за която дата и час да се
призоват страните.
УКАЗВА на
страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА
приложените към исковата молба писмени доказателства: заверено копие на
извлечение от сметка с титуляр К. Ф. за периода 01.09.2016 г. – 25.01.2018 г.;
заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 12.09.2016 г.;
заверено копие на Договор за залог върху вземания; заверено копие на
удостоверение за продължително пребиваване № 8000274/03.09.2015 г. на
ответника; заверено копие на погасителен план и ГПР; заверено копие на Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна експертиза, която да бъде изготвена от в.л. Е. Б. В.– икономист – счетоводител от гр. Т.,
със задача: след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка в счетоводството на ищцовата страна, да даде отговор на следните въпроси:
1. Усвоен ли е
от ответника отпуснатия му кредит, в какъв размер и кога?
2. Със
средствата по отпуснатия кредит извършено ли е погасяване на кредитното
задължение на ответника, възникнало на основание сключения с него Договор за
кредит за текущо потребление от 12.09.2016 г., отчитан по сметка № 11/23850111?
3. Какъв е
размерът на дължимите към банката суми към датата на предявяване на иска по
пера: главница, договорна лихва наказателна лихва, такси, както и период на
натрупване на тези задължения?
4. Какви суми
са постъпвали по разплащателната сметка на кредитополучателя за погасяване на
кредита?
5. На коя дата
е преустановено редовното погасяване на кредитните задължения по кредита и каква е допуснатата забава съгласно
погасителния план?
6. Какъв е размерът на задълженията с настъпил падеж
по договора съгласно погасителния план както към момента на подаване на
исковата молба – 25.01.2018 г., така и към момента на връчване на препис от
исковата молба на ответника – 22.03.2019 г., посочени по пера: главница,
договорна лихва, нак. лихва и такси?
7. Какъв е
размерът на цялата неизплатена главница по договора за кредит към датата на
изготвяне на заключението, както и какъв
е размерът на неиздължената главница с ненастъпил падеж без включена в
последната договорна лихва?
8. Какъв е размерът на лихвата за забава върху
просрочената главница до датата на предявяване на иска?
ОПРЕДЕЛЯ
първоначално възнаграждение на вещото лице – в размер 180.00 лв., вносими от
ищцовата страна в 3-дневен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
СЛЕД
представяне на доказателства за заплатен депозит за възнаграждение, вещото лице
да се призове за датата на насроченото съдебно заседание с поставената му
задача.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовата
страна чрез пълномощник твърди в исковата молба, че съгласно Договор за текущо
потребление от 12.09.2016 г., сключен между страните по делото, банката е
предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер
20 000 лв., който е усвоен изцяло. Договорен е 60-месечен срок за
издължаване на кредита. От своя страна кредитополучателят се задължава да заплаща променлива
възнаградителна лихва в размер 7.65% годишно или 0.02% на ден, формирана от
шестмесечен EUROBOR 0.331%, който при отрицателна стойност
се приема за стойност нула и фиксирана преференциална надбавка на 7.319%.
Твърди, че
съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя
с месечни вноски съгласно погасителен план – приложение към договора.
Твърди, че
неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, Тарифата на банката за лихвите, таксите и комисионните,
като както договорът, така и общите условия са в съответствие с разпоредбите на
ЗПК (чл. 11, ал. 2) и са подписани от кредитополучателя на всяка страница. Твърди,
че договорът за кредит е действителен и съдържа необходимото съдържание,
въведено от законодателя, както и е
налице валидно изявена воля от кредитополучателя за обвързване с условията на
договора, потвърдена чрез положения от него подпис.
Твърди, че
вземането е обезпечено със залог на вземане по трудово възнаграждение и др.
вземания по ТПО, както и върху вземания по сметка, открита в Банката.
Твърди, че
Банката е изправна страна по договора и е изпълнила задължението си да
предостави на кредитополучателя сумата по отпуснатия кредит.
Кредитополучателят, от своя страна, редовно допуска просрочия по погасяване на
кредита, като е платил вноските по погасителен план до 10.10.2017 г., след
което не е заплащана вноска по кредита и
е налице неизпълнение на три поредни месечни вноски с падежи: 10.01.2018
г., 10.12.2017 г. и 10.11.2017 г. (последните два посочени падежа в исковата
молба са изписани 2018 г., но съдът приема, че се касае за техническа грешка).
Твърди, че
съгласно предвиденото в т. 18.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Моли съда да
приеме, че исковата молба има характер на покана за изпълнение, като считано от
датата на връчването й на ответника, последният да се счита изпаднал в забава и
вземането на кредитора е предсрочно изискуемо.
Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на банката сумата 16 279.88 лв. –
главница, сумата 359.77 лв. – неплатена редовна
(възнаградителна) лихва за периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г., сумата
11.26 лв. – неплатено обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава върху
просрочена главница) за периода 11.10.2017 г. – 24.01.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. С.П.С. ***, с
адрес за упражняване на дейността: гр. ****, действаща като особен представител
на ответника К.Ф., в който е изразено становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
Особеният
представител на ответника изразява правни аргументи в подкрепа на становището
си за недопустимост и неоснователност на исковете в следния смисъл: за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, независимо дали същата ще
бъде определена като автоматична или друга, с или без уведомяване на
кредитополучателя, е необходимо наличието на две условия: доказване на
настъпването на обективния факт на неплащането на месечните погасителни вноски
и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем има действие от получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за изискуем.
Освен че трябва да направи волеизявление
и да го адресира до кредитополучателя, банката е длъжна по силата на чл.
432, ал. 2 от ТЗ да даде подходящ срок за изпълнение на падежиралите вноски,
което е задължително условие за упражняване на правото за предсрочно връщане на
остатъчната сума.
В конкретния
случай според особения представител на ответника няма данни кредиторът да е
направил каквито ида било опии да
уведоми ответника, че е изпаднал в забава, въпреки наличието на адрес на същия
в РБ и постоянен такъв н Румъния. Счита, че само на това основание исковата
молба е недопустима.
Счита, че
когато ищецът не представя доказателства да е уведомил ответника за упражняване
на своето право за връщане на цялата непогасена сума по кредита, за първи път
длъжникът се счита уведомен в деня, в който е получил исковата молба.
Ако е налице
забава на длъжника в изплащане на дължимите месечни вноски, включващи главница
и възнаградителна лихва, на основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, кредитът следва да
се счита предсрочно изискуем относно неизплатената част от главницата и
възнаградителната лихва от датата на получаване на исковата молба.
Санкциониращата
лихва се дължи за периода от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на предявяване на исковете и се изчислява върху непогасените главница
и възнаградителна лихва за периода от падежа на всяка една закъсняла вноска до
датата на предсрочната изискуемост. Когато с исковата молба се обявява
предсрочна изискуемост, длъжникът изпада в забава от получаване на исковата
молба.
В тази връзка,
счита, че ищецът като кредитор, може да претендира невърнатата част от
главницата и от възнаградителната лихва за периода от последната платена вноска
до предявяването на исковата молба, санкциониращата лихва върху неиздължената
част от кредита за периода от момента на предсрочната изискуемост до датата на
предявяване на исковата молба.
Поради
изложените съображения ответникът чрез особения си представител счита, че
поради ненастъпила до момента предсрочна изискуемост на кредита поради
ненадлежното му уведомяване, ответникът дължи само падежиралите вноски, но не и
предвидените в договора за кредит възнаградителна и санкционираща лихва.
Освен това
особеният представител на ответника счита, че в исковата молба има редица
неточности, подробно описани.
С оглед всичко
изложено, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни,
респективно, да бъде уважен само искът за заплащане на падежиралите вноски, за
които кредитополучателят е изпаднал в забава.
2. Правната
квалификация на предявените искове е по чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД.
3. Няма
изрично признание на права и обстоятелства.
4. Няма обстоятелства,
които да не се нуждаят от доказване.
5. Разпределение
на доказателствената тежест:
Всяка от
страните носи тежестта да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава
исканията и възраженията си и от които извлича изгодни за себе си правни
последици.
Ищецът носи
тежестта да докаже фактът, от който
произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. че е налице валидно
сключен договор за кредит за текущо
потребление с ответника; че ищецът е
изправна страна по договора; че е настъпила предсрочна изискуемост на договора
за кредит; че е налице забава в изплащане на задълженията по договора, с оглед
претенцията за обезщетение за забава.
Ответникът
носи тежестта да докаже
правоизключващите, правопогасяващите и
др. възражения срещу правата на ищеца, включително и в случай че
твърди това, следва да докаже, че изпълнил задълженията си за заплащане в срок
на дължимите месечни вноски по договора за кредит.
Препис от
определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, като на ищеца на посочения съдебен адрес
да се връчи препис от писмения отговор, подаден от особения представител на ответника.
СЪДИЯ: